РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Бургас, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря М.а Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500203 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 203/2025г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Прокуратурата на Република
България, представлявана от прокурор при ОП Бургас, против решение №
192/17.03.2025г. по гр.дело № 915/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд в
частта, с която е осъдена да заплати на Т. Н. А. сумата от 7 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление, ведно със законната лихва от 09.04.2024г. до окончателното
изплащане.
Намира, че съдът неправилно е приел, че е осъществен фактическият
състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и са доказани претендираните по делото вреди
в резултат на действията на Прокуратурата по ДП № 51- РП/18.10.2023г. При
преценка на показанията на свидетелите на ищеца не е отчетена тяхната
предубеденост и заинтересованост. От тях не се установява връзка между
процесните вреди и извършените спрямо ищеца действия по разследването.
Оспорва се извода на съда, че негативните емоции на ищеца са в резултат
увреждането, като се посочва, че се дължат и на претърпяната загуба на
близък роднина, както и поради лични конфликти с неговата съпруга,
необходимостта от грижа за болни родители и поради отнемането на
1
разрешителното му за съхранение и носене на личното и служебното му
оръжие. Съдът неоснователно е приел, че наказателното производство е
влошило възможността на ищеца за професионално израстване и, че
незаконното обвинение му е причинило страх и невроза от евентуалното му
осъждане, както и, че са засегнати неговите чест и достойнство. Неправилно е
прието според страната и наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените здравословни проблеми на ищеца от началото на юни, 2024г. и
досъдебното производство от 2023г.
Страната възразява, че размерът на присъденото обезщетение е
прекомерно завишен, несъответстващ на принципа на справедливост и на
съдебната практика. Навеждат се оплаквания, че не е извършена преценка на
всички обективни обстоятелства. Не е отчетено, че по време на наказателното
производство ищецът не е прекъсвал професионалната си дейност, няма
доказателства за промяна в социалния или в професионалния му статус, нито
в обичайния му начин на живот.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него
да бъде постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или
евентуално, да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Въззивна
жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
иск против Прокуратурата за осъждането и за обезщетение за неимуществени
вреди над уважения размер от 7000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. е
подадена от Т. Н. А., чрез пълномощника адв. С. Иска се отмяната му в тази
част и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Според
страната не е отчетено, като увреждащо задържането на ищеца за 72 часа,
въпреки, че е посочено в обстоятелствената част на решението. От
представените документи е видно, че ищецът е задържан за 72 часа за
довеждането му пред Военен съд – Сливен. При преценка на искането за
налагане на мярка „задържане под стража“ съдът е намерил за неправилна
квалификацията на деянието и е установил, че се касае за лека телесна
повреда. Предходната инстанция не е обсъдила твърденията на ищеца и
представените доказателства за повдигане на обвинение без правно и
фактическо основание, предвид характера на телесната повреда изисканите
доклади от Службата за закрила на детето, Социално подпомагане,
посещенията в детската градина на детето и разпита на съседи. Твърди се
умисъл в повдигане и поддържане на обвинението с цел откриване на други
действия на ищеца. Съдът неоснователно е приел, че част от претендираните
вреди са причинени от полицейските органи. Съгласно чл.399 НПК органи на
военното досъдебно производство са военният прокурор и военните
разследващи органи – военни следователи и военни разследващи полицаи. На
ищеца по разпореждане на военния разследващ полицай е извършена и
полицейска регистрация, извършен е обиск и претърсване в дома му и му е
2
отнето оръжието. Намира, че от изложеното следва, че са доказани всички
действия, посочени в исковата молба и водещи до неблагоприятни последици.
Касае се за действия, пряко свързани с незаконното обвинение, независимо, че
са извършени от полицията, тъй като са по разпореждане на лицата,
извършващи действия по разследване и контрол. Неправилно не е взет
предвид приемът на ищеца в отделение по неврология през 2024г. вследствие
на два негови припадъка, несистемен световъртеж, трудно заспиване,
периодично заекване и завишени стойности на артериално налягане от края на
май, 2024г. Смъртта на брат му е настъпила близо година и половина след
болничния му прием, а според вещото лице оплакванията не са били с особена
интензивност. Съдебното решение не съдържа произнасяне по твърденията за
невъзможност ищеца да упражнява трудовите си задължения в резултат на
отнемането на оръжието му.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по
отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер и наказателното производство е прекратено.
Ищецът е поискал обезщетение за понесени от него неимуществени
вреди от незаконно обвинение.
Не е спорно по делото и се установява, че срещу ищеца е образувано
наказателно производство, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем
постановление за привличане на обвиняем от 18.10.2023г. за престъпление по
чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.129 ал.1 от НК, за това, че на 16.10.2023 год. в
гр.Поморие причинил на съпругата си Я. А. средна телесна повреда в
условията на домашно насилие, бил е разпитан в качеството на обвиняем, а
на 17.10.2023г. със заповед на Военна полиция Сливен ищецът е бил задържан
за срок от 24 часа и освободен на 18.10.2023г. в 16.05 ч.
На 18.10.2023г. е било внесено искане за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, което е отхвърлено с определение №
24/19.10.2023г. по ЧНД № 103/23г. по описа на ВС Сливен и на ищеца е взета
мярка „подписка“.
На 14.12.2023г. ищецът отново е разпитан в качеството на обвиняем, а на
22.01.2024г. е проведена очна ставка между ищеца и пострадалата Я. А.
На 31.01.2024г. ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление
от същата дата за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.130 ал.2 от НК, за
това, че на 16.10.2023г. в гр. П. причинил на съпругата си Я. А. лека телесна
повреда в условията на домашно насилие, изразяваща се в отток и леко
ограничени движения в областта на дясна гривнена става. На същата дата е
разпитан в качеството на обвиняем.
3
С постановление на военен прокурор при ВОП Сливен от 14.03.2024г.
наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК
(поради недоказаност на обвинението). Постановлението е било връчено на
ищеца по. пощата с обратна разписка на 01.04.2024г. (л.78, ДП №51-
РП/18.10.2023г. по описа на ВОП Сливен) и не е било обжалвано, поради
което е влязло в сила на 09.04.2024г.
Общата продължителност на наказателния процес е пет месеца.
Ищецът по това време е редник 3-ти клас, на служба в БА от 2021г. и на
длъжност „мл. специалист по приемане и съхранение на ГСМ“ в транспортен
взвод. Иззето му е оръжието, настъпила е промяна в тази връзка при носене на
службата.
По същото време, за което страните не спорят, Т. А. участва в качеството
на частен обвинител, граждански ищец и свидетел по НОХД № 516/24г. по
описа на БОС за убийството на брат му, което по свидетелски показания му се
отразило емоционално натоварващо.
По свидетелски показания по време на досъдебното производство са
инициирани и действия на социалните служби, доколкото в семейството е
отглеждано дете на * г. и като резултат случаят е станал известен и в
**********************.
Представена е медицинска документация и е изготвена и приета
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че за периода от
03.06.2024г. до 06.06.2024г. ищецът е бил приет в Отделение по нервни
болести при УМБАЛ Бургас с диагноза „припадък с неясна етиология“.
Според уточненията на в.л. д-р Т. в съдебно заседание, това е по-скоро доказан
симптом на заболяване, което не е уточнено. Заключението е в смисъл, че
припадъкът може да бъде провокиран от силен стрес – както от загуба на
близък, грижа за тежко болни родители, така и от неприятните емоции от
воденото наказателно производство, като горните събития предхождат
постъпването в лечебното заведение. Според заключението, липсват данни
заболяването да е с голяма давност, което не изключва разглежданото
увреждане като фактор от комплекса от обстоятелства, стоящи в основата на
генериране на силен стрес, на липсва категоричност по медицинските
критерии незаконното обвинение да е непосредствената причина.
С оглед така установените пред съда факти, съдебният състав приема, че
по делото е доказано правопораждащото основание по реда на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял
от повдигнатото му незаконно обвинение, по което наказателното преследване
е прекратено от ответника.
Спорен е единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение от
Прокуратурата на РБ, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните
4
органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи
обезщетение за всички причинени неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от образувано наказателно производство и от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано поради това, че деянието не е извършено от лицето, независимо
дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица,
(разяснения, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда).
Основанието за ангажиране на отговорността е обективният факт на
прекратяване на наказателното производство.
По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените
неимуществени вреди се определя от съда съобразно чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в
раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.
В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко
критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а
именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е 5
месеца), личността на ищеца и неговия авторитет в обществото (млад човек,
без доказани предходни негативни обществени прояви, обществено
ангажиран), настъпилите промени в поведението му, за които свидетелстват
разпитаните свидетели са основата за определяне на обема на вредите.
Към посочените релевантни за определяне на справедливото
обезщетение обстоятелства, следва да бъдат прибавени характерът на
престъплението по повдигнатото обвинение, а така също интензитетът на
наказателното преследване - привлечен е като обвиняем за престъпление от
общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и което е
особено осъдително , като извършено при условията на домашно насилие.
Ищецът е търпял мярка за неотклонение „подписка“, която не се отличава със
значителни ограничения в личната или имуществената сфера. Изземването на
служебното оръжие е в пряка връзка с повдигнатото обвинение и
допълнително внася напрежение в отношенията на ищеца на работното му
място. Случаят е станал известен на работното място на ищеца, сред колегите
му, така и в близкото му обкръжение – съседи и приятели, членовете на
семейството.
Според въззивника-ищец доказаните по делото вреди са неправилно
оценени, като в резултат е определено обезщетение в по-нисък размер.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига
до крайни изводи, които не се различават от изложените в обжалвания
съдебен акт.
Несъмнено в този случай са налице вредни последици, които се
определят като обичайни, като при оценката на вредното отражение е оценен
5
в достатъчна степен факторът обща продължителност на наказателното
преследване, което при доказаното повторно повдигане на обвинение за лека
телесна повреда сочи на намаляване на интензитета. Превантивните мерки,
предприети от разследващия полицай по отношение на изследване на
семейната среда на малолетното дете не са в пряка връзка с провеждането на
наказателното производство и ответникът не може да е ангажиран за
обезщетение на неимуществените вреди от разгласяването.
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство и добро
име в обществото, като при определяне на паричния им еквивалент съдът
следва да съобрази и икономическият растеж и стандарта на живот към датата
на увреждането - 13.05.2024г . Стандартът на живот в страната като критерий
за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
възприет и в решение № 55 от 11.03.2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ВКС, ІV
г.о., който критерий не обосновава извод за по-висок размер на обезщетението.
Като съобрази в съвкупност изложените обстоятелства въззивният съд
намира, че сумата от 7 000лв. в достатъчна степен съответства на доказаните
по делото неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. В останалата част, до предявения размер за
обезщетение за неимуществени вреди, искът не е подкрепен доказателства за
понесени вреди в такъв обем, който да съответства на посочения размер,
поради което е неоснователен като недоказан.
По изложените съображения въззивният съд достига до крейни изводи,
съвпадащи с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
Поради неоснователност на въззивните жалби разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/17.03.2025г. по гр.дело № 915/2024г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7