О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 40
гр. Видин, 24.02.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АН.П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. В.М.
2. Д.В.
след като разгледа докладваното от мл. съдията Д.В. ВЧНД №
49 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен
протест на РП - Видин, срещу Определение от 25.11.2020 година, постановено по
НОХД № 398/2020 г. на ВРС, с което в
проведеното разпоредително заседание по делото съдебното производство е било
прекратено на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като контролираният съд е
приел, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
нарушаване на изискванията на чл. 246 НПК при изготвяне на обвинителния акт.
Излагат се аргументи, че
атакуваното определение е неправилно, тъй като в обвинителния акт обстойно е
описан механизмът на инкриминираното деяние, изяснено е защо е посочен
конкретния времеви период като дата на извършване на деянието, посочена е и
стойността на нанесената имуществена вреда. Твърди се, че мотивите на РС –
Видин по същество са анализ на доказателствения материал, което е предмет на
съдебното следствие.
Иска се отмяна на
атакуваното протоколно определение.
Депозираният
частен протест от РП – Видин е процесуално допустим
– подаден е от лице, което разполага с право на протест, и в срока по чл. 342,
ал. 1 НПК, но е неоснователен, по
следните съображения:
Подс. К. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 206 НК с Присъда №
313 от 26.06.2018 г. на Районен съд – Видин. Срещу нея е подадена въззивна
жалба от подсъдимия. Вследствие се е развило въззивно производство, завършило с Решение № 84 от 07.11.2019 г., с
което Окръжен съд - Видин е потвърдил атакуваната първоинстанционна присъда,
респ. тя е влязла в сила веднага, тъй като съгласно правилата, уредени в чл.
346 НПК, актът на окръжния съд в такъв случай не подлежи на касационно
обжалване и протест.
Непосредствено след това
е подадена молба от вече осъдения К. до САС за възобновяване на наказателното
производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
С Решение № 500 от
11.12.2019 г. съставът на САС възобновява производството по внохд № 245/2018
г., по описа на ОС – Видин, като отменя постановеното от него решение и
същевременно връща делото на ОС - Видин
за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Аргументите на САС за
възобновяване на производството се изразяват накратко в следните пороци на
обвинителния акт: не е ясно по какъв начин се приема, че престъплението е
осъществено през посочения от прокуратурата продължителен период от време,
който е повече от 4 години; неясен е и начинът, по който е формирана стойността
на инкриминираната вещ, респ. вредата, причинена на действителния собственик.
С Решение № 12 от
13.03.2020 г. по ВНОХД № 275/2019 г. новият съдебен състав, разглеждащ делото,
е отчел описаните от САС пороци на обвинителния акт, които са довели до
ограничаване правото на защита на подс. К., и на свой ред го е върнал за ново
разглеждане от РС – Видин.
С протоколно определение
от 25.11.2020 година, постановено по НОХД
№ 398/2020 г. на ВРС, съдът отново е отчел недостатъците на обвинителния
акт и е преценил, че не би могло да се развие законосъобразно производство, ако
същите не бъдат отстранени, поради което е използвал правомощието си по чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК, прекратил е съдебното производство и го е върнал на
прокурора.
Настоящият съдебен състав
счита този подход на контролирания съд за правилен. Описаните от САС съществени
процесуални нарушения водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия и
указанията, касаещи отстраняването им, няма как да бъдат игнорирани.
Във връзка с това следва
да бъдат изяснени някои общи постановки, имащи значение за разглеждания спор.
След измененията, влезли
в сила на 05.11.2017 г., на законово ниво се уредиха два вида съществени
процесуални нарушения. Първият вид са съществените
процесуални нарушения, допуснати при извършване на способ за доказване, а
вторият вид - това са всички други съществени процесуални нарушения, които на
досъдебната фаза са ограничили правата на обвиняемия и пострадалия, а в
съдебната фаза са ограничили правата на страните.
След провеждането на
разпоредителното заседание за предаване на съд се въведе преклузия, но само по
отношение на възраженията на страните за
връщането на делата на досъдебна фаза за отстраними съществени
процесуални нарушения от втория вид – довели до ограничаване на правата на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници (чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК).
Преклудирани са исканията
и възражения на страните, но не е преклудирана възможността за въззивната и
касационната инстанции служебно да констатират допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебната фаза. Този извод е несъмнен, тъй като чрез
разпоредбите на чл. 320, ал. 2 и чл. 351, ал. 2 НПК е въведена забрана с
въззивните и с касационни жалби и протести да се правят възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство, довели до ограничаване на правата на обвиняемия,
пострадалия или неговите наследници. Очевидно е, че преклузията не се отнася до
служебното констатиране на такива процесуални нарушения, а само до възраженията
на страните.
Проблемът е, че както
въззивната, така и касационната инстанция, когато служебно констатира такъв вид
съществено нарушение, няма компетентност да върне делото на прокурора, тъй като
в НПК не е предвидено съответно основание. В такъв случай се наложи практиката,
делата да се връщат на първа инстанция, но от стадия на предаването на съд, тъй
като само в този стадий е допустимо връщане на делото на прокуратурата. Освен
това, за да е налице основанието за връщане по чл. 335, ал. 2 или чл. 354, ал.
4, т. 2 НПК се приема, че в разпоредителното заседание е допуснато съществено
процесуално нарушение, след като съдът, въпреки допуснатото процесуално
нарушение на досъдебната фаза, служебно не го е констатирал и отстранил чрез
връщането на делото на прокурора. В такъв случай трябва да се проведе ново
разпоредително заседание с призоваване на страните, само за да се изпълни указанието
било на въззивната, било на касационната инстанция за връщане на делото на
досъдебна фаза.
Именно такава е и
разглежданата хипотеза, макар и малко по - комплицирана – при възобновяване на
делото САС констатира недостатъци в обвинителния акт, ограничили правото на
защита на обвиняемия, и същевременно довели до пороци в актовете на съда по
същество, поради което връща делото на въззивната инстанция. Тя обаче не би
могла нито да ги отстрани сама, нито да върне делото директно на прокурора.
Затова отменя първоинстанционния акт и връща делото за ново разглеждане от
стадия за предаване на съд, който очевидно е единственият от който делото би
могло да бъде върнато законосъобразно на прокуратурата при наличието на
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неточно и непълно окончателно
обвинение, т.н. „втори вид“ съществени процесуални нарушения.
В тази връзка, освен
констатациите на САС за наличието на многократно споменатите съществени
процесуални нарушения, след самостоятелна проверка, настоящият състав се
солидализира, че такива действително съществуват и счита, че съдебното
производство правилно е било прекратено.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, ОКРЪЖЕН СЪД -
ВИДИН
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.11.2020 година, постановено по
НОХД 398/2020 г. на Районен съд – Видин.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: