Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30. 09.
2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на трети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретаря Елка Григорова, като разгледа докладваното от съдия
Щерева в.н.ч.д. № 1618 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г.В.П.,
срещу разпореждане на съдията докладчик от СРС, НО, 22-ри състав, постановено
на 18.02.2019 г. по НЧХД № 2677/2019 г.,
с което наказателното производство по делото е прекратено.
С жалбата от въззивния съд се иска
да се отмени разпореждането на СРС и да бъде взето решение да се потърси
наказателна отговорност от лицето Г.Г. заради причинена на тъжителя телесна
повреда.
В разпоредително заседание от
20.05.2019 г. въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и
извърши преценка по чл. 327 от НПК, счете, че атакуваният съдебен акт е от
категорията, подлежащи на обжалване по реда на глава XXI от НПК. Прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо събиране на
доказателства – такива не са формулирани и в жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния
съд частният тъжител поддържа така подадената жалба. Обяснява, че на
инкриминираната дата 15 май 2018 г. лицето Г. безпричинно го е блъснал пред
входа на блока, в резултат на което е паднал и получил рани по главата, врата и
има болки в очите. Моли да бъде потърсена наказателна отговорност от лицето Г.
за извършеното деяние.
Пред въззивната инстанция се явява
лицето Г.Г.. Същият обяснява, че, минавайки между две дами и частния тъжител,
последният го хванал за задника. Последвало спречкване между двамата, при което
лицето Г. замахнал, но не успя да удари тъжителя. Твърди, че се е отказал да
влиза в конфликт и продължил по пътя си.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт и изложените във
въззивната частна жалба доводи, както и доводите, наведени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната частна жалба е подадена в
срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице. Същата отговаря на изискванията
на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Предмет на настоящата проверка е
разпореждане на първоинстанционния съд, с което се преустановява висящността на
наказателното производство. Поради това обстоятелство първоинстанционният акт
подлежи на въззивен контрол по реда на глава 21 от НПК. В настоящото
производство въззивната инстанция има задължение да провери единствено и само
изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на
оценката им от първия съд, направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250
от НПК, а не разглежда делото по същество.
След извършване на проверката от страна
на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на
въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
За описаното деяние както във въззивната
жалба, така и в тъжбата до районния съд частният тъжител първоначално е подал
жалба в 01 РУ-СДВР. Извършена е проверка и е била образувана прокурорска
преписка № 32340/2018
г. по описа на СРП. С постановление от 11.02.2019 г. прокурор при СРП е отказал
да образува наказателно производство за престъпление от общ характер по НК по
посочената преписка. За да достигне до крайния си правен извод прокурорът е
приел, че нанесеното телесно увреждане на жалбоподателя П. от страна на Г.
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се
субсумира под състава на чл. 130, ал. 1 от НК. Посоченото престъпление съгласно
чл. 161, ал. 1 от НК е от частен характер, поради което прокуратурата не
разполага с процесуална активност, а започването на производството е изцяло в
зависимост от поведението на пострадалия – подаване на тъжба до съда. С тези
аргументи и на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро, вр.
чл. 46, ал. ч, чл. 81, ал. 3 прокурорът е отказал да образува досъдебно
производство и в същото време е указал на пострадалия Г.П., че в 1-месечен срок
от получаване на постановлението може да подаде тъжба до Софийски районен съд.
Производството пред СРС е образувано въз
основа на подадена на 13.02.2019 г. тъжба до Софийски районен съд, с която е
повдигнато обвинение срещу Г. П. Г. за това, че на 15 Май 2018 г. преди обяд
пред входа на блока Г.Г. безпричинно е блъснал тъжителя Г.П., в резултат на
което последният паднал по гръб на стълбището пред блока, тялото и главата му
са се плъзнали по тротоара, бордюра и главата му се ударила в дървата. Причинени
били наранявания, вследствие на които тъжителя все още чувствал силен
световъртеж, болки в главата, очите, слепоочията, ушите, тила, врата, дясното
рамо, лакътя на дясната ръка. Като свидетели на деянието са посочени Е.Х.и А.Б..
С разпореждането от 18.02.2019 г.
съдията докладчик при СРС, НО, 22-ри състав, е прекратил наказателното
производство по НЧХД №2677/2019 г. За да се произнесе в този смисъл, съдията докладчик
е приел, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 3 от НПК, тъй като извършеното деяние спрямо
тъжителя е на 15 май 2018 г., а тъжбата е подадена на 13.02.2019 г. Предвид изложеното първоинстанционният съд е
приел, че тъжбата не е подадена в преклузивния 6-месечен срок. За пълнота на
изложението е констатирал, че не е приложена вносна бележка за платена държавна
такса за образуване на наказателно частно дело.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията докладчик
за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 2677/2019 г. по
описа на същия съд, образувано въз основа на подадена тъжба от частния тъжител Г.В.П.
срещу Г. П. Г., за неправилни.
Съдията докладчик неправилно е определил
датата, от която започва да тече преклузивният срок за подаване на тъжба до
компетентния съд от пострадалото лице. Възприел е, че това е датата на
извършване на деянието спрямо частния тъжител, без да обсъжда извършената
проверка и отказа на прокурора да образува досъдебно производство. Разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от НПК обаче (и след измененията на закона, публикувани в ДВ
бр. 7 от 2019 г.) урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата, от
която започва да тече преклузивният срок за подаване на тъжба до съда.
Посочените по-горе данни дават основание да бъде приложена втората хипотеза,
макар и в актуалната си редакция същата да регламентира период от 6 месеца,
считано от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на
наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. След
измененията, публикувани в ДВ бр. 7 от 2019 г., когато в хода на досъдебното
производство се установи, че деянието се преследва по желание на пострадалия
чрез подаване на тъжба до съда, производството се спира и пострадалият има
6-месечен срок да депозира тъжбата си. В противен случай досъдебното
производство се прекратява. Предходните редакции установяваха срок, в който
пострадалото лице може да подаде своята тъжба, след като досъдебното
производство вече е прекратено. Въпреки че всяка една от редакциите на
разпоредбата относно обсъжданата втора хипотеза, визира вече образувано
досъдебно производство, разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК следва да бъде
тълкувана разширително, тъй като регламентира права на страна в процеса. В този
смисъл съдебната практика е константна, че обстоятелството, относимо за
решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивният срок, в който
пострадалото лице следва да подаде тъжба за преследване на престъпление от
частен характер, е не само денят на узнаване за извършеното престъпление, но и
датата, на която тъжителят е узнал за произнасянето на прокурора, който приема,
че не са налични основания да се образува наказателно производство за дело от
общ характер. От гражданите не може да се изискват знания за характера на
наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да сезират
компетентен орган, който може да се прецени дали се касае до престъпление от
общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. След като
прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно
производство, от този момент за пострадалия започва да тече преклузивният срок
по чл. 81, ал. 3 НПК (реш. № 1 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 673/2009 г.,
НК, II н. о., докладчик председателят С.С.). Едва след постановяването на акта
на прокурора, пострадалото лице, ако смята, че срещу него е извършено престъпление,
може да реализира правото си на защита, депозирайки частна тъжба до
компетентния съд. Единствено и само той може да възбуди наказателно преследване
на престъпления от частен характер и да определи обема на защита, която търси,
описвайки фактическите обстоятелства в тъжбата. Тази практика остава важима и
при последните изменения на процесуалния закон, доколкото в противен случай би
се накърнило именно правото на защита на частния тъжител.
В конкретния случай, видно от
материалите по делото, последното произнасяне на прокурора е от 11.02.2019 г.,
когато с постановление същият отказва да образува досъдебно производство, тъй
като се касае за деяние, което се преследва по тъжба на пострадалото лице.
Прокурорът е указал на пострадалия, че в срок от 1 месец от получаване на
постановлението може да подаде тъжба до Софийски районен съд. Липсват данни по
делото кога точно е връчено постановлението за отказа за образуване на
досъдебното производство, въпреки това пострадалото лице се е възползвало от
възможността да възбуди наказателно преследване на деянието осъществено спрямо
него, подавайки тъжба пред Софийския районен съд на 13.02.2019 г. Следователно,
тъжбата е подадена 2 дена след постановяване на прокурорското постановление,
поради което безсъмнено е спазен едномесечният срок. Тук е мястото настоящата
инстанция да отбележи, че прокурорът е допуснал нарушение на процесуалните
правила, тъй като е приложил старата редакцията на чл. 81, ал. 3 (ДВ бр. 63 от
2017 г.), според която пострадалото лице в срок от 1 месец от уведомяването за
прекратяването/отказа да се образува досъдебно производство. Според актуалната
редакция този срок е шестмесечен. Доколкото обаче пострадалото лице е било
своевременно уведомено и същото е успяло да упражни процесуалните си права, то
нарушението не е от категорията на съществените такива.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че преклузивният срок има за свое начало датата, на която
частният тъжител Г.В.П. е уведомен за отказа на прокурора да образува досъдебно
производство и в случая този срок не е изтекъл към датата на подаване тъжбата
до Софийски районен съд, както неправилно е счел съдията докладчик. В нея е
описана същата фактическа обстановка относно деянието, за което прокурорът е
преценил, че наказателното преследва се възбужда чрез подаване на тъжба до
компетентния съд. Предвид тези обстоятелства първоинстанционния съд е длъжен да
провери, дали тъжбата съдържа законоустановени реквизити, предвидени в чл. 81,
ал. 1 и 2 от НПК.
Предвид изложеното по-горе, настоящият
състав намира, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане на
съдията докладчик от 18.02.2019г. по НЧХД № 2677/2019 г. по описа на СРС, НО, 22-ри
състав, с което наказателното производство по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на същия
съдебен състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.