№ 32
гр. Русе , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. (К. Т.), чрез адв. М. П. – АК-Русе
депозирана против наказателно постановление № 38-0002359/22.12.2020г.,
издадено Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда
на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 14
ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 12, § 3, втори тире от Приложение „Контролен уред“ AETR
ДВ 28 от 1995г.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, както и наложеното общо
наказание е явно несправедливо. Оспорват направените в НП фактически
констатации и се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
издадено в противоречие на основните принципи относно кредитираното и
тълкуването на събраните доказателства, без да се изследва задълбочено и
безпристрастно фактическа обстановка. Твърди се, че именно поради
многочасовото престояване, водачът многократно е запалвал и гасил
двигателя, което вероятно е дало отражение на превключващия механизъм на
1
монтирания в товарния автомобил тахограф, без водачът да е въздействал по
никакъв начин и отчетените минути са минимални и не биха въздействали по
никакъв начин на предвижването на товарния автомобил, нито представлява
опасност нза водача или останалите участници в движението. Релевират се
доводи, че нарушението обосновава признаците на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по същество.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение
на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана
е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 285384/21.12.2020г., за това, че на
21.12.2020г., около 21,20 часа, в град Русе, в района на ГКПП „Дунав мост”
изход от Република България, управлявал товарен автомобил марка
Мерцедес, кат. N 3, с рег. № 27ВСА89, оборудван с дигитален тахограф със
2
сериен № 430015, с прикачено към товарния автомобил полуремарке марка
Alim, кат. О4, с рег. № 34LN6195, като извършвал международен обществен
превоз, попадащ в обхвата на АETR от Р. Турция за Румъния, съгласно CMR
от 17.12.2020г., като извършил следното нарушение: На дата 21.12.2020г., от
20,20 часа до 20,57 часа и от 20,58 часа до 21,14 часа, при престой в колона
от изчакващи автомобили с цел преминаване през ГКПП Дунав мост от Р.
България за Румъния, като водач не е използвал правилно превключващия
механизъм на монтирания в товарния автомобил дигитален тахограф.
Превключващият механизъм е бил поставен в положение „Почивка“, а е
трябвало да бъде поставен в положение „Друга работа“, което се установява
от компютърните разпечатки от карта на водача № 2543105624771000.
Така приетите за осъществили се факти, са били субсумирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 12, § 3, второ тире от Приложение
„Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78а, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за
така приетия за осъществен състав на нарушение по чл. 12, § 3, второ тире от
Приложение Контролен уред AETR ДВ 28 от 1995г., на основание чл. 93в, ал.
14 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в
3
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Видно от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на
НП е било преведено от български на турски език на нарушителя от
назначения преводач. От представените по делото Акт за назначаване на
преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ (лист 9 от делото)
безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото съдържание на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което обосновава и
извод, че нарушителят е бил запознат с всички факти, приети за осъществили
се от страна на административнонаказващия орган и конкретните състави на
нарушения, които му се вменяват във вина, чрез посочване на фактите и
правната им квалификация.
АУАН е предявен за подпис на нарушителя и на същия е бил връчен
препис от него, в присъствието на назначения преводач, които обстоятелства
нарушителят е удостоверил собственоръчно с подписа си, с което му е
осигурено правото да изложи своите обяснения и възражения във връзка със
съставения му АУАН и му е осигурена възможност да реализира в пълнота
правото си на защита.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни, ангажираните в
жалбата твърдения, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на
него НП са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила, които да имат за своя последица
отмяна на оспореното наказателно постановление.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
4
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 12, § 3,
второ тире от Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., както от
обективна, така и от субективна страна.
Както от гласните доказателства, приобщени посредством разпита в
процесуалното качество на свидетел на актосъставителя, така и от писмените
доказателствени средства – разпечатка от дигиталната карта на водача,
безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят е извършвал
международен автомобилен превоз, по смисъла на чл. 1, б. „з“ от
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), попадащ в обхвата
на спогодбата, съгласно чл. 2, т. 1 от спогодбата, поради и което следва да
намерят приложение разпоредбите на същата.
Съгласно чл. 12, § 3 от Приложение „Контролен уред“ АЕТR, ДВ 28
от 1995г. водачите са длъжни да задействат превключващите механизми,
позволяващи отделното и различимо записване на посочените в цитираната
разпоредба периоди от време по букви „а“, „б“, „в“ и „г“, като в случая
водачът не е използвал правилно превключващия механизъм, тъй като на дата
21.12.2020г., от 20,20 часа до 20,57 часа и от 20,58 часа до 21,14 часа, при
престой в колона от изчакващи автомобили с цел преминаване през ГКПП
Дунав мост от Р. България за Румъния, превключващият механизъм е бил
поставен в положение „Почивка“.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 1, б. „м“ на AETR „почивка“ е
всеки непрекъснат период, през който водачът може свободно да разполага
със своето време. Безспорно, времето през което водачът е бил в колона от
изчакващи автомобили с цел преминаване през ГКПП Дунав мост, при което
е придвижвал управляваното от него моторно превозно средство през
определени периоди от време, след което е спирал за изчакване, не
представлява „почивка“, по смисъла на цитираната легална дефиниция и не се
изключва от приложимия режим „друга работа“.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са
намерили отражение всички обективни елементи от състава на това
нарушение, а именно, че в конкретния период се е намирал в колона,
5
изчакваща преминаване на ГКПП „Дунав мост“, което обстоятелство е
налагало дигиталния тахограф да бъде поставен в режим „друга работа“, като
във волево отношение, същият пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
Правилно е издирена и приложена съответната за това нарушение
санкционната норма на чл. 93в, ал. 14 ЗАвП, съгласно която Водач, който не
използва правилно превключващия механизъм на тахографа, се наказва с
глоба 500 лв., какъвто именно размер на административното наказание е
наложен на жалбоподателя.
По изложените мотиви, неоснователни са ангажираните с жалбата
твърдения, че наказателното постановление е издадено в противоречие с
основните принципи относно кредитираното и тълкуването на събраните
доказателства, без да се изследва задълбочено и безпристрастно фактическа
обстановка.
Безспорно запалването и гасеното на двигателя е дало отражение на
превключващия механизъм на мотнирания в товарния автомобил тахограф,
както се твърди в жалбата и именно поради тази причина, на водача, съгласно
приетата за нарушена разпоредба е вменено задължението да задействат
превключващите механизми, позволяващи отделното и различимо записване
на посочените в цитираната разпоредба периоди от време.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 20.12.2019г., постановено по КАНД № 346 по
описа на съда за 2019г., Решение от 28.07.2020г., постановено по КАНД №
202 по описа на съда за 2020г. и Решение от 25.09.2020г., постановено по
КАНД № 292 по описа на съда за 2020г.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. По делото не са налице нито многобройни, нито едно, но
изключително смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство, за да
се приеме, че се касае за маловажен случай и да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В случая, чрез неправилното използване на
превключващия механизъм за посочения в АУАН и НП два периода, водачът
6
формално е отчел един час и три минути почивка, а не се касае, както е
посочено в жалбата за кратки периоди от време. Именно с оглед гарантиране
безопасността на транспорта като дейност, представляваща източник на
повишена опасност е налице строга регламентация на почивките на водачите,
което също сочи и на по-висока степен на обществена опасност на
извършеното деяние и изключва приложението на чл. 28 ЗАНН в настоящия
случай.
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от
23.06.2017г., постановено по КАНД № 113 по описа на съда за 2017г.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0002359/22.12.2020г., издадено Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на К. Т. (К. Т.) ,
гражданин на Р. Турция, роден на 01.01.1970г., на основание чл. 93в, ал. 14
ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500
(петстотин) лева, за нарушение по чл. 12, § 3, втори тире от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7