Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260030
09.03.2021 г., гр.
Габрово,
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана
Шаханова, като разгледа докладваното от съдията
С. Миланези в. гр. д. № 370 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 243 от 30.09.2019г.,
постановено по гр. д. № 905/2018 г., Севлиевският районен съд е осъдил "Хамбергер България"
ЕООД, гр. Севлиево, да заплати на Р.Ю.С.,***, на основание чл.
200, ал. 1 КТ, сумата от 22 500 лева, представляваща обезщетение за причинените
на Р.Ю.С. неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2018 г. до окончателното
й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди в частта за разликата над присъдената сума от 22 500 лева до пълния
предявен размер от 80 000 лева, ведно със законна лихва от 21.02.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Разноските по делото са
рапределени по съразмерност между страните.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от "Хамбергер България"
ЕООД, гр. Севлиево, чрез адв. А., в частта, в която е уважен предявеният иск.
Оспорва се размера на уважената искова претенция като силно завишена и
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относно степента на
съпричиняване на вредоносния резултат, като излага, че същият следва да бъде
приет в размер на 95 %, по подробно изложени аргументи в жалбата. Моли да се
отмени обжалваното решение за сумата над 500 лв., като неправилно и необосновано.
Претендират се разноските за двете инстанции.
В определения
срок не е постъпил отговор на въззивната жалба на "Хамбергер
България" ЕООД от насрещната страна Р.С..
Срещу решението на
първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба и от Р. Ю. С., чрез адв. Н. Д.,
в частта, в която предявения иск е отхвърлен за сумата над 22 500 лв. до пълния
предявен размер от 80 000 лв. Излага се подробно, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е
необосновано. Оспорват се изводите на съда относно определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди като силно занижен в нарушение на принципа
на справедливостта, по подробно изложени аргументи. Оспорват се изводите на
съда във връзка с приетото от същия съпричиняване на вредоносния резултат,
които са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
са необосновани. Излагат се подробни аргументи. Моли да се отмени решението в
обжалваната част, като се уважи исковата претенция в пълен размер и се
претендират разноските по делото.
В определения срок е
постъпил отговор на тази въззивна жалба от "Хамбергер България" ЕООД, гр.
Севлиево, чрез адв. Е. П., в който същата се оспорва като неоснователна, за
което се излагат подробни аргументи. В отговора се навежда нововъзникнало
обстоятелство, след депозиране на тяхната въззивна жалба, а именно, че на
18.11.2019 г. ЗАД "Алианц България" АД е изплатило на Р.С.
обезщетение по сключената от доверителя й застраховка "трудова
злополука" в размер на 19 603, 58 лв. за уврежданията, претърпени от
процесната трудова злополука. Прави се възражение по чл. 200, ал. 4 от КТ за
намаляване на присъденото обезщетение със сумата, изплатена от застрахователя.
Претендират се разноските по делото.
Във връзка с
неведеното от работодателя възражение пред въззивния съд по чл. 200, ал. 4 от КТ
и дадената възможност за становище, жалбоподателката Р. С. не оспорва
изплащането на обезщетение от застрахователя, но твърди, че същото е във връзка
с обезщетение за временна нетрудоспособност, а не по повод претендираните с
исковата молба неимуществени вреди, вследствие процесната злополука. В
условията на евентуалност, ако се прецени, че гореописаното плащане има
характер на такова във връзка с претендираните неимуществени вреди, то заявява,
че не поддържат въззивната жалба в тази й част, в която е извършено въпросното
плащане.
В проведените съдебни
заседания пред въззивния съд процесуалният представител на дружеството
жалбоподател поддържа жалбата, отговора на въззивната жалба на работника, както
и направеното възражение по чл. 200, ал. 4 от КТ, претендира разноските по
делото. Процесуалният представител на жалбоподателката Р. С. поддържа жалбата,
оспорва, че плащането е извършено във връзка с претендираните неимуществени
вреди и също претендира разноските по делото, като се оспорва възнаграждението
на процесуалния представител на дружеството като прекомерен.
Жалбите са подадени в
срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване,
поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск от Р.С. против "Хамбергер България" ЕООД, гр.
Севлиево, с който е поискано да се осъди ответното дружество - работодател на ищцата, да й
заплати сумата от 80 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука на 21.02.2018 г. и настъпилите в пряка - причинно
следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно с лихвата от датата на
злополуката - 21.02.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди.
Ответното дружество, в
депозирания отговор, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта, че
ищцата е служител на "Хамбергер България" ЕООД и че на 21.02.2018 г. е
претърпяла трудова злополука при съприкосновение с електрокар, при която меките
тъкани на ходилото й са размачкани. Оспорва начина и обстоятелствата, при които
се е случила злополуката, твърденият интензитет на болките и страданията й,
както и че предявеният размер на иска е твърде завишен, като с оглед съдебната
практика справедливото обезщетение е в размер на 8 000 лв., като прави
възражение за съпричиняваен на злополуката при груба небрежност от ищцата.
Излагат се подробни доводи за съпричиняването, като се твърди, че същото е 95
%, т.е. искът е основателен в размер на 400 лв.
За да уважи предявения
иск до размера на 22 500 лв., Севлиевският районен съд е приел за безспорно
установено настъпването на трудова злополука, която е претърпяла ищцата на територията
на ответното дружество, като вследствие на злополуката ищцата е временно
нетрудоспособна за дълъг период от време, в следствие на което същата е
претърпяла неимуществени вреди. Приел е за установено съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.
2 от КТ и е приел, че същото е 25 % от вредоносния резултат. Съдът е приел, че
за обезщетяването на неимуществените вреди на ищцата следва да бъде определено
обезщетение в размер на 30 000 лв., което е намалил с възприетия процент
съпричиняване, поради което дължимото обезщетение на ищцата е определено в размер
на 22 500 лв.
Въззивният съд, след
съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, приема за установено, че първоинстанционният съд правилно и
обективно е установил фактическата обстановка по делото.
Не е спорно, че Р. Ю. С.,
към момента на настъпване на злополуката, е работила на трудов договор при ответното
дружество на длъжност качествен контрольор, като видно от влязло в сила разпореждане № 14/02.03.2018
г. на длъжностно лице от НОИ – ТП - Габрово, злополуката, декларирана от
работодателя с вх. № 14/22.02.2018 г. и станала с работничката на 21.02.2018
г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. От
декларация за трудова злополука, с вх. № 5101-07-14/22.02.2019 г. на НОИ, както
и от протокол за трудова злополука №
4/21.02.2018 г. е видно, че на 21.02.2018 г., около 12:00 часа, при работно
време за деня от 5:30 ч. до 9:30 ч. и от 10:00 ч. до 14:00 ч. в Цех „Опаковка“,
на пътеката между работна маса 13 и 14, в гр. Севлиево, ул. Магистрална № 1,
при проверка правилното зареждане на работна маса 13, ищцата пострадала при
внезапно излизане на пътеката между посочените две работни маси, при което в
същият момент по пътеката минавал електрокар. Било увредено лявото ходило на
ищцата от размачкване и отлепяне на меки тъкани. Посочено е като допуснато
нарушение – такова на заповед № 12 ОБЗ/06.10.2017 г. за задължително носене на
работно облекло, защитни обувки и ЛПС – т. 1.
Установява се
от заповед № 12 - ОБЗ/06.10.2017 г. на управителя на „Хамбергер България“ ЕООД,
че с т. 1 от същата е наредено, че носенето на работно облекло, защитни обувки
и лични предпазни средства (антифони) е задължително. Видно от правила за здравословни и
безопасни условия на труд, инструктаж за безопасна работа на опаковачни машини,
програма за периодичен инструктаж и приложение 1, че такива документи са
утвърдени в ответното дружество и ищцата е запозната със същите предвид
отбелязванията върху посочените документи.
От
представените правила за движение в производствените участъци, е видно, че
такива са утвърдени в „Хамбергер България“ ЕООД, като в т. 1.6. от същите е
прието, че движението на карите е според маркировката, а при пресичане зоната
на електрокара, всеки пешеходец е длъжен да се огледа.
От приетата по
делото съдебно - автотехническа експертиза се установява механизмът на
настъпване на транспортното произшествие в „Хамбергер България" ЕООД, с
адрес гр. Севлиево, ул. „Магистрална" № 1, цех „Опаковка" до работна
маса № 13, а именно първоначално електрокара се е движил на заден ход над
работно място № 11 (съгласно Приложение 1) и пресичайки образувалото се
кръстовище, заставайки над работно място № 11 с целия си обем, тръгва надясно
на преден ход между работни места № 11 и № 12, с широчина на пътеката 1,97 м.,
в зоната за движение на карите. Между работно място № 12 и работно място № 13
широчината на пътеката е 1,34 м., като при това си движение достига до работно
място № 13, което остава отдясно спрямо посоката му на движение и където
настъпва произшествието, като изминатото разстояние след завоя с праволинейно
движение до мястото на произшествието е в границите на 7,3 - 7,6 м., като
скоростта с която се е движел електрокара е била 5 км/ч. (същият е бил с
ограничител на скоростта), като е прието, че водачът на електрокара е нямал
техническа възможност да спре и да предотврати удара със странично движещата се
пешеходка.
От основното
заключение по съдебно- медицинската експертиза, както и от двете допълнителни
заключения, подробно описани от първоинстанционния съд, се установява, че
причината за настъпилите увреждания на работничката С. е инцидент на работното
място на 21.02.2018 г., при който е прегазено ходилото на левия й крак от
електрокар. Получените от ищцата увреждания са тежко размачкване (конквасация)
на меките тъкани по основата на ходилото на левия крак, с отлепване и
размачкване на кожата и подкожието (кожно- тъканно ламбо с основа по външно-
страничната част на ходилото), размачкан плантарен мускул (плантарно сухожилие)
с откъсване на същия от залавната му точка на костта на петата, счупване на
костта на средната фаланга на 5-ти пръст на лявото ходило. От експертизата е
видно, че е проведено двукратно оперативно лечение с обработка на меките тъкани
и закрепване на плантарното сухожилие отново към петата, нова обработка на
меките тъкани, отстраняване на увредени части от хрущяла в областта на
глезенната става в основата на големия пищял. Интензитетът на претърпените
болки е бил най-значителен в първите часове след травмата, след което ищцата е
преживявала значителни болки в хода на лечението и заздравяването на увредените
меки тъкани - за продължителен период от време - месеци след инцидента, като се
още болките продължават поради ненастъпило заздравяване на раните и лечението
продължава, поетапно, като не може да се даде точна прогноза докога, ще
продължи. Вещото лице приема, че тъй като е засегната целостта на тъканите на
ходилото на левия крак, поради нарушената опорна функция на крайника и придружаващите болки, пострадалата не може да
се предвижва без помощно средство и не може да натоварва нормално крайника си -
това води до нетрудоспособност за физически труд. Към момента на изготвяне на
експертизата, има зарастване на счупването на 5-ти пръст, а по отношение на
увредените меки тъкани (кожа, подкожие, мускули и сухожилия) на ходилото, има
трайни увреждания на същите с деформация и нарушаване на анатомичната цялост и
интегритет на тъканите, наличен е дефект на кожата. Пострадалата не може да се
осъществи нормално стъпване и ходене с увредения крак, поради нарушена форма на
контактната повърхност на ходилото и болки в увредените тъкани, при
благоприятно протичане на лечението, вероятно е кожният дефект да се затвори до
2-3 месеца. Уврежданията на ходилото са с характер на прегазване и това води до
извода, че едно от колелата на електрокара е преминало през лявото ходило на
ищцата, като няма медицински данни за увреждане на други части от тялото, но не
е изключено да е имало кръвонасядания иди охлузвания от последващото падане на
терена, ако се съди по представения видеозапис, то най - вероятно левият крак
(ходило) е прегазен от предната дясна гума на електрокара Според вещото лице пострадалата
се е намирала странично спрямо електрокара, откъм предната му дясна гума,
левият й крак е бил изнесен напред (вероятно в крачка) и опорен на терена, тялото й е
било извън обсега на контакта, или ако е имало такъв контакт с другата част на
тялото, то той е бил тангенциален и значително по-лек. Прието е, че ако се
приеме, че пострадалата е носила, чехли по време на инцидента, то при наличие
на защитни обувки с метално бомбе вероятно биха настъпили по – леки увреждания-
металното бомбе е
възможно да предпази пръста на крака
от счупване, сводът на ходилото не би бил предпазен в такава степен (наличие на
обикновено покритие от кожа на обувката), но е възможно мекотъканните увреждания
да са по-малки по обем. Към момента на изготвяне на експертизата уврежданията
на ищцата не са оздравели, вероятно е да останат трайни увреждания на сухожилията
и мускулите на ходилото. Ако не се възстановят увредените мускули и сухожилия и
остане деформацията на стъпалото, това ще доведе до постоянен дефект в
походката и невъзможност за нормално натоварване на крайника.
В допълнително
заключение на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза е прието, че е
настъпило влошаване в състоянието на Р. С. след 21.11.2018 г. В периода от 12
-22.11.2018 г. е проведено допълнително болнично лечение в клиниката за
пластична хирургия във ВМА. Освен това в ортопедията на болница Тракия - Стара Загора
се установява посттравматични деформации и артрозни промени в зоната на
травмираното ляво ходило. Проведено е оперативно лечение и е поставена метална
остеосинтеза с К- игли, като причината за тези усложнение е получената травма
на ходилото. След 22.11.2019 г. здравословното състояние на С. е динамично -
започнало е подобрение след проведената кожна пластика, прогресиращото
изкривяване, деформация на ходилото са частично коригирани, като лечението
продължава. Прогнозата по отношение на крака след операцията е по - добра
относно намалената костна деформация и подобрено стъпване на крайника. По
отношение на увредените меки тъкани не може да даде прогноза за подобрение, тъй
като след инцидента мускулите и сухожилията са деформирани. Според вещото след
22.11.2019 г. С. продължава да търпи болки и страдания. В съдебно заседание
уточнява, че в епикризата от С. З. обективното състояние започва с описание
посттравматична палноварусна деформация на стъпалото, което означава
изкривяване, засягащо плоската част на ходилото. При извършен преглед е
установено, че такова изкривяване на другия крак е незначително и не може да се
отбележи като такова тежко болестно състояние.
От втората
допълнителна съдебно - медицинска експертиза е видно, че вещото лице приема, че
признаци на дегеративно ставно заболяване "халус валгус" върху
дясното ходило на С. могат да се установят признаци, но няма данни за клинични
оплаквания и функционални смущения при стъпване и ходене, като по отношение на
него не е наложителна медицинска интервенция за поправяне на последиците му. По
отношение на левия крак, корекциите са свързани с подобряване и възстановяване
на функционалността на крайника след преживяната травма, комплексно поради
увредени меки тъкани и кости/стави. По отношение на левия крак няма клинични
прояви преди инцидента за "халус валгус". Вещото лице приема, че в
конкретния случай има увреждане на плантарното сухожилие на ходилото -
травматичното му откъсване от тубел калканеи на петата, с последващо наново
прикрепване, контрактури, както и на други меки тъкани. В съдебно заседание
уточнява, че освен промяна в ъгъла, има промяна в конфигурацията и на други
анатомични конструкции, именно сезамовидните костици в основата на палеца,
които са свързани с неговата стабилност и появата на халкус валгус, т.е. между
двете рентгенови снимки има динамика, съответно има промяна към влошаване на
състоянието, което е довело и да извършване на оперативна намеса.
От
заключението на вещото лице по съдебно- психологическата експертиза се
установява, че ищцата преди трудовата злополука е била човек, който се справя с
проблематиката - лична и професионална, била е основна помагаща фигура, както
за възрастните си и болни родители, така и за израсналите си деца, спечелила е
значима литературна награда. След злополуката, при С. са налице стеснен кръг на
ценности и интереси и понижени възможности за социално функциониране, като към
момента е със симптоми на посттравматично стресово разстройство, налице са
емоционални затруднения с преживяване на дълбока тъга и спотаен гняв,
ограничения в социалното общуване, повишена тревожност и депресивност,
разстройство на съня, променена самооценка и др. Според вещото лице посочената
болестна симптоматика отзвучава при отделните хора за различен период от време
- от месеци до няколко години.
От свидетелските
показания на св. С. С., син на пострадалата, се установява, че майка му била в
шок, когато я видял за първи път в спешното отделени, кракът й бил размазан, имала
и други синини по тялото. Майка му останала в болницата около три седмици и
претърпяла операции, като той се грижил за нея, тъй като, каквото и да било
движение в този период, нямало как да се случи самостоятелно и била
единствено на легло, налагало се да й помага да ходи на тоалетна, за хигиенните
й нужди, при всяко движение изпитвала огромни мъки. При изписване от болницата на
майка му се наложило да легне отзад на седалките на автомобил комби, да я
прекарат двама души, да я занесат до леглото. След инцидента от жизнен се
превърнала в асоциален човек, защото била супер неподвижна, налагало се да ходи
на тоалетна с подлога, изпитвала страх от това да ходи с патерици, защото
залитала и при срещане с някакво дребно препятствие праг или стъпало изпитвала
паника, че ще падне и не може да се качи и винаги се налагало да има човек с
нея. Месеци стояла на легло без да може да се изправя самичка, все трябвало да има някой с нея да помага с
домакинската работа, дори за вода, за храна, за всичко, била зависима от
някого, като и в банята ищцата влизала само ако някой й помага. Ищцата го
преживяла много тежко защото преди това била уважаван човек в града и изпитвала
неудобство да се среща с познатите си след инцидента. Налагало се да ходят на
лекари в гр. София, като изключително мъчително било да се транспортира човек,
който има открита рана до болница, а й раната все още не била заздравяла и
продължавали да търсят мнения от хирурзи и предстояли още пътувания по този
въпрос, като никой не давал добри надежди, кракът не зараствал както трябва,
трябвали още процедури, като пластики. Ако седи дълго права кракът й оттича и
постоянно била на лекарство.
От свидетелските
показания на св. Д. и св. Г. се установява, че и двете са колежки на
пострадалата. И двете свидетелстват, че трябвало да носят работните обувки,
като са им давани срещу подпис, а като се случил инцидента им раздали и
задължили да ги носят. Св. Г. свидетелства, че при движение на електрокарите
същите сигнализират присъствието си със специални свирки, които се чували.
Свидетелката Г. – И. дава сведения за характера на пострадалата.
От свидетелските
показания на св. К. и св. В. се установява, че водачите на електрокари
преминават специализирано обучение, като има моменти при управлението им,
когато за шофьорите е налице мъртва точка и не могат да видят, ако застане
човек. Според св. К., той се движил с 5 км/ч когато Р. се ударила в мотокара от
дясната му страна. Св. В. свидетелства, че на инструктажите всеки път се казвало,
че трябва да носят предпазни обувки и те били осигурени за служителите.
От представените и
приети пред въззвиния съд нови доказателства се установява, че на Р.С., във
връзка с трудовата злополука, е определена 30% трайно намалена работоспособност,
видно от експертно решение на ТЕЛК № 3905 от 12.11.2019 г., издадено след
постановяване на първоинстанционното решение.
От представена
застрахователна преписка по щета № 0142/18/071/500003, по застрахователна
полица „задължителна застраховка на работници и служители за риска „трудова
злополука“ се установява, че застрахователят ЗАД „Алинац България“ е изплатил
на Ю. С. обезщетение по застраховката в размер на 19 603, 58 лв., като е взето
предвид и решението на ТЕЛК. Видно от представеното платежно нареждане сумата
от 18 463, 70 лв. е изплатена на 18.11.2019 г., а останалите суми, видно от
представената справка за изплатените суми, са изплатени в периода от 21.02.2018
г. до 30.04.2019 г.
При така установеното
от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Безспорно е в
конкретния случай, че са налице основанията за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя „Хамбергер България” ЕООД за вредите причинени на
работничката Ю. С., която е работила по трудов договор в дружеството, за
трудовата злополука станала на 21.02.2018 г., установена с влязъл в сила акт на
ТП на НОИ - Габрово.
В случая отговорността
на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е безвиновна и гаранционно обезпечителна,
като същия отговаря за уврежданията на здравето на работника, причинени при
изпълнение на трудовите му задължения, тъй като е длъжен да осигури безопасни
условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки. Имуществената
отговорност на работодателя се носи за имуществените и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Безспорно от съдебно
медицинската експертиза се установява, че Р.С. е получила травма на лявото
ходило от електрокар – тежко размачкване на меките тъкани на основата на
ходилото, с отлепване и размачкване на кожата и подкожието, размачкан
планетарен мускул с откъсване на същия от залавната му точка на костта на
петата, счупване на костта на средната фаланга на 5-ти пръст на лявото ходило. От
заключението на вещото лице по съдебно -медицинската експертиза е видно, че
травматичните увреждания на ходилото кореспондират с механизъм на
претърпяването им пострадалата установен от приетата съдебно -техническа
експертиза. Причината за настъпването на травматичното увреждане не се оспорва
от страните по делото. На работничката, в следствие на трудовата злополука, е
причинена трайно намалена работоспособност от 30 %, видно от представеното
решение на ТЕЛК. Безспорно се установява, че в следствие на трудовата злополука
работничката Ю. С. е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се във физически
болки и психическо страдание. Така предявеният иск и според дружеството е
основателен, видно от представените отговори в първоинстанционното и въззвиното
производство.
Спорни по делото
въпроси, и в двете въззивни жалби, са за размера на присъденото с обжалваното
решение обезщетение и респ. налице ли са основания за намаляване на
отговорността на работодателя на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ. Освен това спорен е
въпроса, по наведеното възражение по чл. 201, ал. 4 от КТ от страна
работодателя във въззивното производство.
Настоящият състав на
съда намира, че така определения размер от първоинстанционния съд на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди на въззивницата С. не е
съобразен в пълна степен с принципа на справедливост, изискващ в най - пълна
степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените болки и
страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. При определяне на
размера на обезщетението следва да се отчете, че работничката е претърпяла
увреждане, като е засегната целостта на тъканите на ходилото на левия крак,
поради нарушената опорна функция на крайника и придружаващите болки,
пострадалата не може да се предвижва без помощно средство и не може да
натоварва нормално крайника си - това води до нетрудоспособност за физически
труд, като освен това е бил счупен и 5-ти пръст, като по отношение на
увредените меки тъкани (кожа, подкожие, мускули и сухожилия) на ходилото, има
трайни увреждания на същите с деформация и нарушаване на анатомичната цялост и
интегритет на тъканите, като е наличен и дефект на кожата. Установява се
посттравматична палноварусна деформация на стъпалото - изкривяване, засягащо
плоската част на ходилото и промяна в конфигурацията и на други анатомични
конструкции, като именно сезамовидните костици в основата на палеца, които са
свързани с неговата стабилност и появата на халкус валгус. Установеното
увреждане засяга предвижването на ищцата, което е довело до затруднение на
същата да се обслужва пълноценно за дълъг период от време. Видно от решението
на ТЕЛК на същата е определен и висок процент на нетрудоспособност от 30 %.
Безспорно работничката е претърпяла силни болки и страдания, за възстановяване
на възможността си да се предвижва, като и към приключване на
първоинстанционното производството, същата не се е възстановила. Ищцата е в активна трудоспособна възраст, като
в следствие на злополуката физическото и психическото здраве са влошени
От съвкупната преценка
на изложените факти и при отчитане на средното ниво, на обществено развитие и благосъстояние,
към момента на настъпване на увреждането, а и с оглед продължителността на
претърпените болки и страдания, справедливото обезщетение, според настоящия
състав е в размер на 40 000 лв., което не съвпада с определеното от
първоинстанционния съд. Посочената сума в достатъчна степен ще обезщети преживените
от въззивницата болки и страдания, претърпяното от нея физическо увреждане и
загубата на работоспособност, като съдът съобразява претърпените от същата
болки и страдания при злополуката, наложилите се хирургични интервенции,
оздравителния период.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на работничката, което е основание за намаляване на
имуществената отговорност на работодателя. За да се намали отговорността на
работодателя работникът следва да е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Груба небрежност е налице, когато работникът е
съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните последици - увреждане на
здравето му, но е мислил или самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Това
означава, че работникът е извършил определени действия в нарушение на
установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от
настъпването на вредоносния резултат, който той се е надявал да избегне. По
делото, от събраните доказателства, се установява, че пострадалата С. внезапно
е навлязла в зоната на движение на електрокара, като видно от съдебно -
автотехническата експертиза, водача на превозното средство не е могъл да
предотврати удара с пешеходката, която се е движела странично. Освен това
вещото лице безспорно е установило, че електрокара се е движил с 5 км/ч, тъй
като е било налице производствено ограничение на скоростта на този вид превозно
средство. Работничката е работила над десет години в предприятието, запозната е
с установените норми за безопасност на труд и е имала безспорното задължение,
навлизайки в зоната на преминаване на карите да се огледа. Като не е сторила
това същата грубо е нарушила основните правила за безопасно предвижване в
предприятието и е допринесла за
злополуката. Правилно първоинстанционния съд е определил 25 % съпричиняване на
вредоносния резултата. Предвид изложеното по този спорен въпрос, жалбите и на
двете страни са неоснователни.
С оглед гореизложеното
настоящият състав на съда намира, че определеното от него обезщетение от 40 000
лв. за претърпените неимуществени вреди, следва да се намали с приетия процент
съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалата работничка, поради което
исковата претенция е основателна до размер на 30 000 лв.
По отношение на
наведеното във въззивното производство от работодателя искане по чл. 201, ал. 4
от КТ, а именно за приспадане на платеното, на 18.11.2019 г., от ЗАД
"Алианц България" АД на пострадалата работничка обезщетение по
сключената от работодателя застраховка "трудова злополука" в размер
на 19 603, 58 лв. за уврежданията, претърпени от процесната трудова злополука,
настоящият състав на съда намира следното:
Съгласно чл.
200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми
по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Намаляване
на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва в случаите,
когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени
договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се
дължи при настъпването на застрахователното събитие (настъпването на трудовата
злополука), е определена в застрахователния договор. В случай на изплатено
обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес на
работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от
страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че
дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по
застрахователния договор (в този смисъл решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. №
1405/2016 г. на ІV ГО на ВКС).
Според
сочената и представена от работодателя застрахователна полица, съгласно
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, при застрахователя ЗАД "Алианц България", за
риска „трудова злополука” са застраховани работниците и служителите при
работодателя – по поименен списък, със срок на застраховката, в рамките на
който попада и датата на трудовата злополука. Покрити са рисковете „смърт от
трудова злополука”, „трайна загуба на работоспособност от трудова злополука” и
„временна загуба на работоспособност от трудова злополука”. Фактът на
получаване на обезщетение от пострадалата в размер на 19 605, 58 лв. не се
оспорва от страните.
За изплатените
от застрахователя суми на пострадалата в общ размер на 1 169, 58 лв.
позоваването на работодателя на чл. 201, ал. 4 от КТ е несвоевременно, тъй като
извършените плащания от застрахователя са в периода от 21.02.2018 г. до
16.04.2019 г. и дружеството - работодател е могло своевременно да ги заяви за
приспадане, на осн. чл. 200, ал. 4 от КТ, в първоинстанционното производство.
За останалата
изплатена сума от 18 436 лв., въззивният съд намира, че следва да приложи
нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ. В този смисъл от определеното обезщетение, от
въззивния съд по справедливост, в размер на 30 000 лв., следва да се приспадне
сумата от 18 436 лв., заплатени от застрахователя на пострадалото лице, на
18.11.2019 г.- след постановяване на първоинстанционното решение и на основание
издаденото решение на ТЕЛК, с което се определя 30 % трайна нетрудоспособност
на пострадалото лице, като новонастъпил факт, който следва да бъде взет предвид
от съда при постановяване на настоящото решение, т.е. исковата претенция се
явява основателна до размер на 11 564 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК и чл. 200, ал. 4 от КТ, въззивният съд
следва да отмени обжалваното решение, в частта, с която „Хамбергер България“ ЕООД
е осъдена да заплати на Р. Ю. С., на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 21.02.2018 г., за
разликата над 11
564 лв. до присъдената сума от 22 500 лв., и в тази част искът следва да се
отхвърли като неоснователен, а в останалата част постановеното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските настоящият състав на съда намира
следното:
Определените от съда разноски за първата инстанция не следва да се
коригират, тъй
като основанието за изменение на решението е настъпило след постановяването му.
С оглед изхода на въззивното производство- отхвърляне
и на двете подадени въззивни жалби, на страните не се дължат разноски и следва
да се поемат от тях, така, както са
направени.
Воден от горното,
Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 243
от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 905/2018 г. от Севлиевския районен
съд, на
основание чл. 235,
ал. 3
от ГПК и чл. 200, ал.4 от КТ, с оглед настъпилото изплащане в хода на
производството по в. гр. д. №
370/2020 г. на ОС- Габрово
на застрахователно обезщетение (18 436 лв.), В ЧАСТТА, с която „Хамбергер България" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Магистрална" № 1,
представлявано от управителя Н. Т. П., да заплати на Р.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука на 21.02.2018 г., за
разликата над 11
564 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Р.Ю.С., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, против „Хамбергер България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Магистрална" № 1, представлявано от управителя Н. Т. П., за
сумата над 11
564 (единадесет
хиляди петстотин шестдесет и четири) лв. до 22 500 двадесет и две хиляди и
петстотин) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука на 21.02.2018 г., ведно със законната лихва
от 21.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 243 от 30.09.2019г., постановено по гр. д. № 905/2018 г. от Севлиевския
районен съд, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: