Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Воденичарова ч.гр.дело № 4485 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №
009598/22.02.2019 г. от М.Ж.М. чрез надлежно упълномощен процесуален
представител адв. К.срещу разпореждане от 12.11.2018 г. на ЧСИ С.Я.по изп.д. № 20178440402489,
с което е отказано вдигането на наложен запор върху личната банкова сметка ***,
по която последната получава пенсията си. Поддържа, че разпореждането на
съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като пенсията е единственият доход
на жалбоподателката и е недостатъчна за задоволяване на нуждите й, а освен това
представлява несеквестируемо вземане. Моли да бъде отменено разпореждането от
12.11.2018 г., с което съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложения
запор, и да й бъде възстановена сумата от 215, 13 лв.
Взискателят „Т.Б.“ ЕАД е подал становище
по жалбата, с което навежда доводи за неоснователност. Поддържа, че преведената
по сметката на съдебния изпълнител сума от 215, 13 лв. е престояла по банковата
сметка повече от месец без титулярят да се разпореди с нея, поради което е
придобила характер на спестявания и е станала изцяло секвестируема. Твърди, че
за жалбоподателката няма пречка да се ползва своевременно от несеквестируемата
част от дохода си. С оглед на изложеното моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за
нейната неоснователност, тъй като на 09.07.2018 г. по сметката на
жалбоподателката е постъпила сума с основание „Пенсии за месец 07“, която не е
била изтеглена в рамките на един месец, с оглед на което съобразно мотивите към
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС тази наличност е придобила характер на
спестявани и е секвестируема. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд намира, че жалбата е недопустима
по следните съображения.
Изпълнително дело № 20178440402489 е
образувано по молба на „Т.Б.“ ЕАД до ЧСИ С.Я.от 10.07.2017 г. за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.04.2017 г. от СРС,
138 състав по гр.д. № 39414/2016 г. за сумата от 200, 25
лв., представляваща общ сбор незаплатени задължения по договор за мобилни
услуги от 17.12.2009 г., допълнително споразумение към него от 17.12.2011 г. и
договор за лизинг от 17.12.2011 г., ведно със законната лихва за периода 15.07.2016
г. до изплащане на вземането, и 325 лв. разноски.
На 24.07.2017 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до „Б.П.Б.“ АД, получено на 31.07.2017 г., с което е
наложил запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържание на касети и суми, предоставени за доверително управление на длъжника
М.Ж.М., като е уточнил, че запорът не следва да бъде налаган върху авоарите по
банковите сметки, представляващи изплатено трудово възнаграждение, пенсия или
всякакъв вид обезщетения, изплащани от НОИ, тъй като те са несеквестируеми
вземания.
С писмо от 31.08.2017 г. „Б.П.Б.“ АД е
уведомила съдебния изпълнител, че са запорирани три банкови сметки на
длъжницата, по които няма налични средства и не може да бъде извършен превод.
На 10.08.2018 г. с преводно нареждане „Б.П.Б.“
АД е превела по сметка на ЧСИ С.Я.сумата от 215, 13 лв.
С писмо от 16.08.2018 г. „Б.П.Б.“ АД е
уведомила съдебния изпълнител, че наличността по банковите сметки на длъжницата
не е достатъчна да обезпечи вземането в пълен размер и че на 10.08.2018 г. с
преводно нареждане е бил извършен превод по посочената от съдебния изпълнител
сметка на сумата от 215, 13 лв.
На 09.11.2018 г. М.М. е подала молба до
ЧСИ С.Я., с която е поискала да бъде вдигнат наложеният запор върху банковата
сметка, по която получава трудовото си възнаграждение/пенсията си/паричните
обезщетения и помощите за майчинство/безработица, изплащани от НОИ по реда на
КСО, като е посочила, че на 10.08.2018 г. от банковата й сметка е била
изтеглена сумата от 215, 13 лв. несеквестируем доход. Към молбата е приложено
извлечение от банковата сметка.
На 12.11.2018 г. с разпореждане съдебният
изпълнител е оставил молбата без уважение и е посочил, че петитумът е
неуточнен.
С молба от 27.11.2018 г. длъжницата е
поискала копие от „резолюцията“ по подадената от нея молба от 09.11.2018 г. и е
получила копието на същата дата, видно от направеното в молбата отбелязване (л.
112 от изпълнителното дело). На същата дата М.М. е подала нова молба, с която е
уточнила във връзка с с разпореждането на съдебния изпълнител от 12.11.2018 г.,
че по посочената банкова сметка ***.
С разпореждане от 27.11.2018 г. съдебният
изпълнител е вдигнал частично наложения запор в „Б.П.Б.“ АД до размера на
получаваната пенсия и е изпратил съобщение за това до банката.
М.М. е подала жалбата на 22.02.2019 г.
С оглед на така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена след
изтичане на законоустановения едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Съгласно
изложеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС запорът и възбраната
като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост
(пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на
определено парично вземане. В разглеждания случай са наведени оплаквания за
несеквестируемост, поради което на това основание жалбата е допустима.
Съобразно чл. 436, ал. 1 ГПК обаче тя е следвало да бъде подадена в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на
съобщението. С подадената жалба се иска отмяна на разпореждането на съдебния
изпълнител от 12.11.2018 г., с което той е отказал да вдигне запора, наложен
върху банковата сметка на жалбоподателката, по която тя получава пенсията си,
както и да й бъде възстановена преведената от банката сума в размер на 215, 13
лв. Видно от приложените на л. 112 и л. 115 от изпълнителното дело молби,
жалбоподателката е получила препис от обжалваното разпореждане на 27.11.2018 г.,
т.е. едноседмичният срок за обжалване на разпореждането е изтекъл на 04.12.2018
г. Жалбата е подадена повече от два месеца след изтичане на законоустановения
срок, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх. № 009598/22.02.2019 г., подадена от М.Ж.М. чрез адв. К.срещу разпореждане
от 12.11.2018 г. на ЧСИ С.Я.по изп.д. № 20178440402489, с което е отказано
вдигането на наложен запор върху личната банкова сметка ***, по която
последната получава пенсията си.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.