РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Кюстендил, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100337 по описа за 2022 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б е
предявило против И. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. О., ул. „М.
Д.“ № *, вх. *, апартамент искове да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи и следва да заплати на
ищцовото дружество сума за консумирана топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., общ. „О.“, ул. „М. Д.“ № *, вх. *, апартамент, а
именно: 1679,21 лв., от които: 1490,68 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2019г. до м.
04.2020г., ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, 153,64 лв. – мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 20.09.2021г., както и суми за дялово разпределение в размер
на 29,89 лв. – главница за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г., ведно със
законната лихва от 08.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането и
5,00 лв. – лихва за периода от 01.07.2019г. до 20.09.2021г. Претендират се
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по подробно изложени в отговора
съображения.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия
писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
1
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „М. Д.“ №
* е топлоснабден.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект.
Видно от представеното заверено копие на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 26, том I, рег. № 1376, дело № 18 от
30.12.2009г., е че И. Г. е придобила в собственост недвижим имот,
представляващ „апартамент, без номер по доказателствен нотариален акт,
находящ се в гр. С., ул. „М. Д.“ № * /***/“.
Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по
делото писмени доказателства (Договор от 29.07.2015 на л. 22 до 28 от
делото), че в изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б
от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Т. С.“
Е. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
С Договор № 2208 от 08.05.2002 г., сключен с Етажната собственост на
адрес гр. С., ул. „М. Д.“ № *, „Т. С.“ Е., приело да достави и монтира
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия; да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода (съгласно системата ХАЙЦТЕК, за разпределение
за разходите за топлинна енергия, на фирмата Т.), вкл. издаването на обща и
индивидуални сметки. Решението за сключването на договора е обективирано
в приложения на л. 18 Протокол от 30.04.2002 г. на собствениците на адрес гр.
С. ул. „М. Д.“ № *.
Приобщени са копия от счетоводни документи: съобщения към фактури
(л. 62 до 74 от делото) за процесния период за прогнозно начислена топлинна
енергия, с посочен за доставчик – ищцовото дружество, а за получател – И. Г.
с посочен адрес: гр. С., ул. „М. Д.“ № *, вх. *, ап. *.
Видно от писмо на ищеца с регистрационен индекс J-8832/22.07.2014, е
това, че ответницата е уведомена, че поради придобиване на собственост
върху апартамент, находящ се „на адрес ул. „М. Д. „ № *, със застроена площ
97,26 квадратни метра“ и непредприети от нейна страна действия по
откриване на партида, на осн. чл. 61, ал.3 от ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, от м. юли 2014 г. на същата е открита партида с аб.
№ 22735 за заплащане на топлинна енергия.
С Констативен протокол № 2431/20.12.2013г. за установяване на
идентичност между номерацията на отделните имоти на адрес ул. „М. Д.“ №
*, вх. * по първичен списък и номерацията на същите в информационната
система на ищцовото дружество, е установено, че „апартамент на трети етаж в
средата по първичен списък е идентичен на ап. № * с аб. № 22735 от
2
информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД (спр. л. 78 от
делото).
От представената от ответната страна на л. 44 от делото извадка от
кадастрално-административната информационна система на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, се установява, че на ул. „М. Д.“ са
обозначени две сгради– такава с № * и такава с № **.
За установяване размера на задължението на абоната са представени
още Индивидуална справка за отопление и топла вода на ФДР, последната
конституирана в процеса в качеството си на трето лице-помагач на страната
на ищеца, както и документ за главен отчет за процесния период –
01.05.2019г. – 30.04.2020г.
За установяване интереса на конституираното по делото трето лице-
помагач на страната на ответника – В. В. е представено и копие на Договор за
наем на недвижим имот от 18.10.2017г. с наемодател – ответницата Г. и
наемател – третото лице-помагач-В..
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че
„Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение („Т. С.“) нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, обслужваща СЕС с
адрес: гр. С., О., ул. „М. Д.“ № *, която по отчетни периоди е идентична с
тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово
разпределение е извършвала отчетите си в съответствие с изискванията на
Закона за енергетиката, като за процесния период, същата е разпределяла на
ответника прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ. Общият
размер на задължението вещото лице е определило на 1481,97 лв. при
претендиран такъв в исковата молба от 1520,57 лв. (т.е. налична разлика от
38,60 лв.). Сочи, че за процесния период технологичните разходи на
абонатната станция, обслужваща СЕС на адрес: гр. С., общ. О., ул. „М. Д.“ №
* са приспаднати от отчетенета ежемесечно брутна топлоенергия.
Технологичните раходи за АС са изчислени вярно от ТР „София“-
„Топлофикация София“ ЕАД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал.
1 от Наредба 16-334/06.04 2007г. за топлоснабдяването. Общият топломер
като средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред
през 2019г. и това е документирано със Свидетелство за метрологична
проверка, описано в констативната част. Вещото лице е посочило още
данните в Констативен протокол № 2431/20.12.2013г.
В устно изложената пред съда част, експертът уточнява, че абонатният
номер за процесния апартамент е на И. Б. Г., представените изравнителни
сметки също са на нейно име, за адрес ул. „М. Д.“ № *, като изтъква, че
разликата в индивидуалицазията на адреса идва от там, че процесаната сграда
е само с един вход, който дружеството е обозначило като такъв с буква „А“.
Отделно, в представените по делото писмени доказателства, в т.ч. документи,
3
изходящи от ищцовото дружество и от ФДР като адрес се сочел такъв в гр. С.,
ул. „М. Д.“ № *. В действителност и самото ищцово друежство признавало,
че адресите в гр. С. на ул. „М. Д.“ № * и ул. „М. Д.“ № ** се различавали, в
който случай ставало дума за две отделни сгради, докато процесния такъв бил
за ул. „М. Д.“ № *, като поради това, че входът в сградата е единствен, бил
обозначен по посчения начин.
Приложено е ч.гр.д. № 2293/2021 г. на КРС, образувано след
изпращането му по подсъдност от Районен съд – София, по искане на
заявителя и настоящ ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК № 674/2021 г. против длъжника и настоящ
ответник, за сумите предмет на настоящите положителни установителни
искове. По-конкретно обаче сумата за главница по процесната заповед е за
806.86 лв., а търсената в исковото производство е за 803.86 лв., т.е. за
горницата, представляваща 3.00 лв. иск не е предявен като за тази част
заповедта подлежи на обезсилване но преценката за това е на заповедния съд
на осн. чл. 415 ал.5 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника като в законоустановения за това
срок, срещу нея е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. Заради това на
ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, който в срока по закон
е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на
вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за
изпълнение.
По допустимостта:
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са заявени в срок
от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано
възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Разпоредена е процедура по чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените
съображения претенцията се явява допустима.
По основателността:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
4
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия,
относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по
силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено
вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е
сключен договор за топлоснабдяване.
Така в случая, спорен по делото се явява въпросът касателно
идентичността на посочения в исковата молба адрес на топлоснабдения имот
като такъв, находящ се в гр. С., общ. О., ул. „М. Д.“ № *, вх. *, апартамент и
собствения на ответницата такъв с адрес по нотариален акт – гр. С., ул. „М.
Д.“ № *.
След анализа на приобщените по делото доказателства, в т.ч. писмени
такива, както и приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Б.
Й., настоящият състав намира такава идентичност да е налице.
Съображенията за това са следните.
В действителност, в исковата молба адресът на топлоснабдения имот е
посочен като такъв, находящ се в гр. С., общ. О., ул. „М. Д.“ № *, вх. *,
апартамент. С Молба на ищцовото дръжество вх. № 8664/05.10.2022г. същото
отбелязва, че обозначението на входа на сградата като такъв с буква „*“ е
извършено поради това, че входът е единствен. На адрес, находящ се на ул.
„М. Д.“ № ** имало друга сграда, с друга абонатна станция, която се
различавала от тази за процесния имот. Изложеното от дружеството се
потвърждава и от представената от ответната страна на л. 44 от делото
извадка от кадастрално-административната информационна система на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, на която са обозначени две
сгради на посочената улица – такава с № 5 и такава с № 5А. Отделно, и в
исковата молба, и в адреса на имота по нотариален акт изрично е посочено, че
апартаментът е такъв без изрично посочен номер (поради липса на номер по
доказателствен нотариален акт). От друга страна, с Констативен протокол №
2431/20.12.2013г. за установяване на идентичност между номерацията на
5
отделните имоти на адрес ул. „М. Д.“ № *, вх. * по първичен списък и
номерацията на същите в информационната система на ищцовото дружество,
е установено, че „апартамент на трети етаж в средата по първичен списък е
идентичен на ап. № 7 с аб. № 22735 от информационната система на
„Топлофикация София“ ЕАД (спр. л. 78 от делото). В унисон с последното и
експертът по делото в устно изложената пред съда част е упоменал, че
абонатният номер (22735) за процесния апартамент е на И. Б. Г.,
представените изравнителни сметки също са на нейно име, за адрес ул. „М.
Д.“ № *. Посоченият адрес, именно като такъв (или като ул. „М. Д.“ № *, вх.
*), е обективиран и в представените по делото писмени доказателства, в т.ч.
документи, изходящи от ищцовото дружество и от ФДР (спр. л. 16, л. 18, л.
19, л. 62 до 73 от делото).
Всичко изложеното обосновава идентиченост на посочения в исковата
молба адрес на топлоснабдения имот, като такъв находящ се в гр. С., общ. О.,
ул. „М. Д.“ № *, вх. *, апартамент и собствения на ответницата такъв с адрес
по нотариален акт – гр. С., ул. „М. Д.“ № *. Посоченото в исковата молба
обозначение на входа като такъв с буква „*“, е извършено поради това, че
сградата е с един-единствен вход, като това (или използваната на места
номерация от дружеството – като „вх. 1“) е предпочетения от последното
начин за обозначаване на този вход. Отделна сграда се установи, че е налице с
адрес в гр. С., ул. „М. Д.“ № ** (по което обстоятелство не се и спори, а и
самата ответница сочи това да е различен адрес, на който се нахождава
отделна сграда), която е с друга абонатна станция. Докато безспорно
доказателствата установиха, че на посочения в молбата топлоснабден имот на
ответницата съответста присвоен аб. № 22735, на който именно са и
издадените на името на Г. изравнителни сметки.
Горното обосновава извод, че ответницата Г. притежава качеството
„потребител на толинна енергия“ по смисъла на закона като собственик на
топлоснабдения имот.
Изправността на дружесвтото досежно установеното наличие на
облигационното отношение между страните по продажба и доставка на
топлинна енергия също бе установена по делото посредством специалните
познания на експерта в областта, който е псоочил че „Топлофикация –
София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово
разпределение („Т. С.“) нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, обслужваща СЕС с адрес: гр. С., О., ул. „М. Д.“
№ *, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в
индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е
извършвала отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката, като за процесния период, същата е разпределяла на ответника
прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ. Технологичните
раходи за АС са изчислени вярно от ТР „София“- „Топлофикация София“
ЕАД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-
334/06.04 2007г. за топлоснабдяването. Общият топломер като средство за
6
търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2019г. и това
е документирано със Свидетелство за метрологична проверка, описано в
констативната част.
Досежно размера на претенцията:
Експертът в приетата по делото съдебно-техническа експертиза е
определил размер на задължението на ответника (главница с вкл. ДДС, т.е.
сума за топлинна енергия и вноски дялово разпределение) за процесния
период 01.05.2019г. – 30.04.2020г., за разпределена топлинна енергия –
отдадена от СИ, от отоплителните тела в имота, от три броя отоплителни тела
в стълбищната клетка, както и за БГВ помесечно прогнозно, след отчетния
период по изчислителен път и по отчет, изравняването за отчетния период
съгласно изравнителната сметка, изготвена от ФДР на сума от 1481.97, в т.ч. –
770,64 лв. сума (нова цена) за отопление (по отчет); 681,44 лв. – сума (нова
цена) за БГВ (по отчет) и 29.89 лв. – вноски дялово разпределение. Или
определената от експерта главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05. 2019г. до м. 04.2020 г. се равнява на сума
от 1452,08 лв. Или до този размер искът в посочената част следва да се уважи,
като до пълния му заявен размер от 1490,68 лв. (т.е. за разликата от 38,60 лв.)
– да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от горното, следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда до окончателното й изплащане.
Определената за дължима мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020г. до 20.09.2021г. върху приетата от съда за дължима главница от
1452,08 лв., настоящият състав определи, при усл. на чл. 162 от ГПК,
посредством общодостъпен калкулатор в интернет – платформата
Calculator.bg, на сума в размер на 149,65 лв. До този размер на акцесорната
претенция искът следва да се уважи, а до пълно заявление й такъв от 153,64
лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Досежно претенцията, представляваща дължими вноски за дялово
разпределение: сумите за дялово разпределение са начислени съгласно
Закона за Енергетиката и Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). В чл. 61, ал.1 от нея е посочено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или
от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба
и приложението към нея. В случая не се спори по това, а същото е установено
и пт приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че разпределението и
начисляването на топлинна енергия са извършвани в съответствие с
нормативните изисквания, поради което съдът намира претенцията за вноски
за дялово разпределение за основателна.
7
Досежно размера й, претендирания такъв е идентичен и на установения от
вещото лице, а именно – сума от 29,89 лв., поради което в тази си част
претенцията следва да се уважи в цялост.
Като последица следва да се присъди и законна лихва върху сумата,
считано от 08.10.2021г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК) до окончателното й изплащане.
Претенцията за мораторна лихва върху посочената главница за периода
01.07.2019г. до 20.09.2021г. съдът определи при усл. на чл. 162 от ГПК на
сума в размер на 6,83 лв., поради което и с оглед принципа на диспозитивното
начало и в тази си част претенцията ще бъде уважена в цялост ( за сума в
размер на 5,00 лв.)
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК. В действителност
ищцовото дружество е направило искане за компенсация до размера на по-
малкото задължение в случай на частично уважаване на претенцията, какъвто
е и процесния случай, но съдът намира, че сезирането му от едната само
страна по делото при определяне разноските по посочения начин не е
достатъчно, че да обоснове задължение на съда за компансация, а е
необходимо изрично сезиране и от двете страни. Поради изложеното съдът
ще разпредели разноските по общите правила на ГПК – чл. 78, ал.1 и чл. 78,
ал.3 от ГПК – съобразно уважената, съотв. отхвърлената част от исковете.
Отделно, компенсация не е и възможна поради установена липса на стопрени
разноски от страна на ответника.
Така, ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото в случая, следва да се определи
възнаграждение в размер на 150,00 лв. Останалите направени разноски са
както следва: 176,05 лв. държавна такса (л. 36), 300 лв. депозит СТЕ, ведно с
доплащане от 35,00 лв. за същата, или общо 661,05 лв., от които съобразно
уважената част от претенцията следва да му се присъдят 644,26 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на дружеството се следват разноски съобразно уважената част от
исковата претенция. Така, на дружеството следва да се присъдят разноски в
8
заповедното производство от общо 81,46 лв.
При този изход на делото разноски се дължат и на ответната страна, но
данни за сторени такива липсват, поради което и не следва да й се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Б.
Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. О., ул. „М. Д.“ № *, вх. *,
апартамент, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. С.офия, ул. „Ястребец“ 23Б сумите, както следва: 1452,08 лв.
(хиляда четиристотин петдесет и два лева и осем стотинки) – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м.
05.2019г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 149,65 лв. (сто четиридесет и девет
лева и шестдесет и пет стотинки) – мораторна лихва за забава от 15.09.2020г.
до 20.09.2021г., както и суми за дялово разпределение в размер на 29,89 лв.
(двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) – главница за периода от
м. 05.2019г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и 5,00 лв. (пет лева) – лихва за
периода от 01.07.2019г. до 20.09.2021г., за които суми е издадена Заповед №
674/15.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч. гр. д. № 2293/2021г. от описа на КРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за неплатена топлинна енергия за
горницата над 1452,08 лв. до пълно претендирания такъв от 1490,68 лв. и иска
за мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020г. до 20.09.2021г . за
горницата над 149,65 лв. до пълния претендиран размер от 153,64 лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. О., ул. „М.
Д.“ № *, вх. *, апартамент, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността – гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б сумата в размер на 644,26 лв. (шестстотин
четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки), представляващи
сторени разноски в настоящото производство съобразно уважената част от
претенцията, както и сумата от 81,46 лв. (осемдесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки), представляващи сторени разноски в
производството по ч.гр.д. № 2293/2021г. от описа на КРС съобразно
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т. С.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, както и при участието на трето лице-
помагач на страната на ответника – В. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
9
С., ул. „М. Д.“ № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10