Решение по дело №1646/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2018 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20184430101646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 05.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1646 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. К., срещу А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1862,73 лева, представляващо остатъчно неизплатено задължение по сключения между страните договор, както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 18.05.2015г. ищецът е подал до ответника попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит - ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Сочи се, че ответникът е получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние, като същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД  и е получил преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Твърди се, че ответникът е декларирал възможност и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и е предоставил на кредитната институция данни за финансовото си състояние. Излага се, че същият е уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски кредит, което също е декларирано и подписано от него. Твърди се, че на 18.05.2015г. с ответника е сключен Договор за потребителски кредит №**********, като същият е получил одобрение да закупи и поискания от него пакет от допълнителни услуги, за получаването на който е подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и отново е получил Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит с Допълнителна преддоговорна информация, на които е положил имената и подписа си. Излага се, че ответникът е поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 206.97 лева и падежна дата всяко 20-то число на месеца. Сочи се, че договорът за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са подписани при ОУ, които са неразделна част от договора и споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги и са предадени на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема и, че няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Твърди се, че договор №********** е сключен при следните параметри: Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него - 4967.28 лева, включващо:  Сума на кредита: 2000.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 123.64 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20- то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11;Общо дължима сума по кредита: 2967.36 лв. Излага се, че параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва: възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 1999.92 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 83.33 лева. Сочи се, че общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както следва: Общо задължение по договора: 4967.28 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 206.97 лева; Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Твърди се, че страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план, като по същия начин е уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита. Излага се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е превел сумата по договора по посочена от ответника банкова сметка. ***, че първоначално е изготвен погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 206.97 лв. с падежна дата - всяко 20-то число на месеца, като същият е получен от длъжника на 18.05.2015г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че впоследствие погасителният план се е увеличил с една вноска, поради факта, че по ДПК №********** ответникът е поискал безплатно отлагане на една вноска, която възможност той е получил съгласно сключеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и ОУ към договора. Твърди  се, че според т.15.2 от Общите условия към ДПК. “В случай, че клиентът е пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги и е сключил ДПК със срок от 24 месеца - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи 4 погасителни вноски след платена трета вноска по ДПК.”, като те могат да бъдат отложени на части или накуп, като не може да бъде поискано отлагане на повече от 3  последователни погасителни вноски.  Сочи се, че поради отлагането е подписан Анекс №1 от 19.05.2016г. с коригиран погасителен план към него, по който клиентът трябва да погасява своето задължение и в края на същия да погаси и отложената вноска. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, като е преустановил плащанията на погасителните вноски, с което е изпаднал в забава. Сочи се, че заплатените от ответника суми по ДПК ********** (по кредита и по споразумението) са в общ размер на 3173.00 лева, с което са заплатени изцяло 15 вноски по погасителен план. Излага се, че ответникът е погасявал вноските по договора със забава, поради което са начислени и лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 93.91 лева, от които  са били платени само 68.45 лева. Твърди се, че това задължение е възникнало съгласно уговореното в ОУ, които обвързват страните. Сочи се, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е изпаднал в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит, а именно: случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост....“ договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 10.01.2017г. Твърди се, че договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „П.К.Б." ЕООД, за което ответникът е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Сочи се и, че срокът на договора е изтекъл през юни 2017 г., поради което и ответникът не е нужно да бъде уведомяван за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди и, че предоставеният пакет от допълнителни услуги предоставя на потребителя право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение, като си гарантира, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него, т.е. гарантира си, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски  и може да поиска да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Сочи се, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и от втората услуга от пакета - отлагане плащането на определен брой вноски, и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги, и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Поради изложеното моли съда да уважи иска.