Разпореждане по дело №314/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.111, ал.3 от НПК и е образувано по постъпила жалба от адв. Дуков, защитник на обвиняемия Ш., срещу постановление от 28.09.2011г. на ОП Б. по ДП№ 74/2010г. по описа на ОД на МВР Б., с което е отказано връщането на компютър и документация на “ Енигма” ЕООД претендиращ собственост.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на постановлението, тъй като с него се санирали неправомерните действия по изземването на соченото веществено доказателство. Излагат се доводи в насока, че е изтекъл продължителен период на задържането му, че нито е било средство, нито предмет на престъплението. Набляга се, че иззетият компютър и книжа е собственост на дружеството, а не на обвиняемия и че не се налага задържането му, тъй като били извършени процесуално следствените действия свързани с него, следователно се налага връщането му на собственика.

Жалбата е допустима – същата е подадена срещу акт на прокурора, който подлежи на обжалване и пред съответния компетентен първоинстанционен съд. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна. След запознаване с доказателствата по делото приема за безусловно установено, че ДП № 74/2010г. по описа на ОД на МВР Б. е било образувано с постановление от 23.02.2010г. на ОП Б. срещу неизвестен извършител, затова, че без съответно разрешение през периода от неустановена дата на 2007г. до 23.12.2010г. в Г. Б. е извършвал по занятие банкови сделки, като предоставил на повече от три лица- кредити, за които се изисква такова разрешение- престъпление по чл. 252 ал. 1 от НК. С определение от 06.04.2011г. по НЧХД № 159/2011г. по пои сана ОС Б. съдът е разрешил извършването на претърсване и изземване в офис намиращ се в Г. Б. ж.к. Запад № 21. При извършеното претърсване в посочения офис били открити и иззети документи- договори за заем, 4 бр. тефтери, компютър , флаш памет и др. документи. На 07.04.2011г. В. Ш. бил привлечен в качеството на обвиняеми по посоченото престъпление и същото е прецизирано по отношение деянието , периода и пострадалите лица.

Като констатира сочените данни, настоящият съд намира, че действията в рамките на образуваното досъдебно производство, са редовни от външна страна и че иззетите вещи са приобщена в доказателствената маса при съблюдаване изискванията на чл. 109 и сл. от НПК. Именно поради принципа за съхраняване на веществените доказателства до приключване на наказателното производство, които между впрочем са приобщени по съответния ред, съдът приема, че правилно е отказано от Окръжната П. връщането им на жалещия се, тъй като до настоящия момент не са бил извършени всички процесуално следствени действия с тях. В постановлението се твърди извършване на експертизи. Действително неин собственик е ЮЛ различно от обвиняемия, но последният е ползвателят им, което създава възможност да послужи за изясняване на обстоятелства свързани с престъплението по чл. 252 от НК. В този аспект са несъстоятелни оплакванията за незаконосъобразното им задържане, тъй като наказателното производство и към настоящия момент е висящо в досъдебната си фаза при спазване на процесуалните изисквания за удължаване срока на разследването , самото задържане на вещите е в рамките на разумните срокове. Действително има резон в съображенията в жалбата, че вещите не са на обвиняемия, но съществува процесуална и материално правна възможност за извършване на процесуално следствени действия с нея за установяване на обстоятелства, дали не е послужила за извършване на деянията. По направеното възражение, че чрез задържането се препятства упражняване на собственическите права на трето лице, съдът приема, че ползването на веща от обвиняемия е достатъчно основание за приемането и като веществено доказателство, което има отношение към случая. Веществени доказателства могат да бъдат върнати преди завършване на наказателното производство ако няма да се затрудни разкриването на обективната истина по досъдебното производство. Горните съображения дават основание да се приемат за законосъобразни изводите на прокурора в обжалваното постановление, че с връщането на иззетите вещи ще се затрудни разкриването на обективната истина по делото, още повече, че както многократно е възприемано от съдилищата съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 8 НПК взетите спрямо обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят след изтичането на повече от 2 г. от привличането му в това качество по досъдебното производство, когато то е за извършено тежко престъпление, а такъв в настоящото производство не е изтекъл. Към настоящия момент обаче освен, че се извършват действия по разследването /макар и не с необходимата бързина/, срокът на разследването е в рамките на закона, не може да се приеме, че е неразумно дълъг и само той не е основание за връщане на иззетите вещи. При преценка на изложената фактология съдът приема, че постановлението на ОП по съществото си е правилно, защото вещите са иззети по съответния на НПК ред, тъй като има съмнение, че са били средство на престъплението или че са го улеснили. Изложеното дотук обуславя необходимостта претендираната вещ да продължи да е част от доказателствената маса, тъй като с връщането и би се затруднило разследването и изясняването на обстоятелствата по делото.

Освен изложеното се изтъква, че самият обвиняем и неговият защитник, нямат правен интерес от връщане на вещи, чужда собственост, но с оглед принципа гарантиращ правото им на жалба срещу всички действия на прокурора по наказателното производство водено срещу него , съдът на основание чл. 111 ал. 3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И Е :

ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв. Дуков, защитник на обвиняемия Ш., като ПОТВЪРЖДАВА постановление от 28.09.2011г. на ОП Б. по ДП№ 74/2010г. по описа на ОД на МВР.

Определението на съда е окончателно.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: