Р
Е Ш Е Н И Е
№
2067
гр. Пловдив, 23 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІІІ с., в съдебно заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм.
дело № 688 по описа на Административен съд – Пловдив за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Н.С.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П.- К. против
Заповед № РД-171/15.02.2019 г. на Кмета на община Карлово, с която е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж: “Постройка със стоманобетонова плоча
изпълнена южно до магазин за хранителни стоки” намиращ се в УПИ V - 1089, кв. 74, по регулационния план на град Калофер, с
административен адрес: ул.“Христо Ботев“ № 21, гр.Калофер, община Карлово,
област Пловдив, собственост на Н.С.Н. и е определено в срок от два месеца от
влизане в сила на заповедта, собственика на строежа Н.С.Н. да представи проект
в част „План за безопасност и здраве“ (ПБЗ) за премахване на незаконния строеж:
“постройка със стоманобетонова плоча изпълнена южно до магазин за хранителни
стоки” за одобряване по реда на чл.156б ал.1 от ЗУТ от страна на Община
Карлово. Определен е срок от един месец от датата на одобряване на изисканата
документация – за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
Според
жалбоподателката заповедта е постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че в производството
по издаване на административния акт не са събрани достатъчно данни за това кой
и кога е извършил строежа. Сочи, че доколкото се касае за строеж изпълнен в съсобствено
дворно място, от което жалбоподателката притежава само 1/3 ид.част е следвало в
производството да участва и другият съсобственик на имота. В жалбата е
посочено, че въпросната тераса е била изградена към 1995г. още преди промяна на
функцията на двата гаража в магазин и е съществувала и към датата на издаване
на разрешението за строеж за магазин за хранителни стоки от 05.10.1999г.,
поради което на основание § 16 от ПР на ЗУТ същата се явява търпим строеж.
Възразява се, че процесната заповед не е достатъчно мотивирана. Иска се отмяна
на оспорената заповед. Претендират се разноски.
Ответникът
- Кмет на Община Карлово, чрез процесуалния си представител адв.Ц., взема
становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд -Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Повод
за започване на процесната административна процедура са множество жалби от Д.Д.Н.и
Д.и Р.Н.до Кмета на Община Карлово.
С
писмо изх. № 94-00-2354/21.12.2017г. (лист 44) Кметът на Община Карлово е дал
предписание на Н.С.Н. да предприеме действия по премахване на стоманобетонова
плоча изпълнена южно от хранителния магазин и опорите на които стъпва, тъй като
за тях няма одобрен инвестиционен проект и няма издадено разрешение, като е
даден двумесечен срок, но не по-късно от 28.02.2018г. Писмото е връчено на Н.Н. на 29.12.2017г.,
видно от приложеното на лист 45 по делото известие за доставяне.
Във
връзка с една от жалбите с вх. №
94-00-2354 от 01.10.2017г. (лист 46-48), служители на Община Карлово извършили
проверка на магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Калофер, ул.“Христо
Ботев“ № 21, собственост на жалбоподателката, обективирана в Констативен
протокол от 13.04.2018г. (лист 42). По време на проверката е установено, че
направеното предписание с писмо изх. № 94-00-2354/21.12.2017г. за премахване на
стоманобетоновата плоча изпълнена южно от хранителния магазин, както и опорите
на които стъпва не е изпълнено.
На
13.06.2018г. отново е извършена проверка
от длъжностни лица от Общинска администрация Карлово на строеж “постройка със
стомано-бетонова плоча, изпълнена южно до магазин за хранителни стоки”, намиращ
се в град Калофер с административен адрес: ул.“Христо Ботев“ № 21 в УПИ V -
1089, кв. 75, по регулационния план на гр.Калофер, община Карлово, област
Пловдив, обективирана в констативен акт /КА/ № 13/01.06.2018 г. (л.33 и сл.), в
който относно изпълнението на строежа е посочено, че постройката със стоманобетонова плоча е
изпълнена южно до магазин за хранителни стоки, като стоманобетоновата плоча е
подпряна на 3 броя колони южно и 2 броя колони западно. Посочено е, че е
изпълнена тухлена зидария между колоните, като пространството под плочата
формира помещение, както и че няма монтирана дограма, няма изпълнени
довършителни работи. Изложено е, че от изток върху плочата има изпълнен масивен
борд с височина 75 см. и дебелина 25 см., а от юг и от запад има монтиран метален
парапет с височина 97 см. Съставена е окомерна скица на въпросният строеж. Като
възложител в КА е посочено Н.С.Н.. Констатираното е било определено като
нарушение на разпоредбите на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
От
страна на Н.Н. е подадено Възражение вх. № 94-00-4531 от 07.06.2018 г. против
КА № 13 от 01.06.2018 г., с което не се представят доказателства, а се навеждат
доводи единствено, че не тя е извършила строителството, а е придобила
постройката при покупко-продажба на магазина и в последствие е монтирала
парапет върху съществуващата постройка.
Процесната заповед е издадена на 15.02.2019 г.
Заповедта е връчена на жалбоподателката на 15.02.2019 г., видно от приложената
по делото разписка на лист 27.
На
05.03.2019 г. в Община Карлово е постъпила жалба от Н.С.Н. с вх.
№ 94-00-4531(1) против индивидуалния
административен акт. По повод същата е образувано настоящото производство.
По делото са представени: НА № 25, том първи, рег. № 439, нот.дело №25/2013г.; НА №
4, том втори, рег. № 2830, нот.дело № 191/2002г.;
удостоверение за наследници с изх. №
145/24.07.2017г. на община Карлово; нотариално заверена декларация от В.Ц.И.от
23.10.2017г. (лист 39), в която лицето е декларирало, че терасата с площ от 32
кв.м. от южната страна на постройката е изградена през 2000г. при
преустройството на двата гаража и стопанската
постройка; декларация от Н.С.Н. с дата 10.01.2018г. (лист 40), с която
лицето дава съгласие, построеният през 2000г. строеж (тераса към магазин за
хранителни стоки) да получи статут на търпимост или да бъде узаконен от
собственикът му, дори в случаите ако същият се намира на намалени отстояния
спрямо нейният имот УПИ VI-1090, кв.74 по плана на гр.Калофер.
С
писмо от 16.05.2019г. от страна на ответника са представени: Разрешение за
строеж № 177 от 05.10.1999г. и разрешение за ползване № Д-791 от 22.11.1999г.
издадено от Началника на РДНСК – Пловдив.
В
с.з. от 08.05.2019г. е разпитан свидетелят Г.А.Г., а в с.з. от 12.06.2019г. е
разпитан свидетелят Р.Д.Н..
На
въпросите, зададени от адв. К., свидетелят Г. заявява, че имотът на Н.С. го знае още преди да го
закупи, както и че се намира на ул. Христо Ботев в гр. Калофер, като в началото
преди преобразуването на магазин е бил два гаража. Сочи, че не си спомня коя
година е преобразуван, нито коя година са го закупили. Помни, че строителството
било 1995-1996 година и много по-късно станал магазин. Сочи, че го закупил
мъжът на Н., а първоначално гаражите били на В.И.. Свидетелят заявява, че не е
виждал какво е вътре когато мъжа на Н. закупил имота, а виждал 2 врати, като
зад гаражите имало някакво строителство, виждал някакви отляти колони. Твърди,
че после е разбрал, че го е покрил първия собственик, а след като мъжа на Н. го
купил е ходил там и се е качвал на плочата над колоните. Според свидетеля
новите собственици – Н. и мъжа й, направили нова стена, отдолу на колоните,
като говорили, че плочата не била стабилна.
На
въпроси на процесуалния представител на ответника - адв. Ц., свидетелят Г.
посочва, че укрепването на плочата е с четворки тухли, само отдолу под плочата,
а върху плочата, по края има метален парапет.
Свидетелят
Н. заявява, че познава Н. и са съседи. Твърди, че когато закупили имота 2002
год., това били два гаража, разделени, а около 2008 год. гаража станал един,
като те направили ремонт, махнали средната стена и станал магазин. Свидетелката
твърди, че са нямали претенции, само искали да е магазин. По отношение на
магазинът Н. сочи, че е бил от две помещения, а отзад имало малка стаичка като
склад. След известно време започнало да се ползва като кафене от съседките.
Според свидетеля през 2010 год. зад магазина е направена голяма стоманобетонна
плоча, която е с нивото на магазина. Отново не възразили, но не ги попитали
дали са съгласни, а са съсобственици. Според Н. магазинът нямал тоалетна.
Заявява, че когато е направена масивната плоча са алармирали и тогава стопирали
нещата. През 2013 год. избили две врати и прозорец от южната страна на
магазина, които излизали на тази плоча и направили санитарно помещение в самия
магазин. След 2013 год. започнали да се крият да изкарват маси и така започнало
да става кръчма. Така според свидетелката нямало спокойствие. Според свидетеля
през 2017 год. Н. започнала наново със строежи, под самата плоча, а на плочата
направила парапет. Н. заявява, че Община Карлово не обръщали внимание на
жалбите им, като на 21.12.2017 год.. уведомили РДНСК-Пловдив.
По
делото, по искане на жалбоподателката, е допусната и приета СТЕ, изготвена
от вещо
лице – инж. Я.Р., неоспорена от
страните.
След
проверка на документите по преписката и материалите в Община Карлово и оглед на
място е констатирало следното:
Магазинът
за хранителни стоки е строеж, изпълнен с всички необходими строителни книжа. В
архива на Община Карлово не се намират строителни книжа за постройката,
изградена южно от него.
По
отношение на въпросът допустим ли е строежът по действащите ПУП и по правилата
и нормативите, действали към 1995г., съответно до 30.06.1998г. и към 2000г.,
експертът е посочил, следното: Двете гаражни клетки и стопанската постройка
южно от тях са изградени по разрешение за строеж №112/29.09.1987г. Те са
преустроени през 1999г. с разрешение за строеж №177/05.10.1999г. в магазин за
хранителни стоки и магазинът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване
№Д-791/22.11.1999г., издадено от Началника на РДНСК - Пловдив. В кадастралната
основа на действащия ПУП, одобрен със Заповед №265/05.04.1994г. сегашният
магазин за хранителни стоки е отразен като съществуваща сграда със сигнатура
"мс". Процесният строеж представлява разширение на сградата -магазин
за хранителни стоки в южна посока с 4,00м. при запазена ширина на
съществуващата сграда, измерена на място като 7,80м. През всички години, за
които е зададен въпроса, действащ ПУП е ЗРП, одобрен със Заповед
№265/05.04.1994г. Според вещото лице за същите тези години нормативната уредба
е: ЗТСУ, в сила от 01.06.1973 г., обн. ДВ. бр.29/10.04. 1973г., отм. ДВ.
бр.1/02.01.2001г., в сила от 31 март 2001 г.; ППЗТСУ, обн. ДВ.
бр.62/07.08.1973г., отм. ДВ. бр.1/02.01.2001г.; Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство, издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр.
69/02.09.1977 г. и бр. 70/06.09.1977 г., отм., бр.48/26.05.1995 г., в сила от
26.07.1995г.; Наредба №5 за за правила и норми по териториално и селищно
устройство от 17.05.1995г., обн. ДВ,бр.48/26.05.1995г., изм. бр.30/09.04.1996г.,
изм. бр.7/20.01.1998г., отм. ДВ, бр.51/ 05.06.2001г. Посочено е още, че за
допустимост на процесния строеж по нормативната уредба от различни години,
действащите наредби са: към 1995г. - Наредба №5 от 1977г., отменена през
1995г.; а до 30.06.1998г.и към 2000г. действаща е Наредба №5 от 1995г.,
отменена през 2001г.
Вещото
лице е извело относимите разпоредби, както следва от ППЗТСУ/отм./ - чл. 106,
чл.112, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 6 от 1998 г.), от Наредба №5/1977г. - чл. 125,
чл.10; от Наредба №5/1995г.- чл. 44. Ал.1 и ал.3 т.5 (изм. - ДВ, бр. 7 от
1998г.), чл. 112, чл.113, чл.114 и чл.116.
Така
според вещото лице в изменението на ППЗТСУ /отм./, обнародвано в ДВ, бр.6 от
1998г. е допуснато в парцел да могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения
на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са
предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват
свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между
два парцела, като за изграждането е била необходима скица за проектиране по чл.
220, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ /отм./. Според експертизата процесната постройка е
отдалечена от жилищната сграда в урегулирания поземлен имот, частично е
отдръпната от уличната регулационна линия от юг и от страничната регулационна
линия от изток. От север тя е свързана със съществуващото застрояване на
магазина за хранителни стоки. Ред за нейното допускане може да се търси при
сградите на допълващото застрояване. Според вещото лице, ако се приеме тя като
сграда от допълващото застрояване, разположена свободно, не се установява
нужното по нормите разстояние от по 3,00м. или 1,50м. до страничните
регулационни линии. Ако се приеме тя като сграда от допълващото застрояване,
разположена свързано на вътрешна регулационна линия, разположението й е такова,
че не покрива калкан на заварена сграда с съседен УПИ. Според заключението към
уличната регулационна линия от юг разположението е допустимо. Така според
вещото лице с разположението си процесната постройка не би могла да бъде
допусната по действащия ПУП и цитираните правила и нормативи за зададените
години. Изложено е, че е разположена е
под ъгъл на страничната регулационна линия със съседния УПИ, има разстояние между
нея и границата, но то е от 1,00м. до 2,70м. и не покрива изискването за
отстояние от 3м., за да отговаря на свободно разположена постройка на
допълващото застрояване. Сградата не се покрива калкан на заварена сграда или
плътна ограда в съседен имот, за да отговаря на свързано допълващо застрояване
на странична граница.
По
отношение на въпросът дали процесният строеж е деклариран пред съответните
одобряващи органи в срок до 31.12.1998г, респ. деклариран ли е в 6-месечния
срок от обнародването на ЗУТ в ДВ, експертът посочва, че след запитване в
Община Карлово относно подадени декларации от бившите собственици или настоящия
собственик по реда на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ за строежи, започнати в периода
08.04.1987г. - 30.06.1998г. /декларация, подадена до 31.12.1998г./ или по реда
на §16, ал.З от ПР на ЗУТ /декларация, подадена до 30.06.2001г./, устният
отговор бил, че декларации не са подавани.
На
четвърти въпрос експертът сочи, че по устна справка от общинската
администрация, в Община Карлово няма данни за подавано заявление за откриване
на процедура по узаконяване на процесния строеж.
По
отношение на това дали строежът е бил предмет на издаденото разрешение за
строеж №177/05.10.1999г. и разрешение за ползване на същия №Д-791/22.11.1999г.,
издадено от РДНСК Пловдив в заключението е посочено, че от прегледа на
одобрените проекти се установява, че преустройството на две гаражни клетки и
стопанска постройка в магазин за хранителни стоки не включва пространството, в
което сега се намира процесната постройка, изпълнена южно от магазина. Според
вещото лице размерите общо на двете гаражни клетки и стопанската постройка в
план са 8,00м./10,00м., каквито са отразени и в кадастралната основа на
действащия ПУП през 1994г. относно съществуваща сграда със сигнатура
"мс", а процесната постройка е с размери 7,80м./4,00м. и е
разположена южно от показаната в плана като съществуваща сграда "мс".
Тя не е била предмет на строителните книжа, издадени през 1999г. - Разрешение
за строеж №177/05.10.1999г. и Разрешение за ползване №Д-791/22.11.1999г.,
издадено Началника на РДНСК - Пловдив. Изложено е, че от застроителния план на
действащия ПУП е видно, че в него не е предвидена сграда на мястото на
процесната. В платното в Община Карлово, представляващо оригинала на застроителния
план, по-късно, със зелен цвят е нанесена сградата на сега заварващия се
магазин, но не е известно кога е направено това нанасяне.
В
с.з. от 12.06.2019г. на въпроси на адв.К., вещото лице заявява, че преди да
отиде на място в Калофер и Община Карлово видяла писмото от общината по делото,
че одобрените проекти не се намират в архива и била подготвена, че няма да ги
има проектите на място. Но когато посетила обекта на място се оказало, че
собственичката притежава два различни екземпляра, един от старият одобрен
проект и друг, който тя е поискала с молба от общината през 2018 год. от
архива, който й е даден официално заверен с придружително писмо. Според вещото
лице отделно тя има друго копие, но незнае защо го няма в архива. Заявява, че в
тези проекти по никакъв начин не е
отразена процесната пристройка. Проектите касаят преустройство на законно
построени два гаража и стопанска постройка, за които има много старо разрешение
за строеж. Според инж. Р., проектът от 1999 год. не касае процесната постройка
и към него има геодезическо заснемане и в него се намира копие от разрешението
за строеж от 1989 год. за двата гаража и стопанската постройка.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните, кореспондиращо с останалите доказателства
по делото.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът направи своите правни изводи.
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация, като на лист 71 по делото е
представено заверено копие на системен бон от 01.03.2019г., в който е отразено,
че на тази дата е приета пратка с баркод PS43000070CYT с
получател община Карлово. Оспорената заповедта е връчена на 15.02.2019г.,видно
от приложената по делото разписка, следователно спазен е 14-дневния срок за
обжалване. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
В
настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, Съдът следва
да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на
закона.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината /района/ или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на незаконни строежи. В случая оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - Кмета на Община Карлово.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана
от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването й.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процедурата по чл.
