Решение по дело №383/2020 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. К., 08.09.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на  тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Кристина Шахънска, като разгледа НАХД № 383 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

          С наказателно постановление № 20-0281- 000460/08.06.2020  година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К.н.Х.Г.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1  пр.1,2 е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основани чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

          Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Б. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

          Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

          Разгледана от съда е  неоснователна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя С.И. и свидетеля по акта В.К., ангажирания от жалбоподателя свидетел П. Б. и приложените и приети писмени такива – справка в ЦБКАТ, справка за нарушител/водач, талон за изследване, стикери, протокол за проверка на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, заповед № 8121з-515/14.05.2018г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019г., АУАН № 149759/31.05.2020г., съдът намира за установено следното:

На 31.05.2020 г., служителите н.Р.н.М.К.И. и К., изпълнявали служебни задължения по безопасност на движение по пътищата в с. С., обл. П.. Около 02.35ч. покрай тях преминал лек автомобил Х.с рег. № *****. Тай като били на осветен участък полицейските служители ясно възприели, че водачът на автомобила е мъж, който е гол в горната част на тялото. Последвали автомобила, като същият  спрял след кратко разстояние в централната част на селото. Там свидетелят И. забелязал как водачът на автомобила се прехвърлил на задната седалка, а на предна дясна имало лице от женски пол. Полицейските служители решили да извършат проверка на водача, който бил жалбоподателят, при която установили, че не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон  и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Изпробвали жалбоподателя за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с № AREN-0144, което отчело 0.78 на хиляда в издишания въздух. Водачът приел показанието на техническото средство и не пожелал друг способ за изследване. Бил му издаден талон за медицинско изследване, който отказал да получи.

За констатираното на място при проверката срещу жалбоподателя от актосъставител И., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 149759/31.05.2020г., в който нарушенията били квалифицирани като такива по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Възоснова на съставения АУАН на 08.06.2020г. компетентният орган, съгласно посочената заповед и Заповед № 8121К-14578/31.12.2019г., Началникът на група Пътен контрол при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1  пр.1,2 е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основани чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, като фактите по извършване на нарушенията са описани по идентичен начин с тези в АУАН.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушенията и на обстоятелствата по тяхното извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната квалификация на същите и приложимата санкционна норма, размера на наложените административни наказания. Индивидуализиран е нарушителят.

Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила. В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните доказателства по делото. От показанията на актосъставителя и на свидетеля К. се установява, че са възприели процесния автомобил в момент на управление от страна именно на жалбоподателя, последвали са го, без да губят видимост към него, като след като спрял,  непосредствено след него спрели и те.  Пред полицейските служители заявил, че изпраща приятелката си. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и К.. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се. В показанията на посочените свидетелите не съществуват съществени противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото. Същите са и свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им са в унисон и с писмените доказателства по делото, поради което не са опровергани и от ангажирания от жалбоподателя свидетел, който не е лишен от заинтересованост от изхода на делото.

При установените факти, съдът счита, че правилно от контролния и административно- наказващия орган е било прието, че извършеното от жалбоподателя по пункт 1 от наказателното постановление представлява нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Нарушението на посочената разпоредба се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство  под въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 1 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение – а именно над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП. Количеството на алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят е приел показанието, като не е пожелал друг вид изследване. Резултатът от измерването е 0.78 на хиляда алкохол, попадащ в съставомерните граници, определени в чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 500.00лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС 6 месеца, същите са определени във фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен броя на отнетите контролни точки.

Събраните по делото доказателства безпротиворечиво и установяват, че на процесната дата жалбоподателят е  управлявал автомобил, като при проверката не е носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС.  Административно наказателната разпоредба на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП предвижда  административно наказание глоба в размер на 10 лв. за водачите, които не  изпълняват задължението си, регламентирано в чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за носене на СУМПС и контролен талон, а разпоредбата на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП – същото административно наказание за неносене на свидетелство за регистрация на управляваното МПС, регламентирано като задължение в чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Нарушенията са индивидуализирани точно чрез посочване на всички елементи на техния състав, правилно са определени нарушените законови разпоредби. Приложени са относимите санкционни разпоредби, а наложените административни  наказания, по 10 лева глоба са посочените в закона такива в същия фиксиран размер и не търпят корекция.

В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани.

 По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281- 000460/08.06.2020  година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К. с което на Х.Г.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1  пр.1,2 е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основани чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

          К.Ш.                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: