№ 15105
гр. с., 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110154181 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 275332/04.10.2023 г.,
подадена от А. Т. К., ЕГН **********, срещу Е. Г. В., ЕГН **********, за налагане на мерки
за защита на детето на молителя и на ответницата – М. А. К., ЕГН **********
/конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/, при твърдения за
извършен от ответницата спрямо детето акт на домашно насилие, както следва:
На 03.10.2023 г., в обитаваното от молителя жилище, представляващо втори етаж от
къща в гр. с., кв. в., ул. 43 № 2, където се намирало детето М. А. К. заедно с неговата
детегледачка и.м., около 10,00 часа, нахлула ответницата, придружавана от една жена с
червен цвят на косата и един мъж, като ответницата прескочила входната врата на
двора на къщата, взела ключа и я отключила, а придружаващите ответницата мъж и
жена влезли в двора. След това с метален предмет или чрез силен удар били разбити
входната врата на къщата и тази на жилището на втория етаж, в резултат на което
касите на двете врати паднали по пода. При влизането на тримата в жилището на
втория етаж на къщата детето било заспало в спалнята, която се намира отляво на
входната врата, а детегледачката и.м. се намирала в обособеното като кухня с
трапезария помещение - отдясно на вратата. Преди нахлуването на трите лица в
жилището на втория етаж детегледачката чула гръмовен звук като от изстрел с
пистолет от първия етаж и веднага отишла в коридора, свързващ спалнята и кухнята с
трапезария, като опитала да затисне и да задържи входната врата на жилището, но не
1
успяла, тъй като срещу нея се изправили ответницата и придружаващите я мъж и
жена. Ответницата се нахвърлила върху детегледачката, а мъжът я напръскал с
нервнопаралитичен газ в зоната на двете очи и лицето, от което зрението й временно
било засегнато. След това мъжът напръскал и цялото коридорно пространство с този
газ, включително и стената на коридора, по която останали следи от жълти петна, до
дървената секция, намираща се в ъгъла на коридора. Ответницата блъснала със сила и
с две ръце детегледачката, в резултат на което последната паднала по гръб по земята и
падайки, ударила главата си в един от рафтовете на дървената ъглова секция, която се
счупила. След като детегледачката паднала на земята ответницата и мъжът
продължили да й нанасят множество удари по цялото тяло – в областта на двете бедра,
бъбреците и горната част на двете ръце /от лакътя нагоре/, а жената с червена коса
започнала да обикаля из стаите на втория етаж, и виждайки, че детето спи в едната от
двете спални на етажа, изкрещяла, че детето се намира там. Чувайки това, мъжът
изтичал в спалнята, в която се намирало детето, а ответницата продължила да нанася
удари на детегледачката. Мъжът използвал и в спалнята на детето нервнопаралитичния
газ. Детегледачката чула силни шумове, идващи от спалнята и усетила отваряне на
вратата на гардероба, както и тихи удари и шумове, вероятно произтичащи от опита на
детето да се скрие в гардероба. Видяла, въпреки нарушеното си зрение, че
червенокосата жена сграбчила детето за десния глезен и го влачила през спалнята към
коридора, където отново детето вдишвало от нервнопаралитичния газ и се опитвало да
се съпротивлява, като било по пижама и босо, тъй като от дърпането му за крака
чорапите му били свалени. Мъжът помогнал на червенокосата жена, като взел детето
от нея и го сграбчил през рамото си. Детегледачката чула крясъците и виковете на
детето за помощ от нея, като в този момент се е съвзела от шока и опитала да
противодейства и да спре мъжа, който тръгнал с детето през рамо по стълбите. Била
обаче нападната от ответницата и червенокосата жена, които продължили да я удрят, за
да й попречат да достигне до мъжа. Мъжът успял да изнесе детето от къщата, като
побягнал с ответницата и червенокосата жена бързо към изхода на къщата през
входната врата, а детегледачката и.м. не успяла да ги настигне, но видяла как след
извеждането на детето от къщата и излизането на трите лица с детето от двора, мъжът
оставил М. на задната седалка на лек автомобил, марка БМВ, модел 320 /Е36/, в бял
цвят, с черни брони и рег. № С 6902 НХ, който детегледачката и.м. успяла да заснеме с
телефона си докато се отдалечавал. Впоследствие ответницата по телефон обяснила на
социални работници, че детето е при нея и е прегледано в Окръжна болница извън гр.
с., без да уточни в кой град се намира въпросната болница. В съдебно заседание
молителката поддържа молбата.
Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва молбата за защита.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
2
страна:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена за защита на лице, за които молителят твърди да е негов
низходящ, поради което съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от
процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу лице, за което се твърди
да е възходящ на пострадалото лице, поради което същата съгласно чл. 3, т. 4 е подадена
срещу легитимирано да отговаря по нея лице. В молбата се твърди, че на 03.10.2023 г. е
извършен процесният акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 04.10.2023 г.,
поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че молителят и ответницата са
родители на пострадалото дете, поради което ответницата притежава и материалната
легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН.
Показанията на св. Монева, за която се сочи да е очевидец на случилото се на процесната
дата, съдът не кредитира, намирайки същите за нелогични и противоречиви. Това е така,
защото в показанията си свидетелят Монева заявява, че след като е била напръскана със
спрей не е виждала нищо, като е прогледнала в болницата, както и че след това само по
гласа познала молителя, тъй като не виждала, а в същото време сочи, че е тичала по чорапи
по стълбите след ответницата и придружаващите я мъж и жена, че е видяла автомобила, с
който те потеглили, както и че го заснела с телефонния си апарат. Отделно от това, налице е
и противоречие в показанията на тази свидетелка, която при разпита си заявявайки, че
автомобилът е тръгнал с ръка показва движение вдясно, а после заявява, че автомобилът е
тръгнал наляво. Въпреки последвалото от свидетелката обяснение, че се касае за кръгово
движение, в което завиването в посока наляво се предшества от движение в дясна посока,
съдът намира, че показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви. Не на последно
място, съдът съобрази и обстоятелството, че описаната от свидетелката при разпита й
фактическа обстановка значително се различава от тази, описана в молбата за защита /така
например в молбата се твърди, че мъжът е изнесъл детето от дома на молителя, а
свидетелката твърди, че това е сторила червенокосата жена; в молбата се твърди, че мъжът е
поставил детето на задната седалка на автомобила, а в показанията се сочи, че това е
направила или ответницата, или червенокосата жена; в молбата се твърди, че свидетелката е
3
била в областта на двете бедра, бъбреците и горната част на двете ръце, а свидетелката
заявява, че от ударите имала синини по седалището и по гърба/. По тази причина съдът не
дава вяра в цялост на показанията на св. Монева и не ги съобразява при формиране на
вътрешното си убеждение.
Доколкото в молбата за защита се сочи, че на акта на домашно насилие е присъствал
очевидец – разпитаната по делото св. Монева, декларацията не следва да се ползва с
придадената й по силата на чл. 13, ал. 2 ЗЗДН доказателствена стойност. Още повече, че
същата е подписана от лице, което не е присъствало на акта на насилие, поради което същата
е негодна като доказателствено средство.
Останалите доказателства по делото съдът не обсъжда, тъй като ги намира за неотносими
към предмета на доказване по настоящото производство.
Действително, не е спорно по делото, че считано към датата 03.10.2023 г. детето се е
намирало при бащата, както и че от същата дата същото е заедно с майка си на неустановено
по делото място, но доколкото твърдените в молбата за защита обстоятелства, свързани с
насилственото извеждане на детето, останаха недоказани, съдът намира, че молбата за
защита е неоснователна. Предвид изложеното съдът следва да я отхвърли и да откаже
издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
Предвид изхода на делото право на разноски има ответницата, но поради липса на претенция
за присъждане на такива съдът не следва да се произнася в тази насока. Доколкото се търси
защита за ненавършило пълнолетие дете, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН държавната такса
остава за бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 275332/04.10.2023 г., депозирана от А. Т. К.,
ЕГН **********, срещу Е. Г. В., ЕГН **********, за защита на детето М. А. К., ЕГН
**********, по повод твърдян акт на домашно насилие от 03.10.2023 г., като ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4