Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
VI-26 Година 2021, 22 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести въззивен
граждански състав, на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
при
секретаря Тодорка Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 2739/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение
№ 260334/02.10.2020г., постановено от Районен съд – Бургаспо гр.д. № 7662/2028г.
С това решение съдът е отхвърлил иска на С.Д.Н., ЕГН: ********** от гр.***
против С.Г.Н., ЕГН: ********** *** и Д.Г.Н., ЕГН: ********** *** за разпределяне на ползването върху съсобствените между
страните имоти, находящи се в гр. Бургас, кв.“Крайморие“, ул.“Бриз“ №
10, представляващи: СГРАДА с идентификатор №
07079.830.43.2 по КККР на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009г.,
издадена от изпълнителен директор на АГКК, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 07079.830.43 с предназначение на сградата: жилищна -
еднофамилна, четири-етажна със застроена площ от 130.00 кв.м. и СГРАДА с
идентификатор № 07079.830.43.3 по КККР на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009г.,
издадена от изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 07079.830.43 с предназначение на сградата: постройка на
допълващо застрояване, едноетажна със застроена площ от 109.00 кв.м.
Подадена е въззивна жалба от С.Д.Н. против
решение № 260334/02.10.2020г. Жалбоподателката твърди, че решението е
неправилно, защото е постановено в нарушение на процесуалните правила. В
доклада по делото съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест
между страните и не е указал кои факти са безспорни и кои подлежат на
установяване. Решението според въззивната страна е постановено в нарушение на
материалния закон, тъй като съдът не е приложил правилно чл.15в от ЗС (отм.) и
чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ (отм.). Решението е необосновано в частта, в която съдът
е приел, че съсобствеността върху третия и четвъртия жилищен етаж не е доказана.
Жалбоподателката иска от съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да иска уважи
иска за разпределение на ползването върху обектите, описани подробно в исковата
молба.
Ответните страни – С.Г.Н. и Д.Г.Н. представят
писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност за въззивните
оплаквания. Не правят искане за събиране на доказателства.
Като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на С.Д.Н. против С.Г.Н.
и Д.Г.Н. за разпределяне на правото на
ползване върху съсобствените между страните имоти, находящи се в гр. ***, а
именно:
четириетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 07079.830.43.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, община Бургас, област Бургаска,
одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009г., издадена от изпълнителния директор
на АГКК със застроена площ от 130 кв.м., изпълнена в поземлен имот с
идентификатор № 07079.830.43;
сграда
с идентификатор № 07079.830.43.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, община Бургас, област Бургаска, одобрена със заповед
РД-18-9/30.01.2009г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, представляваща
едноетажна постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 109 кв.м.,
изпълнена в поземлен имот с идентификатор № 07079.830.43.
Предявеният иск е с правно основание
чл.32, ал.2 от Закона за собствеността. В исковата молба Н. твърди, че сградите
се ползват само от втория ответник Д.Н., с когото са проведени разговори за
доброволно разпределяне на ползването, но не е постигнато съгласие. Поради
това, ищцата иска от съда да разпредели реалното ползване на съсобствените
имоти.
В отговор по чл.131 от ГПК С.Н. и Д.Н. оспорват иска по
отношение на втория етаж от сградата и твърдят, че същият е изключителна тяхна
собственост. По отношение на останалите етажи от сградата и на постройката на
допълващото застрояване, ищците считат иска за основателен. Независимо от това,
същите заявяват, че не са създавали пречки на ищцата да ползва имотите извън
втория етаж от къщата. Ответниците въвеждат твърдение, че с типов договор от
27.11.1972г. в полза на техния дядо и общ наследодател Д Г.Н. е учредено право
на строеж за изграждане на еднофамилна жилищна сграда върху държавна земя,
съставляваща парцел II
с пл.№ 11 в кв.1 по плана на с.Крайморие. Със заявление по чл.56, ал.2, т.2 от
ЗТСУ Д Г.Н. и С. С Н. отстъпват безвъзмездно правото на строеж върху втория
жилищен етаж на сина си Г Д Н.. Заявлението е с нотариална заверка на подписите
и е вписано на 11.06.1987г., том II, № 32, парт.№ 184, том 170. На 11.08.1987г. е издадена виза
за проектиране на надстройка на съществуващата едноетажна, еднофамилна жилищна
сграда на името на Георги Драганов Н., който изгражда втория етаж. Наследници
на Георги Н. са ответниците Д.Н. и С.Н..
