ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 843
гр. Перник, 30.11.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РАДОСТ БОШНАКОВА
2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия К. Костадинова в. гр. д. № 511 по
описа на ОС-Перник за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 и
следв. от ГПК.
С разпореждане № 1063/20.09.2018 г.
съдията докладчик е оставил без движение въззивна жалба, подадена от Д.С.Е.,
ЕГН: ********** срещу Решение № 565 от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. №
8588 по описа на Районен съд-гр. Перник за 2017 г., 5-ти състав като е дал
указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
внесе по сметката на Окръжен съд-гр. Перник сумата от 50 /петдесет/ лева –
държавна такса, както и да представи доказателства за внасяне на посочената
сума. Със същото разпореждане жалбоподателят е предупреден, че ако не изпълни в
срок дадените указания, подадената от него въззивна жалба ще бъде върната.
Съобщението, ведно с препис от разпореждане
№ 1063/20.09.2018 г. по гр. д. № 511/2018 г., е връчено
на Р.П. – посочен като пълнолетен внук на Д.Е. – на 25.09.2018 г. в бюро
„Призовки“ със задължение за предаване на адресата.
На 08.10.2018 г. в Пернишкия ОС е
постъпила молба с вх. № 5021/08.10.2018 г. от Д.Е.. В същата е посочено, че
съобщението с препис от разпореждане № 1063/20.09.2018 г. е предадено на
жалбоподателя Е. от страна на внука му Р.П. на 04.10.2018 г. В тази връзка се
излагат твърдения, че срокът за внасяне на определената държавна такса за
въззивно обжалване е пропуснат не по вина на жалбоподателя. Иска се
възстановяване/продължаване на срока, определен с разпореждане №
1063/20.09.2018 г. като към молбата е приложено и доказателство за изпълнение
на указанията на въззивния съд – платежно нареждане за внесена по сметка на
ОС-гр. Перник държавна такса.
На основание чл. 66, ал. 1, изр.
първо от ГПК препис от молбата на Д.Е. е изпратен на насрещната страна -
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: ********* за отговор в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. В посочения срок не е постъпил отговор от
топлопреносното дружество.
След преглед на подадената от Д.Е.
молба въззивният съд намира, че същата е редовна – подадена е своевременно с
оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ГПК като към нея е приложено и платежно
нареждане за преведена по сметката на Окръжен съд – гр. Перник държавна такса
за въззивно обжалване в определения от съда размер. По същество искането на
молителя Е. представлява молба за възстановяване на срок, поради което на
основание чл. 66, ал. 1 от ГПК разглеждането й е насрочено в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание пред въззивния
съд молителят Д.Е., нередовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Б.В.
– упълномощен представител като същият дава изрично съгласие за разглеждане на
делото. Иска молбата за продължаване на срока да бъде уважена като се приеме,
че доверителят му е внесъл своевременно определената от съда държавна такса. Не
сочи доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира разноски в
производството по в.гр.д. № 511/2018 г. по описа на ПОС.
Насрещната страна „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК: *********, редовно призована, не изпраща представител. От
последната е постъпило становище, в което се излагат аргументи, че подадената
молба е неоснователна. В тази връзка се твърди, че не са осъществени
предпоставките по чл. 64, ал. 2 от ГПК, доколкото спрямо молителя не са били
налице особени непредвидени обстоятелства, които последният не е могъл да
преодолее и които от своя страна да са обусловили пропускането на дадения от
съда срок. Иска се молбата да бъде оставена без уважение. Не се сочат
доказателства и не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски в
производството по в.гр.д. № 511/2018 г. по описа на ПОС.
Пернишкият окръжен съд след като
разгледа подадената молба и книжата по делото намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК съобщение по гражданско дело се връчва лично на неговия адресат като връчването
на представител – съдебен адресат или пълномощник, се смята за лично връчване.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ГПК от своя страна предвижда възможност такова
съобщение да се връчи и чрез друго лице. Последното обаче е допустимо само в
предвидените в процесуалния закон хипотези, уредени в чл. 46 от ГПК.
В настоящия случай разпореждане №
1063/20.09.2018 г. по в.гр.д. № 511/2018 г. по описа на ПОС е връчено на Р.П.
на 25.09.2018 г. като в съобщението за връчване е отбелязано, че същият е пълнолетен
и е внук на адресата на съобщението – страната по делото Д.Е.. Отбелязано е
също, че връчването е извършено в бюро „Призовки“ в сградата на съда. По делото
обаче липсват данни лицето Р.П. да е посочено от страна на Д.Е. като негов
пълномощник или съдебен адресат. По тези съображения въззивният съд счита, че
съобщението с препис от горепосоченото разпореждане не е връчено лично на Д.Е.,
включително в хипотезата на връчване на представител или съдебен адресат.
На следващо място въззивният съд
намира, че в случая не е налице и хипотезата на връчване по чл. 46, ал. 2 от ГПК. Посочената разпоредба урежда възможността за връчване на съобщения чрез
друго лице, но само при условие, че това лице е пълнолетен от домашните на
адресата или живее на адреса и поеме изрично задължение да предаде призовката
на адресата. В тази връзка в съобщението за връчване е отбелязано, че лицето Р.П.
е пълнолетно и че поема задължение за предаване на съответните книжа на техния
адресат. Независимо от това обаче по делото не се съдържат данни Р.П. да е лице
от домашните или да живее на установения постоянен адрес на Д.Е..
В тази връзка следва да се отбележи,
че съгласно трайната съдебна практика под лице от домашните на адресата следва
да се разбира единствено лице, което живее с адресата в едно домакинство (така Определение № 80 от
23.03.2009 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 149/2009 г., ГК) като наличието
на роднинска връзка между адресата и лицето, чрез което е връчено съобщението –
в случая дядо и внук, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че последното
е лице от домашните на адресата. В този смисъл след като молителят твърди, че
не живее в едно домакинство със своя внук, чрез когото е извършено връчването,
и доколкото липсва и изрично отбелязване в тази насока, въззивният съд намира,
че не може да достигне до категоричен извод, че Р.П. е лице от домашните на Д.Е.
по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
На следващо място следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че адресът за връчване не е посетен от служител на
съда или от друго лице – куриер или пощенски служител, на което да е възложено
извършване на връчването, а последното е осъществено в бюро „Призовки“. При това
връчване обаче не е отбелязано дали Р.П. живее на адреса, установен като
постоянен такъв относно адресата Д.Е..
По тези съображения, доколкото в
съобщението до адресата не е посочено качеството на лицето, чрез което е
извършено връчването по чл. 46, ал. 2, изр. първо от ГПК, то
въззивният съд намира, че в случая
разпореждане № 1063/20.09.2018 г. по в.гр.д. № 511/2018 г. не е редовно
връчено на лицето Д.Е. като страна по делото (в този смисъл Определение № 6191 от
28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2015 г.).
С оглед
гореизложеното срокът за
внасянето на държавната такса, установен с разпореждане
№ 1063/20.09.2018 г., и за представянето на платежния документ
в тази връзка не е бил
започнал да тече и съответно не е бил изтекъл към датата на изпълнение
на дадените указания –
08.10.2018 г.
В настоящия
случай в молбата на Д.Е., а и в съдебното заседание, не са изложени твърдения, че срокът
за изпълнение на указанията на съда, дадени с горепосоченото разпореждане, е пропуснат поради наличие на особени
непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не
е могъл да
преодолее, а се твърди единствено, че адресатът на съобщението и лицето, на
което същото е връчено, не живеят в едно домакинство. В този смисъл молбата за
възстановяване на срок е процесуално недопустима, тъй като направеното
с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл.
64, ал. 2 от ГПК – доводите за нередовна процедура по връчването изключват началото на течението на срока
за отговор, а срок, който не е започнал да
тече, не
може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64
от ГПК (така Определение № 482 от 7.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1584/2018 г.,
II т. о., ТК). В тази връзка преценката на въззивния съд дали изпълнението на
дадените с разпореждане № 1063/20.09.2018 г. указания е осъществено
в срок или извън срока, ще бъде предмет на инстанционен контрол по обжалване на
постановеното решение по съществото на делото.
По разноските:
Всяка от
страните е направила искане за присъждане на разноски като е представила и
списък по чл. 80 от ГПК. Относно искането на молителя Д.Е. видно от депозирания
списък претендираните разноски са в размер на 53 лева, от които 50 лева
държавна такса за въззивно обжалване и 3 лева такса банков превод. Посочените разноски
обаче са извършени не във връзка с производството по възстановяване на срока по
чл. 66 от ГПК, а са относими към производството по чл. 258 и сл. от ГПК. По
тези съображения съдът ще се произнесе по така направеното искане за разноски в
производството по същество на въззивната жалба.
„Топлофикация
Перник“ АД също претендира разноски – в размер на 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК обаче посоченото
възнаграждение се претендира общо за процесуално представителството в
производството по в.гр.д. № 511 по описа на Пернишкия ОС за 2018 г., а не само
относно производството по възстановяване на срок. По тези съображения
въззивният съд намира, че следва да се произнесе по направеното искане за
разноски в производството по същество на въззивната жалба.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.
№ 5021/08.10.2018 г., подадена от Д.С.Е., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от днес на основание чл. 274,
ал. 2 от ГПК.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.