225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е Констативен акт, който е връчен на
жалбоподателката и й е дадена възможност за възражения по него. За пълнота
следва да се посочи, че именно Н.Н., като приобретател на незаконния строеж, е
надлежния длъжник в изпълнителното производство по премахване на незаконния
строеж, съгласно чл.274, ал.2, предложение последно от АПК.
Съдът счита за неоснователно
възражението на жалбоподателката, че неправилно в КА от 01.06.2018г. е
отразено, че тя е възложител на строежа. В случая жалбоподателката сама се
определя като носител на вещни права върху магазин за хранителни стоки намиращ
се в УПИ V - 1089, кв. 74, по регулационния план на град Калофер, а
разпореденият за премахване строеж “постройка със стоманобетонова плоча“ е изпълнена южно до магазина за хранителни
стоки, поради което правилно е посочена в КА за възложител.
Спорът между страните се концентрира
относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно
търпимостта на процесния строеж.
Разпореденото премахване на строежа е
направено при наличие на законоустановените предпоставки за това.
Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Съставения Констативен акт № 13 от 01.06.2018
г., с който е поставено началото на административното производство по
премахването, като официален свидетелстващ
документ има обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и
обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.
В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и
местоположението на извършеното
строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по
делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата
експертиза.
От изложеното става ясно, че обектът
имат характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на
ЗУТ.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ
регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено
по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред
изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се
изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателите,
че строежа е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.
Доказателства, годни да опровергаят
верността на констатациите за незаконно строителство не са ангажирани. Следва
да се отбележи, че по отношение на това дали строежът е бил предмет на
издаденото разрешение за строеж №177/05.10.1999г. и разрешение за ползване на
същия №Д-791/22.11.1999г., издадено от РДНСК Пловдив от прегледа на одобрените
проекти вещото лице е установило, че преустройството на две гаражни клетки и
стопанска постройка в магазин за хранителни стоки не включва пространството, в
което сега се намира процесната постройка, изпълнена южно от магазина.
При липса на изискващото се разрешение
за строеж, в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на
търпимост, като построен и деклариран в
сроковете по §16 от ПЗР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Разпоредба на § 16, ал. 1 от ЗУТ гласи, че строежи,
изградени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими. Посочената норма дава възможност на собствениците на незаконни по
принцип строежи (с оглед на изискването за липса на строителни книжа), без да
ги узаконяват, да ги ползват необезпокоявано и да ги прехвърлят на трети лица,
като от тълкуването на нормата следва, че при наличието на предпоставките по
изречение първо на нормата, удостоверението се издава за случаите, когато такъв
строеж ще бъде предмет на прехвърлителна сделка, като документът има
удостоверителен характер и легитимира собственика пред купувача, респ.
нотариуса като такъв именно с оглед на липсата на редовни строителни книжа. В
случая освен, че няма доказателства, че този строеж е съществувал преди
посочената от нормата на ЗУТ дата, и не
се установява да са налице строителни книжа за сградата. С оглед на последиците
при издаване на удостоверението, с което строежът би бил признат за търпим в
тежест на жалбоподателят е да докаже, че строежът е допустим, като вид и
характер застрояване при съответно спазени нормативи, когато строежът е бил
извършен (фактическото му изграждане), са били спазени нормативите, действали
към момента на завършването му. Тук следва да се отбележи, че съгласно
заключението на вещото лице след запитване в Община Карлово относно подадени
декларации от бившите собственици или настоящия собственик по реда на §16, ал.2
от ПР на ЗУТ за строежи, започнати в периода 08.04.1987г. - 30.06.1998г.
/декларация, подадена до 31.12.1998г./ или по реда на §16, ал.З от ПР на ЗУТ
/декларация, подадена до 30.06.2001г./, устният отговор бил, че декларации не
са подавани.
В процесния случай от страна на
жалбоподателката в хода на административното производство е представена нотариално
заверена декларация от В.Ц.И., в която
е посочено, че процесната тераса е
изградена през 2000 г.
В тази посока следва да се посочи, че в съдебно-административното
производство на основание чл. 144 АПК
субсидиарно приложение имат нормите на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Приложима на това основание е разпоредбата на чл. 11 ГПК, която въвежда
принципа на публичност и непосредственост на съдебния процес. Ето защо
приложените по делото нотариално заверени декларации на трети лица за
установяване времето на извършване на строежа нямат характер на официални документи
и декларираните обстоятелства не мога да бъдат противопоставени на останалите
надлежни доказателства по делото. /Решение № 752 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2016 г., II о.,
докладчик председателят Г. К./. Още повече, че в жалбата е посочено,
че „въпросната тераса към магазина за хранителни стоки е била изградена към
1995г. /още преди промяна на функцията на двата гаража в магазин/ и е
съществувала към датата на издаване на горецитираното разрешение за строеж“.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на разпитания
по делото свидетел Г. Г., тъй като тези показания не носят съществена
конкретика относно датата на изграждане на процесния строеж.
Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел Р. Н., която е съседка на жалбоподателката и има
преки наблюдения по изграждане на процесния строеж. Именно според Н. през 2010
год. зад магазина е направена голяма стоманобетонна плоча, която е с нивото на
магазина.
В тази връзка относно възражението на
жалбоподателката по отношение на приетата от ответния административен орган
година на построяване на строежа, следва да се отбележи, че дори и да се
приеме, че това е 1995г. (както е посочено в жалбата) или 2000г.(както е
посочено в нотариално заверената декларация приложена по административната
преписка), според заключението на вещото лице строежът не е допустим по
действащия ПУП одобрен със Заповед 265/05.04.1994г. и по правилата и
нормативите действали към 1995г., съответно до 30.06.1998г. и към 2000г. Вещото
лице е констатирало, че в застроителния план на действащия ПУП не е предвидена
сграда на мястото на процесната.
Според експертизата процесната постройка
е отдалечена от жилищната сграда в урегулирания поземлен имот, частично е отдръпната
от уличната регулационна линия от юг и от страничната регулационна линия от
изток. От север тя е свързана със съществуващото застрояване на магазина за
хранителни стоки. Ред за нейното допускане може да се търси при сградите на
допълващото застрояване. Според вещото лице, ако се приеме тя като сграда от
допълващото застрояване, разположена свободно, не се установява нужното по
нормите разстояние от по 3,00м. или 1,50м. до страничните регулационни линии.
Ако се приеме тя като сграда от допълващото застрояване, разположена свързано
на вътрешна регулационна линия, разположението й е такова, че не покрива калкан
на заварена сграда с съседен УПИ. Според заключението към уличната регулационна
линия от юг разположението е допустимо. Така според вещото лице с
разположението си процесната постройка не би могла да бъде допусната по
действащия ПУП и цитираните правила и нормативи за зададените години.
Допълнително е изложено, че е разположена е под ъгъл на страничната
регулационна линия със съседния УПИ, има разстояние между нея и границата, но
то е от 1,00м. до 2,70м. и не покрива изискването за отстояние от 3м., за да
отговаря на свободно разположена постройка на допълващото застрояване. Сградата
не се покрива калкан на заварена сграда или плътна ограда в съседен имот, за да
отговаря на свързано допълващо застрояване на странична граница.
Нещо повече според вещото лице по устна
справка от общинската администрация, в Община Карлово няма данни за подавано
заявление за откриване на процедура по узаконяване на процесния строеж.
При така установената фактическа обстановка, строежът
разпореден за премахване, се явява изпълнен в противоречие с правилата и
нормативите, действали към момента на изграждането му, както и с установените
сега правила и нормативи, поради което същият не представлява търпим
строеж.
С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия
случай е налице строеж по смисъла на § 5
т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение
за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е
издавано на жалбоподателите и не е представено в хода на съдебното
производство.
Спазена е и целта на закона - недопускане изграждането
на строежи, неразрешени съобразно действащите нормативни актове и правилата за
строителство.
При издаване на процесната заповед законовите
изисквания са били съобразени от административния орган, поради което
обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим
от горното Административен съд – Пловдив, ІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Н., ЕГН ********** ***,
против Заповед № РД-171/15.02.2019 г. на Кмета на община Карлово, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “постройка със стоманобетонова
плоча изпълнена южно до магазин за хранителни стоки” намиращ се в УПИ V - 1089,
кв. 74, по регулационния план на град Калофер, с административен адрес:
ул.“Христо Ботев“ № 21, гр.Калофер, община Карлово, област Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/