В хода на първоинстанционното производство са приети
следните писмени доказателства, които не са оспорени от страните: типов договор
за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 27.11.1972г.; разрешение
за строеж на надстройка и пристройка в парцел № II – 66 в кв.I по плана на кв.“Крайморие“; разрешение
за строеж № 73/12.08.1980г. за строеж на гараж и стопанска сграда по типов
проект; скица № 15-66946-02.02.2018г. и скица № 15-66948/02.02.2018г.;
удостоверение за наследници изх.№ 94-01-44546/28.12.2015г.; покана от С.Н. до Д.Н.
за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствен
имот.
В подкрепа на твърденията си, ответниците представят заявление
по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./, с което Д Г.Н. отстъпва на сина си Г Д Н.
право на надстрои втория етаж върху съществуващата жилищна сградав парцел II-11 в квартал 1 по плана на с.Крайморие,
виза за проектиране от 10.08.1987г. и типов договор да отстъпване на правото на
строеж върху държавна земя от 27.11.1972г., на гърба на който е инкорпорирано
следното волеизявление: „На основание чл.15В от ЗС и молба, нотариално заверена
от 11.07.1987г. правото на строеж за построяване на втори жилищен етаж е
прехвърлено от Д Г.Н. на Г Д Н. – негов син“. Волеизявлението изхожда от
председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет и е подписано
със запетая. Истинността на това волеизявление е оспорена от ищцата на
основание чл.183 от ГПК.
С протоколно определение от 11.07.2019г. е открито
производство по оспорване на автентичността на документа. В производството по
чл.193, ал.3 от ГПК е извършена и приета съдебно-графологична експертиза, според
която председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – Бургас в
периода от 1987г. до 1989г., когато е съставен документа, е бил инж. К А С, но подписът
на документа не е негов.
По делото е направено възражение от ищцата за нищожност на
едностранните волеизявления, направени от Д Н. и С.Н. в заявлението по чл.56,
ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ поради липса на съгласие, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет.
По делото са извършени и приети три заключения на
съдебно-техническа експертиза.
Според основното заключение, в поземлен имот с идентификатор
07079.830.43.3, находящ се в гр.Бургас, ул.”Бриз” № 10 са изпълнени:
сграда с идентификатор 07079.830.43.3.2 – жилищна –
еднофамилна на четири етажа със застроена площ от 130 кв.м. Тази сграда се
състои от:
приземен етаж с площ от 132,64 кв.м., състоящ се от складово
помещение с площ от 15.84 кв.м.; складово помещение с площ от 15,26 кв.м.;
складово помещение с площ от 13,80 кв.м.; складово помещение с площ от 11,56
кв.м.; котелно помещение с площ от 7,80 кв.м. и входно антре с площ от 11,70
кв.м.;
първи жилищен етаж с площ от 135,44 кв.м., състоящ се от
дневна с площ от 16,98 кв.м.; трапезария с площ от 11,16 кв.м.; кухненски бокс
с площ от 4,86 кв.м.; тераса с площ от 12,55 кв.м.; входно антре с площ от
11,70 кв.м.; тераса с площ от 6,44 кв.м.; спалня с площ от 14,17 кв.м.; WC с площ от 2,40 кв.м.; спалня с площ
от 12,24 кв.м.; баня с площ от 3,68 кв.м. и тераса с площ от 3,82 кв.м.
втори жилищен етаж с площ от 173,48 кв.м., състоящ се от дневна
с площ от 21,70 кв.м.; кухня-хранене с площ от 19,92 кв.м.; WC с площ от 3,32 кв.м.; входно антре с
площ от 12,90 кв.м.; спалня с площ от 11,05 кв.м.; спалня с площ от 12,90
кв.м.; спалня с площ от 12,40 кв.м.; баня-WC с площ от 5,32 кв.м.; баня с площ от
3,68 кв.м.; тераса с площ от 5,80 кв.м. и тераса с площ от 35,03 кв.м.;
трети жилищен етаж с площ от 173,48 кв.м., състоящ се от
дневна с площ от 31,78 кв.м.; кухня-хранене с площ от 19,92 кв.м.; WC с площ от 3,32 кв.м.; входно антре с
площ от 12,90 кв.м.; спалня с площ от 12,90 кв.м.; спалня с площ от 12,90
кв.м.; спалня с площ от 12,40 кв.м.; баня-WC с площ от 5,32 кв.м.; WC с площ от 3,68 кв.м.; тераса с площ
от 5,80 кв.м. и тераса с площ от 35,03 кв.м.;
четвърти жилищен етаж с площ от 173,48 кв.м., състоящ се от
дневна с площ от 21,70кв.м.; кухня-хранене с площ от 19,92 кв.м.; WC с площ от 3,32 кв.м.; входно антре с
площ от 12,90 кв.м.; спалня с площ от 11,50 кв.м.; спалня с площ от 12,90
кв.м.; спалня с площ от 12,40 кв.м.; баня-WC с площ от 5,32 кв.м.; WC с площ от 3,32 кв.м.; тераса с площ
от 5,80 кв.м. и тераса с площ от 35,03 кв.м.;
сграда с идентификатор 07079.830.43.3.3 с предназначение:
постройка на допълващото застрояване, изпълнена на един етаж с площ от 109
кв.м., състояща се от общо помещение – гараж и склад, стопанска постройка и
клозети.
Според заключението светлата височина на четвъртия етаж от
жилищната сграда е 2,40м. и не отговаря на изискването на чл.72, ал.3 от
Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони за светла височина на жилищните помещения от 2,60м.
Полуподземният етаж съдържа четири складови помещения – по едно за всеки от
етажите и помещения за общо ползване. Приземният и първият етаж са завършени и
в експлоатация. Вторият, третият и четвъртият етаж са с подове на замазка и
измазани стени, ПВЦ дограма и входни врати и поставени ВиК и ел. инсталации.
Санитарните помещения не са измазани.
Сградата на допълващото застрояване е тухлена с
желязо-бетонна плоча и дървена дограма. Сградата не е изпълнена по проект и не
е измазана.
Според заключението, застроените площи на жилищните етажи,
чието ползване може да бъде разпределено, са следните:
първи етаж с площ от 135,44 кв.м., съответстващи на 22%;
втори етаж с площ от 173,48 кв.м., съответстващи на 26%;
трети етаж с площ от 173,48 кв.м., съответстващи на 26%;
четвърти етаж с площ от 173,48 кв.м., съответстващи на 26%
общо 655,88
кв.м. 100%
Застроените площи на жилищните етажи,
чието ползване може да бъде разпределено, без втори жилищен етаж, са следните:
първи етаж с площ от 135,44 кв.м., съответстващи на 28%;
трети етаж с площ от 173,48
кв.м., съответстващи на 36%;
четвърти етаж с площ от 173,48 кв.м., съответстващи на 36%
общо 482,40
кв.м. 100%
Експертизата предлага четири варианта за
разпределение на ползването на съсобствените имоти и шест варианта за
разпределение на ползването на имотите като се изключи втория етаж.
По делото е изслушано допълнително
заключение на съдебно-техническа експертиза, което е приобщено към
доказателствения материал и изслушано повторно пред въззивната инстанция.
Според това заключение последното изменение на ПУП – ПЗ за УПИ II-11 в кв.1 по плана на кв.”Крайморие”, ПИ
с идентификатори 07079.830.43 и 07079.830.44 е одобрено със заповед №
435/26.02.2015г., издадена от директора на Дирекция „Строителство” при Община
Бургас и предвижда пристрояване и надстрояване на съществуващите жилищни сгради
с височина до 4 етажа. В това заключение са дадени три варианта за
разпределение на съществуващите етажи между страните.
По делото е прието второ, допълнително
заключение на съдебно-техническа експертиза, в което са дадени шест варианта за
разпределение на складовите помещения в сградата.
По делото са събрани показанията на
свидетелите З Л, която живее съвместно със сина на ищцата, Н К, която е живяла
в имота и свидетелят И П, който е съсед на ответниците и близък приятел на
покойния им баща. Според първите свидетели, само първият жилищен и приземният
етаж са годни за използване и страните не могат да постигнат съгласие за
разпределение на етажите помежду си. Според последния свидетел, вторият етаж е
построен от Г /Н./ през 1990г., а в момента ответниците обитават първия етаж,
защото само той е пригоден за живеене.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. За да достигне
до този извод, съдът приема, че първият етаж е построен въз основа на
учреденото с типов договор от 27.11.1972г. право на строеж и е съсобствен между
страните, но за втория етаж ищцата не е доказала съсобственост между нея и
ответниците. В тази връзка, съдът се произнася по всяко едно от възраженията за
нищожност на заявлението по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ и по оспорването на
документа, инкорпориран на гърба на договора от 27.11.1972г.
По възражението за липса на съгласие,
представляващо основание за нищожност на заявлението по чл.56, ал.2, т.2 от
ЗТСУ /отм./ съдът приема, че липсата на подпис от приобритателя на суперфицията
е порок във формата, който не води до нищожност на волеизявлението. За целта
съдът се позовава на чл.26, ал.4 от ЗЗД, според който нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части и на т.2 от ТР №
5/12.12.2016г., според което на това основание за недействителност може да се
позове само приобритателя или неговите универсални правоприемници, което в
конкретния случай не е сторено. На същото основание съдът намира възражението
за нищожност на заявлението поради противоречието му със закона или поради
заобикалянето за неоснователно.
Неоснователно според районния съд е и
възражението за нищожност на заявлението поради невъзможен предмет. Съдът
приема, че не е налице правна невъзможност за построяването на втория етаж от
сградата, тъй като е издадена виза за проектирането му и това е допустимо с
изменението на ПУП-ПЗ от 2015г. В заключение съдът обобщава, че волеизявлението
за учредяване на правото на надстрояване от общия наследодател на страните в
полза на наследодателя на ответниците не съдържа порок, който да опорочи волеизявлението
до степен, в която същото да не поражда действие.
По отношение на волеизявлението,
инкорпорирано на гърба на типовия договор от 27.11.1972г., съдът приема, че
същото е автентично, но има декларативен характер и не поражда правни
последици.
Относно правото на съсобственост върху
третия и четвъртия етаж от сградата, съдът приема, че това право не е
установено в процеса. Не са представени доказателства за възникването му чрез
някои от способите, предвидени в закона, включително и чрез приращение, тъй
като собствеността върху имота, в който е построена сградата принадлежи на
държавата. По тези съображения, съдът отхвърля иска.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260334/02.10.2020г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Възражението на
въззивната страна, че районният съд е разпределил неправилно доказателствената
тежест между страните, е неоснователно. С протоколно определение от 21.02.2019г. Районен съд– Бургас е
докладвал делото и е указал на ищцата, че съгласно чл.154, ал.1 от ГПК носи
доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, които
обуславят основателността на иска по чл.32, ал.2 от ЗС. Независимо от това, с
определение № 260983/07.12.2020г. настоящата съдебна инстанция прецизира
спорния предмет на делото и указа на страните разпределението на
доказателствената тежест помежду им. Въпреки повторно дадените указания,
въззивната страна не ангажира други доказателства, извън посочените пред
районния съд.
Възражението на въззивната страна за нарушаване на
материалния закон също е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на
чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ –
чл.32, ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да
постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата
вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по
предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС въвежда следните
кумулативни предпоставки за основателност на иска по този текст: 1) няколко
лица да са носители на правото на собственост върху вещта, чието разпределение
на правото на ползване се иска; 2) невъзможност да се образува мнозинство за
вземане на решение за ползване на общата вещ; 3) възможност за разпределение на
ползването на общата вещ съобразно с фактическото състояние и с оглед
предназначението на имота. Според ТР № 13/2012г. на ОСГТК на ВКС в
производството по чл.32, ал.2 от ЗС се разглеждат възраженията на страните за
обема на правото на собственост върху вещта, ползването върху която ще се
разпределя.
Производството по чл.32, ал.2 ЗС
представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците и
с решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно
правата на всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши
реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат
правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за
достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност,
като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща
както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността.
В конкретния случай е
безспорно установено, че ищцата и ответниците са общи наследници на покойния Д Г.Н.
с квоти в наследяването: ½ идеална част за ищцата и по ¼ идеална
част за ответниците. Безспорно е установено също, че в поземлен имот с идентификатор 07079.830.43.3,
находящ се в гр.*** са изпълнени четириетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 07079.830.43.3.2 и сграда на допълващото застрояване с
идентификатор 07079.830.43.3.3. Страните не твърдят и не установяват да са
собственици на поземления имот, върху който са изпълнени сградите. Спорните по
делото въпроси са за правото на собственост върху втория етаж и за начина на
разпределяне на ползването.
Относно правото на собственост върху
общата вещ, настоящата инстанция намира следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че правото на собственост върху първия жилищен етаж от сградата
принадлежи на ищцата и на ответните страни в посочените по-горе квоти. От
представените по делото нотариални покани и от показанията на тримата свидетели
се установява, че не е възможно да се образува мнозинство за ползването на
сградата. При това положение, първите две предпоставки от фактическия състав на
чл.32, ал.2 от ЗС са изпълнение и на изследване трябва да се подложи
възможността за разпределението му. Първата и въззивната инстанция дават указание на ищцата –
въззивник, че трябва да установи възможността за разпределяне на ползването на
недвижимите имоти. По делото са приети три заключения на съдебно-техническа
експертиза, които дават варианти за разпределяне на ползването, но само по
етажи и складови помещения към тях. Доказателства, че ползването на първия етаж,
който е единственият годен за обитаване етаж, може да се разпредели, не са
ангажирани по делото. Поради това изводът на районния съд за неоснователност на
иска е правилен и обоснован.
Правилен е изводът на районния съд и
относно правото на собственост върху втория жилищен етаж.
От представеното по делото заявление по
чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ е видно, че общият наследодател на страните и
съпругата му са учредили на Г Д Н. – баща на ответниците правото да надстрои
втори жилищен етаж. Възможността за надстрояване е удостоверена в представената
по дело виза за проектиране № 311/10.08.1987г.
Възраженията на ищцата за нищожност на
учредителното волеизявление, въведени пред районния съд и пред настоящата
инстанция са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2
от ЗТСУ /отм./ право да строят в чужд имот имат съпругът (съпругата), роднините
на собственика по права линия неограничено и по съребрена линия до втора степен
включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално
заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската
администрация, вписано и в нотариалните книги. По силата на даденото съгласие
върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя“. Според чл.15в
/отм./ от ЗС в редакцията, обн. в ДВ. бр.87/1974г., която е приложима към 11.06.1987г.
правото на
строеж върху държавен парцел, отстъпено на граждани за построяване на
малоетажна индивидуална жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища
и за нуждите на негови роднини по права линия. Приобретателят придобива правото на
строеж въз основа на молба, подписана от него и от първоначалния притежател,
заверена нотариално и вписана в нотариалните книги“. В конкретния случай действително липсват доказателства
приобритателят на суперфицията да е дал съгласие, но това е основание за
недействителност, на което може да се позове само приобритателят или неговите
правоприемници, а не ищцата. Поради това, изводът на районния съд, че
учредяването на суперфицията не е нищожно поради липса на съгласие е правилен и
обоснован. Правилен е и изводът, че тези факти не могат да се квалифицират като
противоречие със закона или като заобикаляне на закона. Мотивите на районния
съд по това възражение са ясни и обосновани, поради което настоящият съдебен
състав препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Неоснователно е и възражението за нищожност на учредителното
волеизявление поради невъзможен предмет. Районният съд правилно е посочил, че в
конкретния случай не съществува правна пречка за изграждането на втория етаж.
От представената по делото виза за проектиране е видно, че действащия към
11.06.1987г. година ПУП предвижда изграждане на втори жилищен етаж, поради
което възражението за нищожност поради невъзможен предмет е неоснователно.
Неправилни са изводите на районния съд относно истинността на
изявлението, положено върху гърба на типовия договор със следното съдържание: „На основание чл.15В от ЗС и молба,
нотариално заверена от 11.07.1987г. правото на строеж за построяване на втори
жилищен етаж е прехвърлено от Д Г.Н. на Г Д Н. – негов син“. От заключението на
съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписът под текста не
принадлежи на лицето, което се сочи като негов автор. Това волеизявление обаче
е ирелевантно за спорното правоотношение, тъй като то има декларативен характер
и не поражда, не изменя и не погасява права. Поради това, неистинността му не
поражда неблагоприятни за ответните страни правни последици.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че правото на собственост върху втория етаж
от сградата принадлежи на ответниците и не е налице съсобственост между тях и
ищцата. Ето защо, искът за разпределяне на ползването върху този етаж е
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд.
Решението на районния съд в частта,
в която е отхвърлен иска за разпределяне на ползването върху третия и четвъртия
жилищен етаж е правилно.
От съдържанието на приложения по
делото типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от
27.11.1972г. е видно, че наследодателят на страните е носител само на правото
на строеж върху поземления имот – държавна собственост. По делото не се твърди
и не се установява страните да са придобили правото на собственост върху
поземления имот, респ. правото на собственост върху третия и четвъртия етаж на
основание чл.92 от ЗС. Не се установява и по друг начин да са придобили
собствеността върху третия и четвъртия етаж от сградата. При това положение,
първата предпоставка от фактическия състав на чл.32, ал.2 от ЗС не е
осъществена и искът правилно е бил отхвърлен. Възражението в жалбата за
необоснованост на съдебното решение в тази част, е неоснователно.
По изложените съображения, жалбата
се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение. Решението на
районния съд е правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд, VI въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260334/02.10.2020г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 7662/2018г.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: