РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. Пловдив, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500226 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от К. Д. Т., ЕГН ********** , чрез
процесуалния му представител адв. К. Б. против Решение № 4116/06.12.2022г., постановено
по г.д.№11797/2022 г. по описа на РС Пловдив, първи гр.с., с което се отхвърля предявения
от К. Д. Т., ЕГН ********** срещу „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК ********* иск за
отмяна на наложеното на ищеца със заповед, издадена от М. М. А., в качеството й на
упълномощено лице от изп. директор на дружеството, връчена на ответника на 11.08.2022г.,
с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. С
постановеният съдебен акт в полза на „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК ********* е
присъдена сумата от 6886,81 лева разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се
навеждат оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като основния
наведен довод е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е просрочена,
доколкото е постановена след изтичане на предвидения в чл.194 ал.1 КТ преклузивен
двумесечен срок. Иска се отмяна на решението на първата инстанция, като вместо това и
вместо това въззивният съд уважи предявения иск. Претендират се разноски, съгласно
представения списък с направени такава. Прави се възражение за прекомерност на
разноските претендирани от другата страна.
Въззиваемата страна „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
1
процесуалния и представител адв. Е. И. оспорва жалбата, моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски, съгласно
представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и като такава
подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран е иск с правна квалификация чл. 357 от
Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 2 от КТ предявен
от К. Д. Т., ЕГН ********** срещу „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК ********* за отмяна
на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Ищецът
твърди, че работи в „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на сключено
между страните трудово правоотношение, на длъжност „***”. С атакуваната заповед му
било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Твърди, че
наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразно, от една страна
предвид на обстоятелството, че не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина, а от
друга - доколкото наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриване
на нарушението. Отделно от това това излага обстоятелства за упражняване на вербален
тормоз от служители на дружеството след отказа му да подпише анекс къв трудовия си
договор, с чието съдържание не бил съгласен, което било повод да му се наложи това
наказание.
Ответното дружество оспорва предявения иск. Твърди, че на 31.05.2022г. ищецът
проявил поведение грубо нарушаващо обичайните норми на учтивост и стандартите на
дружеството за професионално поведение. В тази връзка на 8.06.2022г. бил съставен
констативен протокол, в което било установено извършеното дисциплинарно нарушение от
вътрешна комисия, като след завръщане на служителя от ползвания от него в периода
21.07.2022г и 22.07.2022г. отпуск, на 8.08.2022г. му била изпратена покана за даване на
обяснения, връчена на 9.08.2022г. по куриер. От ищеца били дадени писмени обяснения по
имейл на 10.8.2022г., след което била издадена заповед за налагане на наказанието, връчена
на ищеца по куриер на 11.08.2022г. Наказанието било наложено в срок, доколкото ищецът е
ползвал три дена платен годишен отпуск – на 8.06.2022г., 21 и 22 юли 2022г. Извършеното
от ищеца било в противовес с член 2, ал. 7 от Правилник за вътрешния трудов ред на
дружеството, като освен това ищецът останал безкритичен към поведението си и незачитал
правилата на поведение. Неверни били твърденията на ищеца за това, че бил подложен на
системен вербален тормоз след отказа му да подпише анекс към трудовия договор,
предвиждаш задължението му да подписва всякакви документи свързани с трудовия договор
в офиса на дружеството в град София.
За да постанови обжалваното решение, с което предявения иск е отхвърлен,
2
районният съд е приел, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение.
Атакуваната Заповед е издадена от лице, носител на дисциплинарна власт, при спазване на
процедурата по налагането на дисциплинарно наказание и в срока по член 194,ал. 2 от КТ.
Заповедта е връчена на ищеца, като преди преди налагане на дисциплинарното наказание от
ищеца са искани обяснения за всички нарушения, за които е наказан. Заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, доколкото съдържа
всички задължителни реквизити - описани нарушенията, какво представляват те, за кой
период са извършени и кога са констатирани, какви точно нарушения на трудовата
дисциплина е извършил ищеца, неизпълнение на какви трудови задължения представляват
тези нарушения и по кой текст на КТ се квалифицират. Ищецът е наказан за грубо
потъпкване ценностите на ТТЕК, сред които особено значение има принципът „да действаме
като едно“, който изисква от всички служители глобално да демонстрират интегритет и да
проявяват уважение към своите колеги, които нарушения при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че ищецът е извършил, като е
констатирал, че последният не е проявил самокритичност към извършените от него
нарушения на етичните правила и норми. С оглед на това, решаващият съд е приел, че
извършените нарушения са достатъчно тежки да обосноват налагането на второто по
тежест дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, поради което е отхвърлил
предявения иск като неоснователен.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице
нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да
отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на основание чл. 269, изр. 2
от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя
и/или въззиваемата страна. В тази връзка настоящият състав като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд,
като същата не се оспорва. Събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени
правилно, преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на
основание чл. 272 от ГПК касателно фактическата обстановка, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния акт.
Оплакването, което е направено пред първата инстанция и се поддържа пред
настоящата инстанция касае неспазване от работодателя на предвидения от законодателя в
разпоредбата на чл.194 ал.1 КТ преклузивен двумесечен срок от откриване на нарушението.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това – кога е открито нарушението
3
от страна на работодателя на 31.05.2022г., в каквато насока са твърденията на ищеца или на
08.06.2022г., денят в който е съставен Констативен протокол за установяване на извършено
дисциплинарно нарушение - в каквато насока са твърденията на ответното дружество –
работодател.
Съгласно трайната практика на ВКС, „откриване на нарушението", по смисъла на чл.
194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими
допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да
наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Узнаването на тези обстоятелства
от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са
започнали да текат./ Решение №231 от 13.06.20-11г. на ВКС по гр.д.№858/2020г. ,четвърто г.о. по реда на
чл.290 ГПК/
В конкретният случай, действително нарушение на трудовата дисциплина е
допусната от ищеца на 31.05.2022г., като безспорно за тези обстоятелства е разбрал прекия
ръководител на ищеца - М. Е. Ю. и Б. И. Р., в качеството на м. „***“ в ответното
дружество / виж свидетелски показания на л.169 и л.170 от делото на ПРС /. Узнаването на тези
обстоятелства от служители на работодателя, обаче не означава, в какъвто смисъл е
практиката на ВКС, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.
Настоящият съдебен състав приема, че работодателят е узнал факта на извършване на
нарушението на 08.06.2022г., в деня в който е съставен Констативен протокол за
установяване на извършено дисциплинарно нарушение, тъй като именно в този протокол са
визирани съществените признаци на процесното дисциплинарно нарушение допуснато от
ищеца.
Установено е, че във връзка с изготвения Констативен протокол за установяване на
извършено дисциплинарно нарушение от 08.06.2022г., ищецът е предоставил обясненията
си по имеил изпратен до работодателя. След преценката им, работодателят е приел, че се
касае за нарушение на трудовата дисциплина, поради което е наложил дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
Няма спор между страните, че процесната заповед е връчена на ищеца лично, чрез
куриерска служба „Спиди“ на 11.08.2022г., както и че служителят е ползвал три работни
дни платен годишен отпуск на 08.06. 2022г. и в периода от 21.07. до 22.07.2022г., през
които дни на платен годишен отпуск, срокът по чл.194 ал.1 КТ не тече. Изложеното
обосновава извода, че налагането на дисциплинарно наказание от страна на работодателя на
дата 11.08.2022г. е извършено в законоустановения срок по чл.194 ал.1 КТ. Субективното
4
потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ не е било преклудирано, поради което наведените в тази насока възражения
от ищеца пред първата инстанция и подържани пред настоящата инстанция, се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение на оплакването на ищеца, че не е извършвал нарушения на трудовата
дисциплина, съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода, че ищецът
е извършил описаните в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения, с оглед на
което настоящият съдебен състав споделя, направения от районния съд извод, за
съразмерност на наложеното наказание със степента на констатираните нарушения.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
Предвид крайния изход от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, по отношение на които е направено възражение за
прекомерност .Ето защо съдът като взе предвид, фактическата и правна сложност на спора,
както и процесуалната активност на упълномощения от страната адвокат, намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 6 586.52 лева, следва да бъде
редуцирано на 1500лв, която сума следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4116/06.12.2022г., постановено по г.д.№11797/2022 г.
по описа на РС Пловдив, първи гр.с.
ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.*** / чрез да заплати на
„ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1 500лв / хиляда и петстотин лева/,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5