№ 81
гр. Варна, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20213001000716 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ЦВ. Д. ПР., ЕГН **********,
в качеството му на единствен законен наследник на пострадалата при ПТП К.
П. ПР., ЕГН ********** против определение № 1477/10.11.21г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
772/21г., с което производството по делото е прекратено на осн.чл.130 ГПК.
Частният жалбоподател изразява недоволство от така постановеното
определение, като излага подробни съображения за това. Извънсъдебната
претенция пред застрахователя е депозирана само седмица след процесното
ПТП. Ответното дружество е поискало допълнителни документи и въпреки
представянето им не е изплатило обезщетение на пострадалата. В хода на
извънсъдебното производство и преди завеждане на исковата молба К.П. е
починала. С оглед на това счита, че той, като единствен законен нейн
наследник, я е заместил в хода на рекламационното производство, естествено
и законосъобразно продължение на което е съдебното такова, поради което
поддържа тезата си, че при горната фактическа установеност разполага с
активна процесуална легитимация за предявяване на прекия иск срещу
застрахователя. Счита още, че титулярът вече е упражнил правото си на
застрахователна претенция и е определил нейните параметри изцяло, поради
което личният характер на правото на обезщетение не е накърнен. Моли
1
обжалваното определение да бъде отменено и вместо него- постановено
друго, с което делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните
съображения :
Производството по делото е образувано по предявен иск от ЦВ. Д. ПР.,
ЕГН **********, в качеството му на единствен законен наследник на
пострадалата при ПТП К. П. ПР., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр.София за присъждане на обезщетение
за претърпени от наследодателката му К. П. ПР., ЕГН ********** вреди при
ПТП от 22.07.21г.
Установено е по делото, че в хода на рекламационното производство
пред застрахователя и след изтичане на тримесечния срок за произнасяне, но
преди завеждане на исковата молба, на 30.08.21г. К.П. е починала. Ищецът
основава активната си процесуална легитимация на качеството си на законен
наследник на починалата пострадала, инициирала рекламационното
производство пред застрахователя и определила, според него, основанието и
размера на претенцията си за обезвреда на претърпените от нея
неимуществени вреди.
Настоящият състав не с поделя тази теза. Няма спор в теорията и
съдебната практика, че право на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане има само пряко засегнатото от това
увреждане лице и само в случай на смърт от непозволеното увреждане, за
вредите от смъртта, право на обезщетение имат неговите наследници.
Претенцията за неимуществени вреди е строго лична претенция, чието
предявяване е резултат на преценката на самия увреден и която може само да
бъде продължена от наследниците по силата на законовото процесуално
правоприемство в хипотезата, когато при висящност на процеса ищецът е
починал.
В процесния случай искът е предявен от наследник на починалото лице.
Образуваното от нея приживе рекламационно производство пред
2
застрахователя е уредено в действащия КЗ като предпоставка за съдебно
предявяване на прекия иск на увредения за
заплащане на застрахователно обезщетение, но това производство не е част от
съдебното такова. Съгласно чл.125 ГПК искът се счита предявен с
постъпването на исковата молба в съда и именно в този момент се поставя
началото на съдебното производство. Обстоятелството, че в чл.498, ал.3 КЗ е
предвидено като условие за допустимост на иска пред съда предварително
заявяване на претенцията пред застрахователя, не променя посочения и
определен в цитираната норма от процесуалния закон момент за начало на
съдебното производство.
С оглед на горното и строго личния характер на иска за обезщетение за
неимуществени вреди, както и липсата на възможност за процесуално
правоприемство в процесния случай, изводът на първоинстанционния съд за
недопустимост на иска следва да бъде споделен.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1477/10.11.21г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 772/21г., с което производството
по делото е прекратено на осн.чл.130 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3