РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Перник, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Петър В. Боснешки
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500401 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от СНЦ „ЛРД – Е. П.“ против решение № 15/31.01.2022 г. по
гр.д. № 223/2021 г. на РС – Е. П., в частта за осъждане на жалбоподателя да заплати на Н. В.
сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на
неправомерно лишаване от упражняване право на лов, като ловец в Ловна дружина „Г. Р. –
с.О.“ от СНЦ „ЛРД – Е. П.“ за периода от 21.05.2016 г. до 07.02.2019 г., заедно със законната
лихва от 21.05.2016 г. до 04.03.2021 г. в размер на 2 429.42 лева и законна лихва от
04.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта в която е отхвърлен предявеният
от СНЦ“ЛРД-Е. П.“ срещу В. насрещен иск за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 1.00 лева, поради злепоставяне на Сдружението от страна на В. чрез
интригантстване в дружинката, противопоставяне членовете на дружинката, претърпени от
дружинката проверки, загуба на време.
По изложени в жалбата на СНЦ „ЛРД – Е. П.“ подробни доводи се твърди, че
решението е неправилно. Възразява се, че В. не е доказал наличието на фактическия състав
на деликтната отговорност, поради което неправилно е ангажирана отговорността на
сдружението. Относно акцесорния иск за заплащане на лихва, въззивникът възразява, че
съдът неправилно е присъдил мораторна лихва, с което е нарушил материалния закон.
1
Излагат се подробни съображения по същество като се сочи, че съдът неправилно е ценил
събраните в хода на производството доказателства. Относно насрещния иск, въззивникът
сочи, че неправилно съдът е приел, че същият е неоснователен и недоказан, като възразява,
че съдът е интерпретирал събраните доказателства превратно и непълно, без да ги
анализира. В заключение се иска отмяна на постановеното решение в частта, с която са
уважени предявените искове и да бъде постановено ново, с което същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Иска се да бъде уважен предявеният от СНЦ „ЛРД – Е. П.“
насрещен иск, както и присъждане на разноски в първоинстанционното и във въззивното
производство.
Н. В. по подробни доводи изразява становище за неоснователност на жалбата на СНЦ
„ЛРД – Е. П.“.
Н. В. е депозирал и насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в
отхвърлителната му част за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв.
до пълния предявен размер от 5100.00 лева /за разликата от 100 лева/, както и в
отхвърлителната му част за мораторна лихва, считано от датата на увреждането- 21.05.2016г.
до 04.03.2021 г., за разликата над 2 429.42 лева до пълния претендиран размер от 2 477.00
лева, като по изложени доводи, че решението е неправилно и необосновано в тази му част
моли за отмяната му като се постанови друго такова, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло.
СНЦ „ЛРД – Е. П.“ по подробни доводи изразява становище за неоснователност на
насрещната въззивна жалба на В. и за оставянето й без уважение.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивните жалби, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените по делото факти, че ищецът е
член на СНЦ “ЛРД- Е. П.“, ЕИК 13057585 и ловец към Ловна дружина -с.Г. Р.-с.О., както и
че ОС на Ловно-рибарската дружина-с.Г. Р.-О. е взело решение на ***г. „...ловецът Н. В. да
бъде предложен за изключване“, което предложение е потвърдено с решение на ОС на
ЮЛНЦ „ЛРД Е. П.“ от *** година. С Решение № 318 /04.02.2019г. на ВКС по т.д. №
808/2018г. е отменено приетото решение от Общото събрание на СНЦ „ЛОВНО -
РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО Е. П.”, гр. Е. П., проведено на ***г., с което е потвърдено
решение на Управителния съвет на сдружението от ***г. за утвърждаване решението на
Общото събрание на ловно-рибарската дружина с. Г. Р.-с. О. от ***г. за изключване на
ловеца Н. С. В., като незаконосъобразно, което е установено с окончателен съдебен акт -
Решение № 318 /04.02.2019г. на ВКС на РБ, по т.д. № 808/2018г.
Наличието на изключване на ищеца В., което е отменено като незаконосъобразно с
окончателен съдебен акт - Решение № 318/04.02.2019г. на ВКС на РБ, по т.д. № 808/2018г.,
2
обоснова предпоставките за ангажиране отговорността на ответника СНЦ “ЛРД Е. П.“, гр.
Е. П., на основание чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетение подлежат всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното изключване от сдружението, т. е. на обезвреда подлежат само онези
вреди, настъпването на които е сигурно и закономерно следствие от незаконосъобразното
изключване.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият въззивен
състав съобразява, че принципно е допустимо процесното незаконосъобразно изключване да
доведе и до морални и психически страдания на ищеца като потърпевш от него.
