№ 1267
гр. София, 13.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501283 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Н. И. Н. от гр.Монтана
против Определение №179/ 22.03.22г. по в.ч.гр.д.№87/22г. на ОС-Монтана,с
което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу
определение №797/10.12.21, постановено по частно гр.дело №203/ 2021 на
РС-Монтана, с което е постановено вписване в книгата по чл.49, ал. 1 от. ЗН,
че жалбоподателят е загубил правото да приеме наследството от С. Д. У.,б.ж.
на с.***.Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е
неправилно и прави искане за отмяната му.
Ответната по частната жалба страна Банка „ДСК“ЕАД не взема
становище по делото.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя
и данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу
обжалваем акт на въззивния съд от легитимирана страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С молба от 17.05.21 г. Банка „ДСК“ЕАД е поискала на основание чл.
51 ЗН на призованите към наследяване на починалата С. Д. У.,б.ж. на с.*** да
бъде определен срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от
1
него. В искането е направено позоваване на качеството на банката на
кредитор на починалата по договори за банков кредит.С определение от
23.07.21г. по образуваното по молбата гр. д. №203/2021 г. На РС-Монтана
съдът е указал на наследниците на С. Д. У.,б.ж. на с.*** –жалбоподателя
/син/ и К. Р. Н. в срок до 14.10.21г. да заявят дали приемат наследството на
С. Д. У.,б.ж. на с.*** , починала на 30.01.21г., като им указал, че ако в
дадения срок не отговорят губят правото да приемат наследството.Съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.21г.За
съдебното заседание жалбоподателят е бил нередовно призован,поради което
съдът е отложил делото за 18.11.21г. като е разпоредил след изготвянето на
справка за постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя,същия да бъде
призован.От изготвената справка е установено,че постоянния и настоящ адрес
на жалбоподателя са в гр.***, жк“***“ №**,вх.“*“,ап.*.Призовката за
съдебното заседание,изпратена на посочения адрес, е върната с отбелязване,че
„лицето е търсено и не е открито“,а по сведение на съден от ап.18 „лицето
рядко идва на адреса,а е от гр.***“.В съдебното заседание на 18.11.21г. съдът
е приел,че и двамата наследници,които не са се явили, са редовно
призовани,поради което е дал ход по същество. На 10.12.21г. съдът е
постановил определение, с което е постановено вписване в книгата по чл.49,
ал. 1 от. ЗН, че жалбоподателят е загубил правото да приеме наследството от
С. Д. У.,б.ж. на с.***.Определението е мотивирано с неизпълнението на
указанията на съда и непредставянето на становище във връзка с приемането
или неприемането на наследството.на 14.01.22г. настоящия жалбоподател е
подал частна жалба срещу постановения акт, в която е изложил доводи за
неговата незаконосъобразност. За да остави без разглеждане частната жалба
срещу определението от 10.12.21 г. с обжалваното определение,ОС-Монтана
е приел, че определението , с което съдът по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН е
разпоредил да се впише, че призован към наследяване е изгубил право да
приеме наследството, не подлежи на обжалване. Изложил е аргументи, че
извършените от съда положителни действия, с които се удовлетворява молба
на заинтересовано лице, не подлежат на обжалване, който извод следва от
приложимата в случая изрична норма на чл. 537, ал. 1 ГПК – поради
естеството на производството няма противна страна, засегната от акта. В
решението е посочено, че когато охранителен акт, който не се ползва със сила
на пресъдено нещо, засяга правата на трети лица, породеният от това спор,
2
ако е за гражданско право, се разрешава по исков път.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определението е
неправилно.Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН по искане на всеки
заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да
наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се
отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи
правото да приеме наследството. Целта на производството е внасяне на яснота
по въпроса за придобиване на наследството от призования наследник. Това
производство е особено охранително производство – инициира се по молба на
заинтересувано лице, но в същото участва призованият към наследяване и
предметът на издавания охранителен акт /акта, с който се определя срок на
призования към наследяване/ е свързан с упражняване на неговото право да
приеме наследството. Постановеният от съда акт за определяне на срок по
реда на чл. 51, ал. 1 ЗН на призования наследник не подлежи на обжалване,
тъй като се касае до издаден охранителен акт, който удовлетворява молбата
на заинтересуваното лице и същото няма право да го обжалва /чл. 537, ал. 1
ГПК/. В производството по чл. 51 ЗН обаче се издават и други охранителни
актове. При мълчание на наследника сезираният съд по реда на чл. 51, ал. 2
вр. ал. 1 ЗН разпорежда да се впише, че призованият към наследяване е
изгубил правото да приеме наследството. В тази хипотеза издаденият
охранителен акт засяга правото на участващия по разпореждане на закона в
производството по чл. 51 ЗН призован към наследяване да приеме
наследството или се касае до издаване на охранителен акт, отразяващ се на
правата на участник в производството. Следва да се има предвид, че
приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими
волеизявления, които имат строго личен характер, зависят изцяло от личната
преценка на лицето, призовано към наследяване, и се отразяват на правната
му сфера. При отчитане на особеностите на производството по чл. 51 ЗН и на
характера на акта на съда за вписване по реда на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН, че
призованият към наследяване е загубил правото да приеме наследството,
следва да се приеме, че това лице има правен интерес да обжалва визирания
съдебен акт и последният подлежи на обжалване. Действително съдебната
практика приема, че с иск наследникът, по отношение на когото е вписано
изгубване на правото да приеме наследството по реда на чл. 51 ЗН, може да
установява нищожност на вписването в хипотезата на приемане на
3
наследството преди определянето на срок по чл. 51 ЗН. В случая обаче
жалбоподателят твърди в частната жалба,че е приел наследството останало от
майка му с описаните действия,които са извършени преди постановяване на
обжалваното решение. Жалбоподателят в частната жалба не се позовава на
нередовности във връзка с връчването на определението от 23.07.21г. /с
което е даден срок за приемане на наследството/ и призоваването му за
съдебното заседание насрочено за 19.11.21г. но такива в случая са налице
поради нередовното призоваване на същия.На практика съдът е постановил
определението от 10.12.21г. без настоящия жалбоподател да е уведомен за
развилото се производство.Макар и жалбоподателят да не се е позовал в
частната жалба на посочената нередовност при уведомяването ,при наличието
на пълен въззив в настоящето производство /ТР №7/15.01.19г. по тълк.дело
№6/17г. на ОСГТК на ВКС/,съдът следва да вземе предвид допуснатото
нарушение.С определение № 614 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6634/2013 г.
на ВКС, I г. о., е прието,че за лицето, по отношение ,на което по реда на чл.
51, ал. 1 ЗН е разпоредено вписване на изгубването на правото да приеме
наследството, липсва друг път на защита в хипотезата на нарушена процедура
по цитираната разпоредба.
По изложените съображения изводът на Софийски градски съд, че
решението на СРС не подлежи на обжалване е незаконосъобразен, което
налага отмяната на атакуваното определение и връщане на делото на
въззивната инстанция за произнасяне по същество на частната жалба.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ против Определение №179/ 22.03.22г. по в.ч.гр.д.№87/22г.
на ОС-Монтана.
ВРЪЩА делото на ОС-Монтана за произнасяне по частната жалба на
Н. И. Н. от гр.Монтана срещу определение №797/10.12.21, постановено по
частно гр.дело №203/ 2021 на РС-Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5