№ 636
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110200867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. ИЛ. Ж. с
ЕГН ********** от гр.Пловдив, чрез адв.Т. Т., АК Пловдив срещу НП № 21-0442-
000813/25.01.2022 год. на началник сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразен, а по своята
същност и недопустим акт. В допълнителни мотиви се излага тезата, че са допуснати
процесуални нарушения на чл.43,ал.1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката не се е
запознала със съдържанието на АУАН при съставянето му; нарушение на чл.189,ал.5 от
ЗДвП; липса на приспадане на дължимия толеранс на измерената и фиксирана скорост с
АТСС.
В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована не се явява, не се представлява.
Депозирана е молба от процесуалния и представител адв. Т., АК Пловдив, в която изразява
становище по хода на делото и по същество.
Въззиваемата страна – началник сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, редовно призован не
се явява, не се представлява. Депозирано е писмено становище от юк Лукова.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 08.10.2021 г. в 13,43 часа в гр. Варна, ЮПВ ( южен пътен възел ) на Аспарухов мост,
посока бул.“Христо Ботев“ при извършван контрол на скоростния режим на движещите се
1
моторни превозни средства / МПС/ с АТТС TFR1-M 601 /12 монтиран в полицейски
автомобил с рег. № *** в стационарен режим е фиксирано движение на л. а. "ШКОДА" с
рег. № *** със скорост 101 км/ч. Записът от техническото средство бил регистриран като
клип № 7860/08.10.2021 год.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е
установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е
собственост на М.А.Ж. с ЕГН **********.
Към материалите на преписката била приложена попълнена на 08.12.2021 г. от Желязков
декларация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която същият заявил, че на
08.10.2021 год. около 13,45 часа лекия автомобил с рег. № РВ 5559МВ се управлявал от М.
ИЛ. Ж. с ЕГН **********.
На 16.12.2021 г. св. С. П. , с оглед представените му материали съставил акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ бл. № 594882 за извършено нарушение от Ж.,
което квалифицирал по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част описал, че на
08.10.2021 год. в 13,43 часа в гр.Варна, Аспарухов мост, южен пътен възел , в посока бул.”
Христо Ботев” жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №
***, собственост на М.А.Ж. с ЕГН ********** с наказуема скорост 101 км/час, след
приспаднат толеранс от 3 км/час, максимално допустима грешка на уреда, при максимално
разрешена скорост за населено място 50 км/час. Скоростта е измерена, фискирана и заснета
с мобилна система /АТСС/ TFR1-М1 601/12.Клип № 7860/08.10.2021 год.. АУАН е по
нарушение № 8495 от АИС ЕЦОН.
На 06.01.2022 г. АУАН бил предявен на жалбоподателката, която не отразила да има
възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани възражения.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник сектор в ОД МВР
Варна, РУ 04 Варна , въз основа на съставения АУАН приел, че са налице основанията по
чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на Ж. в качеството и на водач на лек
автомобил “Шкода Октавия” с рег. № РВ 5559МВ за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон и наложил
административни наказания глоба в размер на 700 лв /седемстотин лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. На осн.Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
год. на МВР са и отнети общо 12 точки.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.,
който потвърждава констатациите по АУАН касателно установено управление на МПС от
страна на жалбоподателката със скорост, превишаваща максимално допустимата за населено
място, и съдът цени показанията му като последователни и логични.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.П. , дадени в хода на съдебното следствие, и
2
от приложените по делото писмени доказателства - АУАН, клип № 7860, радар № 601, от
08.10.2021 год., писмени декларации по чл.188 от ЗДвП, копие от удостоврение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, Протокол № 5-9-20 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол , копие от протокол от проверка на мобилна система на
видеоконтрол, копие от протокол за използване на автоматизирано техническо средство
TFR1-1 М, заповед за компетентност, както и от останалите материали по делото, прочетени
и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор към ОД
МВР Варна, 04 РУ Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра
на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице идентитет между отразеното в АУАН и в
НП и не е нарушено правото на водача да разбере административното обвинение, за да се
защити срещу него. Не са допуснати нарушения на изискванията на чл.42,т.3 и чл.57, ал.1т.5
от ЗАНН в акта и в наказателното постановление. Точно и ясно е описано нарушението,
извършено от жалбоподателката, която е превишил разрешената максимална скорост за
населено място от 50 км. /ч. – движила се със скорост 101 км/ч. /измерена скорост 104 км/ч.,
приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при ограничение 50 км. /ч. за населено
място, като е посочено в диспозитивите и в двата акта, как е измерена скоростта на
движение. В този смисъл жалбоподателката не е била лишена от възможността да бъде
известена за това обстоятелство, за да може да реализира адекватно правото си на защита.
Средството за измерване, съобразно копие от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, копие от протокол от проверка на мобилна система на видеоконтрол, снимков
материал, е било изправно и технически годно, преминало съответна проверка за това.
Правилно е приложен и материалният закон.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП,
увреждане живота и здравето на останалите участници в движението.
По аргумент на противното, следващ от нормата на ЧЛ.189,ал.4 от ЗДвП, правилно е
съставен АУАН и въз основа на него е издадено наказателно постановление, вместо
електронен фиш, доколкото за извършеното нарушение, освен глоба, е предвидено и
3
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство и отнемане на
контролни точки.
Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба по чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП.
Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на
влязло в сила наказателно постановление и наложеното с него наказание.
Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира за основателно направеното
възражение от процесуалния представител на жалбоподателката, че в хода на
административно наказателното производство е допуснато нарушение на чл.40,ал.2 от
ЗАНН, което се явява основание за отмяна на НП.
Видно от направеното отбелязване в АУАН е, че същия е съставен на 16.12.2021 год. и
връчен на жалбоподателката за запознаване на 06.01.2022 год.. Съгласно разпоредбата на
чл.40,ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението. Единствено когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие,
такова е разрешението, дадено в чл.40,ал.2 от ЗАНН.
Липсата на покана за съставяне на акта е нарушение от категорията на съществените, тъй
като нарушителят е бил лишен да се запознае с материалите по преписката и със
съдържащото се в АУАН.
Актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, като не е била изпълнена процедурата на
чл.40,ал.2 от ЗАНН , предвиждаща възможност за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение в отсъствие на нарушителя. Нарушителят е бил известен, бил е
и открит за попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП. Липсват данни същият да е бил
надлежно поканен за явяване при съставяне на АУАН, вследствие на което да не се е явил,
поради което и неправилно в нарушение на процесуалните правила на същия е
бил съставен акт в негово отсъствие.
Изискването чл.40,ал.1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в
началния момент на задвижване на наказателната репресия има особено съществено
значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на
обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще
бъде ангажирана.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, с оглед липса на приложено към декларацията по чл.188 от ЗДвП
копие на СУМПС на лицето, ползвало автомобила към датата на нарушението.
В конкретния случай отговорността за нарушение на режима на скоростта се ангажира с
АУАН и НП, в който случай намира приложение не специалната норма на чл.189,ал.5 от
ЗДвП, а общата на чл.188 от ЗДвП , според изречение второ на която, собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
4
предоставил моторното превозно средство.
По разноските
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника и въззиваемата
страна за присъждане на адвокатско съотв. юрисконсултско възнаграждение, съдът установи
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
От своя страна жалбоподателката Ж. е направила разноски за възнаграждение на адвокат в
производството, като процесуалния и представител е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие от 19.02.2022 г., се установява, че
страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
делото в размер 400 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора.
Същото е над минималния размер от 300 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и предвид възражението за прекомерност, направено от
другата страна в депозираните писмени бележки , съдът счита, че на основание чл. 63, ал. 4
от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от договорения, като осъди ОД
МВР – Варна да заплати възнагражение, съобразно чл.18,ал.2,вр.чл.7,ал.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0442-000813/25.01.2022 год. на началник сектор в ОД МВР Варна, 04
РУ Варна, с което на М. ИЛ. Ж. с ЕГН ********** от гр.Пловдив за извършено нарушение
на чл.21,ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети и 12 точки.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на М. ИЛ. Ж. с ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата
от 300 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6