РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Пловдив, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300103426 по описа за 2023 година
Ищецът И. Х. К., гражданин на И., роден на **********г. в И., с адрес ул.
****, моли съда да осъди А. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П. ****, да му
заплати сумата от 35 000 евро, получена на отпаднало основание – договор за
поръчка от 08.09.2017г. за закупуване на недвижим имот на територията на Р
Б., прекратен от ищеца на 04.12.2023г., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Исковата претенция се основава на твърденията, че между страните е бил
сключен договор за поръчка от 08.09.2017г., по силата на който ищецът и
неговата с. – Г. Н., д. на ответника, възложили на ответника и неговата с. З. Н.,
да ги представляват пред трети лица с правото от тяхно име и за тяхна сметка
да придобият недвижими имоти на територията на Р Б. и да извършват правни
и фактически действия в тази връзка, описани в молба, за което ищецът
подписал пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от
08.09.2017г. Твърди, че договорката била, че жилището ще е семейно за ищеца
и неговата с., ответникът и с.та му ще им помогнат в избора и закупуването на
жилище за цена от 70 000 евро, като половината от цената в размер на 35 000
евро ще бъде осигурена от ищеца, а другата половина – в размер на 35 000
евро от неговата с. Г. Н., съответно от нейните родители. Твърди, че
1
ответникът, въз основа на дадения общ мандат, е извършил действия по
изпълнение на възложеното, като е проучил пазара и периодично е изпращал
оферти за закупуването на различни жилища. Твърди, че в тази връзка е
превел по банковата сметка на ищеца процесните суми – 20 000 евро на
07.01.2019г. и 15 000 евро на 16.04.2019г., тъй като към онзи момент имал
намерение да закупи жилище на територията на Р Б.. Твърди, че така
преведените суми са останали неизползвани, тъй като апартамент не е
закупен, поръчката не е била изпълнена, като междувременно ищецът се
развел с д.та на ответника и вече нямал интерес от закупуване на жилище.
Твърди, че с писмена покана, получена от ответника на 04.12.2023г. уведомил
последния, че вече няма интерес от изпълнението на поръчката, с което
фактически прекратил дадения мандат и съответно поръчката и предоставил
10 дневен срок, считано от получаване на поканата за възстановяване на
даденото от него за изпълнение на поръчката. Твърди, че ответникът не е
върнал получената сума, като я задържа без основание, при прекратен договор
за поръчка.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С
отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Ответникът
твърди, че познава ищеца от 2012г., когато е започнало съвместното
съжителство между ищеца и д.та на ответника Г. Н.. Твърди, че през
септември 2017г. ищецът и д. му Г. са заявили, че желаят да сключат
граждански брак, както и да се установят да живеят в гр. П., като поради тази
причина са ходели на огледи на апартаменти, дори са харесали и капарирали
един апартамент, находящ се на ул. *****, на агенцията за недвижими имоти,
която им съдействала за покупката. В тази връзка и поради това, че двамата
трябвало да се върнат в И., където към онзи момент живеели, помолили
ответника и неговата с. да бъдат техни пълномощници по сделката за
закупуване на апартамента, като било изготвено нотариално заверено
пълномощно от 08.9.2017г. Ищецът разполагал само с 35 000 евро, като
останалите 35 000 евро щели да бъдат предоставени от ответника и с.та му, за
да се закупи избраният апартамент. Твърди, че до сключване на сделка не се е
стигнало, тъй като от агенцията за недвижими имоти се обадили на с.та на
ответника, че са продали апартамента на друго лице, поради което върнали
платеното от Г. капаро в размер на 500 лв. Сумата била получена от с.та на
ответника от името на Г.. Твърди, че нарочно съставеното на 08.09.2017г.
2
пълномощно не е използвано, както и че през 2017г. ищецът не е предоставял
на ответника и с.та му парични суми, в изпълнение на уговореното, тъй като
сделката за избрания апартамент не се е осъществила. Твърди, че известно
време след това двамата със с.та му продължили да търсят жилище от името
на ищеца и с.та му, които все още живеели в И., но нищо не било одобрено от
тях. Твърди, че след като в края на лятото или есента на 2018г. ищецът и с.та
му– д.та на ответника, се преместили окончателно да живеят в гр. П.,
ответникът и с.та му престанали да търсят жилище за тях, тъй като те вече
нямали нужда от пълномощници и сами ходели на огледи. Твърди, че в
началото на месец януари 2019 г. ищецът и с.та му се разделили, като към този
момент с.та на ищеца Г. била бр.. Твърди, че ищецът заявил пред ответника и
с.та му желанието си да се раздели с Г. и да се върне в И., където го чакало
ново семейство, като също така е заявил, че ще се погрижи за Г. и д. му да
имат жилище, тъй като така е обещал на Г., поради което ще преведе по
сметката на ответника сумата от 35 000 евро, тъй като Г. не разполага с
българска еврова банкова сметка. Твърди, че казаното от ищеца, било
потвърдено от неговата д. Г., която го помолила да приеме от нейно име
паричен превод на сумата от 35 000 евро, по неговата банкова сметка, която
сума била за нея и за д.. Ответникът твърди, че се съгласил неговата банкова
сметка да бъде използвана за „пощенска кутия“, като на 07.01.2019г. ищецът
превел сумата от 20 000 евро, която била предназначена от ищеца за Г. и
тяхното д.. Вторият паричен превод постъпил на 16.04.2019г., след раждането
на д. на ****г. Ответникът твърди, че е предал получените по неговата банкова
сметка суми на Г. А. Н..
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
3
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че на 07.01.2019г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответника сума в размер на 20 000 евро, на ****г. ищецът е превел по
банковата сметка на ответника сума в размер на 15 000 евро.
Между страните не е спорно, като това се установява и от събраните по
делото писмени доказателства (удостоверение за сключен граждански брак и
удостоверение за раждане), че ищецът и д.та на ответника Г. Н. са имали
сключен граждански брак (сключен на ******г.), като от данните по гр. дело
17904/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив (приложено към настоящото
дело) се установява, че бракът им е прекратен с влязло в сила на ****г.
решение. Установява се също, че от брака си ищецът и Г. Н. имат дете, родено
на ****г.
По делото е прието като писмено доказателство препис от пълномощно
от дата 08.09.2017г., подписано от ищеца и от Г. Н., с нотариална заверка на
подписите и на съдържанието, с което упълномощават ответника и с.та му З.
Н., заедно и поотделно, да ги представляват с правото от тяхно име и за тяхна
сметка да придобиват недвижими имоти на територията на Р Б.
По делото е прието като писмено доказателство препис от разписка
/л.63/ от дата 25.09.2017г., от която се установява, че З. Н. е получила от у. на
„СИРИУС ВЕГА“ ЕООД сума в размер на 500 лв., която сума е оставена от
нейната д. Г. Н. като стоп капаро за спиране от реклама и продажба на
недвижим имот, находящ се на ул. ****, която сума се връща поради
невъзможност от сключване на сделката.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите
З. Н. /с. на ответника/ и Г. Н. /д. на ответника/.
От показанията на З. Н. се установяват следните обстоятелства: ищецът
и Г. Н. се познават от 2013г- 2014г., когато всички (ищецът, Г. Н. и р. й) са
живели в И.. В И. те не са могли да сключат граждански брак, защото там
бракът е само р. и не позволяла сключване на брак с х., каквато е Г. Н., и
затова през септември 2017г. са сключили брак в Б.. Ищецът и Г. Н. са имали
желание да закупят апартамент в Б. и да се преместят да живеят тук. По тази
причина през 2017г. предоставили пълномощно на свидетелката и ответника
за закупуване на жилище. Били харесали едно жилище (на Б.), още
незавършено, но до сключване на договор не се стигнало, тъй като от страна
4
на продавача имало отказ от сделката и съответно било върнато капарото. По
това време ищецът и Г. Н. още не се били преместили в Б. и капарото било
върнато на родителите на Г. Н. предвид пълномощното. По принцип за това
жилище, с цена в порядъка на 70 000- 75 000 евро уговорката била, че
половината от парите ще ги даде ищецът, а другата половина р. на Г. Н..
Ищецът и Г. Н. се преместили в Б. през месец май 2018г. След като те се
преместили в Б. сами започнали да си търсят жилище, сами ходели на огледи.
Р. на Г. Н. ходели на огледи на други жилища, но докато се преместят ищецът и
Г. Н. да живеят в гр. П. След това те само им споделяли, ако видят нещо
интересно, и ходели на оглед, ако ищецът и Г. Н. ги поканят. Ищецът и Г. Н. се
разделили в началото на 2019г., като техните отношения се влошили в края на
2018г. Разделили се през месец февруари 2019г., когато ищецът си заминал
окончателно за И.. Към този момент Г. Н. била бр. в седмия месец. На среща за
сбогуване с р. на Г. Н. ищецът споделил, че е „спокоен, защото д. ще има
покрив над главата си“. Между ищеца и Г. Н. имало уговорка той да й преведе
35 000 евро, като тези пари били според уговорката за закупуване на жилище
за Г. и д.. Към този момент Г. Н. нямала открита банкова сметка в Б. Ищецът
не можел да й преведе пари по нейната сметка в И., защото те нямали там
официален бр., поради която причина през 2018г., когато се опитал да й
преведе по сметката й 25 000 евро банката отказала паричния превод.
Свидетелката дала на ищеца банковата сметка в евро на ответника, за да може
той да преведе на Г. Н. договорената между тях (между ищеца и Г. Н.) сума от
35 000 евро. За целта ищецът си открил българска банкова сметка в банката на
ответника и от тази сметка превел по сметката на ответника сумата от 35 000
евро. Сумата от 35 000 евро не била преведена на веднъж, на два пъти.
Първоначално ищецът превел 20 000 евро преди да си замине окончателно.
След това, като се родило д., дошъл да го види и тогава превел допълнително
15 000 евро. Всичките тези пари били надени на Г. Н., не на веднъж и не
веднага. Първоначално след раждането тя живеела с д. при родителите си и
нямало нужда да ги харчи, но след като се върнала в квартирата си заедно с д.,
започнали да й дават малко по- малко от тези пари.
От показанията на свидетелката Г. Н. се установяват следните
обстоятелства: М. на ищеца му е дала през 2016г. - 2017г. 35 000 евро, като И.
казал на свидетелката, че тези пари са подарък за тяхното семейство. С тези
пари и с помощта на родителите на свидетелката двамата с ищеца решили да
5
закупят жилище в Б. и дори намерили имот на Б. Но не закупили
апартаментът, защото инвеститорът анулирал сделката и върнал полученото
капаро. Тъй като свидетелката и ищецът не били в Б., капарото било върнато
на м. на свидетелката. До края на 2017г. намерили и други жилища, пращали
родителите на свидетелката на огледи, те правили снимки и видео, които
изпращали. Харесали едно жилище в К., специално дошли около К. на 2017г.
да го видят, но не го одобрили. Окончателно пристигнали в Б. с ищеца през
юни 2018г. Продължили да търсят жилище, защото искали да си купят. Преди
това ищецът се опитал да преведе на свидетелката през И.ските сметки
(неговата и на свидетелката) част от парите– 25 000 евро, но преводът бил
отказан, защото те нямат в И. официален брак. По тази причина, след като се
преместили в Б., ищецът си открил банкова сметка в българска банка, след
това занимал за И. и прехвърлил парите в собствената си банкова сметка.
Отношенията между свидетелката и ищеца се влошили много в края на 2018г.
– началото на 2019г. Тогава двамата харесали един апартамент, но не го
закупили. Ищецът трябвало да преведе на свидетелката 20 000 евро, за да
плати за апартамента. Ищецът е превел на ответника 20 000 евро, защото
свидетелката и ищецът са имали намерение да закупят апартамент, като
двамата (свидетелката и ищецът) са помолили ответника да получи тези пари
по неговата банкова сметка от името на свидетелката. Към онзи момент
свидетелската не е имала лична банкова сметка в Б.. След като ищецът превел
парите през януари 2019г., заминал. Свидетелката не знаела дали ще преведе
остатъка от 15 000 евро. До раждането на д. свидетелката и ищецът не
поддържали никаква връзка. Когато родила д., го поканила да дойде да го
види. Ищецът дошъл и казал на свидетелката, че преди няколко дни е превел
на б. й 15 000 евро, защото така бил обещал. В отношенията си с ищеца
свидетелката считала тези пари за техни, семейни. Първоначално били за
закупуване на жилище, но след като ищецът напуснал свидетелката в седмия
месец от бр. й, тя решила да не закупува жилище. Свидетелката била
уведомила ищеца, че е използвала тези пари за нея и д. им. Когато ищецът я
напуснал, казал на р. й, че е спокоен, че свидетелката и д. имат жилище.
Отношенията между свидетелката и ищеца се влошили, когато той напуснал
Мед. у., в края на 2018г. По време на първия извършен от ищеца паричен
превод отношенията между тях били много влошени.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ се
6
установява, че от ищеца по сметка на ответника са извършени парични
преводи в общ размер на 35 010 евро за периода 07.01.2019г. – 22.12.2023г. За
същия период от ответника от същата банкова сметка е разходвана сума в общ
размер на 36 918,74 евро, като началното салдо на сметка преди 07.01.2019г. е
2700,41 евро. Сумите са разходвани от ответника както следва: на 10.01.2019г.
сума в размер на 19918,74 евро е изтеглена в брой; на 30.05.2019г. сума в
размер на 7000 евро е преведена по друга банкова сметка на ответника в
същата банка; на 13.05.2021г. сума в размер на 13 000 евро е изтеглена в брой.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
По делото не е спорно между страните, че на 07.01.2019г. ищецът е
превел по банковата сметка на ответника сума в размер на 20 000 евро, на
16.04.2019г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника сума в размер
на 15 000 евро.
Спорният по делото въпрос е дали тези суми са преведени от ищеца на
ответника на основание сключения между тях договор за поръчка от
08.09.2017г., по силата на който ответникът се е задължил да извърши услуга
по намиране и закупуване на недвижим имот от името на ищеца, в каквато
насока са твърденията на ищеца.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите З.
Н. и Г. Н., ценени от съда при условията на чл.172 ГПК, писмени
доказателства - препис от пълномощно от дата 08.09.2017г., подписано от
ищеца и от Г. Н., с нотариална заверка на подписите и на съдържанието /л.30/,
съдът приема за доказано, че е сключен договор за поръчка от дата
08.09.2017г. между ищеца И. К. и Г. Н., от една страна като доверители, и
ответника А. Н. и З. Н., от друга страна в качеството им на довереници.
Предмет на поръчката е закупуване на недвижим имот от името и за сметка на
доверителите, които към онзи момент са с. (гражданският брак между ищеца и
Г. Н. е сключен два дни по- късно, на *****г.), който недвижим имот да е
тяхно семейно жилище. Установява се от свидетелските показания, че ищецът
и с.та му – св. Г. Н., са били харесали жилище и са имали намерение да го
закупят, но до реализиране на сделка не е стигнало. Свидетелските показания
се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – разписка за
върната сума стоп капаро, получена от З. Н.. В обобщение се установява в
действителност наличието на сключен договор за поръчка за закупуване на
7
недвижим имот на името и за сметка на ищеца (но и на с.та му към онзи
момент Г. Н.), както и че в изпълнение на този договор недвижим имот не е
закупен. Не се установява към релевантния момент на евентуалната сделка за
жилището на ул. **** (адресът е в района на х. „Б.“, което обстоятелство е
ноторно известно на съда) ищецът да е превеждал парична сума на ответника.
Няма и твърденията за това.
На следващо място съдът приема за установено въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, че през месец юни 2018г.
ищецът и с.та му Г. Н. са се установили трайно да живеят в гр. П., от който
момент изпълнението по договора за поръчка фактически е преустановено,
тъй като ищецът и с.та му сами са започнали да си търсят жилище. В
показанията си св. З. Н. сочи, че след като ищецът и Г. са се прибрали в Б.,
свидетелката и ответникът са престанали да ходят по огледи, освен ако не са
поканени. Съдът кредитира показанията на свидетелката като достоверни,
добросъвестно дадени и житейски логични, които не се опровергават от
събраните по делото доказателства. Казаното от нея е логично в контекста на
това, че необходимостта от сключването на договора за поръчка и
упълномощаването на ответника и с.та му /св. З. Н./ е произтичало от това, че
ищецът и Г. Н. са имали намерение да се преместят да живеят в гр. П., но до
месец май 2018г. същите не са се били трайно установили в Б., а са живеели и
работили все още в И.. Логично е след тяхното установяване в гр. П., че
същите са имали вече фактическата възможност сами да ходят на огледи за
жилище. На следващо място не се установява след месец май 2018г.
ответникът и с.та му да са участвали в търсене на жилище за семейството на
ищеца и Г. Н.. Доказателства, че същите са имали какъвто и да е било
ангажимент за това по делото не са събрани. От показанията на св. Г. Н. се
установява, че последното жилище, което е било предмет на интерес за ищеца
и Г. Н. и по отношение на което ответникът и с.та му са били ангажирани за
оглед, е жилище в К., като периодът е декември 2017г.
На следващо място съдът приема за доказано от събраните по делото
доказателства, че от края на 2018г. отношенията между ищеца и Г. Н. са били
много влошени, при което се е стигнало до фактическа раздяла в началото на
2019г. (месец януари/ февруари), когато ищецът окончателно си е заминал за
И.. Този извод следва както от показанията на свидетелките З. Н. и Г. Н., така и
8
от депозираната от ищеца искова молба за развод, в която заявява, че в
началото на 2019г. е напуснал семейното жилище и се е върнал в И. (гр. дело
№ 17904/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив).
С оглед на изложеното дотук съдът намира, че е в противоречие на
всякаква както правна, така и житейска логика извършените от ищеца преводи
на парични суми – 20 000 евро на 07.01.2019г. и 15 000 евро на 16.04.2019г., по
сметката на ответника, да са на основание и във връзка със сключения между
страните договор за поръчка от 08.09.2017г. Първо преводите на паричните
суми са значително отдалечени от датата на сключване на договора и то при
условие, че неговото изпълнение фактически е прекратено през юни 2018г.,
когато за ответника и с.та му е отпаднал ангажимента за търсене на жилище,
предвид че с това пряко са се ангажирали ищеца и с.та му Г. Н.. На следващо
място с оглед разрива в отношенията между съпрузите – ищеца и Г. Н., в края
на 2018г., когато ищецът е преустановил следването си по м. в Мед. у., и в
началото на 2019г., когато ищецът е занимал окончателно за И., то още тогава
за него е налице отпаднал интерес да придобива семейно жилище в Б.
В допълнение следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, се
установява, че процесните суми са преведени по сметка на ответника от
ищеца, на основание съществуваща между ищеца и Г. Н. договорка във връзка
техни семейни отношения относно осигуряване на семейно жилище и
финансова помощ за д., което очакват. Тези пари са били предназначени да
обезпечат с.та и д., след фактическата раздяла между съпрузите и
окончателното връщане на ищеца в И.. В подкрепа на свидетелските
показания са и твърдения на самия ищец, изложени от него в отговора на
исковата молба, депозиран по гр. дело № 17904/ 2021г. по описа на Районен
съд – Пловдив, че преведените от него на 07.01.2019г. и 16.04.2019г. суми в
размер на 20 000 евро и 15 000 евро по сметка на А. М. са финансова помощ за
Г. Н. при отглеждането на д. им.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
Ответникът претендира разноски за настоящото производство, като с оглед
изхода на спора – неоснователност на иска, своевременно направеното искане
9
и представени доказателства за направени такива на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 4650 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Х. К., гражданин на И., роден на
**********г. в И., с адрес ул. ****, срещу А. М. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. П. ****, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 35 000 евро,
получена на отпаднало основание – договор за поръчка от 08.09.2017г. за
закупуване на недвижим имот на територията на Р Б., прекратен от ищеца на
04.12.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Х. К., гражданин на И., роден на **********г. в И., с
адрес ул. ****, да заплати на А. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П. ****,
разноски в размер на 4650 лв. /четири хиляди шестстотин и петдесет лева/,
за производството по гр. дело № 3426/ 2023г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10