№ 13062
гр. **********, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110114117 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. М. Г., чрез адв. В. В.,
срещу *********************, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), вр. чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че през периода от
15.10.1979 г. до 31.12.1991 г. (или 12 години, 2 месеца и 16 дни) ищецът е полагал труд по
трудово правоотношение в „************** – **********“ на Национална компания
„********************“ (след 14.07.2004 г. с правоприемник „************“ ЕАД), при
петдневна работна седмица и осемчасов работен ден на длъжности и при трудово
възнаграждение, както следва: в периода от 15.10.1979 г. до 01.11.1979 г. – „*************“
с възнаграждение в размер на 4,02 лева за всеки отработен ден през месеца; в периода от
01.11.1979 г. до 01.07.1981 г. – „***************************“ с възнаграждение в размер
на 6,31 лева за всеки отработен ден през месеца; в периода от 01.07.1981 г. до 01.07.1984 г. –
„*******************************“ с възнаграждение в размер на 7,00 лева за всеки
отработен ден през месеца; в периода от 01.07.1984 г. до 01.02.1990 г. –
„************************“ с възнаграждение в размер на 7,93 лева за всеки отработен
ден през месеца; в периода от 01.02.1990 г. до 31.12.1991 г. – „***********************“ с
месечно възнаграждение в размер на 280 лв. за периода 01.02.1990 г. – 01.09.1991 г., в размер
на 1190 лева за периода 01.09.1991 г. – 01.11.1991 г. и в размер на 1440 лв. за периода
01.11.1991 г. – 31.12.1991 г.
В исковата молба се твърди, че с оглед снабдяване с необходимите документи за
пенсиониране, в началото на 2023 г. ищецът подал до ТД на НОИ – **********-град
заявление за издаване на удостоверение образец УП-13 за периода от 1978 г. до 1991 г. с
осигурител „************“ ЕАД, но получил отказ, тъй като за посочения период в
осигурителния архив липсвали писмени данни за претендирания стаж. Твърди, че в периода
от 15.10.1979 г. до 19.01.2000 г. работил по трудов договор на пълен работен ден – 8 часа при
5-дневна работна седмица в „************** – **********“ (известен още като
„************** „***************“ – **********) на Национална компания
1
„********************“. През процесния период ищецът заемал посочените по-горе
длъжности. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения на адреса на работодателя в гр.
**********, пл. „*****************“ – Северна промишлена зона, като получавал
месечното си трудово възнаграждение в брой. След прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, правоприемник на работодателя „************** – **********“
станало „************** – **********“ ЕООД. На 03.07.2000 г. посоченото дружество било
преобразувано в „************** – **********“ ЕАД, което от своя страна, считано от
14.07.2004 г. променило своето наименование на „************“. „************“ ЕАД
било заличено от Търговския регистър към Агенция по вписванията, като дружеството
нямало правоприемник. Твърди, че през исковия период заедно с ищеца при същия
работодател и на същото място работили Т.С.К. и Я.А.Т.. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
********************* за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. К.П.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като
недопустим поради непредставяне на удостоверението по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, а в
условията на евентуалност – като неоснователен и недоказан. Твърди, че приложените към
исковата молба копия от трудови книжки на ищеца не отговаряли на изискванията на чл. 6,
ал. 1 ЗУТОССР и не съдържали нормативно предвидените реквизити за оформяне на
трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не можело да
бъдат приети за „начало на писмено доказателство“. Освен това същите били антидатирани
и не притежавали материалната доказателствена сила на официален документ за отразените
в тях факти и обстоятелства. В тази връзка възразява, че приложените към исковата молба
трудови книжки на ищеца били подпечатани от несъществуващ към датата на издаването,
респ. заверката им осигурител – „************** – **********“. Ето защо моли съда да
прекрати производството по делото като недопустимо, а в условията на евентуалност – да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период между него и работодателя
„************** – **********“ на Национална компания „********************“ е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което е полагал труд на
посочените в исковата молба длъжности на пълен работен ден, за което е получавал трудово
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба, към молба на ищеца от 10.05.2024
2
г. и към отговора на ответника писмени доказателства. Следва да бъде уважено
доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим
на довеждане в първото по делото заседание, а именно Т.К. и Я.Т. за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства. Основателно е и искането на ответника за
задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи оригинала на посочените в т.
ІІ от отговора на исковата молба документи. По искането на ответника за откриване на
производство по реда на чл. 193 ГПК и за допускане на съответната съдебна експертиза
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), вр. чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че през периода от 15.10.1979
г. до 31.12.1991 г. (или 12 години, 2 месеца и 16 дни) ищецът е полагал труд по трудово
правоотношение в „************** – **********“ на Национална компания
„********************“ (след 14.07.2004 г. с правоприемник „************“ ЕАД), при
петдневна работна седмица и осемчасов работен ден на длъжности и при трудово
възнаграждение, както следва: в периода от 15.10.1979 г. до 01.11.1979 г. – „*************“
с възнаграждение в размер на 4,02 лева за всеки отработен ден през месеца; в периода от
01.11.1979 г. до 01.07.1981 г. – „***************************“ с възнаграждение в размер
на 6,31 лева за всеки отработен ден през месеца; в периода от 01.07.1981 г. до 01.07.1984 г. –
„*******************************“ с възнаграждение в размер на 7,00 лева за всеки
отработен ден през месеца; в периода от 01.07.1984 г. до 01.02.1990 г. –
„************************“ с възнаграждение в размер на 7,93 лева за всеки отработен
ден през месеца; в периода от 01.02.1990 г. до 31.12.1991 г. – „***********************“ с
месечно възнаграждение в размер на 280 лв. за периода 01.02.1990 г. – 01.09.1991 г., в размер
на 1190 лева за периода 01.09.1991 г. – 01.11.1991 г. и в размер на 1440 лв. за периода
01.11.1991 г. – 31.12.1991 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже, че през процесния период между него и
работодателя „************** – **********“ на Национална компания
„********************“ е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на
което е полагал труд на посочените в исковата молба длъжности на пълен работен ден, за
което е получавал трудово възнаграждение.
3
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към молба на ищеца от 10.05.2024 г. и към
отговора на ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ищеца, а именно Т.С.К. и Я.А.Т., при
режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените
в исковата молба обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 183 ГПК, най-късно в първото по делото
съдебно заседание да представи оригинала на посочените в т. ІІ от отговора на исковата
молба документи.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на оригинала на документите в посочения
срок приложените към исковата молба преписи ще бъдат изключени от доказателствата по
делото.
По искането на ответника за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК и за
допускане на съответната съдебна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.04.2025 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4