Определение по дело №3131/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 6
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20215300503131
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503131 по описа за 2021 година
Производство по чл.413/1/ вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. М. Т. ЕГН: ********** гр. ***, общ. Пловдив,
обл. Пловдив–длъжник в заповедното производство, чрез адв.А.Б., против Заповед за
изпълнение на парично задължение №6289/13.07.2021 г., издадена по ч.гр.д.№11479/21 г.
по описа на РС Пловдив, 19 гр.с., в частта, с която е осъден да заплати на кредитора
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. и ДТ от 25 лв.Оплакванията са за
незаконосъобразност и неправилност на заповедта в обжалваната част за присъдените
против въззивника разноски за адвокатско възнаграждение поради това, че е изплатил в
срока по заповедта задълженията, а кредиторът не е предявил претенциите си по всички
фактури наведнъж макар и да са срещу едно и също лице на едно и също основание въз
основа на един и същи договор, вземанията са цедирани на едни и същи дати, а кредиторът е
отделил в отделно производство взамането си по фактурата, предмет на настоящето дело с
цена на иска 19,50 лв., при което е натоварил длъжника с още едно адвокатско
възнаграждение и още една ДТ; направено е и възражение, че не е уведомен за цесията.
Претендира за разноски.
Въззиваемата страна ЮБЦ ЕООД ЕИК: ********* гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81,вх.В,ет.8, общ.Столична, обл. София (столица), чрез адв. В. Г. взема
становище, че частната жалба е неоснователна. Направено е възражение, че ЧЖ е
недопустима като просрочена, тъй като не е подадено възражение за недължимост на
присъдените със заповедта за изпълнение суми, вместо което същите са платени
доброволно.
Пловдивският окръжен съд , като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното: ЧЖ е подадена на 26.08.2021 г., а съобщението за връчената заповед за
1
изпълнение е получено от длъжника на 27.7.2021 г.
Въззивната частна жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
длъжника в заповедното производство, против предвиден за обжалване съдебен акт по реда
на чл.413 ал.1 от ГПК , в законоустановения 1-месечен срок.
Против жалбоподателя в заповедното производство по чл. 410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение с общ материален интерес - 19,50 лв.-
неустойка по договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г. ведно със законната лихва от
09.07.2021 г. и са присъдени разноски в заповедното производство, от които за адвокатско
възнаграждение - 180 лв. и 25 лв. ДТ.
В чл.78, ал.1 ГПК е казано, че при уважаване на иска, ответникът следва да заплати
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за производството. В представения в
заповедното производство ДДП е видно, че заявителят е заплатил на адв.дружество “Герова
и Петкова“ за правна защита пред ПРС сумата 180 лв. с включено ДДС в брой, както и ДТ в
размер на 25 лв.
Не се спори между страните, че между същите страни е заведено заповедно
производство по ч.гр.д.676/21 г. на ПРС за сумата 84,41 лв. главница, дължима по същия
договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г. и настоящето производство по ч.гр.д.11479/21 г.
на ПРС,19 гр.с. за сумата от 19,50 лв.- главница; че са претендирани разноски за адв.хонорар
и ДТ по двете дела.
Като е завел две отделни заповедни производства за дължимите суми от длъжника
Т.М. по договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г. вместо да ги претендира в едно
производство, кредиторът е натоварил длъжника с допълнителни разноски за адвокатски
хонорар и държавни такси – налице е злоупотреба с право.
Ето защо заповедта следва да се отмени за присъдените разноски до размера от 180
лв. и ДТ от 25 лв. и искането за присъждане на разноски в заповедта за изпълнение - следва
да се отхвърли.
По отношение на искането за присъждане на разноски за настоящето производство,
ПОС намира, че такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в производството по
чл.422 ГПК – 300 лв.- платен адв.хононар от въззивника по ЧЖ.
Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение №6289/13.07.2021 г., издадена по
ч.гр.д.№11479/21 г. по описа на РС Пловдив, 19 гр.с., в частта досежно разноските за
адвокатско възнаграждение за размера над 180 лв. и 25 лв. ДТ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за издаване на заповед за
изпълнение в полза на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК: ********* гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА,
2
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81,вх.В,ет.8, общ.Столична, обл. София срещу длъжника Т. М. Т. ЕГН:
********** гр. ***** общ. Пловдив, обл. Пловдив за разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 180 лв.и 25 лв.ДТ.
ОСЪЖДА„ЮБЦ” ЕООД ЕИК: ********* гр. София, ЖК.ТРИАДИЦА,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81,вх.В,ет.8, общ.Столична, обл. София да заплати на Т. М. Т. ЕГН:
********** гр. ***, общ. Пловдив, обл. Пловдив сумата 300 лв.- разноски по частната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3