№ 182
гр. Габрово, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 27 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1/22 г.,
Тревненският районен съд е отхвърлил предявения от М. И. П., гр. Трявна
против „М." АД, с ЕИК ***, гр. София, иск с правно основание чл. 439 ГПК
за установяване недължимост на сумите от: 9 561,53 лв. - главница по договор
за банков кредит №1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от
11.06.2009 г. до изплащане на вземането; 2 960,18 лв. - лихва за периода
20.08.2007 г. - 10.06.2009 г.; 850,95 лв. / - разноски по делото, за които са
издадени заповед №93/16.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
117/2009 г. по описа на Районен съд - Трявна, като неоснователен и
недоказан. В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.
П., чрез адв. Р. Н., в която се твърди, че същото е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че
правният извод на съда, че изходящото от цедента уведомление, приложено
към отговора на исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията по см. на чл. 99, ал. 3, пр. 1
от ЗЗД, е неправилен. За да се приеме за надлежно извършено уведомлението
за цесията, следвало същото да бъде съобщено на длъжника от цедента
„УниКредит Булбанк“ АД, а не от цесионера. Неправилно е прието от съда,
че е налице изрично пълномощно, тъй като видно от договора за цесия
1
цедентът е следвало да даде нотариално изрично пълномощно, а приложеното
било без дата и при липса на нотариална заверка. В този смисъл изводът на
съда, че ответникът действал като пълномощник на цедента е неправилен и
необоснован. Твърди се, че прехвърлянето има действие занапред спрямо и
см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и до съобщаването (в случая 24.09.2021 г.) на
цесията погасяващ ефект ще има само изпълнение на стария кредитор.
Правилно съдът е приел, че уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, но договора няма действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника, след като на същият не му е
съобщена настъпилата промяна от стария кредитор. С връчването на
съобщението за цесията договорът поражда действие в отношението между
длъжника и новия кредитор. Едва след уведомяването за цесията цесионерът
ще е активно легитимиран взискател с право на принудителни действия по
изпълняемото право. Длъжникът дължи вземането на новия кредитор след
получаване на уведомлението за цесията и от този момент по изп. дело №
797/2009 г. по описа на ЧСИ З. В. новият кредитор може да извърши валидно
изпълнително действие. Допуснато е процесуално нарушение от съда, който
не е обсъдил факта, че има прекъсване на давността на 31.08.2015 г. с
конституирането на нов кредитор. Давността следва да се счита за прекъсната
с подаването на молбата, тъй като ЧСИ е длъжен да конституира новия
взискател. Неправилно съдът е приел, че по отношение на ищеца не е изтекла
погасителна давност. Изпълнителното производство е образувано при
действието на ППВС 3/1980 г. следва да се приеме, че погасителната давност
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и с
подаването на 31.08.2015 г. на молба за конституирането на нов взискател,
давността е прекъсната и от тогава тече нова давност, чиито 5 г. срок е
изтекъл към момента на получаване на уведомлението за цесията на
24.09.2021 г. Не може да се приеме, че получаването на уведомлението през
2021 г. санира с обратно действие извършените действия от новия кредитор
по изпълнителното дело преди получаване на уведомлението, като същите не
са годни да прекъснат отново давностния срок и преди уведомлението не са
били дължими като взискани суми на новия кредитор, събирани
принудително от същия. Именно поради това предприетите от ответника
изпълнителни действия, прекъсващи давността, до настъпване на активната
легитимиация на ответника, са без правно значение за съдлъжника и ищец М.