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск. Твърди, че клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет не са нищожни и не противоречат на добрите нрави, за което развива подробни съображения. Сочи, че в настоящия случай ответникът сам е поискал да закупи пакет от допълнителни услуги, като сам е декларирал това. Излага, че към момента на депозиране на заявлението е настъпила предсрочната изискуемост на договора. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи иска и да му присъди сторените по делото разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Твърди, че сключеният между страните договор е нищожен на основание чл.26 ал.1,предложение 1 от ЗЗД поради противоречие със закона, а именно чл.11 от ЗПК, указващ съдържанието на договорите за потребителски кредит и погасителния план. Излага, че процесният договор не отговаря на изискванията на ЗПК. Сочи, че съдържащата се в раздел VI „Параметри” информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП, е най-обща, не отговоря на изискването да е разбираема, недвусмислена, като с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата.  Твърди и, че самият договор няма дата, на която е сключен и място на сключване, които са задължителни реквизити на самия договор. Навежда доводи, че датата е поставена в края на формуляр декларации и е само за получаването на екземпляр от документите от потребителя. Сочи и, че в договора няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците от просрочие на вноските, както и, че правото на отказ на потребителя от договора е формулирано едва в ОУ . Счита и, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, според който ако не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.123 ал.1 т.7-9 то договорът за потребителски кредит е недействителен . Прави се възражение за нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.З от ЗЗД ,във връзка с чл.10а, ал.2 от ЗПК на уговореното в раздел VI „Параметри „ от договора възнаграждение в размер на 1999,92 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги, тъй като това възнаграждение само по себе си представлява разход по кредита и не следва да надвишава предвидените в чл.19 ал.4 от ЗПК размери. Излага, че съгласно представеното към ДПК №********** споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или на всички от посочените услуги, а именно: 1 /приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2/възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, З/възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/възможност за смяна на дата на падеж; 5/улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Сочи, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10 а ал.1 от ЗПК /нов -ДВ бр.35от 2-14 г, в сила от 23.07.2014 год./. Твърди, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита-чл.10а ,ал.2 от ЗПК. Сочи, че макар законът и сключеният между страните договор да не съдържа легално определение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, то първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на „такса за усвояване на кредита”. Поради изложеното счита, че това споразумение противоречи на чл. 10 а ал.2 от ЗПК. Твърди, че с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1999,92 лева / равно на отпуснатия кредит/ се заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Сочи, че на основание чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Навежда доводи и, че допълнителното споразумение е крайно неясно, доколкото има четири вида пакети услуги-Екстра, Екстра +, Бонус и Бонус+ и не става ясно изброените услуги в пет пункта за кой от пакетите се отнасят. Излага, че ЗПК изисква ясно и точно посочване на предпоставките за съответната допълнителна услуга и цена на всяка от услугите в договора, което не е било сторено в допълнителното споразумение. Сочи и, че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е повече от половината от дължимата месечна погасителна вноска и общата сума по него се явява прекомерно. Излага, че според договора и ОУ и погасителния план същото се дължи, независимо от това дали някоя услуга е ползвана или не. Счита и, че на това основание уговорката се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми-чл. 10 и чл.10 а ал.З и ал.4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне. Твърди, че договорът е нищожен и като накърняващ добрите нрави, правно основание по чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД с оглед на липсата на еквивалентност на насрещните престации, при които вземането на „П.К.Б.” ЕООД значително надхвърля по размер насрещната престация, като счита, че това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване на ищеца. Поради изложеното моли съда да приеме, че уговорката за заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е недействителна, а заплатените суми от това възнаграждение в размер на 1249,95 лв. /15 месеца по 83,33 лв. на месец/ са платени при начална липса на основание. Излага, че съгласно Договорът кредитополучателят получава 2000 лв., а дължи връщане на 2967,36 лв., както и заплащане на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги 1999,92 лв. или общо по Договора и Споразумението 4967,28 лв. Сочи, че от представените по делото справка и твърдение в исковата молба, той е погасил общо суми в размер на 3173 лв., т.е . с 205,64 лв. повече от дължимата сума по основния ДПК и с 1173 лв. повече от отпуснатия му кредит от 2000 лв. На основание 103 от ЗЗД прави възражение за прихващане на платените без правно основание 1249,95 лв./ 15 месеца X 83,33 лв. - 1249,95 лв. / с дължимите, но незаплатени вноски по ДПК за 9 месеца X по 123,64 лв. общо в размер на 1112,76 лв., до размера на по-малката сума, като моли съда да приеме, доверителят й е погасил задължението си по ДПК, като е надплатил с 205,64 лв. задължението си.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск на посочените в отговора на исковата молба основания.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            От приложеното по делото ч.гр.д.№ 7286/2017 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №4777/18.09.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело обща сума в размер на 1888,19 лева и разноски в размер на 87,76 лева.

            Установява се от приложения по делото искане за  отпускане на потребителски кредит – „ПРОФИ КРЕДИТ Стандрат“, че ответникът е подписал такова, с което е отправил искане до ищеца за отпускане на кредит в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 206,97 лева.

            Видно е от приложения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, че ответника е информиран за вида  на кредита и неговия срок, както и за допълнителния пакет от услуги.

            От  приложения по делото Договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт № ********** се установява, че между страните е сключен договор по силата, на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца, с ГПР 49,90 % и ГЛП 41,17%, като дължимата сума по кредита е в размер на 2967,36 лева. Видно е от приложения договор, че е избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1999,92 лева, с размер на вноската от 83,33 лева.

            Установява се от приложеното по делото споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, че страните са се споразумели за предоставяне на такъв, даващи право на кредитополучателя да се възползва от: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

              По делото са приобщени и ОУ на ищеца към Договора за потребителски кредит, от които се установява и какви са същите.

             Видно е от приложения по делото погасителен план към Договора за кредит и какви са били месечните погасителни вноски по кредита и какво включват същите.

                         От приобщеното по делото банково нареждане се установява, че ищецът е превел на ответника сума в размер на 2000 лева на 18.05.2015 г.

            Установява се и от приложеното по делото извлечение от сметка и какви са платените и неплатените суми по кредита.

                        Видно е от приобщеното по делото заявление за промяна на погасителен план от 11.06.2016 г., депозирано от ответника по делото, че същият е отправил искане отложи плащането една вноска по кредита, поради здравословен проблем.

                        От приобщения по делото Анекс №1/19.05.2016 г. към Договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт № ********** се установява, че страните се съгласяват ответника да изплаща кредита си по нов погасителен план.

                        По делото е приобщено и уведомително писмо, адресирано от ищеца до ответника, /без данни същото да му е връчено/, в което е отразено, че поради нарушения на задълженията по ОУ, задължението по договора за кредит е предсрочно изискуемо и, че дължимата сума по него е в размер на 1888,19 лева. 

            Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието между страните на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор и пакет от допълнителни услуги, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и поставянето в забава на ответника.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички  положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.

            Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №7286/2017 г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, доколкото длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Съдът приема, че страните по делото са обвързани от валидна облигационна връзка по силата на договор за потребителски кредит тъй като същият е сключен в размер по заявените от ответника параметри, посочени от ответника в Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. По делото е приложен Стандартен европейски формуляр, който е попълнен от ответника на същата дата. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Отразено е, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит и впоследствие с Анекса към него.

 От правна страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Подписването на договора от страна на ответника предполага, че той е прочел подписания от него договор. Видно от Общите условия на договора, е предвидена възможност кредитополучателят да се откаже от договора без да дължи неустойка в срок от 14 дни от сключването му. Няма данни ответникът да е сторил това, като в същото време е направил три плащания по кредита, което плащане играе и ролята на признание за валидно възникналото кредитно правоотношение между страните.

Безспорно по делото е както, че в полза на ответника по настоящето дело, въз основа на  направено негово искане, е отпусната сумата от 2000лв.- главница, така и, че сумата е преведена по сметка на ответника. С договора, страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на годишен лихвен процент- 41,17%., включена в месечната погасителна вноска. По делото безспорно се установява, че от страна на ответника, има извършвани плащания по договора, в размер на 3173 лв. с които са погасени  общо 15 месечните  погасителни вноски, като с внесената сума, са погасени- главница по кредита- 1070,46лв., сумата 784,14лв.-лихва и 1249,95 лв. – възнаграждение по допълнителен пакет.

По делото се установява също, че в ОУ- подписани от ответника, страните са уговорили –в чл.12,3, че при просрочие на една месечна погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление до длъжника. В чл.12,4 от ОУ страните са уговорили, че при прекратяване на договора по реда на чл. 12,3, длъжникът дължи всички непогасени вноски по погасителен план, вкл. и възнаграждението по пакет допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка от 35% върху остатъчния размер на главницата. По  делото не се претендира заплащане на неустойка. Както бе посочено по- горе, в счетоводството на ищеца, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 10.01.2017г. Съдът намира, че в случая е налице предсрочна изискуемост на кредита, преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, доколкото клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока. При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. /в т. см. Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК/. В този смисъл, съдът приема, че не е нужно уведомяване на длъжника, за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, по  смисъла на ТР№4/2013г, т.18.

По отношение на уговорената в договора възнаградителна лихва, обаче съдът намира за установено следното: макар и да не е направено възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от страна на ответника, то съдът, съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно да констатира това. Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в  раздел 6 от договора, информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена. Заедно с това, съдът приема, че клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до три пъти размер на законовата лихва. Към датата на сключване на договора-м. 05.2015г., законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,05% . Както бе посочено по- горе, съобразно уговореното в договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер на 49,90%, което е само 0,15% по- ниско. Съдът намира, че в случая налице прекомерност при определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от и такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.

Що се касае до сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, съдът намира същото за нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съдът намира, че посочените по- горе услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на такива, доколкото същите са пряко свързани със самотно задължение по кредита, вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска. Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до неговата нищожност, за което съда служебно следи. Още повече, че същата се явява в еднакъв размер с кредита, поставя в неравноправно положение потребителя и с това съдът намира същата за противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Следва да се отбележи също, че възнаграждението по този пакет се дължи предварително само за „възможността да се ползва”, като е безспорно, че задължението по него е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. Съдът намира, че  т.15, т.15.1, т.15.2 и т.15.3 от ОУ- допълнителни услуги, касаещи само този пакет, не неравноправни, по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗПотр. и в този смисъл, се явяват нищожни.

С оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи  уговорения ГПР по договора и сключеният пакет „допълнителни услуги”, които съдът приема за изначално нищожни, то претенцията спрямо тях се явява неоснователна и предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен в тази му част.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, е основателен до размера на сумата от 929,54 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит №**********., като за сумата от 183,22 лв.- договорна лихва, и сумата от 749,97 лв.- възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, искът следва да  бъде отхвърлен като неоснователен. Платените суми – договорна лихва и за  пакет „допълнителни  услуги”, се явяват недължимо платени, по нищожни  клаузи.

Основателността на предявения главен иск налага произнасяне и по направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 1249,95 лева, представляващи платените без правно основание суми по договор за допълнителен пакет /15 месеца Х 83,33 лева/ с дължимите, но неплатени  вноски по договор за потребителски кредит за девет месеца в размер на 929,54 лева до размера на по – малката сума.

С оглед на приетото от съда в решението, че сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги е нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК, то и платените по него суми са дадени без правно основание и ищецът дължи връщане на същите. Поради изложеното съдът намира, че са налице насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, поради което и направеното възражението за прихващане се явява основателно и като такова  следва да се уважи.

След извършеното прихващане на двете насрещни вземания до по- малкото от тях дължимата сума от ищеца по договора за потребителски кредит в размер на 929,54 лв. се явява погасена чрез прихващане с недължимо платените от ответника суми по сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги.

        С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски  .  

                   Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ***, ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 933,19 лева, представляващо остатъчно неизплатено задължение по сключения между страните договор, както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения  иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ***, ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 929,54 лева, представляващо остатъчно неизплатено задължение по сключения между страните договор, както и законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, като КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 1249,95 лева, представляващи платените без правно основание суми от ответника на ищеца по договор за допълнителен пакет Договор за потребителски кредит №**********/18.05.2015 г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.

 

                                                

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: