МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Т.Д.А. *** е подадена тъжба от М.Л.В. ***, в която се тъжи за
извършено от подсъдимия спрямо тъжителя престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
С тъжбата е
предявен и граждански иск против подсъдимия А., с който се претендира
обезщетение за причинени от деянието му на М.В. неимуществени вреди в размер на
сумата от 2000,00 лева.
От
показанията на разпитаните свидетели и
от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка: Подсъдимият Т.Д.А. и
тъжителят М.Л.В. били съседи, като притежавали две съседни къщи в село Б.,
община Севлиево. Между двамата имало спор относно постройка на Т.А., за което
тъжителят бил подал жалба в Община Севлиево.
На
19.09.2018 година около 18:00 часа подсъдимият Т.А. управлявал автомобила си по
улица „Петолъчка“ в село Б.. В това време по същата улица се движел и автомобила,
управляван от тъжителя, като подсъдимият рязко спял с колата си и препречил
пътя на тъжителя. Това станало в близост до къщите на двамата в село Б.. След
като препречил пътя на тъжителя, Т.А. слязъл от колата си и отишъл до колата на
тъжителя. Същият тъкмо отварял вратата на автомобила си, за да слезе, но преди
да направи това Т.А. започнал да му нанася удари в областта на лицето и тялото,
като същевременно отправял обиди и закани към него с цел да оттегли подадената
жалба в Община Севлиево. Заплашвал го и че ще му запали къщата. Побоят
продължил около пет минути, след което Т.А. се качил в автомобила си и потеглил
в посока гр. Севлиево.
Веднага след
нанасянето на побоя тъжителят се обадил на сина си – свид. М.Л., за да му каже,
че Т.А. го е пребил. По – късно вечерта се прибрал в дома си в гр. Севлиево,
където се измил и преоблякъл, тъй като цялото му лице било в кръв. Понеже
състоянието му се влошило, около 20:30 часа тъжителят отишъл в ФСМП – Севлиево,
където му била оказана медицинска помощ.
След като
разбрал от баща си за случилото се, свид. М.Л. отишъл заедно със своя приятел –
свид. М.П.до кафе – аперитив „Д.“ в гр. Севлиево, собственост на подсъдимия А..
Последният бил пред заведението. Свидетелят Л. отишъл при него и го попитал
защо е ударил баща му и какви са причините за агресията му. Първоначално Т.А.
отричал да е нанасял побой на тъжителя, но след това казал, че причината за
побоя била, че тъжителят не бил спрял на знак „Стоп“.
Цяла вечер М.В.
изпитвал болка и парене в дясната област на лицето. Имал главоболие и
световъртеж, както и му се гадело. На следващия ден – 20.09.2018 година отишъл
в РУ на МВР – Севлиево, за да подаде сигнал за нанесения му побой. На същия ден
посетил и съдебен лекар в гр. Габрово, но тъй като работното му време било
свършило, В. отишъл отново на следващия ден в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ –
Габрово, където д-р Я.К. го прегледал и издал Съдебно медицинско удостоверение
№ 145/2018 година. Според същото на М.Л.В. са били причинени: контузия на
главата с болезненост в дясната челна област; малка раничка над горната устна
до дясната ноздра; оток с кръвонасядане и разкъсно – контузна рана от вътрешната
страна на горната устна в дясно; счупени до основата първи горен десен и първи
горен ляв зъби /с кариозни промени по основите/; охлузване по горния ръб на
лявото рамо; контузия на гръдния кош отпред горе в ляво с болков синдром и
охлузване на показалеца на дясната ръка. В удостоверението било отразено и
обстоятелството, че тъжителят имал и оплаквания от главоболие, световъртеж,
гадене, преминало повръщане и затруднено хранене.
По
подадената жалба на тъжителя в РУ на МВР – Севлиево била образувана преписка с
Вх. № 341000-3908/2018г.. Снети били обяснения от тъжителя и подсъдимия, след
което заключението на полицейския служител, извършил проверката, било, че не се
установили данни за извършено престъпление от общ характер. Именно поради това
на 08.03.2019 година тъжителят депозирал в Районен съд – Севлиево тъжба против
подсъдимия А., въз основа на която било образувано настоящото производство.
Подсъдимият Т.А.
се яви в провелите се съдебни заседания. Същият даде обяснения по повдигнатото
му с тъжбата обвинение преди разпита на свидетелите и обясни, че на
инкриминираната дата управлявал буса си, в който имало поставени апарати за
наливна бира, подпирани от свид. И.П., в село Б., община Севлиево. В близост до
дома му тъжителят му сякъл пътя с колата си, „вместо да спре на знак „Стоп““.
След това попитал тъжителя защо не спира, а му сече пътя, при което М. му
казал, че мислел, че ще завива на ляво. Между двамата започнали пререкания,
като М. се заканил, че ще му събори лятната кухня, за незаконното строителство
на която бил подал жалба в Община Севлиево. Подсъдимият А. отрича да е нанасял
удари на тъжителя и заяви, че „той, ако искал, нямаше да спре, защо чака да го
бия“. Подсъдимият обясни, че след това
се прибрал в заведението си в гр. Севлиево, където дошъл синът на М. и още едно
момче, който му се скарал, че нанесъл побой на баща му.
По искане на
подсъдимия съдът допусна до разпит свид. И.П.. Същият обясни, че на 19.09.2018
година бил с подсъдимия в гр. Севлиево и по – късно през деня, около 17:00 –
18:00 часа, потеглили с буса на А. ***, като отзад били натоварени два апарата
за наливна бира, които свидетелят придържал, за да не паднат. Първоначално
двамата отишли на центъра на село Б., община Севлиево, за да пият кафе, след
което тръгнали за града. В близост до къщата на подсъдимия, бусът внезапно
спрял, при което единият автомат паднал на земята и се счупил. И.П. обясни, че
не е слизал от буса, но през процепа на вратата /около 2-3 см./ видял как
подсъдимият отишъл до една вишнева кола и започнал да се кара на водача ѝ
защо не бил спрял на знака „Стоп“. След около 5 минути се качил обратно в буса
и потеглил. След като стигнали до заведението на подсъдимия, И.П. си тръгнал.
По делото
бяха допуснати до разпит двамата синове на тъжителя, както и свид. М.П..
Свидетелят М.Л. обясни, че на 19.09.2018 година, около 18:30 часа, баща му му
се обадил по телефона и му обяснил, че подсъдимият Т.А. му засякъл колата с
буса си, след което слязъл от нея, отишъл при баща му и му нанесъл няколко
удара в лицето и тялото, без баща му да слиза от колата. Тъжителят казал на
сина си, че Т. го е удрял с ръце в лицето докато седял в колата си, че се е
опитал да се предпази, като повдигнал коляното си и че не е имал възможност
изобщо да излезе от колата си. След като видял баща си, че е с разбита уста и
зъби, М.Л. отишъл с колата на приятеля си – свид. М.П., до заведението на
подсъдимия и потърсил обяснения от последния като го попитал с какво баща му го
е провокирал и с какво е заслужил, за „да започне да го налага да го бие“.
Подсъдимият отричал да е нанасял побой на тъжителя, но в крайна сметка казал:
„Той защо не спира на знака „Стоп“?“. Тогава свидетелят казал на А.,*** има
такъв знак, но дори и да има такъв и баща му да не е спрял на него, А. няма
право да го удря.
След това
тъжителят и сина му отишли в полицията, за да подадат жалба, но никой не им
обърнал внимание и се прибрали. Баща му отишъл в болницата, за да го прегледат.
Предложили му да остане на лечение там, но тъй като в същия ден била починала
бабата на свидетеля, тъжителят отказал да остане на лечение, за да бъде със
съпругата си по време на погребението. На следващия ден баща му отишъл при
съдебен лекар.
Свидетелят М.Л.
описа състоянието на баща си след нанесения му побой, като заяви, че той бил
„един различен М.“, с наранено самочувствие. Видимо изпитвал болки в областта
на лицето и рамото. В дясната част на лицето устната му била разбита, носът му
и зъбите също били разбити, като течала и кръв. Физическите му болки отшумели
за малко повече от седмица, но егото му било наранено. Притеснявал се да отиде
на село, бил засрамен, изпитвал страх и като цяло доста разстроен от самата
случка. Не се срещал с приятели и познати, доста време нямал желание да излиза,
дори до магазина. Било му трудно и дъвченето, и говоренето.
Свидетелят М.П.обясни,
че в средата на месец септември 2018 година вечерта, около 18:00 часа, отишъл
заедно със свид. М.Л. до заведението „Д.“, собственост на подсъдимия, за да
потърсят отговор за причината, поради което подсъдимият нанесъл побой на
тъжителя. П.обясни, че малко преди това М.В. се обадил на сина си М.и му казал,
че Т. го е пребил. Като отишли пред заведението Т. тъкмо спирал колата си. М.го
попитал каква е причината, поради която нанесъл побой на баща му, но Т.
първоначално отричал да е направил това, но в последствие заявил: „Ами да спира
на стопа“. След това М.и М.отишли в полицията, пред която ги чакал тъжителя.
Носът му бил подут, имал кръв по лицето и бил уплашен.
В един от
следващите дни подсъдимият отишъл в склада, в който работел свидетеля П., и го
попитал: „Ти ли си си свидетелят на М.?“ и след като получил положителен
отговор започнал да му разказва случката от неговата гледна точка. Казал, че М.
не бил спрял на знак „Стоп“, че слязъл от колата си и как в изблик на гняв
ударил колата, „дали с крак, или ръка“. След това добавил, че М. не трябвало да
се занимава с това да го съди, че му бил предложил да му даде четири хиляди
лева, но сега дори и две хиляди лева няма да му даде. В края на разпита си П.заяви,
че Т. му бил казал, че по време на инцидента той слязъл от автомобила си, а М.
си стоял в колата.
Другият син
на тъжителя – свид. Л.Л. обясни, че късно след обяд на инкриминираната дата, в
деня на смъртта на баба му, се обадила майка му, която му казала какво се е
случило с баща му. По – късно същия ден разбрал от него, че Т. го е пребил.
Баща му имал видими белези в дясната страна на лицето и горната му устна била
разбита. Видимо бил доста стресиран. Това, което разбрал, било, че Т. сякъл
пътя на баща му с колата си в село Б., след което слязъл от буса си, отишъл при
баща му, отворил вратата на колата му и докато бил седнал му нанесъл доста
удари в лицето. В резултат на побоя баща му бил много разстроен и се срамувал.
Една – две седмици не излизал от дома си и не контактувал с приятелите си,
защото се срамувал от синините си.
Самият
тъжител обясни, че на 19.09.2018 година тръгнал да се прибира с колата си за
гр. Севлиево, като на 20 – тина метра от кръстовището видял буса на подсъдимия.
Завил на ляво, но подсъдимият минал с буса си покрай него, изпреварил го и ме
сякъл пътя напреки пред колата, с което го принудил да спре. Тогава Т. слязъл,
отишъл при колата на тъжителя, който тъкмо бил отворил вратата ѝ, за да
слезе, но не успял да направи това, тъй като Т. започнал да му нанася удари в
лицето с юмруци. В първия момент М. не очаквал, затова се обърнал и вдигнал
ръце и крака, за да се предпази. Докато му нанасял ударите Т. му крещял: „Какви
са тези жалби, кога ще престанеш и се научи да спираш на стопа“. Тогава
тъжителят го попитал: „Защо, какво става, нали всичко е законно?“, при което Т.А.
му отговорил: „Срещу 1000 лева всичко ще стане законно, стига да знаеш на кого
да ги дадеш“ и продължил с ударите. Според тъжителя подсъдимият го ударил около
10 – тина пъти. След като престанал, тръшнал вратата, като я ритнал към него, и
заминал с буса си. Тъжителят обясни, че ударите са му били нанесени докато е
седял на шофьорското място, обърнат с лице към вратата. След това се погледнал
в огледалото и видял, че цялото му лице било в кръв, и се обадил на сина си М.,
на който казал, че Т. го бил пребил.
По искане на
тъжителя съдът допусна изготвянето на медицинска експертиза. Според
заключението на същата, което не бе оспорено от страните и съдът прие за
правилно и мотивирано, се установява, че в резултат на нанесения му побой на
19.09.2018 година М.В. е получил следните телесни увреждания: контузия на
главата с болезненост в дясната челна област; малка раничка над горната устна
до дясната ноздра на носа; оток и кръвонасядане и разкъсно – контузна рана от
вътрешната страна на горната устна в дясно; счупени почти до основата първи
горен десен и първи горен ляв зъби /с кариозни промени по основите/; охлузване
на дясната скула с болезненост; охлузване по горния ръб на лявото рамо;
контузия на гръдния кош отпред горе в ляво с болков синдром и охлузване на
гърба на показалеца на дясната ръка. Според изложеното в заключението на
експертизата тези наранявания по механизъм отговарят да са в резултат от удари
с твърди тъпи предмети /юмруци/, като раните на горната устна се получават при
удар, когато се притиска устната между удрящия предмет и подлежащите зъби.
Вещото лице сочи в заключението си, че вероятно при този удар/удари са се
счупили и зъбите, които били с видими кариозни промени. По отношение на
охлузванията специалистът сочи, че същите могат да се получат при удари с
тангенциално действие или дърпане/триене, като охлузеното на гърба на пръста на
ръката може да се получи при удар или предпазване от удар с ръката.
Заключението на вещото лице относно механизма на причиняване на уврежданията в
заключението е, че като цяло те могат да се получат по времето и начина,
посочени от тъжителя. В точка 3 от заключението се сочи още, че описаните
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, придружено
с болки и страдания, като периодът за възстановяване от травматичните
увреждания е около 10 – 14 дни.
Съобразявайки
фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите по делото
писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Безспорен е според
съда факта, че на инкриминираната дата М.В. е получил описаните по – горе
травматични увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето
му, неопасно за живота. Безспорен е според съда и факта, че тези телесни
увреждания са причинени от подсъдимия Т.А.. В потвърждение на това становище на
съда са показанията на свидетелите М.Л., Л.Л. и М.П., съпоставени с писмените
доказателства по делото и изложеното в тъжбата. Съдът кредитира напълно с
доверието си показанията на посочените по – горе свидетели, тъй като същите са
последователни, категорични, безпротиворечиви и логични. Свидетелите не са били
очевидци на инцидента, но и тримата свидетелстват за случилото се, без каквито
и да е противоречия във фактите, които излагат. И тримата свидетели са видели
тъжителя веднага след инцидента и описват състоянието му по един и същи начин.
Както бе
посочено по – горе, съдът кредитира напълно с доверието си показанията на тези
свидетели, тъй като същите кореспондират изцяло с твърденията на тъжителя в
тъжбата му до съда и с изготвената по делото експертиза, и са безпротиворечиви
помежду си. В заключението на изготвената по делото медицинска експертиза
вещото лице е описало подробно нараняванията, които е получил М.В., както и
механизма на причиняването им, който съвпада напълно с твърденията на самия
тъжител и с показанията на посочените по – горе свидетели.
В
показанията на свидетеля И.П. не се съдържат факти и обстоятелства, оборващи
обвинителната теза. Той свидетелства единствено за това, че подсъдимият спрял
рязко буса си и че е отишъл до една тъмно червена кола, където провел разговор
с някакво лице.
Преценката
на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях
правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и доказано по
един несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Т.А., след като на 19.09.2018
година около 18:00 часа на улица „Петолъчка“ в село Б., община Севлиево, чрез
нанасяне на удари с ръце в лицето и тялото причинил на М.Л.В. *** следните
увреждания: контузия на главата с болезненост в дясната челна област; малка
раничка над горната устна до дясната ноздра на носа; оток и кръвонасядане и
разкъсно – контузна рана от вътрешната страна на горната устна в дясно; счупени
почти до основата първи горен десен и първи горен ляв зъби /с кариозни промени
по основите/; охлузване на дясната скула с болезненост; охлузване по горния ръб
на лявото рамо; контузия на гръдния кош отпред горе в ляво с болков синдром и
охлузване на гърба на показалеца на дясната ръка, довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Деянието
е извършено от подсъдимия А. при форма на вина пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не
е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият Т.А. не е осъждан. На същия е било наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, но съдът приема, че по
отношение на това наказание е изтекла абсолютната погасителна давност, тъй като
същото е наложено с Присъда № 112 от 10.05.2000 година по НОХД № 72/2000
година, влязла в законна сила на 17.05.2000 година. При това положение следва
да се приеме, че до момента подсъдимият не е бил освобождаван от
наказателна отговорност. От деянието му няма причинени имуществени вреди,
поради което и предвид императивната разпоредба на чл. 78а от НК съдът освободи
подсъдимия Т.А. от наказателна
отговорност и му определи административно наказание глоба в полза на държавата
в размер на 1200,00 лева.
При
определяне размера на глобата съдът взе
предвид вида и тежестта на телесните
увреждания на пострадалияа и имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От тъжителя М.В. ***, е предявен
граждански иск против подсъдимия Т.А., с който той претендира обезщетение за
причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 2000,00
лева.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че в следствие на неправомерното действие
на подсъдимия Т.А., на М.В. са били нанесени множество телесни увреждания с
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От
изнесеното в тъжбата и изготвената по делото експертиза стана ясно, че в
следствие на случилото се В. е търпял болки и страдания в продължение на
няколко дни. След случилото се М.В. бил изплашен и подтиснат. Чувствал се
унижен и изпитвал срам от жителите на града, които го познавали, и живущите в
село Б., община Севлиево, които коментирали случилото се въпросния ден.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че М.В. следва да бъде обезщетен за
претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия А. по чл. 130, ал. 1 от НК, със сумата от
2000,00лв. /две хиляди/ лева /пълния размер на предявения граждански иск/,
платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 19.09.2018 година,
до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Т.А.
следва да заплати направените от тъжителя разноски по делото в размер на 967,00лв.
/деветстотин шестдесет и седем/ лева, както и по сметка на Районен съд гр.
Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на
80,00лв. /осемдесет/ лева.
В този
смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: