№ 597
гр. С., 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110146992 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И.М.Б. срещу „(ФИРМА)“ ЕАД, която е
редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
От името на ищеца е направено и искане за изискване на гр.д.№ 18901/2019г. по
описа на СРС, 62 състав, което искане съдът намира, че следва да бъде оставено без
уважение, доколкото с оглед приложения препис от влязло в сила решение, постановено по
същото, не се явява необходимо изискването на цялото дело.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на гр.д.№ 18901/2019г.
по описа на СРС, 62 състав.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 16.02.2022г.
от 09.40 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск по чл.86, ал. 1 от ЗЗД от И.М.Б. срещу „(ФИРМА)“ ЕАД
1
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1612 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 10.08.2018г. до 10.08.2021г. върху главница в размер на 5290
лева, представяваща присъдено в полза на Б. възнаграждение за проведена специализация по
договор № ДО-532/24.09.2013г. за обучение за придобиване на специалност на място срещу
заплащане, и искане за присъждане в полза на ищеца на законна лихва върху главницата от
5290 лева от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2021г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в уточнителна молба от името на ищеца се излагат твърдения, че
между страните е имало сключен договор № ДО-532/24.09.2013г. за обучение за
придобиване на специалност на място, по силата на която „М.У.“ – С., се е задължил да
организира, регистрира и проведе обучение за придобиване на специалност. Поддържа се, че
обучението, за което е сключен процесиня договор е с начална дата – 11.09.2013г. и с
крайна дата – 01.06.2014г. с месечно възнаграждение за специализанта в размер на 600 лева.
Във връзка с така дължимото възнаграждение се сочи, че ищецът е предявил в
самостоятелно производство претенция за заплащане на пълния размер на дължимото му
възнаграждение и е било образувано гр.д.№ 18901/2019г. по описа на СРС, 62 състав.
Поддържа се, че по така образуваното дело СРС се е произнесъл с решение, което е било
обжалвано пред СГС и е постановено окончателно решение, съгласно която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 5290 лева – възнаграждение за проведено обучение за
периода от 11.09.2013г. до 01.06.2014г. Твърди се, че ищецът в производството по гр.д.№
18901/2019г. по описа на СРС, 62 състав не е претендирал присъждането на лихва за забава в
плащането, поради което предявява тези претенции в настоящото производство. С оглед
всичко изложено се моли искът да бъде уважен, а в полза на ищеца да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е подаден отговор на исковата
молба, в която същата се оспорва като неоснователна. Подчертава се, че ищецът претендира
мораторна лихва за главницата е погасена по давност с изтичането на кратък тригодишен
давностен срок на основание чл.111, б. „а“ ЗЗД. Сочи се, че вземането за лихва е възникнало
от момента, в който главното вземане е станало изискуемо и от този момент е започнала да
тече погасителната давност. Предвид това се изтъква, че изискуемостта на всяко отделно
месечно възнаграждение е настъпила на пето число на съответния месец и вземането за
мораторна лихва е следвало да бъде заявено поотделно за всеки месец, за който се дължи
възнаграждение. Ето защо ответникът подчертава, че мораторната лихва за вземането за
възнаграждение от м.04.2013г. е било погасено през м.06.2017г. Ответникът изтъква като
аргумент за недължимост на процесната сума и това, че исковата молба инициирала
производството по гр.д. № 18901/2019г. по описа на СРС, 62 състав изрично било посочено,
че не се претендира мораторна лихва. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
да установи възникването на главен дълг от 5920 лева лева, изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла давност в тежест на ищеца е да установи
2
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане своевременно.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК обявява за безспорно между страните: 1.
обстоятелството, че между страните по делото има влязло в сила решение по гр.д. №
18901/2019г. по описа на СРС, 62 състав, с което ответникът е осъден да заплати сумата от
5920 лева и 2. че в производството по гр.д. № 18901/2019г. по описа на СРС, 62 състав, не е
претендирана мораторан лихва и законна лихва.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3