Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.10.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12455
по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 73992/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 162 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ е признато за установено, че С.И.Д. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД- ***
/ЕИК ********/ сумата 5 095.07 лв., представляваща
стойност на доставена през периода 1.05.2015 г.- 30.04.2017 г. в имот, находящ
се в гр. София, жк „********, с аб.№ 099734, топлинна енергия, и сумата 46 лв.- такса за дялово разпределение
за периода 1.05.2015 г.- 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите
от датата на подаване на заявлението- 6.08.2018 г., до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 10.08.2018 г. по гр.д.№ 51603/ 2018 г. на СРС, 162 състав. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.И.Д. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на
сумата 691.92 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до
26.07.2018 г., и на сумата 10.45 лв.- лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 15.09.2016 г.-
26.07.2018 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С.Д. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 146.81 лв.- разноски
за заповедното производство, и сумата 630.76 лв.- разноски
за исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която
са отхвърлени исковете на дружеството по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
признаване дължимостта на претендираните лихви за забава /в размер на 702.37 лв.
общо/, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна С.И.Д. /ответница по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Третото
лице- помагач- „Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД /предмет на
въззивното производство/.
Предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Д. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
уважени с постановеното от СРС решение, не са предмет на настоящото въззивно
производство, тъй като подадената от ответницата Д. въззивна жалба, насочена
срещу тази част на решението, е върната с разпореждане на СРС от 22.07.2019 г.,
което според направеното отбелязване е влязло в сила на 6.09.2019 г., съответно
първо-инстанционното решение в тази част е влязло в сила.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Д. установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 702.37 лв. общо, претендирана като
мораторни лихви при плащане на главниците /вкл. главницата за дялово
разпределение/, дължими за периода 15.09.2016 г. до 26.07.2018 г., като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
В случая с първоинстанционното решение е
призната дължимостта на главнични вземания на ищеца- топлопреносно предприятие
срещу ответницата в размер на 5 141.07 лв. общо,
представляващи
стойност на доставена в имот с абонатен № 099734 през периода м.05.2015 г.-
м.04.2017 г. топлинна енергия /5 095.07 лв./ и
такса за услугата дялово разпределение /46 лв./.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава за периода 15.09.2016 г. до 26.07.2018 г.,
тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на
дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12455/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
право факти и обстоятелства, същият да притежава
такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на
ответницата за заплащане
стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка
на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в
случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В
случая прогнозно начислените за имота на ответницата суми, видно от приетото
като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в
първо-инстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размер,
различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, за
чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ/ доказателства
по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са
представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, приложими в
настоящия случай, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им
на интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са
заплатени в срока по ал.2. Следователно при действието на цитираните Общи
условия лихва за забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена
след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В случая, въпреки
дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока, ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за публикуване на
общите фактури, следващи изравняването, на интернет- страницата му, съответно-
за датите, на които е станало това, поради което и поради непроведено пълно
доказване на наличието на забава и периода на тази забава искът му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 691.92 лв.- лихви за забава при плащане на
главницата /стойност на потребена топлинна енергия/, претендирана от ответницата,
подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
Правилно
е прието от СРС и че претендираните лихви за забава върху таксите за услугата
дялово разпределение- в размер на 10.45 лв., са също недължими от ответницата,
тъй като не е представена покана от ищеца, адресирана до ответницата, поради
което и няма основание за приемането на извод за изпадането й в забава при
изпълнението на това парично задължение.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 702.37
лв. /общо/- лихви за забава, решението на СРС в отхвърлителната му част като
правилно следва да бъде потвърдено.
Искане
за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна,
имаща право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено,
поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
22.04.2019 г., постановено по гр. дело № 73992/ 2018 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 162 състав, в обжалваната
част, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу
С.И.Д.
/ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване дължимостта на сумата 702.37 лева /общо/- лихви за забава,
дължими за периода 15.09.2016 г.- 26.07.2018 г., от които: 691.92 лв.- лихви за
забава върху стойността на потребената през периода м.05.2015 г. до м.04.2017
г. топлинна енергия /5 095.07 лв./, и
10.45 лева- лихва за забава върху таксата за дялово разпределение /46 лв./.
Решението
по гр.д.№ 73992/ 2018 г. на СРС, І ГО, 162 състав, е влязло в сила в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Б.“ ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца
в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.