№ 44901
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20231110123382 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 284813/12.10.2023 г. от длъжника в производството
„**** уточнена с молба с вх. № 311920/03.11.2023 г., с която е отправено искане за
спиране на допуснатото незабавното изпълнение на издадената по делото заповед за
изпълнение.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, след като съобрази доводите на
молителя и релевантните по делото обстоятелства, намира следното:
Искането за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената по
делото заповед за изпълнение е допустимо – направено е в законоустановения за това
срок (поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 28.09.2023 г.,
съгласно препис от поканата, изпратен с писмо от съдебния изпълнител с вх. №
351579/06.12.2023 г.) и от процесуално легитимирана страна. По същество съдът
намира искането за основателно по следните съображения:
На 03.05.2023 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от Н. С. Н., въз основа на което на 21.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23382/2023 г.
по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумата от 70000,00 лева, представляваща главница по запис на заповед с
падеж 26.11.2022 г., издаден на 26.08.2022 г. в гр. София. Допуснато е незабавно
изпълнение на така издадената заповед на основание чл. 418, ал. 1 ГПК. Същата е
1
връчена на ************ на 28.09.2023 г., като в законоустановения срок длъжникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК - 12.10.2023 г.
Съгласно чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 – т. 9 ГПК се спира, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, или когато по делото са представени писмени
доказателства, че: вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането
по договор, сключен с потребител. По аргумент от противното, принудителното
изпълнение в случаите по чл. 417, т. 10 ГПК, какъвто е и настоящият, се спира по
силата на закона, като съдът само констатира наличието на изискуемите за спирането
предпоставки, а именно подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за
изпълнение, издадена въз основа на документ, посочен в чл. 417, т. 10 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за спиране на допуснатото
незабавно изпълнение по издадената по делото заповед за изпълнение е основателно и
следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че допуснатото незабавно изпълнение на Заповед за
изпълнение № 17797/21.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 23382/2023 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, с предмет вземания по запис на заповед, е спряно по силата на
закона, на основание чл. 420, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните, както и на ЧСИ ****, рег. ***
в КЧСИ, по изпълнително дело № 20238440401988, за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2