РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. Плевен, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430103013 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е ИМ от СТ. ЛЮБ. АНДР. против ГДПБЗН, в която се твърди, че е в
служебно правоотношение с ответника към настоящия момент и за последните три години не
е променяна длъжността му. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с
продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Посочва, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от
10.01.2020г.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОР3/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на
1
работното време за съответното работно място. Или за процесния период за 800часа нощен
труд, преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 914,40часа извънреден труд, което се
равнява на 915,20лв.
На основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от ЗМВР ответникът в лицето на ГДПБЗН-МВР е
пасивно процесуално легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно юридическо лице.
Предвид изложеното по-горе моли да се постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати, както следва: на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в
размер на 915,20лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 31.05.2019-10.07.2020год., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 31.05.2022г.до
окончателното изплащане на вземането. Претендира се лихва за забава в размер на 100лв. за
периода 01.07.2019г.-25.05.2020г. и разноски.
С определение от 15.09.2022 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато
изменение на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като същият е намален от 915, 20
лв. на 50,46лв. Със същото определение е допуснато изменение на предявения иск по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД като същият е увеличен от 100 лв. на 105,06 лв. Прекратено е частично
производството по отношение на исковия период, тъй като е установено, че е налице влязло в
сила решение по гр.д.№6492/19г. на ПлРС.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил подробен отговор от ответника, като оспорва
предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност
и поотделно, съобрази доводите и възраженията на страните, констатира следното:
По делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение
за процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжност „Командир на екип“ в
Районна служба „ПБЗН“-гр.Плевен при ОД“Пожарна безопасност и защита на населението“-
Плевен. Следователно в конкретния случай отношенията между страните се уреждат от
ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от
ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от
ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата
в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи
на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (от 22. 00 часа до 6.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187
2
ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е
обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление
на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от
ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е
следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з-
407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от
02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е
действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585
от 11.07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07.
2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по
0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016
год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в
МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по основание. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск следва да
3
бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането
на исковата молба в съда-31. 05. 2022 год., до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение, ответникът следва да
заплати на ищеца и дължимата се мораторна лихва, която съгласно таблицата към отговора
на исковата молба възлиза на сумата от 106,06 лв. В този размер предявеният акцесорен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен. При този изход на делото и на основание чл.
38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. *** адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., което се явява минимума по Наредбата.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса по уважените искове в размер на 100, 00 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление ***, представлявана от директора ***, да заплати
на СТ. ЛЮБ. АНДР., ЕГН**********, следните суми:
-сумата от 507,46лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 03.10.2019год. до 10.07.2020год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на депозиране на исковата молба- 31.05.2022год., до окончателното изплащане на сумата,
както и
-сумата от 105,06лв., представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за
положен извънреден труд за периода от 01.02.2020год. до 31.05.2022 год.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление ***, представлявана от директора ***, да заплати
на адв. В.Н. *** от АК гр. Плевен, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление ***, представлявана от директора ***, да заплати
по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на
100 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4