№ 46366
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110167001 по описа за 2024 година
А. Е. Я. е предявил кумулативно съединени искове срещу .. ЕООД за прогласяване на
договор за паричен заем №..г. за недействителен и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да му върне недължимо платените суми по нищожния договор над
стойността на главницата в размер на 101,72 лева – договорна лихва по чл.3 от договора за
периода от 03.07.2021г. до 03.06.2022г. и 252 лева – такса за разглеждане на основание чл.5.1
от договора за периода от 03.07.2021г. до 03.06.2022г.
В исковата молба ищецът е направил искане за освобождаване от заплащане на
държавна такса по делото. Представена е декларация за имуществено състояние.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.
Освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е
привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на лицата, които са
доказали неспособността да поемат дължимата за съответното съдебно производство
държавна такса. Обстоятелствата, които я обуславят, са различни за всеки отделен случай, но
най - общо те се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които
взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от
възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебното
производство. Преценката за материалните възможности на лицето, което иска
освобождаване от държавна такса се прави към момента, когато е направено това искане,
като е недопустимо тя да се основава на предположения за бъдещи разходи или доходи.
След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на
държавната такса.
От представената декларация за семейно и имотно състояние на молителя и от
данните по делото е видно, че той е на тридесет и седем години, не е женен, няма
задължения за издръжка, няма данни за влошено здравословно състояние, работи и получава
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1810. Не е декларирал данни за
притежавани МПС и недвижими имоти. Посочил е, че въз основа на наложен запор върху
трудовото му възнаграждение крайната сума, която получава от работодателя е в размер на
1207 лева месечно. Обстоятелството, че получава основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 1207 лева, само по себе си не може да послужи като основание за освобождаване
от държавна такса. Минималната работна заплата за страната е в размер на 933 лева, като
трудовото възнаграждение на ищеца е в почти двоен размер. Според декларираното от него
дори след удържането на суми от трудовото му възнаграждение, съобразно наложен запор,
то получаваната от него месечна сума надхвърля минималната работна заплата за страната с
1
близо 1/3. Ищецът е в работоспособна възраст, работи по трудов договор, няма задължения
за изплащане на издръжка към трети лица, нито заболявания, които да са свързани с разходи
с постоянен характер. Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да създават
затруднение за ищеца да заплати държавна такса по предявените от него искове, която е в
размер на 100 лева. Съдът намира, че неосвобождаването от държавна такса в случая не
препятства ищеца от осъществяване защитата на негови твърдени права и ограничаване
достъпът му до правосъдие.
Размерът на държавната такса по предявения от ищеца иск е в размер на 100 лева,
който е в размер по-малък от 1/12 от декларирания нетен доход на ищеца. Съдът като взе
предвид, че законодателят е предвидил, че при наличие на задължение за издръжка към
непълнолетни лица, нейният минимален размер е ¼ от минималната работна заплата и
задълженото лице следва да може да я заплаща ежемесечно като ограничи личните си
разходи, както и обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба
минималната работна заплата за страната е била в размер по-нисък от декларирания от
ищеца, а именно – 933 лева, както и че както вече бе отбелязано не е налице изискване
държавната такса да може да бъде покрита с едно трудово възнаграждение, намира, че
следва да бъде оставено без уважение направеното от ищеца искане за освобождаване от
държавна такса в производството. Ищецът не е декларилал наличието на обстоятелства,
които да са причина за разходи извън обичайните, същият е в трудоспособна възраст, работи
по трудово правоотношение и получава месечно възнаграждение.
В обобщение следва да се приеме, че декларираната информация от А. Я. относно
имущественото му състояние не обосновава извод за липсата на средства да заплати
дължимата държавна такса по делото.
Съдът намира, че не са налице условията, предвидени в чл. 83, ал.2 ГПК, за да бъде
освободен ищеца от внасяне на държавна такса по предявения от него иск. От така
представените доказателства не може да се направи обоснован извод, че ищецът не
разполага с финансови средства за заплащане на държавна такса за разглеждане на
образуваното производство.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от А. Е. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. .. искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр.д. №67001/2024г.
по описа на СРС, 169 състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да отстрани
констатираните нередовности, като представи документ за довнесена държавна такса по
сметка на СРС в размер на 100 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от уведомяването на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2