Същевременно, не всяко отклонение от нормалното психическо състояние на човека е
неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а само това, което се отличава с
достатъчна интензивност, като във всички случаи вредите следва да са пряка последица от
процесното незаконосъобразно изключване, която връзка не се предполага, а следва да бъде
доказана от увредения – в случая ищеца. Относно неимуществените вреди съществува
оборима презумпция, че незаконосъобразното изключване от сдружението причинява
такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните,
типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от всеки индивид, подложен на
такова изключване от сдружението, като притеснения, стрес, неудобство, напрежение в
социалния кръг.
От свидетелските показания се установяват претърпени от ищеца типични за
незаконосъобразното му изключване от сдружението индивид морални страдания. Ищецът
не е доказал по делото претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са
произтекли само от незаконосъобразното му изключване от сдружението, респ., сочещи на
негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от това
изключване. Не се установява по делото незаконосъобразното му изключване пряко да е
рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, вън от
обичайните, тъй като не се доказват твърденията на ищеца, че вследствие само от
незаконосъобразното му изключване от сдружението са засегнати честта и достойнството му
пред колеги, приятели споделящи страстта му да ловува, отчаяние и др., които да са се
отразили върху личния и обществения му живот. Действително незаконосъобразното му
изключване от сдружението е от естество да повлияе отрицателно върху възможността му да
упражнява правото си на лов в конкретната ловна дружина, но в случая ищецът не доказва,
че невъзможността за това е причинило други неудобства, вън от обичайните.
Същевременно срокът на незаконосъобразното му изключване от сдружението от ***г. до
***г. съвпада с продължителността на воденото съдебно производство по оспорване
незаконосъобразното му изключване и не се установява по делото този период пряко да е
рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, вън от
обичайните. Също следва да се съобразят липсата на медийно отразяване на случая и
липсата на наложени ограничения на ищеца относно възможността да упражнява въобще
правото си на лов предвид правната възможност за ищеца при предпоставките по чл. 29 и
3
чл. 30 от ЗЛОД.
В заключение, в процесния случай от незаконосъобразното му изключване от
сдружението са претърпени обичайни неимуществени вреди от ищеца, понасяни от лице,
което е обект на незаконосъобразно действие, но не може да се приеме за стресова ситуация
от висока степен и че търпените морални страдания са резултат само от процесното
незаконосъобразно изключване, респ. надхвърлящи по интензитет обичайните такива от
същото.
По изложените съображения настоящият състав приема, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 1000 лв. Решението в частта за
уважаване на иска за неимуществени вреди за сумата над 1000 лева до присъдените 5000
лева следва да се отмени и да се постанови ново, с което искът се отхвърли за разликата над
1000 лева до 5000 лева.
При приетата основателност на обуславящия иск за неимуществени вреди от 1000 лв.,
то акцесорната претенция за лихви за забава върху основателната главницаот 1000 лв. за
периода от 21.05.2016 г. до 04.03.2021 г., изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК е в размер
на 485.85 лв., като решението в частта за уважаване на иска за мораторна лихва за сумата
над 485.85 лева до присъдените 2 429.42 лева следва също да се отмени и да се постанови
ново, с което искът за мораторна лихва се отхвърли за разликата над 485.85 лева до 2 429.42
лева.
Относно насрещния иск на ответника срещу ищеца за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 1.00 лева, поради злепоставяне на Сдружението от страна
на В. чрез интригантстване в дружинката, противопоставяне членовете на дружинката,
претърпени от дружинката проверки, загуба на време.
Настоящият въззивен състав напълно споделя и се позовава на приетото в Решение №
47 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 625/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 197 от 19.02.1997
г. по гр. д. № 250/95 г., V г. о., че „… според действащото право с нормата на чл. 52 ЗЗД,
законодателят е създал правно задължение за обезвреда на неимуществените вреди при
всички състави на непозволено увреждане, но непосочвайки изрично конкретно правните
субекти, имащи право на обезщетяване за същите, то явно възприето е правилото - да бъдат
определяни според вида на вредата, т. е. от вида на засегнатото благо. Следователно при
съобразяване на така сочения критерий се налага правен извод, че неимуществени вреди са
причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия, като трайно
и продължително състояние, а това житейски и правно, според настоящия съдебен състав, е
въобще неприложимо към ЮЛ ………….“. В тази връзка като основано на закона е
разбирането, че увреждането на ЮЛ има всякога само конкретни имуществени измерения,
поради което не подлежи на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД и съответно не е
налице законова възможност на ЮЛ да бъде присъждано обезщетение за неимуществени
вреди, включително и поради процесните твърдени злепоставяне на Сдружението от страна
на ищеца чрез интригантстване в дружинката, противопоставяне членовете на дружинката,
претърпени от дружинката проверки, загуба на време. По закон няма основание да се
4
присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице, защото всичките му
права са имуществени. По изложените съображения принципът на чл. 52 ЗЗД не може да
намери приложение по отношение на юридическите лица. Юридическото лице формира
воля чрез неговите органи и затова то не може да претърпи морални вреди /така Решение №
197 от 19.02.1997 г. по гр. д. № 250/95 г., V г. о./.
Дори да се приеме, че е налице основание по закон за присъждането на такива
неимуществени вреди на насрещния ищец ЮЛ, то въззивният съд напълно възприема
приетото за установено и направените фактическите констатации въз основа доказателствата
в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност в обжалваното решение,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и фактологични
изводи и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК. От събраните свидетелски показания се
налага извод, че през ***г. в ловната дружина, в която е членувал ответникът по насрещния
иск, е имало проблеми, без да е установен в процеса източникът на същите и дали от
естество, което може да се вмени във вина на ответника по насрещния иск, както и
конкретното им съдържание и в частност да са произтичащи от ловеца В.. По отношение на
упражненото от ответника, като член на ловната дружина право на жалби, сигнали, молби и
т.н. до конкретни институции, то това право е конституционно признато, прокламирано в
чл.45 от КРБ и категорично не представлява противоправно поведение на ответника по
насрещния иск. Ищецът по насрещния иск не е доказал и твърдяната евентуална намалена
численост на ловните групи да е резултат именно от конкретно противоправно поведение на
ответника по насрещния иск. Ето защо настоящият въззивен състав в пълен унисон с РС
приема, че ищецът по насрещния иск не е установил по делото факти, които да сочат на
противоправно поведение (действие или бездействие) на ответника по насрещния иск, с
което да се накърняват интересите на сдружението, каквито са твърденията по предявения
насрещен иск. С оглед на това насрещният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 1.00 лева, поради злепоставяне на Сдружението от страна
на В. чрез интригантстване в дружинката, противопоставяне членовете на дружинката,
претърпени от дружинката проверки, загуба на време, е неоснователен и недоказан, поради
което и подлежащ на отхвърляне, а обжалваното решение в частта му, с която претенцията е
отхвърлена следва да се потвърди.
С оглед гореизложеното въззивната жалба на СНЦ „ЛРД Е. П.“ е частично
основателна, а насрещната въззивната жалба на Н. С. В. е неоснователна.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първоинстанционното производство за сумата от
990,15 лв. /разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно с
уважената част от исковете разноски от 247,67 лв. и присъдените от РС разноски от 1 237.82
лева/.
Ответникът претендира и доказва разноски пред РС по исковете срещу него общо
5
1186,07лв. с ДДС – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за
правна защита и представените доказателства за това, че възнаграждението е платено по
банков път, удостоверено с приложена фактура и платежно нареждане за кредитен превод, и
списък по чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с отхвърлената част на исковете, или
953,48 лв. и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
Жалбоподателят СНЦ “ЛРД-Е. П.“ доказва разноски по въззивното производство
общо 1378,66 лв. – заплатена такса по въззивната жалба и заплатено адв. възнаграждение,
които с оглед резултата от обжалването му се дължат от въззиваемия Н. С. В. съразмерно с
уважената част на въззивната жалба /5943,57/ и целия обжалваем интерес /7430.42/, или
1102,78 лв.
С оглед неоснователността на жалбата му, на жалбоподателя В. не се дължат
разноски по въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15/31.01.2022 г. по гр.д. № 223/2021 г. по описа на Районен
съд – Е. П., в частите за осъждане на СНЦ „ЛОВНО -РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО Е. П.”, ЕИК
13057585 да заплати на Н. С. В., ЕГН **********: разликата над 1000 лева до 5000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 21.05.2016 г.
до 04.03.2021 г. за разликата над 485.85 лева до 2 429.42 лева, ведно със законната лихва
върху главницата над 1000 лв., считано от 04.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта за осъждане на СНЦ „ЛОВНО -РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО Е. П.” да заплати
на Н. С. В. разноски за първоинстанционното производство над 247,67 лева до 1 237.82 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 49 ЗЗД от Н. С. В., ЕГН ********** от ***,
срещу СНЦ „ЛОВНО -РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО Е. П.”, ЕИК 13057585, ***, за заплащане
разликата над 1000 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 5000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, в следствие неправомерно лишаване от упражняване
право на лов, като ловец в Ловна дружина „Г. Р.-с. О.“, от СНЦ “ЛРД-Е. П.“,гр. Е. П., с ЕИК
13057585, за периода 21.05.2016г. - 07.02.2019г., заедно със законната лихва, считано от
21.05.2016 г. до 04.03.2021 г. за разликата над 485.85 лева до присъдения от първата
инстанция размер от 2 429.42 лева, ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди над 1000 лв., считано от 04.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН ********** от *** да заплати на СНЦ „ЛОВНО -
РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО Е. П.”, ЕИК 13057585, *** сумата 953,48 лева – разноски по
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/31.01.2022 г. по гр.д. № 223/2021 г. по описа на
6
Районен съд – Е. П., в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН ********** от *** да заплати на СНЦ „ЛОВНО -
РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО Е. П.”, ЕИК 13057585, *** сумата 1102,78 лева – разноски по
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7