Решение по дело №10723/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №

 

гр. София, 12.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска

                                                                                           мл.с-я Боряна Петрова

                                                                                            

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 10723 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 425853 от 08.06.2018г., постановено по гр.д. № 3268/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав е осъден ответникът Г.Ф.да заплати на ищцата Р.А.Н. сумата от 11 860 лева, законна лихва върху присъденото по гр.д.№ 4275/2012г. по описа на СГС обезщетение по чл.288, ал.7 от КЗ (отм.), в размер на 40 000 лева, дължима за периода 18.12.2014г. до 14.11.2017г.

С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 188,08 лева- разноски в заповедното производство и сумата от 474,40 лева -  съдебно- деловодни разноски, сторени пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ответника, който твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа че към датата на подаване на исковата молба от 16.01.2018г. претенцията за лихва върху присъдената на ищцата  сума е погасена по давност, тъй като тя е започнала да тече с отказа за изплащане на обезщетение от 29.02.2012г. на ГФ. Твърди, че вземането на ищцата за лихви се погасява с тригодишна, кратка погасителна давност, която е изтекла. Твърди също, че ПТП –то е настъпило на 22.06.2009г., поради което е изтекла и петгодишната давност. По тези съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Въззиваемата страна – ищец, Р.Н., в срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, като е изложила аргументите си за нейната необоснованост, респективно – за допустимост, правилност и обоснованост на първоинстанционното решението, поради което иска същото да бъде потвърдено като такова от въззивния съд.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

При изпълнение на посочените си правомощия, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно. По отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната му жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема следното:

Съдът е сезиран с иск по чл.288, ал.7 от КЗ (отм.) за присъждане на сумата от 11 860 лева, явяваща е обезщетени за забава за плащане на сумата от 40 000 лева (обезщетение вреди от ПТП), дължима за периода от 18.12.2014г. до 14.11.2017г.

Съгласно цитираната норма на чл.288, ал.7 от КЗ (отм.) Ф.ът изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността на Ф.а, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.

Видно от доказателствата, приложени по делото, на 29.02.2012г. с писмо с изх.№ 24-01-21 Г.Ф.е отказал заплащане на претенцията на молителката за обезщетение на претърпяното от нея ПТП и настъпилите от него вреди.  Преписката при Г.Ф.е била образувана по молба на пострадалата Р.Н. от 11.01.2012г., като тримесечни законов срок за произнасяне по нея от страна на ГФ е изтекъл на 11.04.2012г.

По смисъла на императивата на чл.288, ал.7 от КЗ (отм.) именно от 11.04.2012г. Г.Ф.изпада в забава и дължи лихва за неизплатено обезщетение на Р.Н.. При СГС е образувано гр.д.№ 4275/2012г. по иск на Р.Н. срещу Г. Ф., като след влизане в сила на решението по същото, на 14.11.2017г. Г.Ф.е изплатил на Р.Н. сумата от 40 000 лева, явяваща се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП от 22.06.2009г.

В протеклото съдебно производство пред СГС ищцата не е заявила претенцията си за лихви срещу ответника. Това тя  е сторила за първи  път с предявената на 16.01.2018г. искова молба пред СРС.  По смисъла на чл.115, б. „ж“от ЗЗД именно тогава е прекъсната и давността по отношение на вземането на ищцата за лихви, защото искането й от 18.12.2017г. до Г.Ф.за изплащането им, като извънсъдебно по характера си изявление, не прекъсва давността.

Съгласно чл. 111, б ”б” ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна давност. Съставът на настоящия  въззивен съд намира, че от 11.04.2012г., когато  Г.Ф.изпада в забава за неизплатено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на Р.Н., е започнала да тече и погасителната давност за вземането й за лихви върху главницата, която давност е прекъсната с подаване на настоящата искова молба на 16.01.2018г. При така изложените мотиви, настоящият състав на въззивния съд намира, че вземането на ищцата за лихви за неизплатено обезщетение от ПТП  е непогасено  по давност за периода от 15.01.2015г. до 14.11.2017г. на стойност от 8 152,40 лева (изчислена по реда на чл.162 от ГПК). Вземанията за останалата част от периода, претендиран с исковата молба – от 18.12.2014г. до 14.01.2015г., на стойност 3 707,60 лева, са погасени по давност и при релевирано възражение от ответника следва, че претендираната от ищцата сума в този размер, не се дължи.

Следователно предявеният от ищцата иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 8 152,40 лева, представляваща дължимата законна лихва върху обезщетението за претърпени вреди в следствие на ПТП от 40 000 лева (присъдена по гр.д.№ 4275/2012г. на СГС), за  периода от 15.01.2015г. до 14.11.2017г., като за останалата част – за разликата над сумата 8 152,40 лева до пълния предявен размер от 11 860 лева и за периода от 18.12.2014г. до 14.01.2015г., искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

 

По разноските по делото:

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищцата има правото на разноски за първата инстанция  съразмерно с уважената част от иска в размер на 893, 60 лв. поради което решението в частта му, с която са присъдени в полза на ищцата съдебни разноски над размета от 893,60 лв. до 1300 лева следва да бъде отменено.

Тъй като ищцата е лице, освободено от задължение за внасяне на държавна такса по смисъла на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, дължимата държавна такса по реда на чл.78, ал.6 от ГПК следва да се възложи  в тежест на ответника и съразмерно уваженият размер на иска дължимата държавна такса е в размер на 323 лева. Поради това решението в частта, с която е осъден ответникът да плати по сметка на СРС сумата над 323.00 лева до пълната присъдена такава, в размер на 447,40 лева, следва да бъде отменено.

За въззивното производство право на разноски, предвид основателността  на жалбата, има въззивникът и в негова полза следва да бъдат присъдени реално сторените пред СГС разноски в размер на 237,20 лева. Други разноски въззивникът не е доказал.

 

Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 425853, постановено на 08.06.2018г. по гр.д. № 3268/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, в частта му, с която е осъден Г.Ф.да заплати на Р.А.Н. сумата, дължима като законна лихва за забава върху присъденото по гр.д.№ 4275/2012г. на СГС обезщетение по чл.288, ал.7 от КЗ (отм.) за сумата от 3 707,60 лева и за периода от 18.12.2014г. до 14.01.2015г. ; в частта с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъден Г.Ф.да заплати на ищцата съдебно – деловодни разноски пред СРС над размера от 893,60 лева до пълния им предявен размер от 1300 лева; както и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК осъден Г.Ф.да заплати по сметка на СРС държавна такса за сумата над 323,00 лева до пълния присъден размер от 447,40 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ искът на Р.А.Н., с ЕГН: **********, предявен на основание чл.288, ал.7 от КЗ (отм.), дължима като законна лихва за забава върху присъденото по гр.д.№ 4275/2012г. на СГС обезщетение, за  сумата над 3 707,60 лева до пълния предявен размер от 11 860 лева и за периода от 18.12.2014г. до 14.01.2015г. против Г. Ф., с ЕИК: *******, като погасен по давност.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425853, постановено на 08.06.2018г. по гр.д. № 3268/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Р.А.Н., с ЕГН: ********** да плати на Г. Ф., с ЕИК: ******* сумата от  237,20 лева – разноски пред СГС.

 

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно правилата, на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: