РЕШЕНИЕ
№ 668
гр. Ямбол, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100161 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от К. И. К. от гр. С. срещу К. И. К. (починал в
хода на процеса и заместен от наследника си С. К. И. от гр.С.), „МУРРА-2002“
ООД- гр. С., облЯ., Ю. И. Х. и Д. И. Х., двамата с неизвестен адрес в К., К. И.
Х. и А. И. Х., двамата от гр.С., в която се твърди, че ищцата и ответниците-
физически лица- са *** и ***, чиито родители са починали, съответно *** И.
Х. Т. -на *** г., а *** С. А. Т.- на *** г. И. Х. Т., е бил собственик на
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л., общ. С., представляващи
земеделски земи-лозе от 4,400 дка в м.“***“, имот №***, ливада от 2 дка в м.
„***“, имот № *** и нива от 38,602 дка в м. „***“, имот № ***, върху които с
решение на ПК от 1999 г. е възстановено правото на собственост на
наследниците му, които са с равни квоти. След смъртта и на преживялата му
съпруга нейният дял от имотите-1/7 е придобит от децата й като наследници
по закон при равни квоти –по 1/42. Твърди се, че К. И. К. се е снабдил през
2013 г. с констативен нотариален акт за еднолично право на собственост върху
имотите, което според ищцата не е придобил по давностно владение. Такова
не е упражнявал, не е демонстрирал, нито е отблъснал владението на
останалите сънаследници. Претендира се да бъде допусната делба между
1
всички тях при равни квоти -по 1/6 ид.ч. Направено е и искане по чл. 537 ал.2
от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на името на К. И. К. в
частта над 1/6 от правото на собственост. Направено е искане и за присъждане
на разноските по делото.
Предявен е и инцидентен установителен иск по чл. 76 от ЗН срещу К. И. К.
и „МУРРА-2002“ ООД. Твърди се, че първият въз основа на констативния
нотариален акт е сключил на 10.09.2014 г. под формата на нотариален акт
договор за продажба на имотите с „МУРРА-2002“ ООД. Сделката според
ищцата е относително недействителна спрямо нея, тъй като не се касае за
продажба на наследство. Поради това в производството по делба следва да
участва и приобретателят, както и прехвърлителят (в съответствие с
Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС), а
след смъртта на последния в хода на процеса- неговият наследник. От съда се
иска да постанови решение, с което да бъде обявен за относително
недействителен договорът за прехвърляне на имотите на „МУРРА-2002“ ООД.
С допълнителна молба имотите са описани с характеристиките им по
кадастралната карта и са представени скици относно: поземлен имот с
идентификатор № 44118.120.55, местност „***, с площ от 4400 кв.м., с начин
на трайно ползване - лозе, категория на земята: 3, с номер по предходен план
-***, при съседи имоти с идентификатори: 44118.120.54, 44118.120.81,
44118.120.57, 44118.140.319, 44118.120.56, поземлен имот с идентификатор №
44118.230.137, местност „***“, с площ от 1999 кв.м., с начин на трайно
ползване - ливада, категория на земята: 3, с номер по предходен план -***,
при съседи имоти с идентификатори: 44118.230.329, 44118.230.136,
44118.230.150, 44118.230.138; поземлен имот с идентификатор №
44118.240.33, местност „***“, с площ от 38596 кв.м., с начин на трайно
ползване - нива, категория на земята: 10, номер по предходен план – ***, при
съседи: имоти с идентификатори: 44118.240.34, 44118.240.72, 44118.240.119,
44118.240.118, 44118.240.343.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от всички
ответници с изключение на К. Х..
Ответницата С. И.- наследник на К. И. К.-чрез особения си представител
адв.К.К. счита, че твърденията на ищцата, че последният е бил само държател
на идеалните части на сънаследниците, следва да се докажат, а в случай, че се
2
приемат за установени, то ищцата може да иска отмяна на констативния
нотариален акт само досежно нейната 1/6 ид.част, а не за целите имоти. Тогава
делбата следва да се допусне между ищцата, ответницата И. и дружеството-
приобретател, а искът по чл. 76 би се явил неоснователен.
В отговора на „МУРРА-2002“ ООД е заявено, че приобретателят на
имотите е добросъвестен купувач и сделката е законна. Не е накърнил
злонамерено интересите на други лица. Ищцата може да иска „разваляне“
само до притежаваната от нея 1/6 ид.ч.
Ответникът А. К. З. (посочен в исковата молба като А. И. Х., което е име
на същото лице съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена от 31.05.2022 г. на Община Я., а съгласно справката в НБД- *** от Ю. А.
З.) не оспорва иска за делба. Не са оспорени посочените квоти, както и
искането на ищцата за отмяна на констативния нотариален акт. Направено е
възражение по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на продажбата
спрямо този ответник.
В същия смисъл е и отговорът на Д. Х. чрез особения му представител
адв. М. Х., който е направил възражение по чл. 76 от ЗН за относителна
недействителност на продажбата спрямо този ответник.
Ответницата Ю. Х. чрез особения си представител адв.Ж. К. не оспорва
твърдените в исковата молба факти. Намира иска за делба за допустим и
основателен, а искането за отмяна на констативния нотариален акт за
основателно само досежно 1/6 ид.част на ищцата. Счита, че тежестта за
доказване на придобивната давност, на която се позовава титулярът на акта, е
негова, съотв. на наследника му и не е осъществено релевантно давностно
владение. Предявява инцидентен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124 ал.1 вр. чл. 537 ал.2 от ГПК относно 1/6 ид.ч. от имотите,
притежавана от Ю. Х., като иска отмяна на акта в частта до тази 1/6 идеална
част. Счита, че делбата следа да се допусне между оспорилите нот.акт
съделители, с изключение на К. К.. При неоспорване, делбата да се допусне
между ищцата, Ю. Х. и ответното дружество при квоти по 1/6 за първите две и
4/6 за последното. Направено е възражение по чл. 76 от ЗН за относителна
недействителност на продажбата спрямо ответницата Ю. Х..
В хода на делото исковете се поддържат. В последното с.з. ищцата не
изпраща представител.
3
Ответникът К. И. Х. заявява, че няма претенции за имотите и предоставя на
съда да вземе решение по спора. Останалите ответници не се явяват.
Особените представители адв. М. Х. и адв.К.К. пледират за прекратяване на
производството, а адв. К.-за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
„МУРРА-2002“ ООД не изпраща представител в с.з..
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищцата и ответниците К. И. К. (починал в хода
на процеса и заместен от ***С. К. И.), Ю. И. Х., Д. И. Х., К. И. Х. и А. И. Х. са
наследници по закон на И. Х. Т. и С. А.Т., починали на посочените в исковата
молба дати (първият починал в гр.Я.), за което е представено и Удостоверение
за наследници № *** г. на Община Я.
Страните не спорят относно възстановяването на собствеността на
наследниците на И. Х. Т. върху земеделските земи-лозе, ливада и нива,
находящи се в землището на с.Л., общ. С., с представеното Решение №*** г.
по преписка № *** г. на ПК-гр. С.
Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. на нотариус рег.
№ *** с район ЯРС, К. И. К. е признат за собственик на земеделските имоти.
С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. последният е
продал същите на „МУРРА-2002“ ООД.
Свидетелят Н.- *** на ищцата-дава показания, че наследственото
имущество, оставено от *** и ***, е нива, върната към 1999 година. Намирала
се е в гр.С., местността „***“ или „***“.***е имал и много жилища-
апартаменти, но са продадени от него и съпругата му. Имал е и пивоварни, и
хотели. Реституцията, за която свидетелят знае обаче, е само на земята. ***му
е починал в Б. *** му е починала през 2002 г. в К. и децата й там са крили това
обстоятелство от ищцата. Свидетелят не знае да е имала имоти там. Ю. А. З. е
нейна ***. Ю. Ф. е *** на ищцата, като е починала някъде към 2016 г.. Тя няма
наследници, освен *** и ***. Д. Х. е починал в К., където е заминал, когато е
бил малко дете. Бил е *** от *** на *** Ю. Б., който се е казвал П. Б. Името на
Д. след това е било Д. Б. Той е *** доста отдавна. Ответницата Ю. е с фамилия
4
„Ф.“ по името на ***, с когото нямат общи деца. *** е починал преди нея.
Свидетелят не знае, дали Д. Х. има наследници. В показанията си сочи, че в
момента има дело за делба за мезонет, на адреса на който е регистриран А. З.,
който си е продал частта. Става въпрос за наследство на Ю. Ф. – *** на
ищцата, чийто имот се дели от *** и ***. Свидетелят сочи, че в момента, в
който поземлената комисия е върнала земята в С., *** е имала устна уговорка
с К. И. К. той да „движи нещата“ и после да си „уредят сметките“ в края на
годината. К. К. е сключвал договори за аренда и са си уреждали сметките, като
ищцата е получавала „дали пари, дали блага или плодове“. Тези срещи са били
ежегодни. К. е подписвал договор основно с „Мура“.
К. Х. заявява, че е бил на погребението на ***Ю., и е ходил на урната
/гроба / на *** Д.. Било е много отдавна, не знае дата на смъртта им. Не
разполага с никакви документи, че двамата са починали. Твърди, че Д. е бил
*** и се е казвал Д Б. Има наследници, но ответникът не може да ги посочи.
*** и *** са живеели в столицата У., провинция М., К. и са починали там. Ю.
Ф. има само доведени деца-на мъжа й. Ответникът не знае, дали ги е ***. Не
знае за дело за делба на имот на Ю. в С.- апартамент.
По делото са представени договори за наем с нотариална заверка на
подписите от 09.03.2001 г. и от 03.07.2001 г., сключени между „Лардея-
Лозенец“ ООД като наемател и С. Ж. С.-наемодател относно земеделски земи,
между които и нива от 38,602 дка в м. „***“ в землището на с.Л., имот № ***,
собственост на К. И. К. от гр.С., по преписка № *** по Решение №*** от
29.07.1999 г. на ПК-гр. С.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 69 от ЗН-срещу ответниците физически лица и чл. 76 от ЗН-
срещу К. И. К. и „МУРРА-2002“ ООД, както и искане по чл. 537 ал.2 от ГПК
за отмяна на констативния нотариален акт на името на К. И. К. в частта над
1/6 от правото на собственост.
Ищцата е формулирала последното искане като първи главен иск срещу
двама от ответниците- К. И. К. и ЕООД, при уважаването на който съдът да
допусне делбата между сънаследниците. Т.е. предявила е иска за делба при
условията на евентуалност- предпоставен от уважаване на иска по чл. 537 ал.2
от ГПК. Съгласно практиката на ВКС обаче, вкл. задължителната такава, не се
5
касае за самостоятелен иск за отмяна на констативния нотариален акт, а за
правна последица от уважаване на иск относно правото на собственост.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. №
3/2012 г., ОСГК на ВКС, лице, което претендира правото на собственост,
признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата
на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице. Относно характера на отмяната на правна последица от уважаване на
иска за собственост са и Решение № 266 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 61/2012 г.,
г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 130 от 19.12.2017 г. по гр. д. № 666/2017 г., г.
к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 60082 от 10.09.2021 г. по гр. д. № 2908/2020 г., г.
к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 76 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 4922/2019 г., г. к., І
г. о. на ВКС (изрично обявяващи, че отменяването на констативния
нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само
законна последица от уважаването на предявен иск за собственост), Решение
№ 73 от 02.06.2021 г. по гр. д. № 3809/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС (сочещо и че
по тази последица разглеждащият иска съд се произнася, даже и да не е
направено изрично искане за това - ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС).
Въз основа на цитираната практика съдът счита, че следва да разгледа
искането за отмяна на нотариалния акт само като последица от уважаване на
иска за делба, при разглеждането на който ще се произнесе и по обуславящото
го право на собственост на ищцата. В този смисъл е и Решение № 29 от
04.03.2013 г. по гр. д. № 517/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС.
Съдът намира иска за делба допустим, а възраженията на част от
ответниците за недопустимост-за неоснователни.
Исканията на двама от особените представители за прекратяване на
производството поради наличие на данни, че двама от ответниците са
починали, са неоснователни. Според направените от съда при образуване на
делото и преди приключване на съдебното дирене справки в НБД, няма
издадени документи за настъпила смърт на страните, които според свидетеля
6
са живели и починали в К. Не е съставен акт за смърт по реда на раздел VII
„Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в
чужбина“ от глава трета на ЗГР. Съгласно чл. 34 ал.2 от закона, актовете за
гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат
доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната
неистинност. Касае се за официални документи (чл. 179 от ГПК) и е
недопустимо установяването с гласни доказателства на обстоятелства, за
доказването на които законът изисква писмен акт (чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК).
Поради това показанията на свидетеля по делото не са годни доказателства за
установяване на факта на смъртта, при това заявена общо, без посочване на
конкретна дата. Изявленията на ответника К. И. Х. (също неконкретни) имат
характер на твърдения, които подлежат на доказване, а такова не е проведено.
Тъй като К. не е страна по Хагската конвенция за събиране на доказателства в
чужбина, е неприложим този ред за установяване на данни за гражданското
състояние на лицата. Опитът на съда да събере такива посредством съдебна
поръчка чрез МП до посолството на К. в Б., препратило молбата за правна
помощ до МВнР на К., отправило вербална нота до посолството на Р. Б. в О., е
неуспешен. В отговора на последното е посочено, че снабдяването с
документи и данни за гражданско състояние на лица в К. за нуждите на
гражданските правоотношения е възможно да се извърши само по частен път,
като са нужни максимално точни данни за мястото и времето на събитието по
гражданското състояние. За административната услуга се заплаща такса, която
следва да заплатят подалите искането лица, като се прилагат и изисквани от
администрацията доказателства. Действието може да се извърши лично или от
пълномощник, имащ качеството на адвокат или нотариус. Легитимирани да
поискат такъв документ са и лицата, вписани в актовете, които са близки на
починалия, които докажат с документи правен интерес. Ищецът, в чийто
интерес е предприемането на съответните действия, не е предприел такива
дори и след постъпване по делото на писмото от посолството в О. на
04.07.2024 г., а вместо това отправя ново искане за съдебна поръчка на ниво
местна администрация в К. След като липсват официални документи,
единствено годни да установят настъпила смърт на страни по делото, исковете
срещу тях са допустими.
Свидетелят сочи и висящо дело за делба на имот на ответницата Ю. Х., но
не посочва номер на дело, а явилият се ответник К. Х., който според свидетеля
7
е страна по делбата, не знае за такова дело.
Предмет на настоящото делбено дело е потестативното право на делба на
съделителите, съответно-действителността на прехвърлителната сделка, на
която ответното дружество основава свои права върху имота. В мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на
ВКС е прието, че спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ
спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал.
1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните ‐
съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост.
Искът по чл. 76 от ЗН, заявен от ищеца като инцидентен установителен, е
неоснователен. Същото се отнася и до възраженията на част от съделителите,
основани на тази разпоредба.
Съгласно чл. 76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се паднат в
негов дял при делбата.
В горепосоченото ТР е прието, че актът на разпореждане на сънаследник,
изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като
относително недействителен по право. Разпоредителната сделка е
действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени
от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Актът на
разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е
непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с
разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на
разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени
разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или
разпореждането е между тях.
В доклада по делото съдът е указал, че в тежест на ищцата и
претендиращите делба ответници е да докажат наличието на друго
наследствено имущество, извън процесните недвижими имоти.
По делото няма доказателства, че към момента на сключване на
разпоредителната сделка наследодателят е притежавал и друго наследствено
имущество. Напротив –на св. Н.- *** ищцата-не е известно такова. Същият
сочи, че наследственото имущество, оставено от *** и ***, е нива, върната
към 1999 година, находяща се в гр.С., местността „***“ или „***“. Дава
8
показания, че *** е имал и жилища-апартаменти, но те са продадени от него и
съпругата му. Относно притежавани пивоварни и хотели свидетелят не знае да
е извършена реституция. Не знае и да е било оставено в наследство от ***
някакво имущество.
При това положение се касае за изключението от правилото на чл. 76 от ЗН.
Налице е продажба на наследство, поради което тази разпоредителна сделка е
напълно действителна. Прехвърлянето е извън хипотезата на чл. 76 от ЗН и
поражда правни последици за ответното дружество. Подобна хипотеза е
разглеждана и в ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС т. 3, с която се приема, че ако
наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с
прехвърлените вещи, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота и
акта на разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ /вещи/ е
възмезден, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по
смисъла на чл. 212 от ЗЗД, а чл. 76 от ЗН не се прилага когато разпореждането
е с цялото наследство като съвкупност от права и задължения. Тази точка не е
обявена за изгубила силата си с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
След като сделката е действителна, с нея е прехвърлено правото на
собственост на продавача и ответното дружество е придобило правата му.
Поради това делбата не може да се извърши без участието му в нея, само
между наследниците, както е поискала ищцата. Евентуален иск за делба срещу
дружеството не е предявен. Освен това дружеството се явява добросъвестен
купувач, както заявява в отговора на исковата молба. Макар да не е
формулирало прецизно правните последици от тази добросъвестност, същата
е релевантен факт при упражняваната фактическа власт от купувача от
продажбата през 2014 г. до предявяване на иска през 01.2022 г., в хипотезата
чл. 70 ал.1 от ЗС като част от фактическия състав на кратката придобивна
давност. Настъпването й изключва наличието на съсобственост върху имота
между наследниците и искът за делба се явява изцяло неоснователен. Правата
на купувача и удостоверените в констативния нотариален акт права на
продавача не се оспорват от явилия се съделител К. Х., който заявява в с.з., че
няма претенции за имоти.
Съдът намира за неоснователни доводите в исковата молба относно
неосъществяване на оригинерния способ за придобиване на цялата
собственост от прехвърлителя. Видно от представените от ищцата договори за
9
наем от 2001 г., той се е легитимирал пред третите лица като единствен
собственик на нивата, като какъвто е записан в текста на договорите.
Независимо от фактите, дали наемодателят е имал право да сключва
договорите като лице извън кръга на наследниците, дали договорите са
действителни или не в обсъдените в исковата молба хипотези за
недействителността им (които са ирелевантни за спора), това че пред
наемодателя и наемателя К. И. К. се е представял като едноличен собственик,
сочи на анимус за своене на вещта в хипотеза на давностно владение, на което
се е позовал през 2013 г. при снабдяване с констативен нотариален акт
(относно анимуса- ТР №4/2012 г. на ОСГК). Свидетелят също сочи, че
единствено той се е занимавал с управлението на земите, които е отдавал под
аренда, т.е. разполагал е с фактическата власт върху тях, която е предоставял
на трети лица. Именно пред тях е заявявал собственическите си намерения
досежно целия нает имот и това е сведено до знанието на ищцата, представила
договорите по делото и запозната със съдържанието им. Показанията на
свидетеля относно уговорки за „уреждане на сметките“ с ищцата не се
подкрепят от писмените доказателства, поради което в хипотезата на чл. 172
от ГПК не следва да се кредитират. Отделно от това същите са
неконкретизирани относно периода на ежегодните срещи между ищцата и ***
К., освен посочения от свидетеля момент на устната уговорка-този, в който
„поземлената комисия е върнала земята в С.“, т.е.1999 г. Дори и към този
момент К. К. да е бил държател на идеалните части на останалите наследници,
е променил държането си във владение през 2001 г., откогато до 2013 г. е
изтекъл повече от 10-годишен срок. Що се отнася до знанието на останалите
съсобственици, които са живеели в К., манифестирането пред тях на
действията на владелеца е било обективно невъзможно по смисъла на ТР
№1/2012 г. на ОСГК на ВКС, предвид установените по делото отношения
между сънаследниците. Самата ищца не знае адресите на ответниците (освен
на К. К.), както и факта, дали всички от тях са живи. Свидетелят-неин ***-
сочи, че смъртта на *** С. през 2002 г. е настъпила в К. и децата й са я криели,
т.е. липсват контакти между наследниците й, намиращи се в Б. и живущите в
К. Ответникът А. К. З., записан в исковата молба като А. И. Х., което е име на
същото лице съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена от 31.05.2022 г. на Община Я., съгласно справката в НБД е непълно ***
от Ю.А. З., посочена от свидетеля като *** на *** и също живяла в К. под
10
името Ю. Б. (или Б. според отв. К. Х.). Т.е. и този ответник очевидно е живял в
К. в определен период. К. Х., по негови твърдения, също е живял 20 години в
К., чийто гражданин сочи че е. Т.е. по делото няма никакви данни и К.К. да е
имал връзка с роднините си в К., за да има възможност да манифестира
установеното еднолично владение.
Следователно към момента на приключване на съдебното дирене не е
налице съсобственост между наследниците и искът за делба на наследството е
неоснователен спрямо всички тях.
Искът на Ю. Х., предявен от особения й представител като инцидентен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 вр. чл. 537
ал.2 от ГПК относно 1/6 ид.ч. от имотите, притежавана от Ю. Х., с искане за
отмяна на нотариалния акт в частта до тази 1/6 идеална част, е допустим, но
неоснователен по същите съображения за неоснователност на иска за делба.
ВКС се е произнасял за допустимостта на установителен иск за обема на
притежаваните в съсобствен имот идеални части. Такова е Определение №
326/02.03.2023 г. по ч.гр.д. №430/2023г. на I г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 274 ал.3 от ГПК, в което е цитирана и друга съдебна практика относно
преюдициалния характер на иска за собственост спрямо иска за делба и
допустимостта на самостоятелното разглеждане на първия при предявен иск за
делба. Тъй като е налице придобиване на собствеността върху имотите изцяло
от трето лице-купувач по договора за продажба, искът на наследника досежно
наследствената му идеална част е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради отхвърляне на иска за делба ищцата дължи ДТ за него. Дължима е
ДТ от Ю. Х. за предявения от особения й представител инцидентен
установителен иск за собственост, съобразно постановките по ТР №6/20212 г.
на ОСГТК, т.7.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. К. от гр. С., бул.***, срещу С. К. И. от
гр.С., бул.***, заместила починалия в хода на процеса К. И. К. от гр.С., и
„МУРРА-2002“ ООД- гр. С., обл. Я., ул.***, ЕИК ***, иск по чл. 76 от ЗН - да
бъде прието за установено, че е относително недействителен по отношения на
11
нея договорът, сключен с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело №
***г. на нотариус рег.№ *** с район ЯРС, за продажба на недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Л., общ. С., представляващи лозе от 4,400 дка в
м.“***“, имот №***, ливада от 2 дка в м. „***“, имот № *** и нива от 38,602
дка в м. „***“, имот № ***, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. И. К. от гр. С.,
бул.“***, срещу С. К. И. от гр.С., бул.***, Ю. И. Х. и Д. И. Х., двамата с
неизвестен адрес в К., К. И. Х. от гр.С., ул.“***, А. И. Х. от гр.С., ул.“***, иск
за делба на недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л., общ. С., обл.
Я., представляващи: поземлен имот с идентификатор № 44118.120.55,
местност „***“, с площ от 4400 кв.м., с начин на трайно ползване - лозе,
категория на земята: 3, с номер по предходен план -***, при съседи имоти с
идентификатори: 44118.120.54, 44118.120.81, 44118.120.57, 44118.140.319,
44118.120.56; поземлен имот с идентификатор № 44118.230.137, местност
„***“, с площ от 1999 кв.м., с начин на трайно ползване - ливада, категория
на земята: 3, с номер по предходен план -***, при съседи имоти с
идентификатори: 44118.230.329, 44118.230.136, 44118.230.150, 44118.230.138;
поземлен имот с идентификатор № 44118.240.33, местност „***“, с площ от
38596 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, категория на земята: 10, номер
по предходен план – ***, при съседи: имоти с идентификатори: 44118.240.34,
44118.240.72, 44118.240.119, 44118.240.118, 44118.240.343, както и искането по
чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № ***, том *** рег.№ ***, дело № *** г.
на нотариус рег.№ *** с район ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. И. Х. срещу С. К. И. от гр.С., бул.*** и
„МУРРА-2002“ ООД- гр. С., обл. Я., ул.“*** ЕИК ***, иск с правно основание
чл. 124 ал.1 вр. чл. 537 ал.2 от ГПК-че ищцата е собственик на 1/6 идеална
част от недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л., общ. С., обл. Я.,
представляващи: поземлен имот с идентификатор № 44118.120.55, местност
„***“, с площ от 4400 кв.м., с начин на трайно ползване - лозе, категория на
земята: 3, с номер по предходен план -***, при съседи имоти с
идентификатори: 44118.120.54, 44118.120.81, 44118.120.57, 44118.140.319,
44118.120.56; поземлен имот с идентификатор № 44118.230.137, местност
„***“, с площ от 1999 кв.м., с начин на трайно ползване - ливада, категория
на земята: 3, с номер по предходен план -***, при съседи имоти с
12
идентификатори: 44118.230.329, 44118.230.136, 44118.230.150, 44118.230.138;
поземлен имот с идентификатор № 44118.240.33, местност „***“, с площ от
38596 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, категория на земята: 10, номер
по предходен план – ***, при съседи: имоти с идентификатори: 44118.240.34,
44118.240.72, 44118.240.119, 44118.240.118, 44118.240.343. като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. И. К. от гр. С. бул.***, да заплати държавна такса за иска за
делба в размер на 100 лв..
ОСЪЖДА Ю. И. Х. да заплати държавна такса за установителния иск в
размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
13