№ 59
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900242 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. ЦВ. Г., ЕГН **********, гр.Е., ул.“Тодор Каблешков“ № 8, чрез пълномощник
адвокат Д.Г. К. от САК е предявила срещу „З.” АД, ЕИК ., гр.С., бул. „ Черни връх“ № 36,
ет.2 обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.409
от КЗ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от по 120000,00 (сто и двадесет хиляди)
лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на нейния баща Ц.Н.Т.,
вследствие при ПТП, причинено виновно на 05.04.2021 година от водач при управление на
застрахован при ответника товарен автомобил - влекач марка „Даф“, модел „ДТ 35 ХФ 480“,
с рег. № СО 7187 АС , управляван от Ц.Д., ведно със законната лихва върху тази суми,
считано от 25.11.2021г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2021 г., около 06:20 ч., в гр.Б., на
кръстовището на улица „Прогрес“ и бул. „Цар Освободител“, е настъпил пътен инцидент, с
участници - влекач марка „Даф“, модел „ДТ 35 ХФ 480“, с рег. № СО 7187 АС, управляван
от Ц.Д. и лек автомобил марка „Дачия“, с рег. № СО 6571ВН, управляван от Ц.Н.Т..
Преди настъпване на произшествието, товарният автомобил влекач марка „Даф“,
модел „ДТ 35 ХФ 480“, с рег. № СО 7187 АС, управляван от Ц.Д., се движел в гр. Б. по ул.
„Прогрес“, в посока към кръстовището с бул.„Цар Освободител“. Пътното платно било
обособено от две пътни ленти за движение в посока, като на кръстовището с булеварда бил
поставен пътен знак Б2. В този момент, лек автомобил марка „Дачия“, с рег. № СО 6571ВН,
1
управляван от Ц.Н.Т. се движил по бул.„Цар Освободител“, с посока на движение от път I-1
(Е79) към ул. „Прогрес“. Достигайки до кръстовището, водачът на товарния автомобил
предприел маневра за завой на ляво - за включване по бул.„Цар Освободител“, в посока път
I -1 (Е79). Последният не съобразил поведението си с поставения пътен знак „Б2“ и навлязъл
в платното за движение на бул.„Цар Освободител“, отнемайки предимството на движещия
се там в този момент - лек автомобил „Дачия“. Между тях настъпил удар - челно - страничен
за лекия автомобил и изцяло страничен (с увреди по средна част на товарното ремарке) за
влекача. Вследствие на произшествието водачът на лек автомобил „Дачия“ претърпял тежки
телесни увреждания.
Непосредствено след инцидента пострадалият - Ц.Н.Т., бил откаран по спешност в
лечебно заведение - УМБАЛ „С.“ - гр. С., където бил хоспитализиран за периода от
05.04.2021 г. до 27.04.2021 г. С оглед на настъпилите тежки телесни увреждания, на
27.04.2021 г. същият починал.
Ищцата Д. ЦВ. Г. е дъщеря на Ц.Н.Т.. Твърди, че изживява изключително тежко
новината за внезапната смърт на своя баща. Отношенията им били изключително близки,
основани на привързаност, обич и уважение. Прекарвали заедно всеки празник и почивни
дни. Ц.Н.Т. бил пример и опора на ищцата във всеки един аспект от живота й - отгледал я е,
образовал я е, помагал й е със съвети в трудните за нея дни, помагал е и в отглеждането на
нейните деца. Понастоящем ищцата изпитвала силна мъка от загубата на баща си, която не
може да преодолее. Новината за настъпилото събитие й причинила силен стрес и дълбоко
емоционално разстройство.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
56/05.04.2021 г., по описа на РУ на МВР - Б.. По случая било образувано ДП № 76/2021 г.,
по описа на РУ на МВР - Б., пр.пр. № 1342/2021 г., по описа на СОП.
Ищцата сочи, че от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 56/05.04.2021
г., по описа на РУ на МВР - Б., се установявало, че виновния за процесното ПТП водач
попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покрива от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със З.“АД - полица валидна от
10.10.2020 г. до 09.10.2021 г.
Твърди, че на 30.07.2021 г. подала писмена претенция с вх. № 9308/30.07.2021 г. по
описа на З.“ АД, с която е претиндирано изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие от процесния инцидент. С писмо с
изх. № 9792/27.10.2019 г., застрахователят изискал представянето на допълнителни писмени
документи, съдържащи се в досъдебното производство, водено във връзка с процесния
случай. Исканите документи от ответника не можело да бъдат представени от ищцата,
поради това, че такива все още не били съставени от страна на компетентните органи.
Ищцата твърди, че към момента, тримесечният срок за разглеждане на щетата е изтекъл.
Ето защо ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес да претендира заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие
смъртта на нейния родител, настъпила поради пътен инцидент от дата 05.04.2021 г., пряко
2
от застрахователя на виновния водач, а именно - З.“ АД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.“ АД да й заплати сумата от
120000,00 (сто и двадесет хиляди) лева – съставляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Ц.Н.Т.,
настъпила вследствие на ПТП в гр. Б., причинено виновно на 05.04.2021 година от водач
при управление на застрахован при ответника товарен автомобил - влекач марка „Даф“,
модел „ДТ 35 ХФ 480“, с рег. № СО 7187 АС , управляван от Ц.Д., ведно със законната лихва
върху тази суми, считано от 25.11.2021г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите, ведно със законна лихва върху вземането, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Д.К. от
САК.
С отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск. Оспорва вината на сочения за
делинквент водач Ц.Д., който е управлявал влекач марка „Даф“, модел „ДТ 35 ХФ 480“, с
peг. № CO 7187 АС, противоправността на неговите действия, описания в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП.
Не оспорва, че по отношение на влекач марка „Даф“, модел „ДТ 35 ХФ 480“, с peг. №
CO 7187 АС в ЗК „Л.“ АД е сключена полица № BG/22/120002622353 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок от 10.10.2020 г. до
09.10.2021 г., валидна към датата на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, управлявал лек
автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с peг. № CO 6571 ВН, без поставен
обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движението по
пътищата.
Претендира съдебни разноски в размер на 200,00 лева – платен депозит за САТЕ,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Не претендира присъждане на разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С определението си по чл.374 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
поставил в тежест на ищеца да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил; настъпването на
претендираните неимуществени вреди за ищцата в резултат на настъпилата смърт на баща й
от ПТП, тяхната интензивност и техния вид (болки, страдания, психически стрес и др.);
причинна връзка между вредоносното събитие и претърпените вреди. В тежест на ответника
е постановил да докаже всички изгодни за него твърдения, както и положителните факти, на
3
които ги основава, а именно: твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице и липсата на силна връзка между ищцата и баща й.
За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на влекач марка „Даф“, модел „ДТ 35 ХФ 480“, с peг. № CO
7187 АС в ЗК „Л.“ АД е сключена полица № BG/22/120002622353 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок от 10.10.2020 г. до
09.10.2021 г., валидна към датата на ПТП.
На 05.04.2021 г., около 06,20 ч., в гр.Б., на кръстовището на улица „Прогрес“ и бул.
„Цар Освободител“ настъпил пътен инцидент, с участници - влекач марка „Даф“, модел „ДТ
35 ХФ 480“, с рег. № СО 7187 АС, управляван от Ц.Д. и лек автомобил марка „Дачия“, с рег.
№ СО 6571ВН, управляван от Ц.Н.Т.. Преди настъпване на ПТП, товарният автомобил
влекач марка „Даф“, модел „ДТ 35 ХФ 480“, с рег. № СО 7187 АС, управляван от Ц.Д., се е
движел в гр. Б. по ул.„Прогрес“, посока към кръстовището с бул.„Цар Освободител“, като
на кръстовището с булеварда бил поставен пътен знак Б2 („стоп“). В този момент лек
автомобил марка „Дачия“, с рег. № СО 6571ВН, управляван от Ц.Н.Т. се е движил по бул.
„Цар Освободител“, посока на движение от път I-1 (Е79) към ул.„Прогрес“ със скорост от 60
км/час, при допустима максимална скорост от 40 км/час за този пътен участък. Достигайки
до кръстовището, водачът на товарния автомобил предприел маневра за завой на ляво - за
включване по бул.„Цар Освободител“, в посока път I -1 (Е79) без да се съобрази с
поставения пътен знак „Б2“ и навлязъл в платното за движение на бул.„Цар Освободител“,
отнемайки предимството на движещия се лек автомобил „Дачия“. Между тях настъпил удар,
който бил челно - страничен за лекия автомобил и страничен за влекача. В резултат на ПТП
водачът на лек автомобил „Дачия“ претърпял тежки телесни увреждания, вследствие на
които по-късно починал.
От заключението на назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалият Ц.Н.Т. е получил следните травматични увреждания,които
могат да бъдат обособени в две групи: мекотъканни травми, изразяващи се в масивни
кръвонасядания и охлузвания на лявата мишница, главата, тялото и кръвонасядане на
меките черепни обвивки вляво слепоочнотеменно, контузия на гръдния кош, травми на
скелета - счупване на горното и долно рамо на срамната кост, счупване на ацетабулума на
лявата хълбочна кост и счупване на лявата бедрена кост, счупване на четвърто и седмо леви
ребра. Били получени и усложнения на травмата, изразяващи се в развитието на двустранна
пневмония и изразена мастна емболия на белия дроб и бъбреците.
Според експерта смъртта на Ц.Н.Т. се дължи на дихателната и сърдечносъдова
недостатъчност, развила се в резултат на мастната емболия на белия дроб, като в генезата на
смъртта е взела участие и двустранната пневмония, която е пряко усложнение на травмата,
но леталният изход се намира в пряка причинно - следствена връзка с процесния пътен
инцидент.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава и уточнява, че е налице пряка и
4
непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, причинени
при пътнотранспортното произшествие и настъпилия смъртен изход на Ц.Н.Т..
В медицинската документация от болница С.-С. и при извършената аутопсия на
трупа няма описани контактни увреждания с характерна анатомична локализация, които се
получават от действието на поставен обезопасителен колан. От огледния протокол е видно,
че са налице деформации на купето на автомобила вляво с изместване навътре, както и че е
налице отворена въздушна възглавница на волана. Тези деформации и наличието на
отворена въздушна възглавница обясняват получаването на счупванията и тяхната
анатомична локализация, както и мекотъканните увреждания в областта на лицето. Тежките
травми на скелета могат да се получат при този механизъм на произшествието и получените
деформации на купето, както и при наличие на поставен обезопасителен колан.
От заключението на назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата
документация, изслушване на свидетелските показания по делото и извършен експертен
анализ и изчисления по математически формули и закономерности на физиката и динамиката
на предметите и телата, се установява, че причини за настъпване на произшествието от
техническа гледна точка се намират в субективните действия на водача на товарния състав
Ц.Г.В., който при движение по път, сигнализиран в зоната на кръстовище с пътен знак „Б2”–
„Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство”, не е пропуснал пръв да премине през
кръстовището движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Дачия”, както и че по
отношение на него ударът е бил предотвратим.
По отношение на предотвратимостта на ПТП за водача на лекия автомобил „Дачия“
експертът счита, че сравнявайки опасната зона за спиране на лекия автомобил в конкретната
пътна обстановка, при реалната, превишена скорост, с която се е движил в зоната на ПТП –
60 км/час, при максимално нормативно допустимата - 40 км/час, водачът на л.а.“Дачия“ е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се е движел със съобразена скорост в
момента преди удара.
От показанията на свидетелката С.М. – дългогодишна приятелка и колежка на
ищцата, се установява, че бащата на последната макар и да не живеел в едно домакинство с
нея и имал деца и от друг брак, имали силна връзка помежду си, като се чували почти всеки
ден, често се виждали, особено по празници, бащата й помагал и финансово, тъй като тя се
грижела за три дечица и заплатата й не стигала, а съпругът не бил грижовен. Преди
катастрофата бащата на ищцата се намирал в добро здравословно състояние, работел като
таксиметров шофьор, а ищцата много тежко приела смъртта му, трудно я преживява и до
днес.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а
именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
5
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до
15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва
плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът
на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата до застрахователя – ответник от 30.07.2021
година, по описа на ответника, по която не е имало произнасяне в срок.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, материали по ДП и прокурорската преписка,
показанията на св.М.), че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са
били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач на товарния Ц.Д. и че в резултат на настъпилото
ПТП са получени подробно описаните в СМЕ и в САТЕ травматични увреждания, които се
намират в пряка причинно-следствената с противоправния, летален резултат за бащата на
ищцата.
6
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, като компетентни,
обективни, обосновани, всестранни и пълни, поради което приема за частично основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на лекия автомобил „Дачия“, съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като по безспорен начин се
установи, че същият е могъл да предотврати инцидента, ако се е движел със съобразена и
допустима скорост от 40 км/час преди удара, вместо с превишена - от 60 км/час.
Неоснователно се явява възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на
лекия автомобил, поради липса на поставен предпазен колан преди ПТП, тъй като от една
страна не се доказа противното, а от друга – вещото лице д-р Т. уточни в о.с.з., че смъртта на
починалия водач е щяла да настъпи независимо от наличието или отсъствието на поставен
обезопасителен колан в конкретния казус.
В резултат на горното съдът приема, че в настоящия случай е налице съпричиняване
от страна на пострадалото лице към настъпилия вредоносен и фатален за него резултат, в
съотношение 1/3 за водача на лекия автомобил и 2/3 за водача на товарния автомобил.
Ето защо така предявения иск, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но
частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от причинената от процесното ПТП
смърт на баща й.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния в практиката на
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 120000,00 лева.
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото лице към
настъпилия вредоносен резултат, в съотношение 1/3 за него и 2/3 за водача на товарния
автомобил, справедливият и точен размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се редуцира на сумата в размер на 80000,00 лева, а предявеният иск за
неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му
предявен размер от 120000,00 лева.
Върху присъдената сума от 80000,00 лева – за причинени неимуществени вреди на
ищцата, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 25.11.2021 година (датата на
завеждане на исковата молба пред съда), до окончателното изплащане на присъдената сума,
7
както е поискано от ищцата с исковата молба, въпреки че акцесорната претенция е
изискуема от 30.10.2021 година - изтичането на тримесечния срок за окончателно
произнасяне по доброволната претенция по молба с вх.№ 9308/30.07.2021 година до
застрахователя, но искане за такъв начален период не е сторено, поради което съдът е
обвързан с така поискания последващ начален срок.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от съда от заплащане
на такси и разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 3200.00 лева.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищците и
адвокат Д.К. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат за
ищцата, съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4, вр.чл.2, ал.5 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на
2930,00 лева (минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при уважен интерес от 80000,00 лева –
830 лева+2100 лева за горницата), като осъди ответника да ги заплати на пълномощника й,
осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно уважената част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат и е сторил разноски по
производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, но не претендира възнаграждение
за процесуално представителство, а само за направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 66,66 лева, от общо
претендираните 200,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗК „Л.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Д. ЦВ. Г., ЕГН **********, гр.Е., ул.“Тодор
Каблешков“ № 8 сумата от 80000,00 (осемдесет хиляди) лева, представляващи
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни
болки и страдания от смъртта на нейния баща Ц.Н.Т., вследствие при ПТП, причинено
виновно на 05.04.2021 година от водач при управление на застрахован при ответника
товарен автомобил - влекач марка „Даф“, модел „ДТ 35 ХФ 480“, с рег. № СО 7187 АС ,
управляван от Ц.Д., ведно със законната лихва върху тази суми, считано от 25.11.2021
година - датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния му първоначално предявен
размер от 120000,00 (сто и двадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.“ АД, ЕИК . да заплати по сметка на
8
Софийски окръжен съд следните суми: за дължима държавна такса, в размер на 3200,00
(три хиляди и двеста) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗК „Л.“ АД, ЕИК . да заплати на адвокат Д.Г. К.
от Софийска адвокатска колегия сумата от 2930,00 (две хиляди деветстотин и тридесет)
лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото за един
адвокат.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Д. ЦВ. Г., ЕГН **********, гр.Е., ул.“Тодор
Каблешков“ № 8 да заплати на ЗК „Л.“ АД, ЕИК . общата сума от 66,66 (шестдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9