Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4574 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по субективно съединени искове за заплащане на
предоставени услуги - снабдяване с ВиК услуги по реда на Наредба № 4/2004 г. на
МРРБ, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1
ЗВ.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ООД - Враца твърди, че между него, като оператор на ВиК-услуги и Л. Д. А., като
потребител, са съществували облигационни отношения за снабдяване с вода и други
услуги по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи и Общите условия на ,,В и К” ООД —
Враца за имот на адрес: *****. Поддържа, че за потреблението през периода
13.04.2018 г. - 14.09.2018 г. са издадени 12 бр. фактури /описани в приложената
справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 170, 39 лв. - главница и за
начислените върху нея лихви. Сочи, че до потребителя била отправена покана за
доброволно изпълнение с приложена счетоводна справка с размера на задължението,
но при връчването й се установило, че титулярът по партидата е починал след
периода на потребление - на 22.09.2018 г. Изтъква, че след смъртта й нейните
наследници - ответниците К.А.А. и Р.А.А.,***, не са изпълнили задължението си
да подадат заявление за промяна на партидата, поради което същата продължава да
се води на нейно име. Твърди, че с откриването на наследството в съответствие с
наследствените си дялове наследниците са придобили съвкупността от права и
задължения в качеството на потребители и страна в облигационните отношения с
ВиК оператора, а в случая - и задължението, с което то е обременено: по 1/2 от
главницата от 170, 39 лв. Поддържа, че до наследниците била изпратена покана за
доброволно изпълнение, но те не изпълнили задължението си. Моли съда, след
установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да
осъди ответниците К.А.А. и Р.А.А.,*** да му заплатят по 85, 20 лв. всеки от
тях, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като му присъди направените разноски
по делото.
Ответниците К.А.А. и Р.А.А.,***, в писмени отговори по
делото и в писмени становища от 24.07.2020г., чрез назначеният им особен
представител, оспорват предявените искове по основание и размер и молят съда да
ги отхвърли, като неоснователни и недоказани. Твърдят, че не обитават процесния
имот и не са го обитавали през процесния период, което е видно от карнетните
листове, върху които не са полагани редовно подписи за потребление. Поддържат
също, че не са получавали фактури от ищцовото дружество, че не са уведомени за
съществуващите задължения за евентуална доставка на питейна вода, която те да
са потребили, както и че не са получавали писмени покани от дружеството за
заплащане на суми. Посочват, че по делото липсват доказателства наследството да
е прието от тях. Изтъкват, че ,,ВиК” ООД - Враца не е осъществила доставка на
посоченото количество питейна вода в исковия период в процесния имот, че не са
спазени изискванията на Общите условия на ищцовото дружество и Наредба № 4 от
14.09.2004 г., че доставчикът не фактурирал задълженията и не е предоставил на
потребителя възможност да се запознае с тях и евентуално да направи възражение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства
и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза,
приема за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за наследници изх. № 705 от 11.02.2019г.
на община Враца се установи, че ответниците К.А.А. и Р.А.А.
са наследници по закон от първи ред (синове) на Л. Д. А., б.ж. на гр.Враца, починала на 22.09.2018г. в гр. Враца.
От представената справка по лице на Служба по вписванията - Враца (л.97
по делото), се установи, че на 14.01.2015г. Л. Д. А. с постоянен адрес *** е продала на Р.А.А. своите 4/6 ид. части от жилище
(апартамент), находящо се на адрес *****и от тази дата ответникът Р.А.А. е станал собственик на 5/6 ид. части от
посочения недвижим имот. Видно е, от приложените на л. 28 и л.32 по делото
справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че
адресът, на който се намира жилището, съвпада с регистрирания настоящ адрес на
ответника Р.А.А. и регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника К.А.А..
Установи се също по делото, че между наследодателката Л. Д. А. и ищцовото дружество "ВиК" ООД, гр.Враца са
съществували облигационни отношения по повод доставка и ползване на ВиК услуги
в жилище на адрес: *****, както и че на нейно име са открити четири броя потребителски
партиди и са регистрирани четири броя водомери с № 248398, № 327984, № 327992 и
№ 327949. Безспорно е и обстоятелството, че след смъртта на Л. Д. А. нейните наследници К.А.А. и Р.А.А. не са подали заявление за промяна на партидата.
От
приложените по делото заверени преписи на стр. 39-42 от карнетна книга за
отчитане на доставената вода до имот с адрес: *****, водена на
името на Л. Д. А.(л.10-13
по делото), се установи, че през процесния период е извършвано както реално
отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната вода.
Видно е
също от представената справка – извлечение № 38117 за дължимите суми към
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към дата 30.01.2019 г.
на абонатни номера 921041, 921042, 921039, 921040 – Л. Д. А. с адрес: *****
(л.14 по делото), че ищецът е издал 12 броя фактури за отчетен период 13.04.2018
г. - 14.09.2018 г., като е начислил сумата от общо 170, 39 лева – главница и
сумата от общо 9, 19 лева – лихва.
С покана № 92164 от 04.10.2018г. за доброволно
изпълнение (л. 8), адресирана до Л. Д. А.,
ищецът е уведомил потребителя за дължимите суми за потребените вода и други
услуги за периода 01.06.2018 г. - 01.10.2018 г., и е поканил същия в 30-дневен
срок доброволно да заплати сумите. В поканата е отразено срещу получател неоткрит
(починала), записано е името на К.А.А. срещу което има подпис, и е подписана от свидетел Б. И., като е отразена
дата на получаване 11.10.2018г. Към поканата е приложена подробна счетоводна справка
за начислените суми (главници и лихви) в 12 броя фактури по периоди, подписана
от служител на ищцовото дружество (л.9).
По делото е приложена и друга покана за доброволно
изпълнение изх. № 1704 от 17.05.2018г. (л.15), адресирана до ответниците К.А.А. и Р.А.А., с приложени към нея две известия за доставяне, от
които не се установява връчване на адресатите.
В
доказателствената съвкупност е приложено и извлечение от Общи условия за
получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД
/действали към процесния исков период/, одобрени от КЕВР на основание чл. 6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г., по отношение на които
съдът, с определението по чл.140 от ГПК, на основание чл.155 ГПК, е съобщил на
страните, че му е служебно известен факта, че същите са публикувани във в-к
"Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент"
в броя му от 19.06.2006 г. и поместени на интернет страницата на дружеството. При
извършената служебна справка на интернет страницата на ищцовото дружество, се
установи, че е публикуван пълният текст на приложимите в случая Общи условия,
одобрени от ДКЕВР, като представеното по делото извлечение от тях съответства
на публикувания текст. По искане на особения представител на ответниците по
делото е приложен и пълният текст на Общите условия (л.69-75).
За установяване размера на дължимите от абоната суми
по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Р..
От заключението на експертизата, което съда приема изцяло като обективно,
професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на представените по
делото документи и на счетоводната документация на дружеството-ищец, се
установи, че във "ВиК" ООД - Враца на името на Л. Д. А. са открити четири броя потребителски партиди и са
регистрирани четири броя водомери с № 248398 - "студена вода баня”, с №
327984 - "топла вода баня”, с № 327992 - "студена вода кухня” и с №
327949 - "студена вода кухня”. Според заключението за периода 13.04.2018
г. - 14.09.2018 г. е налице потребление на вода в процесния имот като количеството
й е отразено по партидите на абоната /карнета/ - общо по четирите измервателни
уреди 56 куб. метра. Данните от измервателните уреди са отчитани и отразявани в
документацията на дружеството с подпис и на основание чл.21, ал.3 от ОУ. Вещото
лице е установило, че за периода 13.04.2018 г. - 14.09.2018 г., ищецът е издал 12 броя фактури за потребени
ВиК услуги в процесния имот на обща стойност 170, 39 лева, както и че сумите по
издадените фактури съответстват на отчетените количества потребени ВиК услуги.
Вещото лице е констатирало също, че към датата на предявяване на исковете - 06.11.2019
г. и към датата на изготвяне на експертизата по издадените фактури не са
извършвани плащания, поради което дължимата сума за главница за посочения в
исковата молба период е 170, 39 лв.
Не се твърди от ответната страна и по делото не са
представени никакви доказателства за заплащане на сумите по фактурите.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в
облигационно правоотношение с наследодателката на ответниците, че наследодателката
на ответниците е имала открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец
за жилище на посочения в исковата молба адрес и период, че ответниците имат
качеството на наследници по закон на лицето, на което е открита партида в
ищцовото дружество, както и обстоятелството че ищецът има вземания срещу
ответниците в посочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание.
При доказване на горните факти и обстоятелства, в
тежест на ответниците е да докажат плащане или наведените с писмения отговор
правоизключващи възражения.
Ищецът основава вземането си на сключен с наследодателката
на ответниците договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия и
наследствено правоприемство.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е
"ВиК оператор" по смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията
на гр.Враца. Съгласно чл. 11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Между страните не се спори, а и на съда е служебно
известен факта, че Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД са одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани
във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент"
в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата на
дружеството.
По делото е
безспорно установено, че апартамент № 10, находящ се в *****,
е присъединен към водопреносната и канализационна система, стопанисвани от
ищеца, като за имота са открити партиди на името на Л. Д. А. Фактът на ползване на ВиК услуги в
процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни
отношения между ищцовото дружество и наследодателката на ответниците за
предоставяне на ВиК услуги, които отношения се уреждат от общите условия на
доставчика и от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от цитираната наредба, получаването на услугите
ВиК се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от ВиК
оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето на Държавна комисия за
енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Предвид констатацията, че Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК"
ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет,
настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството,
съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Със смъртта на наследодателя се открива и неговото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С
откриване на наследството на Л.Д. А., което е станало на 22.09.2018
г., лицата, които имат право да наследяват - синовете й (ответниците по делото),
се призовават към наследяване. Съгласно чл. 48 от ЗН придобиването на
наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно
действие - от датата на откриване на наследството. По делото не се спори и няма
доказателства ответниците К.А.А. и Р.А.А. да са се отказали
от наследството, останало след смъртта на Л. Д. А.или
същите да са приели наследството по опис по реда на чл.61 от ЗН, поради което
намира приложение законовата презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответниците бе да
докажат изпълнението на задълженията на тяхната наследодателка, или да докажат
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство или
приемането на наследството по опис и пр., което те не сториха /в този смисъл Решение
№ 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Следва да се има предвид, че договорът за предоставяне
на ВиК услуги не се прекратява при смърт на титуляра, а запазва действието си
по отношение на наследниците, в качеството им на универсални правоприемници.
При договора за доставка на ВиК услуги наследниците на потребителя на услугите,
които дължат основно парични престации, придобиват правата и задълженията по
договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. Отговорността на
наследника, встъпващ в правата и задълженията на наследодателя си, е договорна,
а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Видно от
Общите условия в чл.59, ал.1 е въведено задължение за наследниците на починал
потребител-физическо лице в 30-дневен срок от смъртта на наследодателя им да
подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят
удостоверение за наследници или акт за собственост. В ал.2 на цитираната
разпоредба е предвидено, че ВиК операторът променя партидата на името на наследника,
или на един от наследниците по писмено споразумение между тях, а при липса на
споразумение между наследниците – на всички наследници, отговарящи
пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници.
Обстоятелството, че наследниците
на Л. Д. А.не са изпълнили задължението си по чл. 59, ал.1 ОУ не
води до извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. След смъртта на Л. Д.А., съществувалото между нея и ищцовото дружество
облигационното правоотношение не е прекратено, а същата е заместена като страна
в това правоотношение от своите наследници - ответниците по делото.
С оглед установения по делото факт, че през процесния
период Л. Д. А. не е била собственик на процесния апартамент, по
делото стои въпроса дали същата е имала качеството "потребител на В и К
услуги" след датата 14.01.2015 г., от която е прехвърлила своите 4/6 ид.
части от този апартамент на ответника Р.А.А., чрез договора
за покупко-продажба, като целият процесен период е именно след тази дата.
Към датата
на прехвърляне на правото на собственост – 14.01.2015 г. е действала Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от
8.10.2004 г.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от горепосочената Наредба и чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от "Водоснабдяване и
канализация" ООД гр. Враца (одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на
ДКЕВР), потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение, т. е. лица, имащи качеството на собственици или ползватели на
имота. Това им качество, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ОУ,
се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване или
писмена декларация-съгласие за наемателите по чл. 2, ал. 3 от ОУ. Съгласно
съдебната практика под "ползвател на имота" се има предвид вещното
право на ползване, а не фактическото ползване на имота. В същия смисъл е и
разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, която предвижда, че
потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост;
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка
по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Съобразно
чл. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., преди отмяната му, при промяна на носителя
на правото на собственост на водоснабдявания имот, върху новия потребител
преминават всички права и задължения, които са свързани с получаване на В и К
услуги, т.е. с прехвърлянето на собствеността новият собственик става страна по
облигационното отношение с "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Враца. Именно новият собственик е носител на задължението да уведоми оператора
в седмодневен срок за настъпилата промяна на собствеността. С Решение №
3887/28.04.2005 г. по адм. дело № 9683/2004 г. на 5-членен състав на ВАС, в
сила от 13.05.2005 г., посочената разпоредба на Наредбата е отменена. Същата е
преценена като незаконосъобразна по съображение, че липсва правно основание
облигационните правоотношения във връзка с получаването на В и К услугите да
преминават върху новия носител на правото на собственост на водоснабдявания
имот. Самата Наредба с § 1, т. 2, буква "в" от Допълнителните
разпоредби определя купувача на съществуващ и присъединен към В и К система
обект за нов потребител, който следва да сключи нов договор с оператора.
След като
новият носител на правото на собственост не е правоприемник по договора за
предоставяне на В и К услугите, то предишният собственик – Л.Д. А., за процесния период е продължил да
бъде страна по облигационното правоотношение с "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Враца до закриването на предишната или откриването
на нова партида за жилището. По тези съображения именно той дължи заплащането
на изразходваната вода и отведените отпадъчни води в посочения период,
независимо че не е потребил услугите. Считано от 17.08.2012 г. е в сила
разпоредбата на чл. 9а от Наредбата, съобразно която при промяната на носителя
на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по
реда, определен в договора или в общите условия. Същата намира приложение към
настоящия случай и уредбата на отношенията между страните е в същия смисъл,
съобразно приетите между тях общи условия.
Съгласно
чл. 62 от Общите условия на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Враца, при промяна на собствеността или вещното право на ползване предишният и
новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат от В и К
оператора справка за всички дължими суми за В и К услуги към момента на
промяната (ал.1), като за уреждане на взаимните задължения за В и К услугите за
имота, предишният и новият собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок
от сключването на сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на
собственост или вещното право на ползване, да подпишат и представят на В и К
оператора споразумителен протокол за плащането на В и К услугите (ал.2), а в
чл. 63, ал.1 от Общите условия е предвидено, че ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от
него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател,
съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване.
По делото не са наведени доводи и не са представени писмени
доказателства, че след продажбата на своите идеални части от процесния водоснабдяван
имот Л. Д. А. е изпълнила задълженията си по чл. 62, ал. 1
и чл. 63, ал. 1 от Общите условия да закрие откритата на нейно име партида за
процесния имот, поради което същата, в качеството на предишен собственик, е дължала
заплащане на всички потребени до момента на закриване на партидата, респ. до
смъртта й, В и К услуги в обекта на потребление, независимо кой е бил реалният
ползвател на тези услуги за процесния период. В този смисъл е Решение №
3887/28.04.2005 г. по адм. д. № 9683/2004 г. на ВАС, 5 чл. състав, както и константната
практика на ОС-Враца, обективирана в Решение от 20.03.2012 г. по в. гр. д. №
86/2012 г. на ОС – гр. Враца, Решение № 357 от 24.07.2013 г. по в. гр. д. №
493/2013 г. на ОС – гр. Враца, Решение № 103 от 31.03.2016 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. № 84/2016 г., Решение № 287 от 18.09.2019 г. на ОС - Враца по в. гр.
д. № 394/2019 г., Решение № 346 от 14.11.2019 г. на ОС - Враца
по в. гр. д. № 507/2019 г., Решение № 379 от 3.12.2019 г. на ОС - Враца по в.
гр. д. № 515/2019 г. и др.
Поради изложеното съдът приема, че между ищцовото
дружество и наследодателката на ответниците Л. Д. А. е
съществувало облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги за посочения
в исковата молба период – 13.04.2018г. - 14.09.2018г., регулирано от Наредба №
4/2004 г. и същата е имала качеството на потребител на тези услуги.
Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30 - чл. 40 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата, ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
В случая са представени заверени копия от карнетите за
отчитане на вода, водени на името на наследодателката Л. Д.А., от които се установява, че за измервателните уреди
/водомери за топла и студена вода/ в жилището на адрес *****, ап.10, има
извършени реални отчети, за които са поставени подписи, както и служебно
начислени количества вода, на основание чл.21, ал.3 от ОУ.
Едно от основните възражения, които особеният
представител на ответниците прави с отговора на исковата молба, се свежда до
това, че представените извлечения от партидна книга - карнети за извършени
отчети на водомерите за процесния период не установяват реално потребеното
количество вода, тъй като в същото няма подпис на абонат.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява
чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила.
В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което
макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или
друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на
потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице,
което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието
на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е
да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите
суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера, при липса на
възражения от абоната за предходния период, съдът приема като съгласие с
отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява
в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят
има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и
внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което
същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора
за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4
от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие
на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че
ответникът не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено
количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е
отразено в представеното копие от карнета. Ето защо съдът не възприема
изложените от процесуалния му представител доводи относно верността на
посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния период.
Ето защо
съдът приема за доказано, че начинът на отчитане на потребената в процесния
имот вода през исковия период съответства на действителното фактическо
положение.
Представените от ищцовото дружество писмени
доказателства – справки за дължими суми по издадените 12 броя фактури, както и
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, са формално оспорени
от особения представител на ответниците. Действително, представените от
ищцовото дружество справки по своя характер са частни свидетелстващи документи
и не обвързват съда с доказателствената си стойност, като същите се преценяват
наред с другите доказателства по делото. Но от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява отчетеното количество вода за
процесния период и неговата стойност, както и че начислените суми за главница
са правилно определени. Оспорването на експертизата в съдебното заседание от
особения представител на ответника не беше придружено с искане за назначаване
на друго или на повече вещи лица, на основание чл.200, ал.3 ГПК, поради което
съдът основава изводите си на приетото заключение, което приема като обективно
и компетентно.
По делото се установи, че в периода от 13.04.2018 г.
до 14.09.2018 г. по партидите на името на наследодателката на ответниците са
начислени за плащане суми за потребление на питейна вода по фактури, посочени в
табличен вид, по номер, дата на издаване, показания на водомерите, отчетено
количество и начислена сума за главница. В чл. 31, ал.2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Не се установи по делото и
не се твърди ответниците да са заплатили на ищеца консумираната в наследствения
имот питейна вода.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че в
полза на ищеца съществува вземане за главница срещу ответниците, което
произтича от валидно възникнало правоотношение между страните, поради което
предявените искове по чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ
са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се осъдят ответниците К.А.А. и Р.А.А. да заплатят на ищцовото дружество претендираните
суми, изчислени съобразно наследствените им дялове - по 1/2 за всеки от тях,
или по 85, 20 лева, представляваща задължение за доставени и незаплатени В и К
услуги за жилище с адрес: *****за период на потребление от 13.04.2018 г. до
14.09.2018 г.
Върху сумите за главница ответниците дължат и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2019г.
до окончателното изплащане, съобразно искането на ищеца.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото
разноски в общ размер 550, 00 лв., от които 100, 00 лв. държавна такса, 200, 00
лв. възнаграждение на особения представител на ответниците, 150,00 лв.
възнаграждение на вещото лице и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН ********** и Р.А.А., ЕГН **********,
и двамата
с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Враца, ул.“А. Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя
Ангел Цветков Престойски, на основание чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр.
чл. 198о, ал.1 ЗВ, по 85, 20
лева всеки от тях, представляваща главница за потребени и незаплатени ВиК
услуги за имот на адрес: *****, през периода от 13.04.2018 г. до 14.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.11.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски в общ размер 550, 00 лв.
Решението може да се обжалва пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: