Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./17.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 696/2020 г.
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Б.П.С., сграда 6 срещу Ф.Х.Е.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правни
квалификации както следва:
1/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане за признаване за
установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 102,48 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.09.2016 г. относно
мобилен номер **********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.;
2/
чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с
искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 112,47 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.04.2017 г. относно мобилен
номер **********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.;
3/ чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 62,46 лева,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 06.02.2018 г. относно мобилен номер **********, сключен между
„Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.;
4/ чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 169,26
лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за лизинг от 26.08.2017 към договор от 12.04.2017 г., сключен между „Т.Б.“
ЕАД и Ф.Х.Е.Р.;
5/ чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 184,80
лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за лизинг от 06.02.2018 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.;
6/ чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 254,85
лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода от месец юли 2018
г. до месец юли 2019 г. на договор за лизинг от 26.08.2017 г. относно предоставено
устройство SAMSUNG, модел Galaxy J7
2017 Dual Black, сключен
между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.;
7/ чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 213,80
лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода от юли 2018 г. до
януари 2020 г. на договор за лизинг от 06.02.2018 г. относно предоставено
устройство NOKIA, модел 6 Black, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ищецът и ответникът са
сключени следните договори: 1/ на 08.09.2016 г. – договор за мобилни услуги за
мобилни услуги за мобилен номер **********. Правоотношенията между страните са
подновени с подписването на допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 08.02.2017 г. с предпочетена програма „нон
стоп“ 40,99 лева със срок на действие 24 месеца до 08.02.2019 г. Твърди, че е
сключен с ответника и втори договор за мобилни услуги от 12.04.2017 г. с
предпочетен мобилен номер ***********с уговорен срок на действие 24 месеца.
Налице е подписано допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от
26.08.2017 г. с предпочетена абонаментна програма Тотал
44.99 лева със срок на действие 24 месеца. Посочва, че с ответника е сключен и
трети договор за мобилни услуги от 06.02.2018 г. с предпочетен мобилен номер ***********с
уговорен срок на действие 24 месеца до 06.02.2020 г. Заявява, че между страните има
сключени два договора за лизинг един от 26.08.2016 г., с който на лизингополучателя е предостовено
за временно и възмездно ползване устройство с марка SAMSUNG, модел Galaxy J7
2017 Dual Black с обща
лизингова цена от 407,76 лева платима чрез внасяне на 23 месечни вноски – всяка
в размер на 16,99 лева и втори от 06.02.2018 г., с който на лизингополучателя
е предоставено за временно и възмездно ползване устройство с марка NOKIA, модел 6 Black с обща лизингова цена от 256,56
лева платима чрез внасяне на 23 месечни вноски – всяка в размер на 10,69 лева. Заявява, че ответникът е ползвал услугите
предоставени по силата на сключените договори, но поради неплащане на дължимите
суми за два поредни месечни периода, е спрял предоставянето на услугите и е
прекратил едностранно договорите като е начислил неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги и договори за лизинг, както и оставащите
незаплатени лизингови вноски по договорите за лизинг. Посочва, че поради
неизпълнението на договорните задължения на ответника, право на ищеца е
ангажира отговорността му за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване
на сключения абонамент както следва – по договор за мобилни услуги от
08.09.2016 г. относно мобилен номер ***********– 102.48 лева; по договор за
мобилни услуги от 12.04.2017 относно мобилен номер ***********– 112,47 лева; по
договор за мобилни услуги от 06.02.2018 г. относно мобилен номер ***********–
62,46 лева; по договор за лизинг от 26.08.2017 г. – 169,26 лева и по договор за
лизинг от 06.02.2018 г. – 184,80 лева.
Посочва, че са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски
дължими след месец юни 2018 г. относно устройство с марка SAMSUNG, модел Galaxy J7
2017 Dual Black в размер на
254,85 лева за периода от юли 2018 г. до юли 2019 г. и относно устройство с
марка NOKIA, модел 6 Black в размер на 213,80 лева за периода
от юли 2018 г. до януари 2020 г. Твърди, че за претендираните
суми е издадена фактура № ********************г. Посочва, че е налице издадена
заповед за изпълнение за претендираната сума в размер
на 102,48 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.09.2016
г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.. По отношение на останалите претендирани суми предявява осъдителни искови претенции.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от страна на ответника чрез назначения особен представител. Твърди,
че исковите претенции са недопустими предвид липсата на идентичност между претендираните суми и издадената заповед за изпълнение.
Оспорва ответницата да се намира в договорни отношения с ищцовото
дружество, както и наличието на влезли в сила общи условия, които да
регламентират отношенията между тях. Оспорва изцяло основателността на претенции,
както и факта, че същите са определени правилно по размер. Твърди, че
ответницата не е подписвала договор за лизинг от дата 26.08.2017 г. и от дата
06.02.2018 г. и не е получавала устройствата по същите. Заявява, че претендираната сума за дължими лизингови вноски не е
правилно изчислена въз основа на валидно сключени между страните лизингови
договори. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът след като
се запозна с материалите по
делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 08.09.2016 г. се установява,
че между "Т.Б." ЕАД и Ф. Х.Е.Р. е сключен
договор за мобилни услуги, по силата
на който търговското
дружество се е задължило да предоставя
за срок от 24 месеца далекосъобщителни
услуги относно телефонен
номер **********, срещу насрещната
престация – парично месечно възнаграждение в размер
на 29,99 лв. Посочено е, че фактура
за ползваните услуги се издава
на 15-то число всеки месец.
Приета като писмено доказателство е
декларация съгласие от 08.04.2016 г., подписана от Ф.
Х.Е.Р., от която е видно, че същата
е получила екземпляр от общите
условия на «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Като писмено доказателство е прието
и приложение – ценова листа за абонаментните планове за частни лица от 08.02.2016
г. Прието по делото е допълнително споразумение от 08.02.2017 г., по силата на което търговското дружество се е задължило
да предоставя за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги относно телефонен номер **********,
срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер
на 40,99 лв. В т. 4 от допълнителното
споразумение е договорено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от
оператора на потребителя с горепосочения фиксиран номер през срока, посочен в чл. 2 от този раздел по
вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим
карта до края на този срок. Приета
като писмено доказателство е декларация съгласие
от 08.02.2017 г., подписана от Ф. Х.Е.Р., от която е
видно, че същата е получила екземпляр
от общите условия на «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Като писмено доказателство е прието
и приложение – ценова листа за абонаментните планове за частни лица от
08.02.2017 г.
На 12.04.2017 г. е сключен договор за мобилни фиксирани услуги между Ф.
Х.Е.Р., ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК ********* относно
използването на мобилен номер **********, с който на абоната е предоставен абонаментен план „Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути“. Уговорено е,
че фактурата, отразяваща използваните услуги се издава на 15-то
число всеки месец. По същият търговското дружество се е
задължило да предоставя далекосъобщителни услуги, съобразно
избраният план срещу месечно възнаграждение в размер
на 30,99 лева. Срокът на договора е две години, считано от влизането му в сила на 12.04.2017 г. Приета
като писмено доказателство е декларация съгласие
от 12.04.2017 г., подписана от Ф.Х.Е.Р., от която е
видно, че същата е получила екземпляр
от общите условия на «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Прието по делото е допълнително споразумение от 26.08.2017
г., по силата на което търговското дружество се е задължило
да предоставя за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги относно телефонен номер **********,
срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер
на 44,99 лв. В т. 4 от допълнителното
споразумение е договорено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от
оператора на потребителя с горепосочения фиксиран номер през срока, посочен в чл. 2 от този раздел по
вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим
карта до края на този срок. Приета
като писмено доказателство е декларация съгласие
от 26.08.2017 г., подписана от Ф. Х.Е.Р., от която е
видно, че същата е получила екземпляр
от общите условия на «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Като писмено доказателство е прието
и приложение – ценова листа за абонаментните планове за частни лица от 26.08.2017
г.
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 06.02.2018 г. се установява,
че между "Т.Б." ЕАД и Ф. Х.Е.Р. е сключен
договор за мобилни услуги, по силата
на който търговското
дружество се е задължило да предоставя
за срок от 24 месеца далекосъобщителни
услуги относно телефонен
номер **********, срещу насрещната
престация – парично месечно възнаграждение в размер
на 24,99 лв. Посочено е, че фактура
за ползваните услуги се издава
на 15-то число всеки месец.
Приета като писмено доказателство е
декларация съгласие от 06.02.2018 г., подписана от Ф.
Х.Е.Р., от която е видно, че същата
е получила екземпляр от общите
условия на «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Като писмено доказателство е прието
и приложение – ценова листа за абонаментните планове за частни лица от
06.02.2018 г. В договора е посочено, е посочено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора
на потребителя с горепосочения фиксиран
номер през срока, по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за
всяка една сим карта до края на този
срок.
Като писмени доказателства
по делото са приети Общи условия на «Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. От раздел пет, т. 27е видно, че плащанията по фактурите ке извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването
й.
По делото е представена
фактура от 15.06.2018 г., с получател Ф. Х.Е.Р. на стойност 1485,67 лева със срок за
плащане 30.06.2016 г.
Като писмено доказателство
е приета спогодба от 2018
г. между Комисия за защита на потребителите
и „Т.Б.“ ЕАД, с която е предвиден размерът
на неустойката да бъде по-нисък от предвидения във вече сключения с клиента договор.
С протоколно определение от 19.02.2021 г. по гр.д. № 696/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна, състав на съда е изключил от като доказателства по делото договор
за лизинг от 06.02.2018 г. и от 26.08.2017 г. и от 12.04.2017 г.
Съдът с оглед
гореизложената фактическа
обстановка, намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 10571/2019 г. по описа на Районен съд,
град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителната искова претенция. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което
съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца
да предяви иск за установяване на претендираните
вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване
на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на
исковата молба, следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед
съвкупния анализ на приетите
по делото писмени доказателства – договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения
към тях следва
правният извод, че между страните
в настоящото производство са
възникнали валидни облигационни правоотношения
въз основа на сключените
между тях договори - Договор за мобилни услуги от 08.09.2016
г. с предпочетен номер **********, изменен с допълнително споразумение от
08.02.2017 г., договор за мобилни услуги от 12.04.2017 г. с предпочетен номер **********,
изменен с допълнително споразумение от 26.08.2017 г., договор за мобилни услуги
от 06.02.2018 г. с предпочетен номер **********.
Процесните договори, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални,
двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на
сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни
задължения.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел,
видно от самите договори и от приетите като писмени доказателства – декларации.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство
са възникнали действителни материални договорни правоотношения по силата на
сключените между тях договори. Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
нужно те да се доказват. За да разполага с възможността да претендира
неустойка, кредиторът следва да установи, че същата е договорена с длъжника, т.
е. че последният е изразил съгласие да понесе санкция в претендирания
размер и период в случай, че не изпълни или закъснее да изпълни задължението
си.
Съгласно Договорите за мобилни услуги в случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока на
договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата за стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка сим карта до края на този срок.
Предвиденото в споразумението предсрочно
едностранно прекратяване по своята правна същност съставлява особен случай на
разваляне на двустранен договор поради неизпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД, поради
което доколкото нито в рамковия договор, нито в договора за мобилни услуги,
нито в допълнителното споразумение е предвиден ред за упражняването на това
право от страна на кредитора, то в съответствие с общите правила за разваляне
на двустранен договор регламентирани в чл. 87 и сл. ЗЗД, тъй като се касае за
договор сключен в писмена форма, настоящият състав приема, че в случая
предупреждението за развалянето на договора е следва да бъде направено писмено
/чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. В исковата молба липсват твърдения относно
обстоятелството от коя дата мобилния оператор счита договорите за прекратени,
нито дали е отправено нарочно волеизявления за разваляне на договорите, което
да е достигнало до абоната.
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прекрати
договора, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина, за която
отговаря, след като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че
след изтичане на срока ще смята договора за развален, което следва да се
направи в писмен вид с оглед, че двата процесни
договора са сключени в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са
ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил
валидно правото си да развали договорите и същите не са били прекратени преди
изтичане на уговорения срок, поради и което претенциите му за заплащане на
неустойка са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
За яснота на страните съдът следва да посочи, че клаузите от договорите
за мобилни услуги, установяващи, че длъжникът дължи и неустойка в случай на
прекратяване на договора в размер на месечните абонаментни такси до края на
срока на договора, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните. Неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. В този смисъл са мотивите, развити в т. 4
от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК
на ВКС. В случая предвидената в договорите за мобилни услуги неустойка е в
размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на
договора, след предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е
установено, че потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без
да получава насрещна престация и да ползва
предоставените от оператора услуги. Следователно операторът получава очакваната
и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация
до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената
неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на
длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази
стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното
задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен,
абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без
да може да ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за
неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не
пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана
в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Фактът, че в последствие е сключена спогодба между Комисия за защита на
потребителите и „Т.Б.“ ЕАД, с която е предвиден размерът на неустойката да бъде
по-нисък от предвидения във вече сключения с клиента договор, която се
представя като доказателство по делото, не може да санира
изначално нищожна клауза и да породи задължение за заплащане на претендирана неустойка. Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира заплащане на
неустойката частично, а именно в размер на сбора от три месечни абонаментни
такси, не санира недействителността на клаузата,
която представлява правопораждащият юридически факт –
нормата, установяваща неустоечното задължение. След
като последната е изцяло недействителна, не може по нея да се претендира дори
частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с нормите на
добросъвестността.
Поради така изложените съображения исковите претенции с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 102,48 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 08.09.2016 г. относно мобилен номер **********, сключен между „Т.Б.“
ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 112,47 лева, представляваща
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
12.04.2017 г. относно мобилен номер **********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.
и с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 62,46 лева, представляваща дължима
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.02.2018
г. относно мобилен номер **********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.
подлежат на отхвърляне.
С оглед установената по делото фактическа обстановка и предвид липсата
на доказателства, установяващи сключени между ищеца и ответника договори за
лизинг, следва изводът, че не е доказано наличието на валидно възникнали
облигационни отношения въз основа на сключени договори за лизинг от 06.02.2018
г. и от 26.08.2017 г. към договор от 12.04.2017 г. Само на това основание съдът
следва да отхвърли исковите претенции с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка
с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
169,26 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за лизинг от 26.08.2017 към договор от 12.04.2017 г., сключен между „Т.Б.“
ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 184,80 лева, представляваща
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 06.02.2018
г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; с правно основание чл. 345 ТЗ във
връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 254,85 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода от месец юли
2018 г. до месец юли 2019 г. на договор за лизинг от 26.08.2017 г. относно
предоставено устройство SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017
Dual Black, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; и с
правно основание чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 213,80 лева, представляваща дължими
лизингови вноски за периода от юли 2018 г. до януари 2020 г. на договор за
лизинг от 06.02.2018 г. относно предоставено устройство NOKIA, модел 6 Black,
сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р..
По отношение на разноските: В
настоящото производство ищецът е поискал присъждане на сторените в
производството разноски, но с оглед отхвърляне на исковите претенции, такива не
му се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Б.П.С., сграда 6 срещу Ф.Х.Е.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правни
квалификации както следва: 1/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
92 ЗЗД с искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че Ф.Х.Е.Р., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 102,48
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 08.09.2016 г. относно мобилен номер **********, сключен между
„Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10571/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна;
2/ с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди Ф.Х.Е.Р.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 112,47 лева, представляваща дължима
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.04.2017
г. относно мобилен номер **********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; 3/ с
правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди Ф.Х.Е.Р.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 62,46 лева, представляваща дължима неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.02.2018 г. относно
мобилен номер **********, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; 4/ с правно основание чл. 92 ЗЗД във
връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди Ф.Х.Е.Р., ЕГН ********** да заплати на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 169,26 лева, представляваща дължима
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 26.08.2017 г. към
договор от 12.04.2017 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; 5/ с правно
основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди Ф.Х.Е.Р., ЕГН
********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 184,80 лева,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг
от 06.02.2018 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; 6/ с правно основание
чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се осъди Ф.Х.Е.Р., ЕГН **********
да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 254,85 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода от
месец юли 2018 г. до месец юли 2019 г. на договор за лизинг от 26.08.2017 г. относно предоставено
устройство SAMSUNG, модел Galaxy J7
2017 Dual Black, сключен
между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.; и 7/ с правно основание чл. 345 ТЗ във връзка с
чл. 232 ЗЗД с искане да се осъди Ф.Х.Е.Р., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 213,80 лева,
представляваща дължими лизингови вноски за периода от юли 2018 г. до януари
2020 г. на договор за лизинг от 06.02.2018 г. относно предоставено устройство NOKIA, модел 6 Black, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.Х.Е.Р.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: