Решение по дело №15730/2020 на Районен съд - Варна

          Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ….............../18.02.2021 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Величка Велчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15730 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, чрез процесуалния му представител – адв. ***, срещу ****, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7734 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в резултат на оставането му без работа поради незаконното му уволнение, извършено със заповед № 7/06.01.2020 г. и заповед № 8/07.02.2020 г., за периода 07.02.2020 г. – 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът Г.И.Г. излага, че е работел в ответното дружество като „обслужващ полети“ на Летище-Варна. Трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 07.02.2020 г. Твърди, че с влязло в сила решение уволнението било признато за незаконно и отменено. Поддържа, че в резултат от незаконното му уволнение е останал без работа за период от 6 месеца, поради което ответното дружество му дължи съответно обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочва, че брутното му трудово възнаграждение за м. януари 2020 г., служещо за база за определяне на обезщетението, е в размер на 1289 лв. Излага, че въпреки отправената покана, до настоящия момент ответникът не му е заплатил претендираната сума. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. 

Ответникът „*** е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е изпълнявал длъжността „обслужващ полети“ в дружеството до 07.02.2020 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Излага, че пред ВРС е било образувано гр. д. № 3913/2020 г., приключило с влязло в сила на 01.10.2020 г. решение от 16.09.2020 г. Твърди обаче, че това производство е било проведено и приключено без дружеството да е било надлежно уведомено за него, при нарушение на процедурните правила по призоваването. Ето защо веднага след като научили за постановеното решение, предприели действия за отмяната на този съдебен акт по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа, че сключеният между страните трудов договор е прекратен напълно законно. Оспорва предявеният иск. Счита, че претенцията е прекомерно завишена по размер. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане с изплатеното в полза на ищеца обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 1058.24 лв. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния му представител – адв. **** който поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответното дружество се представлява от адв. ***, който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. 

За основателността на предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице сключен между страните валиден трудов договор, че същият е прекратен, че извършеното уволнение е признато за незаконно и отменено, че е останал без работа в процесния период, съответно да установи размера на брутното си трудово възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението

Между страните не е спорно, че ищецът е изпълнявал длъжността „обслужващ полет“ при ответното дружество по силата на сключен между тях трудов договор, което обстоятелство е видно и от приложеното към исковата молба допълнително споразумение от 31.10.2019 г. към трудов договор № 7/13.04.2017 г.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 07.02.2020 г., както и че с влязло в сила на 01.10.2020 г. решение № 260302/16.09.2020 г., постановено по гр. д. № 3913/2020 г. по описа на ВРС, ХХХ състав, уволнението е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

От представената справка за актуалното състояние на всички трудови договори за ищеца Г.И.Г., съставена от ТД на НАП – гр. Варна, се установява, че в периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество – 07.02.2020 г. до датата 28.09.2020 г. /в това число и в процесния период 07.02.2020 г. – 07.08.2020 г./ ищецът не е работил по трудово правоотношение.

Съгласно заключението на вещото лице Д.П. по приетата по делото без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е м. януари 2020 г., като брутното възнаграждение на ищеца през този месец е в размер на 1289 лв. Дължимото обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 07.02.2020 г. – 07.08.2020 г. възлиза на сумата 7734 лв.

За пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи следното. Ответникът поддържа, че производството по гр. д. № 3913/2020 г. по описа на ВРС, ХХХ състав, е било проведено и приключено без дружеството да е било надлежно уведомено за него, при нарушение на процедурните правила по призоваването, поради което е предприел действия за отмяна на този съдебен акт по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Въпреки че не е искано спиране на производството по настоящото дело, съдът приема, че такова би било и недопустимо, доколкото съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в определение № 88/20.02.2017 г. по ч. гр. д. № 3886/2016 г. на ВКС, IV г. о., наличието на висящо производство по реда на чл. 303 и сл. ГПК не представлява основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С подаването на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК не се възстановява висящността на исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито отпадат последиците от влизането на същото в сила; поради това не е налице висящност на производството по преюдициалното правоотношение, която да обуслови спиране на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК; такова ще настъпи, ако молбата за отмяна бъде уважена и влязлото в сила решение бъде отменено. В тази връзка и доколкото в случая е налице влязло в сила решение между страните за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, настоящият съд е длъжен да зачете същото. Ето защо и предвид непререшаемостта на спора, не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че сключеният между страните трудов договор е прекратен напълно законно.

По изложените съображения съдът приема, че в случая са налице всички необходими предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск.

Ето защо следва да бъде разгледано и направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане с изплатеното в полза на ищеца обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 1058.24 лв.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е получил от ответника обезщетение по реда на чл. 222 КТ в размер на 1058.24 лв., което е видно и от представеното към отговора на исковата молба платежно нареждане за кредитен превод от 19.02.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради намаляване обема на работа /какъвто е настоящият случай/ служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

            Чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

            Както бе посочено и по-горе в изложението, извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е признато за незаконно и отменено с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл заплатеното по реда на чл. 222, ал. 1 КТ в полза на ищеца обезщетение е недължимо.

Възражението за прихващане е своевременно направено, касае насрещно вземане, което произтича от същото правоотношение, вземанията за обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ и по чл.  225, ал. 1 КТ са еднородни, насрещните вземания и на двете страни са изискуеми, като в настоящото производство се установи размерът на всяко от тях. Ето защо следва да се извърши прихващане на сумата 7734 лв. – дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ със сумата 1058.24 лв. – изплатено на ищеца обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ. След извършеното прихващане, на ищеца остава да се дължи и следва да му бъде присъдена сумата  6675.76 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7734 лв. искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, сумата в общ размер от 417.03 лв., в това число сумата 267.03 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и сумата 150 лв. – депозит вещо лице за изготвяне на допуснатата ССчЕ.

Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде разпределена по следния начин:

Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 26.01.2021 г., удостоверяващ заплащането на сумата 600 лв. - адвокатско възнаграждение. След направените изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 517.90 лв., съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът представя доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. в размер на 200 лв. Съобразно крайния резултат по делото, съдът намира, че в негова полза и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски за сумата 27.37 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, сумата 6675.76 лв. /шест хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното му уволнение, извършено със заповед № 7/06.01.2020 г. и заповед № 8/07.02.2020 г., за периода 07.02.2020 г. – 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6675.76 лв. до претендираните 7734 лв. като погасен поради прихващане с изплатеното от ответника в полза на ищеца на основание чл. 222, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 1058.24 лв.

 

Начин на плащане: по банков път, банкова сметка ***: ***, BIC: ***, открита в „***/ ЕАД“, с титуляр Г.И.Г., ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на Държавата, на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 417.03 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и три стотинки/, представляваща дължимите такси и разноски в производството, в това число сумата 267.03 лв. – държавна такса върху уважения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и сумата 150 лв. – депозит вещо лице за изготвяне на допуснатата ССчЕ , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, сумата 517.90 лв. /петстотин и седемнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 27.37 лв. /двадесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 18.02.2021 г.

                                                                                           

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: