Решение по дело №1010/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 280
Дата: 21 януари 2019 г. (в сила от 16 февруари 2019 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20185330101010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 280                                        Година 21.01.2019                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На осми януари                                                      две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1010 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

                        Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез *** Г.С.С. – К., против Д.Д.Д. ЕГН **********, постоянен адрес: *** и адрес за контакт: ***, чрез ***адв. В.К., с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, към ответника, на следните суми, както следва: на 4 763,76 лв., представляващо остатъчното неизплатено задължение на длъжника по погасителен план към ДПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски.

           Ищецът твърди, че на 13.07.2016 г. Д.Д.Д. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Последният получил разяснения, които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите му и на финансовото му състояние. Същият декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, видно от Декларации, неразделна част от приложеното към настоящия иск Искане за отпускане на потребителски кредит. Д.Д.Д. е получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Посочил е също, че със сумата по договора се желае да бъде извършено рефинансиране на други задължения.

                        Твърди, че Д.Д.Д. декларирал възможност и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставил на кредитната институция данни за финансовото си състояние. Той също така бил уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от последния.

            След като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД одобрило отпускането на заем, на дата ***. с ответника Д.Д.Д. бил сключен Договор за потребителски кредит №***. Клиентът Д.Д.Д. получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който е подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил е отново и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, на който е положил имената и подписа си.

            Твърди, че Д.Д.Д. поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 217.32 лева и падежна дата всяко 18-то число на месеца. Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”. ОУ били неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А" от Декларации/, за което и ги е подписал.

Твърди, че Договор №***бил сключен при следните параметри:

Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него - 5 215.68 лева, включващо:

Сума на кредита: 2 100.00лв.;

Срок на кредита: 24 месеца;

Размер на месечната вноска по кредита: 129.82 лева;

Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 18-то число на месеца

Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.89;

Годишен лихвен процент: 41.17;

Лихвен процент на ден: 0.11;

Общо дължима сума по кредита: 3115.68лв.

                       Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва:

Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 2100.00 лева;

Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 87.50 лева;

            Предвид гореизложеното, общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги било както следва:

Общо задължение по договора: 5215.68 лева;

Общ размер на месечна вноска по договора: 217.32 лева;

Дата на погасяване: 18-ти ден от месеца.

            Общият размер на договорното възнаграждение по кредита бил предварително определен в погасителния план. Страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК).

           С част от сумите по договора било поискано да бъде извършено рефинансиране по други договори, който клиентът Д.Д.Д. е сключил с други кредитори (т. V на ДПК .Допълнителни възможности за клиента"): С Кредисимо АД - сума за рефинансиране: 2070.00 лева

                       Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като извършва поисканото рефинансиране, превеждайки посочената от КЛ сума по описаната банкова сметки, видно от приложеното преводно нареждане от 18.07.2016г. (заверено копие по реда на чл.183 от ГПК). Останалата част от сумата по договора, след извършените рефинансирания, в размер на 30.00 лева била преведена на Д.Д.Д. по посочена от него банкова сметка, *** от 18.07.2016г. (заверено копие по реда на чл.183 от ГПК).

           Изготвен бил погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 217.32 лв. с падежна дата - всяко 18-то число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на ***., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

           Твърди, че Д.Д.Д. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава. Общата сума на направените плащания по ДПК ***(по кредита и по споразумение била в общ размер) е в размер на 458.80 лева. С нея е погасена сума в размер на 451.92 лева, съгласно задължението на ответника по погасителен план (заплатени са изцяло две пълни вноски, частично плащане в размер на 17.28 лева има по третата погасителна вноска). В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочив на вноските по погасителен план - 6.88 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 24.67 лева, конто към момента са заплатени частично, видно от приложената справка за начислени лихви по договор № ***. Това задължение е възникнало съгласно уговореното в ОУ, който обвързват страните: „В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи плащането на вноските по заема Кредиторът начислява лихва за забава в размер на общия лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно, изчислена за всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане" (т.12.1). След като са отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към Договор по потребителски кредит № ***е в размер на 4763.76 лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 0.76 ст./.

            Твърди, че в настоящето производство дружеството се е отказало да търси лихвите за просрочие в размер на 17.79 лв., поради липса на материален интерес. "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД претендирало само законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

            Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК No ***, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от З0(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост...." договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 03.01.2017 г. Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, за което Д.Д.Д. бил уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, въпреки, че в случая се касаело за договор за кредит с небанкова финансова институция, по отношение на който не намирало приложение т. 18 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.

           Тук следвало да се има предвид, че настъпването на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на установителния иск /Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК/\л в този смисъл е от значение към кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но обявяването й в случая не е задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. С оглед уговореното между страните, няма пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с просрочив на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, както е записано в чл.12.3 от ОУ към договора, подписани от двете страни. В случая, предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

            Твърди, че по повод на договора, Д.Д.Д. поискал да сключи и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което не е задължително за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят могъл да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на потребителя право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантира си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантира си, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски - клиентът може да поиска от нас да му намалим с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантира си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантира си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи.

           Предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на потребителя и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Пакетът от допълнителни услуги се закупувал по избор на потребителя, това било видно и от факта, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложения към делото договор за кредит.

            Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги било сключено по повод на ДПК на ***. Същото е неразделна част от Договор за потребителски кредит №***и страните постигнали съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с него, що се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него. (т. 18.1. и 18.2. от Общите условия (ОУ) към ДПК). Въпреки, че не бил задължително условие за сключването на договора, в случай че КЛ е сключил споразумение, то се превръщало в неразделна част от ДПК.

            Твърди, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.

             ОТВЕТНИКЪТ Д.Д.Д., чрез назначения му ***адв. В.К., заявява че оспорва изцяло по основание и размер предявения срещу ответника иск за сумата 4 763,76 лв.

             Оспорва като неистински представените с исковата молба писмени документи - искане за отпускане на ПК проф икредит стандарт, декларация във връзка с обработка на лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за ПК, допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация за ПК, молба , договор за потребителем кредит профи кредит стандарт, декларация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия на профи кредит България ЕООД към договор за ПК, СЕФ за предоставяне на информация за ПК няма подписи на всяка страница допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация за ПК, погасителен план - досежно авторството на тези документи, че същите не са написани и подписани от доверителя.

            Оспорва приложеното към исковата молба извлечение по сметка към договор за ПК № ***и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги досежно посочените в него записвания като неверни.

           Оспорва уведомително писмо от 04.01.2017 г. досежно връчването му на доверителя - това писмо не е връчено на доверителя.

            Прави възражение за нищожност на договор за ПК № ***от *** като такъв противоречащ на закона и такъв, накърняващ добрите нрави, както и такъв противоречащ на европейското законодателство .

            Отделно прави възражение за нищожност на клаузата за лихвата като такава противоречаща на българския закон и на европейското законодателство и накърняваща добрите нрави, както поради прекомерност и несъразмерност, представляваща половината от главницата.

            Прави възражение за нищожност на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради липса на основание, като такова заобикалящо закона - прикрива допълнителна лихва и такова, накърняващо добрите нрави. Твърди, че не е ясно какъв вид договор - споразумение е това.  Твърди, че предоставената по кредита сума в размер на 2100 лв. необосновано и незаконосъобразно нарастнала на 5 215,68 лв.

            Прави възражение за нищожност на приложените към исковата молба общи условия в частта на пакет от допълнителни услуги по съображенията в предходните абзаци.

             Прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителския кредит и общите условия към него, поради нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата, за липсата на метода на изчисляване на лихвата, за включване на нерегламентирани клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на целите на закона, за прикриване и липса на яснота относно същността и последиците от получаване на пакет за допълнителни услуги от страна на длъжника, т.е. създаване на предпоставки за тълкуване на клаузите на договора нееднозначно, изготвяне и предоставяне на длъжника за подписване на огромно количество документа с множество текстове, в конто да не може да се ориентира за какво става въпрос, което е в нарушение на изискването на закона за яснота, точност и коректност при сключването и подписването на този вид договори.

                        От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

            По делото е прието ч.гр.д. №  12833/ 2017 г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 15.08.2017 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесната главница. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът не е бил открит на известните по делото адреси, като заповедна му е връчена по чл.47 ал.5 от ГПК и след указания към заявителя за предявяване на иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок е предявен такъв за установяване на дължимост на сумата за главница.  В самата искова молба ищецът е заявил, че се е отказал да предяви иск за дължимостта на мораторната лихва за забава.

            С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

            На 13.07.2016 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит – Профи кредит Стандарт в размер от 2100 лв., срок на издължаване - 24 месеца, размер на месечна вноска 217,32 лв. и дата на погасяване 18 ти ден от месеца. Били декларирани и задължения към други кредитни институции. На същата дата е подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични данни и  Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. С молба от 13.07.2016 г., адресирана до ищеца, ответникът е поискал да бъдат погасени със сумата на отпуснатия кредит задължения, както следва: сумата от 2 070 лв. към Кредисимо АД. Посочени са банкови сметки, по които да бъдат преведени сумите. Към молбата са приложени удостоверения за размерите на задълженията, описани в нея.

                       На  *** ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, по силата на който е предоставена в полза на ответника обща сума в размер от 2 100 лв., от която сума  в размер от 2 070 лв. за рефинансиране на задълженията към Кредисимо АД. Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 129,82 лв., ГПР – 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 3 115,68 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 2 100 лв., платимо на вноски от по 87,50 лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 5 215,00 лв, платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 217,32 лв., а падежът й е до 18-тия ден от месеца. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.  На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги  с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

            От приетото, като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ***от *** и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, ответникът към 15.01.2018 г. е заплатил по кредита и споразумението обща сума в размер от  458,80 лв. След приспадане на платените суми в счетоводството на ищцвото дружество е отразено, че дължи обща сума в размер от 4 763,76 лв. – задължения по договор за кредит и пакет от допълнителни услуги. Последното плащане на ответника е от 18.10.2016 г.

            От приетите по делото, като доказателства преводни нареждания се установява, че сумата в общ размер от 2 070 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова сметка ***, като остатъкът след рефинансирането на задълженията в размер от 30,00 лв. е преведен по посочената в договора за кредит банкова сметка.

                        При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                        За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи. 

                      Ответника, чрез назначения му ***адв. В.К. е  оспорил като неистински представените с исковата молба писмени документи - искане за отпускане на ПК проф икредит стандарт, декларация във връзка с обработка на лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за ПК, допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация за ПК, молба , договор за потребителем кредит профи кредит стандарт, декларация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия на профи кредит България ЕООД към договор за ПК, СЕФ за предоставяне на информация за ПК няма подписи на всяка страница допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация за ПК, погасителен план, по отношение на авторството на същите.

                        Съдът в производство по чл.193 от ГПК, посредством съдебно-графологична експертиза е извършил проверка дали подписите положени от длъжника срещу кредитополучател, са били изпълнени от него.  Видно от заключението на вещото лице, беше установено че всички подписи  и ръкописните текстове изпълнени под оспорените документи, са положени от  длъжника.

                        С оглед на горното съдът намира, че не се доказа възражението на ответната страна, за недействителност на документите на това основание, с които ответника е сключил договора за кредит и съдът не следва да изключи същите от доказателствения материал по делото.

                        Ответника, чрез назначения му ***адв. В.К. е  възразила, че е налице недействителност на процесния договор за потребителския кредит и общите условия към него, поради нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата, за липсата на метода на изчисляване на лихвата, за включване на нерегламентирани клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на целите на закона, за прикриване и липса на яснота относно същността и последиците от получаване на пакет за допълнителни услуги от страна на длъжника, т.е. създаване на предпоставки за тълкуване на клаузите на договора нееднозначно, изготвяне и предоставяне на длъжника за подписване на огромно количество документа с множество текстове.

                        С оглед на тези възражения, съдът констатира че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.  От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

                        Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.  Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /.

                        С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

                        В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

                        Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.  Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.

                        В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 100 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски крелит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 16.07.2016 г., са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 16.07.2016 г.  именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит.   В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

                        Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на  2 100 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги  в размер на  2 100 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.

                        С оглед изложените съображения, то ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 2 100 лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 458,80 лв., то съдът приема, че остава дължима единствено сумата от 1 641,20 лева.

                        По отношение на разноските:

                        С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск.

                        В хода на заповедното производство следва да бъдат присъдени по съразмерност такива в общ размер на 50,00 лева.

                        В настоящото исково производство, след като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 328,93 лева

                        С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Д. ЕГН **********, постоянен адрес: ***»  и адрес за контакт: ***, чрез ***адв. В.К., че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез *** Г.С.С. – К., има вземане спрямо него в размер на сумата от 1 641,20(хиляда шестстотин четиридесет и един лева и 20 ст.)лева, ведно със законна лихва  върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д № 12833/2017 г. по описа на ПРС, ХV гр. с. до изплащане на вземането, като до пълната претендирана сума в размер на 4 763,76 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

            ОСЪЖДА Д.Д.Д. ЕГН **********, постоянен адрес: ***» и адрес за контакт: ***, чрез ***адв. В.К., да заплати „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез *** Г.С.С. – К., сумата от 50,00(петдесет) лева разноски по направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 12833/2017 г. по описа на ПРС, ХV гр. с.

           ОСЪЖДА ОСЪЖДА Д.Д.Д. ЕГН **********, постоянен адрес: ***» и адрес за контакт: ***, чрез ***адв. В.К., да заплати „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез *** Г.С.С. – К., сумата от 328,93(триста двадесет и осем лева и 93 ст.)лева за настоящото исково производство.

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