П.. В тези повече от пет години са извършени невалидни изпълнителни
действия. Моли се, да се отмени първоинстанционното решение и да се
уважат предявените искове. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, чрез юр. Н. И., в който
се оспорва въззивната жалба по подробно изложени доводи, като се моли
същата да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на въззивника поддържа жалбата, претендира разноските по делото и
представя писмено становище. За въззиваемото дружество не се явява
представител, като от същото е депозирано писмено становище, в което се
2
оспорва жалбата и се поддържа депозирания отговор, претендират се
разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от М. И. П., гр. Трявна
против „М." АД, с ЕИК ***, гр. София, с който е поискано да се установи, на
осн. чл. 124 във вр. с чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумите от: 9 561,53 лв. - главница по договор за банков кредит
№1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане
на вземането; 2 960,18 лв. - лихва за периода 20.08.2007 г. - 10.06.2009 г.;
850,95 лв. / - разноски по делото, за които са издадени заповед
№93/16.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 117/2009 г. по
описа на Районен съд – Трявна. В исковата молба са наведени доводи, че
процесните суми по издадения изпълнителен лист срещу ищеца са погасени
по давност, тъй като след като е прехвърли вземането си кредитора
„УниКредит Булбанк“ АД не е уведомил длъжника за извършената цесия,
поради което извършените от новия кредитор – ответника по делото, действия
по образуваното срещу ищеца изпълнително дело не са валидни действия по
изпълнението и вземането по изпълнителния лист е погасено поради
изтичането на 5 годишния давностен срок, в който не са предприети валидни
действия от кредитора по изпълнителния лист. При условията на
евентуалност, ако бъде уважен искът по чл. 439 от ГПК, е предявен иск по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД , с който е поискано да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 070 лв. получена без основание по изпълнителното дело на
ЧСИ З. В..
В постъпилия отговор от ответника се възразява, че предявеният иск е
неоснователен по подробно изложени доводи, като към исковата молба се
прилага уведомление по чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия от ответното
дружество, в качеството му на пълномощник на цедента. Възразява се, че след
конституирането на цесионера по процесното изп. дело са извършвани
множество изпълнителни действия от същия, поради което неоснователно е
твърдението на ищеца за изтекла в негова полза погасителна давност. С
договора за цесия е прехвърлено цялото вземане на банката и по отношение
на всички задължени лица.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявения иск по
чл. 439 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност
се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение и от
прекъсването започва да тече нова давност. Приел е, че изп. дело № 797/2009
на ЧСИ З. В., по което длъжник е ищеца, са предприети множество
изпълнителни действия, като през 2009 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищеца, по който запор са постъпвали ежемесечно суми в
периода от 2009 г. до 2015 г., когато на мястото на взискателя „УниКредит
Булбанк“ АД е конституиран като кредитор „М."АД, като по изп. дело е
представен договора за цесия между кредиторите. По молба на
новоконституирания взискател през 2019 г. е наложена възбрана на имот,
3
собственост на ищеца, като междувременно по изпълнителното дело, по
наложения запор, са постъпвали суми до края на 2017 г., като през 2020 г. е
наложен запор и на вземания на длъжника в две банки. Прието е, че с
предприетите в хода на изп. дело способи и извършването на изп. действия,
давността за вземанията по процесната заповед за изпълнение е многократно
прекъсвана и процесните вземания по изпълнителния лист не са погасени по
давност. За неоснователни са приети възраженията, че вземането е
прехвърлено само спрямо другия длъжник по заповедта и че вземането не
съществува, поради неуведомяване на ищеца като длъжник за цесията.
Прието е, че с отговора на исковата молба е приложено уведомление за
извършената цесия от ответника, като пълномощник на първоначалния
кредитор. Отделно е прието, че уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия и не го прави недействителен, а
неизвършването му не обосновава извод за несъществуване на вземането,
поради което за иска по чл. 439 ГПК е без значение установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал. 3 от ГПК за
извършената цесия – този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането и не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. С
оглед изложеното е прието, че искът по чл. 439 от ГПК е неоснователен и с
оглед изхода на спора по главния иск, съдът не се е произнесъл по предявения
иск при условията на евентуалност с пр. осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
93/16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 117/2009 г. по описа на Районен съд - Трявна и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 16.06.2009 г., с която М.Д.М.
и М. И. П. са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк" АД
следните суми: 9 561, 53 лв. - главница по договор за банков кредит
№1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане
на вземането; 2 960,18 лв. - лихва за периода 20.08.2007 г. - 10.06.2009 г.;
850,95 лв. - разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист
от 16.09.2009 г., по молба на взискателя „Уникредит Булбанк" АД, е
образувано изпълнително дело № 797/2009 г. по описа на ЧСИ З. В., peг.
№734 на КЧСИ срещу длъжниците М.Д.М. и М. И. П..
Със запорно съобщение изх.№ 9411/2009 г., получено на 26.09.2009 г., е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на въззивника - за
дължимите по изпълнителното дело суми, като въз основа на него са
удържани суми от изплащаното му трудово възнаграждение в ЕТ „В.-В.Д.".
С молба от 31.08.2015 г. по изпълнителното дело „М." АД е поискал да
бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на
„УниКредит Булбанк"АД по договор за прехвърляне на вземания от
22.06.2015 г. Към молбата е приложен договора за цесия и в приложение № 1
прехвърлените с него вземания, както и пълномощно дадено от цедента на
цесионера да извърши от името на банката уведомяване на всички длъжници
(кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети
4
задължени лица) за цедиране на вземанията й към цесионера. В Приложение
№1 към договора за цесия, под № 2337 фигурира вземане към длъжника
М.Д.М.. Молбата с вх. № 9708/2015 г. при ЧСИ, на осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК,
е уважена и ЧСИ З. В. е конституирала молителя като взискател по изп. дело
№ 797/2009 г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 14774/09.12.2015 г.,
получена на 29.12.2015 г., въззивникът е уведомен че дължи суми,
представляващи разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя „М."
АД.
След получаване на горепосочената покана за доброволно изпълнение,
чрез запор върху трудовото възнаграждение на ищеца или чрез нареждане на
платежни нареждания от негова страна, по изпълнителното дело са преведени
следните суми: на 10.11.2015 г. -40,00 лв.; на 08.12.2015 г. -40,00 лв.; на
12.012.2016 г. - 40,00 лв.; на г. - 200,00 лв.; на 11.02.2016 г. - 40,00 лв.; на
09.03.2016 г. - 40,00 лв.; на 12.04.2016 г. - 30,00 лв.; на 10.05.2016 г. - 40,00
лв.; на 09.06.2016 г. - 44,00 лв.; на 11.07.2016 г. - 80,00 лв.; на 12.08.2016 г. -
80,00 лв.; на 13.09.2016 г. - 80,00 лв.; на г. - 80,00 лв.; на 09.11.2016 г. - 80,00
лв.; на 13.12.2016 г. - 80,00 лв.; на г. - 80,00 лв.; на 14.02.2017 г. - 100,00 лв.; на
15.03.2017 г. - 100,00 лв.; на 13.04.2017 г. - 100,00 лв.; на 10.05.2017 г. - 100,00
лв.; на 13.06.2017 г. - 100,00 лв.; на 14.07.2017 г. - 100,00 лв.; на 14.08.2017 г. -
100,00 лв.; на 14.09.2017 г. - 100,00 лв.; на 19.10.2017 г.- 100,00 лв.; на
15.11.2017 г. - 100,00 лв.; на 15.12.2017 г. - 100,00 лв.
В хода на изпълнителното производство, по молба на взискателя по
изпълнителното дело „М." АД, на 09.08.2019 г. е наложена възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника М. И. П., находящ се в гр. Трявна,
ул. „***" № *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*.
С уведомление, приложено към отговора на исковата молба,
ответникът, в качеството си на пълномощник на цедента, е уведомил ищеца за
прехвърляне на вземането на банката.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество решение е
правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено
обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни наведените
възражения в жалбата, че вземането по издадения изпълнителен лист от
16.06.2009 г. е погасено по давност, тъй като ответното дружество – цесионер
след 2015 г. до предявяване на иска през 2021 г., не е било надлежен
взискател по изпълнителното дело, на който следвало да изпълнява длъжника
и извършените от взискателя изпълнителни действия не обвързват длъжника,
тъй като последният не бил уведомен надлежно по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД.
Изпълнителният процес е двустранно производство, като активната и
пасивната легитимация на страните в изпълнителното производство се
5
определят от изпълнителния лист. Взискател в изпълнителния процес е
лицето, което изпълнителния лист сочи като кредитор. При частно
правоприемство след издаване на изпълнителния лист, каквото е
прехвърлянето на вземане, активно легитимиран като взискател ще бъде
частния правоприемник. Своето качество той следва да докаже с документа
за цесията (чл. 429, ал. 1 от ГПК) пред съдебния изпълнител, който е органът
ръководещ изпълнителния процес и който е единствено компетентен да
конституира по изпълнителното дело частния правоприемник.
Както е разяснил ВКС в решение № 209 от 28.11.2018 г., постановено по
гр. д. № 2530/2017 г. на І ТО, принудителното изпълнение има цел и поражда
материалноправния ефект да удовлетворява правото и да погаси
задължението. За разлика от исковия процес, който цели защита при правен
спор, чрез разрешаването му, в изпълнителния процес този спор вече е
приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което и
правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни-
към момента на неговото започване е налице изпълнително основание,
обективиращо изпълняемото право. То се реализира от специфичен орган, в
чиято дискреция е провеждане и приключване на принудителното изпълнение
– съдебният изпълнител, който е овластен с компетентността да извършва
предписаните в ГПК изпълнителни действия. Предприетите действия на
съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател –
правомощие въведено от чл. 429,ал. 1 от ГПК, като изключение от правилото,
че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на
изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към
материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на
вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и
частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също
могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в
изпълнителния лист. Валидността и основателността на искането за промяна
на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата
преценка подлежи на контрол. След като съдебният изпълнител като орган е
натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото
удовлетворяване, то и длъжника не може да реализира защита чрез оспорване
на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по
изпълнението му. Или основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не може
да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на
принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти,
рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право. В
заключение ВКС в решението приема, че без значение за основателността на
иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство
нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на
длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва
да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Безспорно в конкретния случай ответното дружество „М." АД се е
6
легитимирало по изп. дело № 797/2009 г. пред ЧСИ З. В., peг. № 734, с
представянето на сключения договор за цесия между него и първоначалния
взискател от 22.06.2015 г., като видно от изп. дело съдебният изпълнител, на
осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК, е конституирал частният правоприемник като
взискател по делото. За осъществяване на правните последици на договора за
цесия е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, като
вземането преминава в патримониума на цесионера със сключването му.
Уведомяването на длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване
противопоставимостта на цесията на длъжника, който може валидно и с
погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването.
От събраните доказателства по делото се установява по безспорно, че
след конституирането на частния правоприемник на взискателя през 2015 г.
по изпълнителното дело до предявяване на иска, са предприети действия за
удовлетворяване на взискателя, които са годни да прекъснат давността, като
по наложения запор на работната заплата на длъжника са постъпвали суми в
периода от 2015 г. до 2017 г., с които ЧСИ е погасявал вземането по
изпълнителния лист, а през 2019 г. е наложена възбрана на недвижим имот,
собственост на длъжника по молба на ответното дружество, както и запор на
банкови сметка на длъжника П.. Активната легитимация на ответното
дружество, като взискател по изпълнителното дело е възникнала с
конституирането на същия от съдебния изпълнител, а не с уведомяването на
ищеца с приложеното уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД към отговора на
исковата молба. Уведомлението до длъжника за извършената цесия не влияе
на валидността на извършените изпълнителни действия по изпълнителното
дело, с извършването на които безспорно е прекъсната погасителната
давност, след като цесионера е бил надлежно конституиран от ЧСИ по
изпълнителното дело по реда на чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател.
Ирелевантно за валидността на извършените изпълнителни действия е
възражението на жалбоподателя, че цесионера, действащ в качеството си на
пълномощникът на цедента, не е бил упълномощен с нотариално заварено
пълномощно за извършване на съобщаването по реда чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй
като това касае вътрешните отношение между цедента и пълномощника.
Видно от приложеното към договора за цесия пълномощно на „М." АД е
учредена надлежна представителна власт да извърши същото от името на
„УниКредит Булбанк"АД. Надлежното уведомяване на длъжника по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД не рефлектира върху дължимостта на вземането и не освобождава
отговорността му за погасяването на дълга, тъй като уведомяването не
рефлектира пряко към наличието на изпълняемото право.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото в полза на ответното дружество следва да се
присъдят разноските за въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, което настоящият състав на съда намира, че следва да бъде
определено в размер на 100 лв.
7
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1/22 г., Тревненският районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. И. П., с ЕГН **********, от гр. Трявна, ул. „***" №* вх.
*, ет.*, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „М." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ********, юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК, в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8