Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17 311 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявения от „К.Г." ЕООД ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Н.К. срещу К.Д.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1344,74 лева,
представляваща сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по
договор за цесия от 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И.“ ЕООД.
Ищецът
твърди, че на 23.07.2014г. след сключен договор за цесия между цесионера „К.Г."
ЕООД, ЕИК: ***, чрез управителя П.Н.К. и цедента
А.Х.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дружеството е придобило вземане, в размер на 1444,74 лв., представляваща платена
без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода от 13.10.2010г. до 08.04.2011 г., за обект с
абонатен № *** и клиентски № ***, за което е издадена фактура №
**********/11.05.2011 г., на основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД.
Впоследствие
,,К.Г." ЕООД с последващ договор от
23.10.2014г., действащо чрез пълномощник, в лицето на адв.К.Д.Т.
е прехвърлило посоченото по-горе вземане на дружество „И. " ЕООД, с ЕИК: ***
- за цена от 1344,74 лв.
Съгласно
т.З. от сключеният договор на 23.10.2014г., продажната цена по вземането, в
размер на 1344,74 лв. е
заплатена изцяло и в брой от цесионера ,,Интейк" ЕООД на пълномощника на „К.Г." ЕООД адв. К.Т. -ВАК, като е отбелязано също, че същият служи и
за разписка за извършено плащане.
В исковата молбата се твърди, че през 2016 година дружество „К.Г."
ЕООД, ЕИК: ***, в качеството си на ищец е предявил иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД срещу ,,Енерго-Про Продажби" АД, за сумата от
1444,74лв., представляваща заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия, за периода от 13.10.2010 г. до
08.04.2011 г., за обект с абонатен № ***и клиентски № ***, за което е издадена
фактура № **********/11.05.2011 г. за което е образувано гр.д. № 5563/2016г. на
ВРС, ХІV-ти състав.
Твърди се,
че до момента пълномощника на ,,К.Г." ЕООД не е предал в касата на
дружеството получената от него сума, в размер на 1344,74лв., представляваща
продажната цена по сключената сделка, поради което, за ищеца е налице правния
интерес да предяви пред компетентния съд настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника.
Ответника счита иска за допустим, но неоснователен.
Оспорва получаването на сумата в лично качество. Счита, че от договора
е видно, че сумата е платена от цесионера /"И. "/
на цедента /"К.Г." ЕООД/, като няма данни
сумата да е платена на адв. К.Д.Т.. /цитира практика
на ВРС/.
Ответникът излага, че тристранно
споразумение от 23.10.2014г. преурежда отношенията на страните по договора за цесия от
23.10.2014г., като видно от удостоверителната част на споразумението ответникът
лично е върнал обратно на "Интейк" ЕООД
по-рано получените от „И. " ЕООД като цена на вземането сума в размер на
1344,74лв. Счита, че след като е налице връщане на сумата по договора за цесия
от 23.10.2014г., то няма какво да бъде предадено на доверителя, като отчет по
твърдяната поръчката. Счита, че ответникът не държи претендираната
сума и липсва основание същата да бъде предавана на "К.Г." ЕООД.
Сочи, че е налице неяснота по отношение на твърденията на ищеца за
наличие на договор за поръчка, доколкото упълномощаването е едностранна правна
сделка.
В съдебни заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора. Ответната страна ангажира подробни писмени бележки.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Видно от
представеният по първоинстанционното дело договор за
прехвърляне на вземане от 23.07.2014г., сключен между А.Х.К.
като цедент и "К.Г." ЕООД като цесионер, първият е прехвърлил на втория вземанията си от
длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на стойност 1444,74 лeвa
за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за цена от 1344,74 лeвa,
която се съгласяват да бъде платена в срок от шест месеца.
Съгласно договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., "К.Г."
ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. прехвърля на „И.“ ЕООД вземанията си
от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на стойност 1444,74 лeвa
за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, което вземане е придобито от абоната А.Х.К. по силата на
договор за цесия от 23.07.2014г., за цена от
1344,74 лeвa, която цена страните са се съгласили, че е изплатена
изцяло в брой от цесионера на цедента.
С тристранно споразумение
от 23.10.2014г., сключено между А.Х.К., "К.Г." ЕООД, двамата чрез адв.Т., и „И.“ ЕООД, чрез управителя Т. Д., страните са
приели, че цената за прехвърляне на вземането, дължимо от “Енерго-Про Продажби“
АД на стойност 1344,74 лева, предмет на договора за цесия от 23.07.2014г., не е
заплатена, като падежът настъпва на 23.02.2015г. Прието е, че към датата на
споразумението “К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена в срок
до 23.10.2015г., както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, поради
което са приели “Интейк“ ЕООД да замени “К.Г.“ ЕООД,
като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално
прехвърленото вземане. В замяна "К.Г." ЕООД се задължава да прехвърли
в полза на “И.“ ЕООД вземането, получено по договора за цесия с физическото
лице бевъзмездно. В споразумението е уговорено още,
че „И.“ ЕООД ще финансира воденото съдебно дело за своя сметка, ще назначи
юрисконсултите на "К.Г." ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им
заплаща отделно възнаграждение. Със споразумението адв.
К.Т. в качеството си на пълномощник на "К.Г." ЕООД предава на „И.“
ЕООД сумата от 1344,74 лева.
С пълномощно от дата
04.07.2014г. "К.Г." ЕООД е упълномощило К.Т. да представлява упълномощителя като завежда и води дела, да получава пари
или други ценности, да го представлява пред търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про Продажби“ АД, да се
разпорежда с всички вземания на "К.Г." ЕООД, при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на упълномощителя
"К.Г." ЕООД, да получава плащания, да получава всякакви суми по
свободно избрана банкова сметка, ***ица, които
адвокатът също представлява, при каквито условия прецени, без ограничение в
срока.
С решение по възз.гр.д.
№ 2410/16г. на ВОС, с което е отменено решението по гр.д.№ 5563/16г. на ВРС е
осъдено „ЕНЕРГО - ПРО • ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс
Г, ДА ЗАПЛАТИ на „И. " ЕООД, ЕИК ***,
с адрес: ***, представлявано от Р. К. М., сумата 1444.74 /хиляда
четиристотин четирдесет и четири. 0.74/лв., представляваща
цедирано вземане по силата на Договор за цесия от
23.07.2014г. между „К.Г." ЕООД и А.Х.К. и Договор за цесия от 23,10,2015г.
сключен между „И. " ЕООД и „К.Г." ЕООД, включващо платена при
първоначална липса на основание сума по корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, за период от 13.10.2010 г.
до 08.04.2011г. в обект находящ се в гр. В., клиентски № *** и абонатен №
*********, за която е издадена заповед за изпълнение № 1884/08,04,2016г. по
ч.г.д. № 3897/2016г. на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 07,04,2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата 378.90/триста
седемдесет и осем. 0.9/лв.. представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебни
разноски, както и сумата 344.90 /триста четиридесет и четири. 0.9/ лв..
представляваща съдебни разноски сторени в
заповедното производство, както и сумата
360.00 /триста и шестдесет/лв., представляваща
сторените разноски във въззивното производство.
За
доказване твърденията на ищеца за недействителност на посоченото споразумение
от 23.10.2014г. по делото за ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Г.К.К.. В
показанията си, същата посочва, че се познава и е работила в кантората на адв. Т. от 2014г. до 2017г. Възлагано й е било изготвяне на
голям брой документи касаещи прехвърляне на вземания от К.Г. ЕООД на И. ЕООД-
уведомления за цесии, които били два броя уведомления с множество вземания.
Познава управителя на К.Г. ЕООД, който не е присъствал при изготвяне на
документите. За дружеството И. ЕООД посочва, че управители са били приятели на адв. Т., първоначално била Т., а след това Д. А.. А.
подписвала документите на И..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно правилото на
чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да
даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение
на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да
уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си
и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това
задължение е такова за действие, а не за бездействие, поради което може да бъде
изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на длъжника
(довереник), като именно от тези действия той черпи изгодни за себе си правни
последици. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД ответникът (довереник)
носи доказателствената тежест за установяване на
това, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за
това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с
изпълнението.
В случая мандатното
правоотношение е възнакнало по пълномощно, чийто едностранен
характер не изключва възможният му каузален характер.
В процесното пълномощно е предвидено правомощие на упълномощения да получава от
и за сметка на упълномощителя , финансови средства
на втория. Ето защо от
съдържанието на пълномощното /представено л.17 от
гр.д.№5563/16г. на ВРС приобщено/, се
установява наличието на мандатно правоотношение
между "К.Г." ЕООД и ответника.
От съдържанието на договора за
прехвърляне
на вземане от 23.07.2014г. се установява, че ответникът е действал от името
и за сметка на "К.Г." ЕООД, като е придобил вземане на Ангел
Каракехайов от “Енерго-Про Продажби“ АД
в размер на 1444,74 лева за цена от 1344,74 лева. Същото вземане в размер на 1444,74 лева е предмет
и на договора за цесия от
23.10.2014г., по
силата на който е прехвърлено
от "К.Г." ЕООД (представлявано от ответника) в полза на “И. “ ЕООД, представлявано от
Д. А.. В договора от 23.10.2014г.
е записано, че цесионера е получил от цедента цената
за прехвърляне на процесното вземане
в размер 1344,74 лева. Цесионерът
е представляван от пълномощник К.Т., поради което на
основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за последния е възникнало задължение
да предаде сумата на "К.Г."
ЕООД.
На 23.10.2014г. е
подписано тристранно споразумение, видно от което ответникът като
пълномщник на "К.Г." ЕООД е върнал на “И. “ ЕООД получената по-рано цена за
прехвърляне на вземането в размер на 1344,74 лв. Съответно полученото по договора за цесия
от 23.10.2014г. е върнато и ответникът не
държи претендираните суми, то няма
какво да бъде предадено на доверителя, като отчет по
поръчката, респективно липсва основание средствата да бъдат
предавани на ищеца.
Възраженията на ищеца за
недействителност на тристранното споразумение от 23.10.2014г. поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, съдът приема за
неоснователни. Всеки договор има своето основание
/кауза/, съдържание /престации, когато е престационен/ и предмет. Съдебната практика приема, че
противоречието със закона е най- тежкият порок, от който може да бъде засегната
една сделка. Същевременно, не всяко нарушение на императивна разпоредба на
закона при сключване на една сделка е основание за нищожност на това основание.
Този порок ще е наличен, когато основанието, т.е причината за сключване на
договора противоречи на закона, респ. предметът му е забранен от закона.
Съответно, нарушаването на императивна правна норма относно съдържанието на
договора не го прави нищожен, а води до нищожност само на съответната клауза.
Или, една сделка ще противоречи на закона, когато нейният резултат, т.е
приложението на правните й последици, противоречи на закона. В случая, с
подписаното тристранно споразумение от
23.10.2014г. е била постигната уговорка между „К.Г.“ ЕООД, А. К. и „И.“ ЕООД за
встъпване в дълг по отношение на дължимото към А. К.. Срещу безвъзмездното
прехвърляне на вземането на К.Г. ЕООД от Енерго- про Продажби АД, „И.“ ЕООД е поело задължение да финансира
и заведе гражданско дело за своя сметка. Нито неговия
предмет, нито причината за сключването му, нито последиците на така сключеното
споразумение влизат в противоречие със закона.
Договореното между страните не противоречи и на добрите
нрави. Понятието добри нрави касае морални норми и критерии установени в
обществото, на които чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД придава правно
значение, целящи да създадат равнопоставеност,
добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на
гражданите. Те служат за граница въведена от законодателя при зачитане на
договорната свобода, като тяхното нарушение се приравнява на последиците
от нарушаване на закона. При констатирано обективно противоречие между договора
и правната норма, която изразява и по този начин защитава добрите нрави, може
да се стигне до нищожност на сделката. В случая обаче се касае за отношения
развили се между търговци.
Необосновано е и
възражението за недействителност на
тристранното споразумение на основание чл.40 от ЗЗД. Ищецът "К.Г."
ЕООД не установи наличието на фактическия състав на чл.40 от ЗЗД.
Недоказани останаха твърденията му, че му е нанесена вреда. Това е така защото с подписването на тристранното споразумение положението му не се е влошило,
а се е запазило.
Дори и да се счете, обаче че разглежданото тристранно споразумение от
23.10.2014г. е недействително на някое от посочените от ищеца основания,
порокът на самата сделка не може да се отрази върху формалната доказателствената сила на документа в частта му относно
изявлението на страните, че цената по цесията е предадена от довереника на ищеца-
Кр. Т. на „И.“ ЕООД. Следователно, следва да се
приеме, че сумата не се намира в държане на пълномощника, а оттам, че той няма
какво да предаде на доверителя в изпълнение на задължението за отчетност, на осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, разноските по делото се следват в полза на
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. На страната
следва да се присъди сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от 9.03.2020 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявена от „К.Г.“
ЕООД, ЕИК:***, със седалище *** искова претенция срещу К.Д.Т., ЕГН: **********
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1344,74 лева, неотчетена и получена ответника от името и
за сметка на ищеца „К.Г.“ ЕООД цена по договор за цесия от 23.10.2014г.,
сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез
ответника и цесионера „И.“ ЕООД, ведно със законната
лихва считано от датата на исковата молба -23.10.2019г. до окончателното
издължаване на сумата, осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД,
ЕИК:***, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Д.Т., ЕГН: ********** сумата от 300
лева (триста лева),
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: