Р
Е Ш Е
Н И Е
№260028
гр.
Севлиево, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
на десети септември
през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при
секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА
гр.д. № 1146 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 37 в, ал. 4 вр.
чл. 37 в, ал. 5 ЗСПЗЗ вр. § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ДЕА“ ЕООД гр. Велико Търново, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
"Седми юли" № 23, представлявано от Т. К.П., срещу Заповед № ПО-09-111/30.09.2019
г., издадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" Габрово.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесната заповед е била
нарушена разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ; че при извършване на
разпределението административният орган не е дал достатъчно аргументи за
методологията, по която е извършено служебното разпределение, тъй като на
интернет страницата на ОДЗ – Габрово не е бил достъпен доклада на комисията от
26.09.2019 година, който следвало да даде отговор на въпроса кое налага
разпределението на ползването на земеделската земя да бъде осъществено по този
конкретен начин и в частност дали са спазени законовите принципи при
разпределението; че действията на административния орган са в противоречие с
дадените задължителни отговори от Министерството на земеделието и храните,
които областните дирекции „Земеделие“ и комисиите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ
като подчинени на министерството са задължени да спазват; че на редица места в
землището, имоти, които са декларирани от жалбоподателя, са обособени в масиви,
които включват само неговия имот, като по този начин не се постигало уедряване
на масивите за обработка, а той трябвало да ги обработва в реални граници и че
е извършено нарушение при разпределение на декларираните от жалбоподателя имоти
в конкретни масиви.
В заключение жалбоподателят сочи, че намира обжалваната заповед за незаконосъобразна,
поради което моли съдът да я отмени. Претендира и разноските по делото.
Ответникът по жалбата Директора на ОДЗ - гр. Габрово, в писмено
становище, заявява неоснователност на жалбата. Излага доводи за
законосъобразносттта на оспорената заповед. Претендира разноски.
Заинтересованите страни "ХЕЛИОС-М" ЕООД гр. Севлиево и
„Балея“ ЕООД гр. Севлиево, в писмен
отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират
разноски. От адвокат К.Ф. – особен представител на заинтересованата страна М.Л.Ц.
е постъпил писмен отговор, с който заявява, че
жалбата е неоснователна.
Останалите заинтересованите
страни – „Биомилк 81“ ЕООД; „Дани трейд – 5“ ЕООД гр. Варна; Елевьор дьо
Шевр“ ЕООД гр. Севлиево; „Козият рог БГ“ ЕООД с. Идилево, община Севлиево; „П.
Пенев 2006“ ЕООД гр. Севлиево; Д.И.Д. *** – С.Д."; ЗКПУ „Роден край“ с.
Кормянско, община Севлиево; ЗППК „Росица“ гр. Севлиево; И. ***; И.Д. ***; И.Р.И.
***; М.Л.Ц. ***; М.Х.М. ***; Н.Ц.Д. ***; О.А. ***; Р.И. *** и Фондация
„Биоленд“ гр. Севлиево не взимат становище по жалбата.
Пред съда жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като излага в писмената си защита, представена по делото, подробни съображения
във връзка с искането си за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата оспорва същата и представя писмено становище, в
което сочи своите съображения.
Адвокат Ф. – особен представител на М.Л.Ц. също представя писмени
бележки, в които излага съображения за законосъобразност на обжалваната
заповед.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от протокол от 20.08.2019 година
г., че в Общинска служба по земеделие гр. Севлиево е проведено заседание на комисия, назначена
със заповед № ПО-09-7/31.07.2019 г., издадена от Директора на Областна дирекция
"Земеделие" Габрово, за ръководене сключването на доброволно
споразумение изготвяне на споразумение за създаване на масиви за ползване и да
съставя проект на служебно разпределение в случаите, когато не е постигнато
доброволно споразумение в землището на гр. Севлиево, за стопанската 2019/2020
г.. Комисията установила, че са подадени 28 броя
декларации по чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ, от които 8 броя за участие в споразумение
и 20 броя за ползване на имотите в реални граници, 3 броя заявления по чл. 70,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, от които 24 броя със
заявено желание за участие в споразумение, като в 5 броя от тях е заявено
желание за ползване на имоти в реални граници и 7 броя със заявено желание за
ползване на имотите в реални граници. Подробно са описани всички декларации и
заявления. Комисията е приела, че всички
собственици и ползватели, подали декларации и заявления, отговарят на
изискванията да участват в споразумение за създаване на масиви за ползване на
земеделски земи по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ. Разяснено е на участниците, че в срок
до 30 август, споразумението трябва да бъде сключено, подписано и представено в
ОСЗ – Севлиево.
От протокол от 16.09.2019 г. се установява, че в
Общинска служба по земеделие гр. Севлиево
е проведено поредно заседание на комисията, назначена със Заповед №
ПО-09-7/31.07.2019 г., издадена от Директора на Областна дирекция
"Земеделие" Габрово, на което е констатирано, че споразумение за
землището на гр. Севлиево за стопанската 2019/2020 г. не е постигнато, поради
което е взето решение да се изготви проект на служебно разпределение на
масивите за ползване.
От доклад на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ
до Директора на ОД „Земеделие” –
Габрово, изготвен на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, се установява, че
комисията е описала хронологично и подробно извършените действия, за които са
съставени посочените и обсъдени по – горе документи, площите на имотите,
техните собственици, ползватели и дължимото рентно плащане.
Въз основа на доклада на комисията директорът на
ОДЗ – Габрово е изготвил Заповед № ПО -09-111/30.09.209 година с която е
одобрено служебното разпределение на масивите за ползване изготвено по реда на
чл. 72в ал. 3 т. От ППЗСПЗЗ включително
имотите по чл. 37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ, разпределени в границите на масивите за
землището на гр. Севлиево за стопанската 2019
- 2020 година, като на „ Дея“ ЕООД са разпределени площ на имоти,
ползвани на правно основание: 957.539 дка; площ на имоти ползвани на основание
чл. 37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ: 7567 дка и са посочени разпределените масиви по
номера съгласно проекта. Със заповедта е одобрена и картата на служебно разпределените
масиви за ползване в землището на гр. Севлиево както и регистър към нея, които
са окончателни за стопанската 2019 -2020 година.
В хода на производството бе разпитана в
качеството на свидетел П.Д., заемаща длъжността „Главен
директор“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ към Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Габрово. Свидетелката обясни, че е определена със
заповед на Директора като контролиращо лице, което да оказва контрол върху
работата на комисиите при провеждане на процедурата за изготвяне на
споразуменията в Община Севлиево.. Според показанията на свидетелката
съответният масив се разпределя на ползвателя с най - голям дял правно
основание и при изготвяне на служебното разпределение на имотите в землището на
гр. Севлиево, този принцип е спазен. Д. обясни пред съда, че до служебно
разпределение се е стигнало, тъй като не е било постигнато доброволно
споразумение между ползвателите, както и това че при служебното разпределение
комисията се е ръководила от принципа на един ползвател да се дадат за ползване
имоти в един масив, в който същият притежава най – много земя на правно
основание. Що се касае до конкретния масив № 45 свидетелката обясни, че след
като в него не е бил разпределен нито един ползвател, той не фигурира като
масив за ползване и не е бил обект на разпределение Свидетелката поясни още, че
при служебното разпределение се изключват имотите, за които има подадени
заявления от собствениците и ползватели, които не желаят земите им да влизат за
обработване, тъй като ще ги обработват в реални граници. В случая конкретно за
масив 45 свидетелката Д. обясни, че причината да не бъде включен този масив в
обработваемата земя е, че за него има подадени много заявления и декларации от
собственици и ползватели на земеделски земи, които са изразили желание имотите
им в този масив да се обработват в реални граници, което възпрепятствало
формирането на масиви за ползване.
От заключението на вещото лице се установи, че с обжалваната
заповед № ПО-09-111/30.09.2019 г., издадена на основание чл. 37в, ал.4 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чл. 75а,
ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ППЗСПЗЗ) се създават масиви (чрез служебно разпределение) за
ползване на земеделски земи от собственици/ползватели за землището на гр
Севлиево за стопанската 2019-2020 година. Одобрява се карта на служебно
разпределените масиви за ползване в землището на гр. Севлиево, ЕКАТТЕ 65927,
както и регистър към нея, които са окончателни за стопанската 2019-2020 год.
В заключението си вещото лице е посочило, че създаването
на масиви за ползване на земеделски земи между собственици и/или ползватели
представлява административна процедура, която се извършва при определени
условия и ред, регламентирани в разпоредбите на чл.37в от ЗСПЗЗ. Целта на
споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ е собствениците и ползвателите на земеделски
земи в съответното землище да уредят обработваните от тях площи, като
преразпределят собствените и ползваните на правно основание имоти, към които
прибавят и така наречените „имоти - бели петна", намиращи се в масивите,
разпределени между участниците в споразумението. Между ползвателите и
собствениците на земеделски земи в землището на гр. Севлиево не е постигнато в
определения срок доброволно споразумение за ползване на земеделските земи за
стопанската 2019-2020 год., поради което е изготвен служебно проект за
разпределение на ползването на земите по масиви в землището, съгласно
разпоредбата на чл. 37в, ал. 3
от ЗСПЗЗ. Заключението на вещото лице в случая е, че при образуване на масивите
чрез служебно разпределение, описани в обжалваната заповед № ПО-09-111/30.09.2019
г., издадена на основание чл. 37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чл. 75а, ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на
закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), за
ползване на земеделски земи от собственици/ползватели за землището на гр.
Севлиево за стопанската 2019-2020 година са спазени всички нормативни
изисквания. По отношение на имотите с номера по кадастралната карта
65927.45.48; 65927.45.06 и 65927.45.79 вещото лице е посочило в заключението си,
че тези имоти са изключени от земите, за които се провежда процедурата и за
които се издава заповедта по чл. 37в от ЗСПЗЗ, поради факта, че същите са
обявени така като проект и не са възразени в срока за подаване на възражения
срещу проекта. В съдебно заседание вещото лице поясни, че при всички случаи е
най – добре да се постигне споразумение за доброволно разпределение между
ползвателите и че когато такова не е постигнато се създават редица трудности
при комасацията на земите. В случая сложността при проектирането на служебното
разпределение за землището на гр. Севлиево възниквала от това, че в това
землище имало 20 ползвателя и че за землището имало много подадени декларации
по чл. 69 от ЗСПЗЗ от ползватели, които са заявили желание за обработване на
земите им в реални граници което възпрепятствало комасирането на земята. По
отношение на трите имота 65927.45.48;
65927.45.06 и 65927.45.79 вещото лице обясни, че същите не са комасирани, тъй
като вероятно са нямали обща граница. Ако са имали такава, компютърната
програма, която се използва при служебното разпределение, би ги комасирала.
Освен това вещото лице заяви, че между двата големи имота има друг имот, който той
предполага, че е даден за обработка в реални граници. Не на последно място
вещото лице заяви, че проекта за служебно разпределение е бил обявен и след
като в срока не са постъпили възражения, същият е бил обявен за окончателен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, което излага твърдения, че обжалваният индивидуален
административен акт е неблагоприятен за него, като същият подлежи на обжалване
пред РС – Севлиево.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При осъществяване контрол за законосъобразност върху
административният акт, съдът следва да извърши преценка дали са спазени всички
установени в чл. 146 АПК условия за
действителност на административните актове: дали актът е издаден от компетентен
административен орган, в установената от закона форма, при спазване на
материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, както
и дали е налице съответствие с целта на закона. Подходът за разграничението
между нищожните и унищожаемите административни актове е конкретен при всеки
отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаването на акта,
което се отразява на съдържанието на акта и засяга волеизявлението на
административния орган. Нищожният административен акт не поражда правни
последици - той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи
правно действие и затова съдебният орган следва да обяви неговата нищожност.
Заповедта, която е предмет на обжалване по настоящото
дело, е издадена от компетентен орган в установената форма, без при издаването
ѝ да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, като същата не противоречи на материалноправни разпоредби и
съответства на целта на закона. В жалбата срещу заповедта се възразява, че в
процедурата по издаването й е допуснато нарушение, състоящо се в това, че в
заседанията на комисията не е участвал представителя на Община Севлиево М. П..
Видно от протоколите от заседанията на комисията М. П. действително не е
участвала в заседанията. Същата обясни пред съда отсъствието й в заседанията,
като заяви, че не е била уведомявана за тях. Същевременно свидетелката П.Д. ***
е била уведомена за датите на заседанията на комисията, като й е бил
предоставен предварително график за това. Съдът не намира основания да подлага
на съмнение казаното от Д., още повече, че от служебната проверка, извършена от
съда, се установи, че на сайта на ОДЗ – Габрово е бил публикуван графика на
заседанията нан комисиите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, от което следва извода,
че той е бил доведен до знанието на заинтересованите лица. Освен това следва да
се посочи, че всички протоколи от заседания на комисията са подписани от
достатъчен брой членове, за да бъдат взети всички решения с изискуемото
обикновено мнозинство, поради което следва да се приеме, че всички решения на
комисията са законосъобразни. В
материалите по преписката /стр. 193/ се съдържа писмо от Г.Н. – служител в Главна
дирекция „Аграрно развитие“, с което кмета на Община Севлиево е уведомен, че
експертите, представляващи отдел „ОС“ в Община Севлиево, сред които е и
свидетелката М. П., не са взели участие в дейността на комисията по чл. 37в,
ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Нормите на чл. 37в, ал. 1
- ал. 5 ЗСПЗЗ регламентират създаване на масиви за ползване на
земеделски земи, които се създават по споразумение между собствениците и/или
ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко
землище на територията на общината. При изготвянето на проекта на разпределение
в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на
земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие
в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ. Споразумението
се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите.
Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от
общата площ на масивите за ползване в съответното землище. Съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато между
ползвателите не се постигне споразумение, както и за земите, които
споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на
ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година по следния
ред: 1. правото за ползване на отделния
масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или
арендована/наета земеделска земя в масива;
2. площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са
подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между
ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на
собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното
землище. Комисията изготвя доклад до
директора на Областна дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното
споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал.
3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който
директорът на Областна дирекция "Земеделие" издава заповед за
разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната
година. Съгласно § 2ж. ЗСПЗЗ „Масив за ползване" по смисъла на този закон
е непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена трайни
елементи, съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната
карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване. При
необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване от цифровата
орто фото карта.
Обжалваната заповед, е издадена от компетентен орган
съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Мотивите за извършеното
разпределение са посочени в предхождащите обжалваната заповед доклад от
комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ до
Директора на ОД „Земеделие” – Габрово, протокол от 16.09.2019 г. за
заседание на комисията и протокола от 27.08.2019 г. от заседание на комисията,
като този начин на процедиране е в съответствие с трайната практика на ВАС и ТР № 16 от 31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС, според които е възможно мотивите за издаване на административен акт да
се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на акта или в отделен
документ, изготвен най –
късно до изпращането на
жалбата срещу акта за разглеждането ѝ от горестоящия орган или съда. Не
намира опора в закона, както и в
правилата за тълкуване на нормативните актове, становището на жалбоподателя, че
тъй като в публикувани в интернет Въпроси и Отговори, се сочи че
разпределението следва да почне от най - дребния ползвател, то същото следва да
започне именно от него, като същият следва да получи имоти, каквито му
харесват. Напротив нормативните
изисквания са други - чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ: 1. правото за ползване на отделния
масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или
арендована/наета земеделска земя в масива;
2. площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са
подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между
ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на
собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище, а
съгл. § 2ж. ЗСПЗЗ при необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно
ползване от цифровата орто фото карта. Посочените нормативни изисквания са
спазени, което се установява от заключението на вещото лице и показанията на
свидетелката Д..
По отношение на
направените в жалбата възражения съдът намира следното:
Жалбоподателят твърди
в жалбата си до съда, че за ползвателите не било ясно дали са спазени
принципите, заложени в закона, при разпределянето на ползване на земеделска
земя съгласно обжалваната заповед, тъй като докладът на комисията по чл. 37в,
ал. 4 ЗСПЗЗ, рег.№ ПО-26-551/26.09.2019г. не бил публикуван на интернет страницата
на ОД „Земеделие" Габрово. Това възражение съдът намира за неоснователно,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 37в. ал. 5 ЗСПЗЗ само заповедта, издадена
по реда на чл. 37в. ал. 4 ЗСПЗЗ, се обявява в кметството и в сградата на
общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на Общината
и на съответната Областна дирекция "Земеделие" в срок до 10 октомври.
В тази връзка следва да се отбележи, че няма изискване за публикуване или за
обявяване на изготвения доклад, поради което това възражение на жалбоподателя
се явява неоснователно.
Според изложеното в жалбата, жалбоподателят намира, че
действията на административният орган при разпределението са в противоречие с
дадените от Министерство на земеделието указания/отговори по прилагане на
закона, които според жалбоподателя са задължителни за областните дирекции
„Земеделие“ и комисиите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Тези отговори според съда
нямат нормативен характер и съответно задължителен такъв, още повече, че според
съда посочените правила са спазени при служебното разпределение, тъй като ползвателите
са настанени в масиви, в които имат преобладаващо заявени на правно основание
имоти и ползването на белите петна е разпределено пропорционално между
ползвателите, съобразно заявените от тях площи за ползване на правно основание.
Това се установява по несъмнен начин от показанията на свид. Д., потвърдени и
от документите по преписката към обжалваната заповед.
Второто, третото и
пето по ред възражение на жалбоподателя касаят получени от него баланси за
включени в списъци за разпределение площи. Съдът следва да отбележи, че
въпросните баланси касаят доброволните споразумения между ползвателите по чл.
37в, ал. 1от ЗСПЗЗ, като след несключването им комисията съставя проект за
разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната
година, съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в който проект не фигурират всички
площи, включени в баланса за доброволно споразумение.
Следващите възражения на жалбоподателя за конкретни имоти
съдът намира отново за несъстоятелни. По отношение на възражението, касаещо
масив 154, съдът следва да отбележи, че този масив представлява в частта си,
която не е включена в разпределение за ползване, необработваема земя, и поради
тази причина не е включен в цялост в баланса за разпределение. По отношение
възражението, касаещо масив № 22 следва да се отбележи, че път е виден само на
карта, но физически път в масива е нямало никога и по този начин следва да се
приеме, че не се възпрепятства обработката му.
Предвид гореизложеното, преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът намери, че оспорената заповед на Директора на Областна
дирекция "Земеделие" Габрово е издадена в установената форма
и че при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. В заповедта липсва противоречие с
материалноправни разпоредби и същата съответства на целта на закона, поради
което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция
„Земеделие” – гр. Габрово направените разноски в размер на 150,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят разноски и на
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, конкретно за тези от
тях които са представили доказателства за заплатени такива, като жалбоподателят
ще бъде осъден да им ги заплати.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЕА“ ЕООД
гр. Велико Търново, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. "Седми юли" № 23, представлявано от Т. К.П., срещу заповед № ПО-09-111/30.09.2019
г., издадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" Габрово за
одобряване на служебно разпределение на масивите за ползване на земеделските
земи, за стопанската 2019/2020 година в землището на град Севлиево.
ОСЪЖДА „ДЕА“ ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Седми юли" № 23, представлявано
от Т. К.П., да заплати на Областна дирекция „Земеделие” – гр. Габрово разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150,00лв. /сто и петдесет/
лева.
ОСЪЖДА „ДЕА“ ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Седми юли" № 23, представлявано
от Т. К.П., да заплати на "БАЛЕЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. Зелениковец 9, представлявано от Г. Д. Б.,
направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 240,00лв.
/двеста и четиридесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд - Габрово с касационна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: