р е ш
е н и е
№
гр. Плевен,
03.02.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2407 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0938-001250 от 20.05.2019 година на ***, с
което на основание чл. 175 ал. ІІІ предложение І от ЗДП на И.С.Н. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни
точки за извършено нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от ***П.Д., ПлАК. Последният моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като материално незаконосъобразно. Счита, че липсва
субективния елемент при извършване на нарушението от страна на жалбоподателя,
тъй като не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по основателността на така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от представената по делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, че ***
при О.н.М.П. са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДП.
На 19.03.2019 година,
полицейските служители С.Н. и Д.Х. изпълнявали служебните си задължения по
контрол за спазване правилата за движение по пътищата в ***. В 16:34 часа до
номер 6 на същата улица, посока СИЦ спрели за проверка лек автомобил „***“ с регистрационен
№ ***. При извършената служебна проверка било установено, че горепосоченото МПС
е със служебно прекратена регистрация от 07.03.2019 година. В присъствието на
жалбоподателя бил съставен акт за констатираното нарушение по чл. 140 ал. І от
ЗДП, който същият подписал без възражения.
Впоследствие е
издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и отнемане на 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 140 ал. І
от ЗДП, което е
предмет на обжалване.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства - акт за установяване на административно нарушение № 201458 от
19.03.2019 година на ***; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от Районна прокуратура – Плевен № В 1345 от 20.04.2019 година;
наказателно постановление № 19-0938-001250 от 20.05.2019 година; Заповед №
8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи; справка за
нарушител на името на жалбоподателя И.С.Н.,
както и от събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите С.Н.
и Д.Х..
При така приетото
за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.140 ал.І ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Представената по
делото справка от сектор ПП при О.н.М.П. установява, че към датата на извършената
проверка от органите на полицията, лек автомобил с рег. № *** бил собственост
на ***, а управляван от жалбоподателя. За същият автомобил бил регистриран
договор за покупко – продажба о № 105/04.01.2019 година на ***№ ***, подаден по
електронен път с електронна преписка № 9897/17306 – 04.01.2019 г. Съгласно справка от ***. регистрацията на
същият автомобил е била служебно прекратена на 07.03.2019 година на основание
чл. 143 ал. 15 от ЗДП, тъй като собственикът не бил изпълнил задължението си в
двумесечен срок от придобването на автомобила да изпълни задължението си да
регистрира автомобила по надлежният ред. В този случай не била издавана ЗПАМ,
нито бил уведомен собственика – ***, нито жалбоподателя Н.. Видно то същата
справка е, че регистрацията на автомобила била отново възстановено по надлежния
ред на 20.03.2019 година – един ден след
извършената проверка.
При така приетото
за установено от фактическа страна съдът намери, че наказателното постановление
е незаконосъобразно. Същото е издадено от наказващият орган в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката да
извърши задълбочен анализ и проверка на събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. Несъмнено е, че към датата на проверката 19.03.2019 година, лек
автомобил ***с рег. № *** е бил
собственост на ***, безспорно
същият е бил служебно дерегистриран поради неизпълнение от нейна страна на чл.
143 ал. 15 ЗДП, факт е и че към датата на проверката автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя. Доказателствата по делото обаче установяват и
това, че нито собственика, нито жалбоподателя са били уведомявани за прекратяването на регистрацията на автомобила.
Ето защо съдът прие, че така констатираното от ***н.О.н.М.П. деяние осъществява
само обективните, но не и субективните признаци от състав на нарушение по чл.
140 ал. 1 ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН с административно
наказание се санкционира само деянието, което е извършено виновно.
При така
изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с
установените процесуални правила и материалният закон. Спазването на същите е
своеобразна гаранция за осигуряване правото на защита на всеки субект на
наказателна отговорност. Наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0938-001250 от 20.05.2019 година на ***, с което на
основание чл. 175 ал. ІІІ предложение І от ЗДП на И.С.Н. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни
точки за извършено нарушение по чл. 140 ал. І от ЗДП.
Решението може да
се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :