М
О Т И В И
към присъда по НЧХД 2394 по
описа за 2020 год. на Варненския
районен съд – ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен
състав.
Срещу подсъдимият Д.И.Т.-ЕГН **********, във ВРС е постъпила частна тъжба от В.Д.В., в която са наведени твърдения, че подсъдимият е
извършил престъпление по чл.130ал.1вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, като на 27.12.2019г. в офиса на фирмата „Вайос" ООД, находящ се в гр.Варна, ул.
"Девня" № 10, в съучастие с неустановени лица, като подбудител и
помагач, е причинил лека телесна повреда на В.Д.В., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Цитирано
е и Медицинско удостоверение No 1346/2019г. на МБАЛ
„Св. Анна-Варна" АД :“ ОБЕКТИВНО: по лигавицата на долната устна в ляво
личи червеникаво кръвонасядане с разм.
Около 10-12 мм и повърхостни рани с неравни ръбове,
покрити с белезникав налеп и с размер около 305 мм. Две на брой. По кожата в
областта на лявата скула установява бледи червеникаво кръвонасядане
с разм. Около 12мм/5-7мм. По страничната повърхост на дясното ожулване се установява дълбоко линейно
червеникаво ожулване с приблизително хоризонтално направление и дълж. около 5-6 см. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: „Касае се контузия на
лицето, разкъсно-контузни рани по лигавицата на
долната устна, кръвонасядания и ожулване в
гореописаните области, които са в резултат удари с или върху тъпи предмети,
биха могли да будат получени в указаното време и начин.
В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.“
Във
връзка с внесената във ВРС тъжба е образувано НЧХД № 2394/2020г.
В
съдебно заседание бе предявен
гр.иск от ч.т. В., лично и чрез адв.Р.
срещу подсъдимият Д.И.Т. в размер на 4000 /четири хиляди / лева, явяващи
се претендирано обезщетение за претърпени от частния
тъжител неимуществени вреди в резултат на деянието предмет на наказателното
производство, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
частната тъжба пред РС-Варна до окончателното заплащане на сумата.
Съдът прие за съвместно разглеждане така предявеният граждански иск и
конституира ч.т. В. лично и чрез адв.Р. в качеството на граждански ищец по
делото.
Повереникът на ч.т. и гр. ищец В. в
хода на делото по същество моли съдът да уважи частната тъжба и да приеме, че
подсъдимият е извършил деянието, описано в същата, в следствие на което да
постанови осъдителна присъда и да наложи на подс.Т. справедливо наказание, като
бъде уважен и приетият за съвместно разглеждане граждански иск.Повереникът
счита за безспорно доказано, че частният тъжител и подсъдимият са били
съдружници в периода от 2009г. до 2018г. в ООД „Велдим
1“, но въпреки това частният тъжител не е получавал полагащите му се дивиденти,
при положение че дружеството е било печелившо няколко поредни години.Приема се,
че безспорно по делото е установено, че В. е имал финансови претенции към
дружеството, поради което е провел редица разговори с неговият управител- подс.Т.,
но подсъдимият е отклонявал всички опити на частния тъжител да се снабди със
счетоводни документи, да му изплати суми за положения труд, както и полагащият
му се като съдружник дивидент.За безспорно доказано се приема, че В. е
подпомагал дейността на дружеството не само с труда си, но и с финансови
средства чрез заем , предоставяне на МПС и помещение за офис.За доказан факт повереникът приема, че последната среща между частният
тъжител и подсъдимият на 27.12.2019г. е приключила с нанасяне на побой, като
подбудител и помагач на този побой е бил именно подсъдимият.Сочи се, че няколко
дни преди срещата подсъдимият и частният тъжител са си разменяли съобщения по вайбър с цел уговаряне на среща, като дори В. е поканил Т.
в дома си за да постигнат някакво споразумение, но подсъдимият е отказал и след
като на 27.12.2019г. частният тъжител отново е потърсил подсъдимия по телефон,
тогава Т. го е поканил в офиса на новата си
фирма „Вайос“.Твърди се, че срещата се е състояла
около 15,00ч., като служителите на офиса са били освободени с оглед
предстоящите празници и при пристигането на частния тъжител в офиса там са били
подс.Т., св.Ф. и 4-5 непознати лица, като при пристигането на В., тези
непознати лица, по нареждане на подсъдимия, са се нахвърлили върху частния
тъжител и са му нанесли побой с юмруци в
лицето, съборили са го на дивана и са опрели нож в лицето му.В следствие на
побоя на частния тъжител са били причинени описаните в частната тъжба
увреждания, след което частният тъжител е бил изхвърлен от офиса.Повереникът
счита, че гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите П. и Л., както и от СМУ изготвено от д-р М., като моли да не бъдат
кредитирани показанията на св.Ф. и обясненията на подсъдимия, тъй като
констатира противоречия между показанията на свидетеля и обясненията на
подсъдимия ,дадени в съда и заявеното от тях в хода на полицейската
проверка по случая, приключила с
постановление за отказ да се образува ДП, приемайки, че е вярно това, което те
са казали пред полицейския служител.Повереникът се позовава на заявеното от
подсъдимия пред съда, че именно той е идеолог
и той решава какво да става във фирмата и счита, че тези твърдения
доказват, че всичко, което се е случило на 27 ми декември в офиса на
дружеството е инициирано и подбудено от подсъдимия.Повереникът счита за
недоказани твърденията, че частният тъжител употребява упойващи вещества и за
противоречиви се приемат твърденията, че В. не е имал никакъв принос към „Велдим 1“ ООД, както и че фирмата е била на загуба, че е
имала кредити над 200 хил. лв.Фактът, че частният тъжител е бил съдружник и към
2018г. според повереника изключва липса на принос от негова страна.За
недостоверни се приемат твърденията на подс.Т., че съпругата му е претърпяла
белодробна емболия в следствие на поведение и действия на частния тъжител.За
спекулативни се приемат твърденията, че първоначално частният тъжител е
посочил, че непознатите лица са „били“ на св.Ф. , а в последствие в тъжбата е
посочено ,че „са“ на подсъдимия, като се счита, че основният факт е, че
пострадалият не ги познава и че те са били в офиса на подсъдимия.За спекулативно
повереникът приема и становището, че има друг
механизъм на получаване на уврежданията на частния тъжител, различен от
описаният в тъжбата, като се твърди, че употребата на алкохол също не е
доказана.За разминаванията в твърденията на частния тъжител пред полицейските
органи и тези в частната тъжба повереникът счита, че
се дължат на стрес, сочи се, че частният тъжител е емоционален, но няма данни
да страда от психическо заболяване, а за
влошените взаимоотношения между подсъдимия и частния тъжител повереникът счита, че се дължат именно на фактите, изложени
в частната тъжба, като приема, че възникналит в
последствие инцидент няма касателство към описаното в
частната тъжба.За показанията на св.С. повереникът
приема, че е нормално да бъдат такива, поради служебната му зависимост от
подсъдимия и в заключение моли подсъдимият да бъде признат за виновен, да бъде
уважен гражданският иск, да му бъде наложено справедливо наказание и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подс.Т. заявява, че не се оспорва фактът на някакви
неуредени взаимоотношения между подсъдимия и частния тъжител, но счита, че тези
неуредици нямат касателство към изясняването дали
подсъдимият е съпричастен към нанесените увреждания на частния тъжител, като се
приема, че по делото са ангажирани многобройни доказателства, че претенциите са
единствено от страна на В., а не и от страна на подсъдимия и другите
съдружници.Акцентира върху фактът, че претенциите са отправяни извън
установения ред- със заплахи, с побой, с различни действия срещу личността на
подсъдимия, на св.Ф. и членове на техните семейства.Акцентира се върху
приобщената по делото кореспонденция, от която е видно, че се отправят заплахи,
като от текста на отправите от частния тъжител съобщения защитникът приема, че
е видно, че същият е бил неадекватен.Защитникът приема за доказано от
представената кореспонденция, че подсъдимият не е бил против среща с частния
тъжител, като по отношение на твърденията за внасяне на суми от страна на
тъжителя защитникът приема, че същите не касаят предмета на настоящото
наказателно производство и спорът по настоящото НЧХД се превръща в уреждане на
финансови отношения между В., Ф. и подсъдимия.Приема се, че липсват каквито и
да било доказателства по делото към частния тъжител да са отправяни закани от
страна на подсъдимия и св.Ф., че В. доброволно е продал дружествените дялове,
като се сочи, че твърденията, че дружеството е било печелившо и въпреки това В.
не е получавал дивиденти е безпочвено и същото няма отношение към предмета на
делото, но все пак сочи, че по делото са представени документи за приходите на
фирмата, които не са печалба и не са представени никакви документи за разходите
на дружеството.За безспорен факт защитникът приема, че е била уговорена среща
на процесната дата и че частният тъжител в
действителност е дошъл до офиса на дружеството „Вайос,
но твърди, че частният тъжител изобщо не е бил допуснат в офиса от св.Ф., тъй
като поведението му не е било адекватно.В този смисъл защитникът приема, че
липсват каквито и да било доказателства първо, че в офиса е имало и
неустановени лица и второ, че на частният тъжител е бил нанесен побой.За
описаните в МУ увреждания защитникът приема, че само може да се гадае как са
получени.Защитникът също коментира материалите от полицейската преписка и
акцентира върху фактът, че в собственоръчно написаната жалба до ПУ В. е
посочил, че неустановените 4-5 лица са на Ф. и не е споменал изобщо присъствие
на подсъдимия,посочил е ,че е успял да се отскубне и да избяга от офиса, но е
бил настигнат от непознат, който му е нанесъл порезна рана на крака с нож и
сочи, че в частната тъжба са посочени коренно различни факти.Освен горното
защитникът сочи, че твърденията за побоя не се подкрепят от никакви други
доказателства, тъй като показанията на свидетелите от страна на частния тъжител
касаят единствено това, което той им е разказал.Защитникът счита, че
показанията на св.Ф. и обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани
изцяло, като приема за абсолютно достоверни техните твърдения, че не са прочели
сведенията, които са дали в хода на полицейската проверка.Защитникът коментира
и различията в отразените сведения в хода на полицейската проверка и заявеното
от подсъдимия и св.Ф. в с.з. и излага становище на какво се дължат тези
различия, като в заключение сочи, че достоверно е заявеното от тях в
с.з.коментира се заключението на изготвената по делото СМЕ и становището на
вещото лице, че не е констатирано порезно нараняване, като освен горното
акцентира върху становището на вещото лице, че ударите са били три, а
твърденията на пострадалия са,че са му нанасяни удари от четири-пет човека.
Като се сочи, че според вещото лице уврежданията могат да бъдат получени при
няколко падания.Защитникът приема, че по делото има доказателства, че частният
тъжител е бил неадекватен към процесната дата и че именно това негово състояние е довело до
получаване на описаните в тъжбата увреждания.Защитникът приема, че липсват по
делото каквито и да било доказателства, подсъдимият да е бил подбудител и
помагач в причиняване на твърдяните от частния
тъжител увреждания, като не са установени и евентуалните извършители на
деянието, за които се твърди, че са били подбудени и подпомогнати от
подсъдимия.Счита се, че показанията на св.С. следва да бъдат кредитирани
изцяло, тъй като той е научил за инцидента тогава, когато му е било разпоредено да постави камери в офиса на дружеството и е
бил свидетел и на отправените заплашителни съобщения, запознат е с претенциите
на частния тъжител и е бил очевидец на инцидент, при който частният тъжител е
опитал да блъсне с автомобила си подсъдимия, като се приема, че няма как
частният тъжител да изпитва страх от случилото се и да е психически неустойчив,
а след инцидента, описан в частната тъжба два пъти да е нападал подсъдимия и е
депозирал частна тъжба едва след като му е било снето сведение за нападение над
подсъдимия.За твърдените неуредени финансови отношение защитникът акцентира
върху фактът, че до настоящия момент частният тъжител не е потърсил правата си
по законоустановения съдебен ред и в заключение моли подсъдимият да бъде
признат за невинен и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск.
Подсъдимият Т. не се признава за
виновен, дава подробни обяснения във връзка с предявеното обвинение, като в
последно съдебно заседание, при редовност на уведомяването и по собствено
желание не се явява и не се възползва от правото си на последна дума.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Частният тъжител В. и подс.Т.
се познавали от 2008 г. , където
работели заедно в „Тодем“
ООД, занимаваща се с изграждане на електроинсталации.Двамата се разбирали добре
и достигнали до консенсус да създадат
собствено дружество и през 2009г. учредили „Велдим 1“
ООД.,чието седалище първоначално било гараж, собственост на майката на частния
тъжител.За превръщането на гаража в офис средства инвестирал подсъдимия. В
периода 2009 г. – 2012 г., обектите се
изпълнявали основно от подсъдимия с помощ и от частния тъжител, тъй като ч.т. В.
имал и друго работно място и нямало средства за заплати на други служители. В
последствие съдружници в горепосоченото дружество станали св.Ф. и четвърто
лице- М. Х., като компанията
спечелила големи проекти със
съдействието на св.Ф..Тъй като подс.Т. и св.Ф. преценили, че съдействието на
частния тъжител и четвъртия сътрудник за дейността на дружеството не е
достатъчно, през 2015 г. на заседание на съдружниците М. Х. приел предложението за раздяла и прехвърлил дела си на подсъдимия,
като частният тъжител тогава отказал да прехвърли дяловете си.На 24.11.2015г.
бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ч.т.В. като физическо
лице предоставил в заем на „Велдим 1“ ООД сумата от 30000лв./ теглен кредит от банка/,
като по смисъла на сключения договор дружеството следвало да погасява кредита
на заемодателя към банката.Още през 2015г. подсъдимият официално заявил, че
учредява нова компания с името „Вайос“ и всички
служители преминали на работа в новата компания, тъй като „Велдим
1“ ООД била със затихващи функции и множество задължения, включително и банкови
кредити. В продължение на около две години „Велдим 1“
ООД реално не осъществявала дейност, но
следвало да погасява кредити, като
през 2018 г. по собствено желание частният тъжител напуснал „Велдим 1“
ООД и прехвърлил дела си на св.Ф..След
като вече не бил съдружник във „Велдим 1“ ООД, от
началото на 2019г. ч.т. В. започнал да предявява финансови претенции към
подсъдимия във връзка с предходното си съдружие, като отправял заканителни
съобщения и телефонни обаждания както към подсъдимия, така и към св.Ф..
Около
коледните празници на 2019г. ч.т.В. и подсъдимият си разменяли редица съобщения
по вайбър с цел уговаряне на ден и час за среща и
уреждане на финансовите взаимоотношения между тях, като частният тъжител
претендирал изплащане на значителна сума, последно в рамките на 100000лв.
На
27.12.2019г., в офиса на „Вайос“ ООД, находящ се в
гр.Варна, на ул.“Девня“ №10, се намирали подс.Т. и св.Ф. и обсъждали бизнес
проблеми на дружеството.Всички останали служители били освободени в отпуск
предвид предстоящите празници.Офисът бил на два етажа, помещение тип мезонет,
като двамата обсъждали задачите си на втория етаж.Входът бил от първия етаж, до
него се достигало през общите части на сградата и стълбище, като врата била с
електронно заключване и не можела да се отвори с брава или ключ.В ранните
часове след обяд ч.т. отново позвънил на подсъдимия и предявил претенции за
среща и уреждане на финансови взаимоотношения, след което подсъдимият го
поканил да посети офисът на новото дружество, находящ се на ул.“Девня“ №10,
като отхвърлил отправената от частния тъжител първоначално покана за барбекю,
тъй като имали бизнес среща по-късно в същия ден.Около 15,00ч. ч.т. В. позвънил
на звънеца и св.Ф. слязъл на първия етаж
на офиса, за да отвори входната врата.Видимост от залата на втория етаж, където
се намирал подсъдимия, към входната врата на първия етаж нямало.След като св.Ф.
отворил входната врата установил, че ч.т.В. е с бутилка алкохол в ръце и тъй
като му се сторило, че поведението на последния е неадекватно и агресивно и
отново били отправени претенции за заплащане на значителна сума, за прехвърляне
на офис и др. подобни, отправил закана към ч.т. В., че ще задейства системата
към СОТ, след което затворил входната врата, без да допусне тъжителя в
офиса.Св.Ф. се върнал при подсъдимия и му разказал за поведението на частния
тъжител и за причината, поради която не го е допуснал в офиса за разговор.
Час след
като ч.т. В. не бил допуснат в офиса на „Вайос“ ООД,
същият се прибрал в дома си с увреждания, както следва: кръвонасядане
по лигавицата на долната устна в ляво и повърхостни
рани с неравни ръбове, покрити с белезникав налеп, кръвонасядане
по кожата в областта на лявата скула и
ожулване по страничната повърхост на дясното бедро.
Тези
увреждания първоначално били възприети от св.Л., майка на ч.т.В., пред която
същият обяснил, че при пристигането му в офиса на ул.“Девня“ е бил посрещнат от св.Ф., но след като е
влязъл в офиса е установил, че там, освен подсъдимия има и други лица, които не
познава и които са го попитали какво иска и защо е дошъл.Той им обяснил, че има
уговорка с подсъдимия, но те са му казали, че ще разговаря с тях, след което са
го заобиколили, блъснали са го на дивана и са му
нанесли побой с юмруци и ритници, като са опрели и нож във врата му, като подс.Т.
по никакъв начин не е реагирал на тези действия. В последствие същото ч.т. е
заявил и пред св.И., негова родственица, която на същата дата, по-късно вечерта
посетила жилището, в което живеели частният тъжител и неговата майка и също
възприела горепосочените увреждания.
На
27.12.2019г., в 16,05ч. св.Л. посетила Четвърто РУ-ОД на МВР-варна , където
подала устен сигнал за инцидента, а на 30.12.2019г. билеа
депозирала и писмена жалба в Първо РУ-ОД на МВР-Варна.На 30.12.2019г. ч.т. В.
бил прегледан от съдебен медик и било издадено СМУ, в което били отразени
констатирани увреждания, като и частният тъжител подал жалба в Първо РУ-ОД на
МВР-Варна.
Във връзка
с жалбите била извършена полицейска проверка, снети били сведения от частния
тъжител, подсъдимия и св.Ф., но с постановление от 29.01.2020г. прокурор от ВРП
отказал да образува ДП, като е приел, че се касае за неуредени гражданско-правни
отношения и няма данни за извършено престъпление от общ характер, след което на
22.06.2020г. във ВРС била депозирана частна тъжба, въз основа на която било
образувано настоящото НЧХД срещу подсъдимия Т..
В хода на
съдебното производство бе назначена СМЕ, в заключението на която се сочи
следното:
„От представената медицинска
документация и данните по делото е видно ,че на 27.12.2019г в резултат на
възникнал инцидент, тъжителят В.Д.В. е получил контузия на лицето, кръвонасядане и разкъсно
-контузии рани по лигавицата на долната устна, кръвонасядане
в областта на лявата скула, ожулване по дясното бедро.
Описаните кръвонасядания
по лявата скула, лигавицата на долната устна, разкъсно-контузните
рани по долната устна са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
реализирани в описаните области, в посока отляво надясно за лявата скула и
отпред назад в областта на устата; ожулването в областта на дясното бедро е
резултат от действието на предмет на твърд предмет с подчертан ръб. Описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
По своя вид и морфология, установените
травматични увреждания биха могли да бъдат получени в указаното време, т.е. по
начин описан в частната тъжба и от св. И. и Л..
Травматични увреждания от този вид
обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици.“
В съдебно
заседание вещото лице изцяло поддържа заключението на изготвената СМЕ, като
уточнява, че ожулването в областта на дясното бедро няма нищо общо с порезна
рана и не може да се причини с режещ ръб на нож, , като е възможно това
увреждане да е получено при удар с мебел, ако съответно е с подобен ръб.Вещото
лице уточнява, че констатираните увреждания , които са констатирани, реално
биха могли да се получат при не повече от три удара, като се уточнява, че
реално описаните увреждания могат да бъдат получени и при падане, но не при
еднократно, а при няколкократни падания.
Установи
се в с.з. от писмените и гласни доказателства, че след процесната
дата е имало инциденти между частния тъжител и подсъдимия, като е приобщено
МУ от 15.05.2020г., в което са отразени констатирани увреждания, причинени
на подс.Т. и в предварителните данни е отразено, че са причинени от частния
тъжител.Приобщено е и копие от писмо от ВРП до подсъдимия с изх.№ от
03.07.2020г. в което е отразено, че въз основа на негова жалба до Четвърто РУ е
образувано ДП във ВРП за престъпления по чл.144 ал.3 от НК и чл.198
ал.1вр.чл.18 ал.2 от НК.
Видно от
приобщената по делото справка за съдимост подсъдимият не е осъждан.
Съдът не
кредитира обясненията на подс.Т., дадени в с.з. единствено в частта, в която
същият посочва, че ч.т. В. не е бил назначаван за технически директор и че е
било установено, че управлява МПС след употреба на упойващи вещества, тъй като
в тази им част обясненията му не кореспондират с приобщеното по делото решение
на съдружниците от 27.02.2014г. и от
постановлението на ВРП от 22.04.2016г. за прекратяване на ДП №67/2016г. по описа
на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна.В останалата им част съдът кредитира обясненията
на подсъдимия, тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи с кредитираните от съда писмени доказателства и с показанията на
св.Ф., св.С. и св.Д..
Съдът не
кредитира показанията на св.Л. единствено в частта, в която същата сочи, че в
предходни моменти частният тъжител не е бил допускан в офиса от служители на
подсъдимия, тъй като липсват доказателства, които да подкрепят тези твърдения,
а и такива твърдения не фигурира и в частната тъжба.В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.Л., като напълно кредитира показанията и на св.И.,
като непротиворечиви и взаимно допълващи се, но следва категорично да се
отбележи, че същите не са очевидци на случилото се в офиса на ул.“Девня“ и
относно релевантните факти дават показания за това, което частният тъжител им е
разказал, а доказателства, че частният тъжител им е споделил нещо различно от
това, което разказват в с.з. по делото не са събрани.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.Ф. и св.С., дадени в с.з., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с обясненията на подсъдимия
и с писмените доказателства по делото, а от страна на частния тъжител не се
събраха категорични доказателства, които да оборват техните показания.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и свидетелят по никакъв начин не е заинтересован от изхода на
делото.
Съдът
напълно кредитира заключението на
изготвената по делото СМЕ , като
обективно и безпристрастно, като кредитира и писмени доказателства по делото,
тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
Описаната
фактическа обстановка се установи по безспорен начин от обясненията на подс.Т.
в кредитираните от съда части, от
показанията на свидетелите Л., И.,
Ф., С. и Д. в кредитираните от съда части,
СМЕ, справка за съдимост, и от останалите писмени материали, приобщени
към доказателствата по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че
подсъдимият Т. не е осъществил състава на престъплението по чл. 130 ал. 1
вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, в
извършването на което е обвинена с частната тъжба, а именно за това, че това на
на 27.12.2019 г. около 15:00 часа, в офиса на „ВАЙОС“
ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Девня“ № 10, в съучастие с неустановени лица,
като подбудител и помагач, да е причинил лека телесна повреда на В.Д.В.,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя становището на
повереника на ч.т.В., че обвинението с частната тъжба се доказа по категоричен
и несъмнен начин в с.з., напротив, счита, че твърденията в частната тъжба не се
доказаха в с.з.
Съдът не счита за нужно да излага аргументи по отношение на това какви
доказателства са били събрани в хода на полицейската проверка, извършена по
повод депозирани от частния тъжител и неговата майка жалби в Първо РУ, макар
същите да бяха коментирани и от двете страни в хода на съдебните прения, тъй
като тези доказателства нямат никаква процесуална стойност и в никакъв случай
не могат да мотивират съда да кредитира или да не кредитира доказателствата,
които непосредствено са събрани в хода на съдебното производство по
горепосоченото НЧХД.Нито съдържанието на жалбите, нито снетите сведения от
ч.т., подсъдимия и св.Ф. могат да бъдат ползвани още по-малко могат да послужат
за постановяване на каквато и да било
присъда.Същите не са годни доказателства по смисъла на НПК и не подлежат на
какъвто и да било коментар, въпреки, че страните се позовават на тях.Предмет на
обсъждане са единствено онези
доказателства, които са събрани от настоящия съдебен състав по реда на НПК.
Имайки
предвид горното, съдът приема за безспорно установено единствено, че частния тъжител и подсъдимият са били
съдружници, заедно със св.Ф. и четвърто лице в ООД „Велдим
1“, че дружеството в определен период от време е преустановило дейността си,
като подсъдимият и св.Ф. са учредили ново такова, развивали са дейност
посредством него и са продължили да погасяват задълженията на предходното
дружество, че от края на 2018г. съдружието с ч.т. В. е било преустановено с
негово съгласие, че от началото на
2019г. е възникнал конфликт поради претенции от страна на частния тъжител за
неуредени финансови взаимоотношения, че ч.т. е бил поканен за среща в офис на ул.“Девня“
и то по негово желание, на 27.12.2019г., но не е бил допуснат в офиса от св.Ф.
и че на същата дата ч.т.В. е получил уврежданията, визирани по-горе в
заключението на съдебния медик.При какви обстоятелства, обаче и от кого точно
са били причинени уврежданията, както следва: контузия на лицето, кръвонасядане и разкъсно
-контузии рани по лигавицата на долната устна, кръвонасядане
в областта на лявата скула, ожулване по дясното бедро, в хода на съдебното
производство не се доказа категорично от частния тъжител и респективно не се
установи по категоричен и несъмнен начин.
Освен частният тъжител, св.Ф. и подсъдимия по делото не се установиха
други очевидци на случилото се на 27.12.2019г. в офиса на ул.“Девня“ №10.
Не се събраха и категорични доказателства, че в офиса, освен св.Ф. и
подс.Т. е имало и други лица, още повече, че тези лица са били 4-5.
Освен, че не се установи по категоричен и несъмнен начин присъствието на
горепосочените неустановени лица в офиса, още по-малко пък се доказаха
твърденията в частната тъжба, че след като ч.т.В. е влязъл в горепосочения
офис, със заповеднически тон подсъдимият е наредил на непознатите: „Смачкайте
го тоя.Махайте го.“, като видно от показанията както на св.Л., майка на частния
тъжител, така и на св.И., негова родственица, пред същите В. е заявил
единствено, че подсъдимият е мълчал, гледал е как го бият и не се е намесил да
спрат побоя, като нито една от тях не посочва каквито и да било действия на
подбуждане и подпомагане на евентуални извършители от страна на подсъдимия,
което, ако в действителност се бе
случило, е нелогично да не бъде споделено от пострадалия.
Визират се в частната тъжба множество удари от четири-пет лица, но
вещото лице е категорично, уврежданията са в резултат на не повече от три
удара.
Също така вещото лице не изключва и възможност тези увреждания да са
получени и при няколкократно падане.
Няма никакви категорични доказателства в какъв вид ч.т. е пристигнал в
офиса на подсъдимия/ като следва да се отбележи, че офисът не е само негов, а е
на дружеството, в което съдружник е и св.Ф./, нито в какъв вид частният тъжител
е напуснал сградата, в която се помещава процесният
офис.
По делото няма спор, че пръв частният тъжител е поискал
среща на процесната дата и че е отправил покана да се
съберат в дома му на „барбекю” за почерпка, поради което са логични твърденията
на св.Ф., че същият е пристигнал в офиса, носейки и бутилка алкохол.
Уговорката за конкретна среща е била в деня на същата и то по инициатива
на частния тъжител, състояла се е час след уговорката й, поради което изобщо не
би могла да се коментира подготовка за тази среща и умишлено канене на още четири-пет
неизвестни лица именно във връзка с посещението на В..
Финансовите взаимоотношения между подсъдимия и частния тъжител са ирелевантни към предмета на настоящото НЧХД и евентуално
биха се коментирали на плоскостта на мотив за извършване на някакво
посегателство спрямо тъжителя с участието на подсъдимия, ако такова
посегателство и то с негово участие бе доказано в с.з., което не бе сторено по
категоричен и несъмнен начин.
Не става и ясно защо частният тъжител не е имал претенции към подсъдимия
или към който и да било съдружник преди 2019г., а е предявил такива едва след
като доброволно е прекратил участието си във „ Велдим
1” ООД, като до момента на депозиране на частната тъжба а и до момента на произнасяне от страна на
съда не е предявил тези претенции по законоустановения ред пред съд, ако е
считал, че претенциите са основателни.В тази връзка дори по отношение на
твърденията, че с лични средства, изтеглени под формата на кредит, е
подпомагана дейността на дружеството са неоснователни, тъй като видно от
представения договор, средства са предоставени, но вноските е следвало да се
погасяват от дружеството, а не от ч.т. като ФЛ.Фактът, че в началото на 2018г.
отново е бил подписан дружествен договор също не доказва реалните финансови
взаимоотношения между страните, тъй като по делото се установи, че първоначално
ч.т. не е желаел доброволно да прекрати съдружието и това е станало едва в края
на 2018г.
Подозрение буди и фактът, че съгласно МУ издадено във връзка с
получените от подсъдимия увреждания с данни, че са причинени от частния
тъжител, това се е случило на 15.05.2020г, а частната тъжба е била подадена
едва на 22.06.2020г., няколко дни преди да изтече шест месечният срок от процесната дата.
Съгласно частната тъжба, обвинението се мотивира със следното: „Д.И.Т. е действал с пряк
умисъл , в качеството си на подбудител и помагач на нанесения ми побой на
27.12.2019г. около 15.00 часа в офиса на фирмата му „Вайос",
находящ се в гр.Варна, ул. „Девня" No 10. Всичко описано в тъжбата
ми е предварително планирано от него, тъй като именно той е управител както на
„Велдим 1" ООД, така и на новата фирма „Вайос" ООД. Офиса, в който побоя бе извършен се владее
и ползва от неговата „Вайос" ООД. При влизането
ми в офиса именно той издаде нареждането към групата от 4-5 лица да ме
нападнат. По време на побоя и заплашването ми същия стоеше и гледаше. Всичко
описано стана по негово нареждане.”, но както е отбелязано по-горе на първо
място няма как да има предварителен план, при положение ,че срещата е
инициирана от частния тъжител и се е състояла в кратко време след неговото
обаждане по телефон, офисът е на новото дружество, в което съдружник е и св.Ф.,
пълноправен партньор, не се доказа присъствието на лица, извън подсъдимия и св.Ф.
и още по-малко се доказа издаването на каквото и да било нареждане от страна на
подсъдимия за увреждане на частния тъжител.
В този смисъл съдът счита, че обвинението с частната тъжба не бе
доказано по категоричен и несъмнен начин в с.з., съдът и служебно не събра
доказателства в подкрепа на твърденията на частния тъжител и тъй като присъдата
не може да почива на предположения, на основание чл.304 от НПК съдът призна
подс.Т. за невинен и го оправда по възведеното с частната тъжба обвинение.
Съгласно
нормата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, но доколкото в хода на
съдебното производство не се доказа подсъдимият да е причинил неимуществени
вреди на частния тъжител съдът отхвърли предявения от частния тъжител В.Д.В.,
лично и чрез адв. Р., граждански иск против подс. Д.И.Т. за сумата от
4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претендирани с частната тъжба неимуществени вреди,
представляващи претърпени болка, страдание, стрес, унижение и накърняване на
личното достойнство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
частната тъжба пред РС – Варна до окончателното заплащане на сумата, като
неоснователен.
На осн. чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът възложи направените по
делото съдебни разноски от ВРС в тежест
на частния тъжител.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: