№ 13785
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110165303
по описа за 2021 година
Предявен са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумите, както следва: 853,18 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди
на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., вследствие на ПТП от 25.01.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2021 г. до окончателното
плащане, както и 203,12 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2019 г. до
15.11.2021 г.
Ищецът ЗАД .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 25.01.2019 г., в .... е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ...... Поддържа, че ответникът ..... е застраховател
по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-
то т. а. „Форд Транзит“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – ....., за
което е съставен протокол за ПТП от 25.01.2019 г. Заявява, че вредите от ПТП-то възлизат
на обща стойност от 853,18 лв., в който размер е заплатил застрахователно обезщетение в
полза на извършилия ремонта доверен сервиз - „..... като е сторил и ликвидационни разноски
за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с регресна покана ответникът
е поканен да заплати процесната сума, но на 08.07.2019 г. същият е постановил отказ,
поради което претендира същата в размер на 853,18 лв., на колкото се равнява стойността на
извършения ремонт, без сторените ликвидационни разноски за определяне на обезщетението
в размер на 15 лв. Претендира и мораторна лихва в размер на 203,12 лв., начислена за
периода от 08.07.2019 г. до 15.11.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано твърдяното от ищеца
противоправно поведение от страна на застрахования при него водач на т. а. „Форд
Транзит“, с рег. № ...., вследствие на което да са настъпили описаните в исковата молба
1
вреди. Оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП от 25.01.2019 г., тъй като е
частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, поради
което не представлява годно доказателствено средство, въз основа на което да бъде
ангажирана отговорността му в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Поддържа, че причината за настъпване на процесното ПТП се дължи
единствено на поведението на водача на застрахования при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“ л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ..... – П. Д.йто поради навлизане в съседната лента
за движение е отнел предимство и е допуснал съприкосновение с движещия се в нея т. а.
„Форд Транзит“, рег. № ...., поради което прави възражение за съпричиняване от негова
страна. Оспорва причинната връзка между описаните вреди и механизма на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, тъй
като го счита за силно завишен. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в
размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
автомобил в официален сервиз на марката, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка/; 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 23.02.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 25.01.2019 г. в ...., между л. а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, и
т. а. „Форд Транзит“, с рег. № ...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 853,18 лв. в полза на извършилия
ремонта сервиз – .....
В случая, въз основа на показанията на разпитания по делегация пред РС – Варна
свидетел П. Й. Д., двустранния констативен протокол за ПТП от 25.01.2019 г. и
уведомлението за щета при ЗАД .... от 05.02.2019 г., както и заключението на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено по делото
осъществяването на процесното ПТП от 25.01.2019 г. при следния механизъм: около 11:03
часа, в ...., движейки се по бул. „Република“ с посока от бул. ..... и в района на кръговото
кръстовище с ул. „Уста Колю Фичето“, водачът на т. а. „Форд Транзит“ , с рег. № ....
частично навлиза от дясната пътна лента в лявата пътна лента, при което реализира
съприкосновение с движещия се от лявата му страна л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ......
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
2
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за
ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с
останалите доказателства по делото – уведомление за щета при ЗАД ...., показанията на
свидетеля П. Д.йто непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил
водач на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят Д. разказва, че по
време на движение във вътрешната лява лента на кръговото движение е усетил удар в
задната странична част на управлявания от него л. а. „Фолксваген Пасат“. С категоричност
свидетелят заявява, че се е движил направо по посоката си на движение в кръговото. В
случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите
установяват поведението на водача на т. а. „Форд Транзит“, с рег. № .... именно по начина,
отразен в схемата към двустранния протокол за ПТП от 25.01.2019 г. и уведомлението за
щета до застрахователя-ищец от 05.02.2019 г., в което свидетелят Д. също е потвърдил, че
при движение в лявата лента на пътното платно в кръговото, находящо се на крайезерен път
в ...., е бил ударен от другия автомобил, който е навлязъл в неговата лента за движение. При
така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, според която отразените в описа на застрахователя – ищец
щети по л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., а именно: задна дясна врата, заден десен
калник и задна броня, безспорно се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 25.01.2019 г. Съдът намира, че последното е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– ....., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показанията на
свидетеля Д.ито безспорно установяват, че по време на движение във вътрешната лява лента
на кръговото движение е ударен отзад вдясно от другия автомобил, който се е движил в
дясната такава. От друга страна в тази насока са и изводите на експерта по съдебно-
автотехническата експертиза, който е приел наличието на частично навлизане от дясната
пътна лента в лявата такава именно от страна на водача на т. а. „Форд Транзит“, с рег. № ....,
вследствие на което е настъпило и съприкосновението с движещия се от лявата му страна л.
а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ..... Нещо повече, така описаното поведение на водача .....
напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и уведомлението за щета от
05.02.2019 г. механизъм на настъпване на процесното ПТП, който водачът П. Д. е потвърдил
и при разпита си в качеството си на свидетел по делото. Действително, по делото се
наблюдава противоречие между разказаното от него и обстоятелствата, които е декларирал
пред ЗАД ...., в частта относно точното място на увреждане на управлявания от него
автомобил, доколкото в уведомлението за щета посочва, че става въпрос за задна лява
страна, а при разпита си като свидетел изяснява, че е ударът е настъпил в задна дясна
страна. Независимо от това обаче, съдът намира, че така констатираното противоречие в
показанията на свидетеля се преодолява въз основа на останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно: описът на застрахователя - ищец от 01.10.2021 г.,
отразяващ уврежданията по застрахования при него автомобил вследствие на процесното
ПТП от 29.01.2019 г., а именно: броня /задна/, заден калник /десен/, задна врата /дясна/ и
заден праг /десен/, т. е. от дясната задна част на автомобила, които са били възприети и от
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, достигнало до категоричен извод,
че същите се намират в пряка причинни-следствена връзка и могат да бъдат причинени от
ПТП, настъпило по описания начин. Нещо повече, видно от отбелязването в протокола за
ПТП, двамата водачи също са се съгласили, че видимите увреждания по л. а. „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ..... се намират в дясната задна част на автомобила. Тук следва да се
отбележи, че в събрания по делото доказателствен материал не се наблюдава никакво
3
противоречие относно конкретното поведение на водача ....., за който са събрани безспорни
данни, че е допуснал частично навлизане в лявата лента за движение, в която вече се е
движил другият автомобил, което съдът възприема като единствената техническа причина за
настъпване на съприкосновението между двата автомобила. Така установеното поведение
на водача на т. а. „Форд Транзит“, с рег. № .... несъмнено представлява нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП, тъй като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява,
както и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като допускайки частично навлизане в съседната пътна
лента не се е съобразил с местоположението на движещия се в нея друг автомобил. Съдът
намира, че не се установява с поведението си водачът на застрахования при ищеца
автомобил – П. Д. също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки
твърдяното навлизане от негова страна в лентата за движение на застрахования при
ответника такъв, с което да му е отнел предимство. Това е така, тъй като по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. ..... се е
отклонил от лентата си за движение и е навлязъл в съседната такава, за да отнеме
предимството на движещия се в нея друг автомобил. В случая, анализът на вече обсъдения
по-горе доказателствен материал в частност показанията на свидетеля П. Д.йто се явява
трето незаинтересовано от изхода на спора лице, показва, че следва да се възприеме по-
скоро обратният извод. Тук следва да се отбележи още, че от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, че за водача на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № .... изобщо е
съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 25.01.2019 г., а той
изключва участието на поведението на водача П. Д. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът ЗАД .... е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 853,18 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „..... за което
свидетелства и представеното платежно нареждане от 15.02.2019 г. /л. 29 от делото/.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.
4
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на
ПТП-то, възлиза на 1 023,82 лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата,
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните
пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени,
но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент
от пазара на части, боя, материали и труд. В констативната част от заключението изрично
експертът е посочил, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 25.01.2019 г.
увреденият автомобилът е бил на 2 години, 3 месец и 1 ден, като по делото не се спори, че
същият е бил отремонтиран в официален сервиз на марката - ..... В случая обаче, от страна
на ищеца не са представени доказателства относно обстоятелствата, обуславящи
гаранционната поддръжка на застрахования при него автомобил, респ., че същият е бил в
рамките на гаранционен срок, за да се приеме, че отремонтирането му е следвало да се
извърши в официален сервиз. Следва да се отбележи, че с доклада по делото от 23.02.2022 г.
на същия са дадени изрични указания в тази насока, но въпреки това той не е предприел
действия за установяване на така посоченото обстоятелство. Ето защо, съдът приема, че в
случая действителният размер на причинените вреди възлиза на посочената от вещото лице
сума от 1 023,82 лв., защото същата отговаря на средните пазарни цени. В случая, с молба с
вх. № 101539/20.05.2022 г. /л. 82 от делото/ ищецът е уточнил, че исковата му претенция се
формира единствено от стойността на платеното застрахователно обезщетение, равняващо
се на сумата от 853,18 лв., без в него да се включват и сторените ликвидационни разноски
във връзка с щетата. Размерът на претендираната сума от 853,18 лв. е по-малък от
действителния размер на вредата от 1 023,82 лв., поради което предявеният главен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за нейното заплащане се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 16.11.2021 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане на ответника в
забава; 3. размерът на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане в размер на 853,18
лв., предмет на делото, за ЗАД .... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, по делото не са ангажирани доказателства
считано от кога ищецът е поканил ответника да извърши плащане на претенцията му по
процесната щета № 0300/19/747/500231, но видно от представеното писмо от 08.07.2019 г. /л.
30 от делото/ от страна на ..... е поставен отказ, което означава, че това е най-ранният
момент, от който дружеството е изпаднало в забава. Определен от съда по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на мораторната лихва, начислена за
периода от 08.07.2019 г. до 15.11.2021 г., възлиза на сумата от 204,30 лв., поради което
5
предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
203,12 лв. също се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 644,73 лв., от които: 100 лв. – платена държавна такса, 150 лв. –
депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за свидетел и 364,73 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените
фактура от 22.11.2021 г. и опис към нея, банково бордеро от 24.11.2021 г. /л. 70-72 от
делото/. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски с
настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ЗАД ....,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от
853,18 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. №
....., вследствие на ПТП от 25.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.11.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 203,12 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2019 г. до
15.11.2021 г.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ЗАД ....,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
644,73 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6