РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. Пловдив, 04.07. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IІ
отделение, XIІ състав в публично съдебно
заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ П. и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 3760
по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 74, ал. 2 от Закона
за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Настоящото производство е повторно и е във връзка с
Решение № 1483/01.02.2018г. по адм. д. № 8705/2016г.
на ВАС, III отд., с което е обезсилено Решение №667
от 05.04.2016г. по адм. д. №1452/2015г. по описа на
Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда с оглед извършване на дължимите процесуални действия по
отстраняване на нередовностите на исковата молба в
изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора
по същество. С Решение №
1483/01.02.2018г. по адм. д. № 8705/2016г. на ВАС,
III отд., ВАС са дадени и указания за изясняване на обстоятелствата кой
носи отговорност и налице ли причинно следствена връзка между установената
дискриминация и издадените административни актове спрямо лицето и твърдените
неимуществени вреди. Дадени са указания да се изясни в какво се състои
участието на всяко едно от ведомствата във вредоносното деяние и връзката между
визираните факти, за да се приеме наличието на солидарна отговорност, както и
да се разгледа и обсъди налице ли е причинно следствена връзка между
установеното от КЗД нарушение на чл.10 и чл.11 от ЗЗД от Министерство на
здравеопазването и претърпените от ищците вреди.
Исковите претенции на П.Й.П. и Р.Г.П. срещу Министерство
на здравеопазването и Национална здравноосигурителна каса (правоприемник на Център
“Фонд за лечение на деца” - София) се
основават на твърдението, че са претърпели неимуществени вреди, вследствие на:
1.отказ на ЦФЛД да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение
в чужбина на починалата дъщеря на ищците, което представлява дискриминационен
административен акт; 2. противоправно бездействие на Министерство на
здравеопазването, което не изпълнило позитивното си задължение за предприемане
на необходимите ефективни мерки за постигане на целите на ЗЗДискриминация
по отношение на лицата с онкохематологични
заболявания, които обстоятелства са установени с Решение № 42/ 12.03.2013 г. на
КЗД.
В тази връзка в уточнението към исковата молба с вх. №
4176/26.02.2018г. по адм. дело № 422/2018 по описа на
Пловдивски административен съд (лист 7 и сл.) дадено във връзка с указанията на
съда за отстраняване на нередовностите на исковата
молба, съобразно указанията на ВАС, е посочено, че с решението на КЗД изрично е
признато неравното третиране осъществено от ЦФЛД, както и че МЗ е нарушило
чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. чрез неизпълнение на
задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за
постигане на целите на ЗЗДискр.по отношение на лицата
с онкохематологични заболявания. Ищците подробно
излагат в какво се изразява извършеното от МЗ, както и от Център „Фонд за
трансплантация“ (с правоприемник Център „Фонд за лечение на деца“) нарушение
като цитират подробния анализ в тази насока в решението на КЗД. На следващо
място ищците сочат, че отказът е бил постановен от Център „Фонд за
трансплантация“, като съгласно Постановление на Министерски съвет №
121/09.05.2011г. Център
„Фонд за лечение на деца“ е частичен правоприемник на ЦФТ, относно дейността на
ЦФТ, свързана с лечението на физически лица, ненавършили 18г. и поради това КЗД
е установил дискриминация допусната от правоприемника на ЦФТ. Относно обстоятелствата,
обуславящи наличието на солидарна отговорност в уточнението към исковата молба
е посочено, че в решението на КЗД изрично е посочено, че ако МЗ бе изпълнило
задължението си да приложи позитивните мерки предвидени в Националната програма
за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България
2007-2013г., респективно съгласно Работен план „А“ и Работен план „Б“, то не би
се стигнало до осъщественото от ЦФЛД неравно третиране. Посочено е, че в случая
категорично е налице връзка между бездействието на МЗ и постановеният отказ за
финансово подпомагане на лечението на детето в чужбина, тъй като МЗ е
бездействало въпреки задължението за изпълнение на Националната програма за
развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България и
Приложение № 1 към същата. Според ищците вредата е обща и неделима и обуславя
наличието на солидарна отговорност на делинквентите.
Що се отнася до обстоятелствата, които обосновават дискриминационно увреждане
спрямо ищците е посочено, че дори да се приеме, че решението на КЗД е
установило дискриминационно третиране спрямо дъщеря им, а не спрямо нейните
родители, резултатът от неравното третиране пряко рефлектира върху правната
сфера на ищците, които са дискриминирани именно поради дискриминационното
отнасяне спрямо дъщеря им. Изложено е, че родителите са станали свидетели на
невъзможността дъщеря им да получи адекватно и своевременно лечение, в
следствие на постановения отказ и е трябвало да понесат болката и страданието
на дъщеря си за периода, в рамките на който, поради постановения отказ се е
стигнало до забавяне на лечението на дъщеря им, както и да се справят с
чувството за вина и безсилие да осигурят своевременно лечение на дъщеря им.
С тези именно съображения са обосновани исковите
претенции на ищците за претърпени неимуществени вреди, пряка последица от
дискриминацията в общ размер на 100 000 лв. – по 50 000 лв. на всеки от
тях за периода 01.02.2011г. – 19.09.2014г. (датата на подаване на исковата
молба), ведно със законната лихва от датата на влизане с сила на решението на
КЗД до окончателното плащане на присъдената сума.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Б. и адв.Е., които молят
съда да уважи предявения иск. Претендират разноски по делото.
Ответникът – МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПОЗВАНЕТО, чрез
процесуалния си представител юриск. Д., оспорва
предявения иск, като счита същия за недопустим и неоснователен. Подробни
аргументи са изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът НЗОК СОФИЯ, чрез процесуалния си представител адв.Г., оспорва предявения иск, като счита същия за
недопустим и неоснователен. Подробни аргументи са изложени в представена по
делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковите претенции.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявеният иск, прие
за установено следното :
По отношение на въпроса относно подсъдността на административноправния спор, следва да се съобразят Определение
№ 32 от 10.06.2015 г. по гр. дело № 72/2014 г.А на петчленен състав на ВКС и
ВАС, както и Определение № 95 от 06.12.2018 г. по гр. дело № 79/2018 г. А на
петчленен състав на ВКС и ВАС, съгласно които претендираните
неимуществени вреди се основават на твърдения за нарушаване на права, уреждащи
равенство в третирането, причинено от незаконосъобразно упражнена
административна дейност. Пак според петчленния състав на ВКС и ВАС в молбата си
от 26.02.2018 г. за конкретизиране на исковете, ищците поддържат твърдение за
дискриминационно третиране на дъщеря им, починала в хода на производството,
пряко рефлектиращо върху правната им сфера, установено с решение на КЗД, което твърдение,
очертава обстоятелствената част на исковата молба и обуславя приложение на чл.
74, ал. 2 Закон за защита от дискриминация.
Каза се, че в случая се касае за искове
с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., като в
контекста на действащата нормативна уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно
производство по реда на Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр.
пред компетентния административен орган - Комисията за защита от дискриминация
/КЗД/, в рамките на което, с влязъл в сила административен акт по чл. 65 с. з.,
е установен правопораждащият правото на обезщетение
акт на дискриминация. Т. е, задължителна процесуална предпоставка за
допустимостта на този иск е наличието на приключило пред Комисията за защита от
дискриминация административно производство по Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.,
в случаите, когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се
предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени
на граждани (ЗОДОВ). В тази хипотеза компетентните административни съдилища
изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от
КЗД, като специализиран административен орган, акт на дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по
чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият смисъл е
предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК. В конкретния
случай е налице необжалвано и влязло в законна в сила Решение
№ 42 от 12.03.2013 г. по преписка № 127/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, с
което е установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр.,
че Център "Фонд за лечение на деца", в качеството му на правоприемник
на Център "Фонд за трансплантация", е извършил спрямо починалата Г.П.Й.-
дъщеря на жалбоподателя П.Й.П., пряка дискриминация по признак "лично
положение". Със същото решение е установено, че на основание чл. 65, т. 1
от ЗЗДискр., Министерство на здравеопазването е
нарушило чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез
неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и
необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по
отношение на лицата с онкохематологични заболявания.
КЗД е дал препоръка на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр.
на Министерство на здравеопазването да предприеме мерки по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез които да бъдат изпълнени целите на приетата
от Министерски съвет Национална програма за развитие на трансплантацията на
стволови клетки в Република България 2007 - 2013 г.
Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод
изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з.
указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от
чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите. В разпоредбата на чл. 205 АПК пък е посочено, че
искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите. Следователно, пасивно легитимиран
ответник по исковете за обезщетение е юридическото лице, с което съответното
длъжностно лице - пряк причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения.
В този смисъл е и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр
д. № 3/2004 г., ОСГК. В случая такова юридическо лице, без всякакво съмнение е
Министерство на здравеопазването, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Министерство на здравеопазването приет с ПМС № 67 от 2015 г., като
исковете за обезщетение срещу това юридическо лице, са насочени срещу надлежния
ответник, притежаващ самостоятелна правосубектност.
Възраженията на този ответник, в обратния смисъл, са неоснователни и не се
споделят от състава на съда. В тази връзка, е необходимо да се посочи още
следното : Съгласно чл. 3 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването
Министърът на здравеопазването е централен едноличен орган на изпълнителната
власт, който ръководи и представлява Министерство на здравеопазването. А
съгласно чл. 5, ал.1, т.1 от Закон за здравето министъра на здравеопазването е
орган, ръководещ националната система за здравеопазване и осъществяващ контрол
върху дейността по опазване здравето на гражданите. В настоящия случай ищците
претендират вреди причинени от бездействие, изразяващо се неприлагане на
позитивни мерки съгласно издадената от Министерски съвет Национална програма за
развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 –
2013 г., респ. неспазване Работен план „А“ и Работен план „Б“, съставляващи
Приложение № 1 към Програмата и установяващи времевите рамки за изпълнение на
заложените в програмата дейности. От изложеното и с оглед изискването на чл.2
от Закона за здравето, а именно осигуряване на достъпна и качествена здравна
помощ следва, че прилагането на позитивни мерки съгласно издадената от
Министерски съвет Национална програма за развитие на трансплантацията на
стволови клетки в Република България 2007 – 2013 г. е проявна
форма на функцията на държавата по осъществяването на дейностите в
здравеопазването, при упражняването на която съответните органи на власт
притежават „оперативна самостоятелност”, основана на достиженията на
медицината, нивото на здравеопазването като цяло, както и на финансовите
възможности на държавата. Предвид изложеното съдът счита, че Министерство на
здравеопазването е надлежен ответник.
По отношение на другият ответник,
следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал.1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 54 на МС от
28.03.2019 г. за закриване на Център "Фонд за лечение на деца", Oбн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 29.03.2019 г.,
прието на основание § 13. ЗАКОН за бюджета на Националната здравноосигурителна
каса за 2019г., се закрива Център
"Фонд за лечение на деца", считано от 1 април 2019 г. Съгласно чл.1
ал.3 от цитираното постановление функциите, дейността, активите, пасивите,
архивът, както и другите права и задължения на Център "Фонд за лечение на
деца", свързани с организационното и финансовото подпомагане за лечение на
лица до 18-годишна възраст в страната и в чужбина, се поемат от Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК). За пълнота следва да се отбележи, че съгласно
Постановление на Министерски съвет № 121/ 09.05.2011 г. Център "Фонд за
лечение на деца" е частичен правоприемник на Център "Фонд за трансплантация" относно дейността на ЦФТ, свързана с
лечението на физически лица, ненавършили 18 г. Съгласно чл.
6, ал.1 от Закона за здравното осигуряване Национална здравноосигурителна
каса е юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност -
осъществяване на задължителното здравно осигуряване, следователно НЗОК е
правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца" и исковете за
обезщетение срещу това юридическо лице, са насочени срещу надлежния ответник,
притежаващ самостоятелна правосубектност.
При така изложеното, настоящият състав на съда
намира, че исковете са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от
активно легитимирани лица, притежаващи правен интерес, с оглед фактическите
твърдения, че са претърпели неимуществени вреди, вследствие на допуснати по
отношение на тях и тяхната починала дъщеря дискриминационни действия по смисъла
на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Като събра и
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че дъщерята на ищците, Г.
П. Й., е диагностицирана със заболяване – остра лимфобластна левкемия. Диагнозата е била поставена през
2008 г., след което са били проведени химиотерапия и поддържащо лечение.
Между страните по делото няма спор и че по
време на проведено изследване в началото на 2011 г. е установен рецидив на
заболяването. Медицински експерт от УМБАЛ „Св. Марина“ – гр. Варна е съобщил на
семейството, че следва да бъде проведена тежка химиотерапия, чиято цел е да
доведе до ремисия на заболяването, за да бъдат
създадени условия за осъществяването на трансплантация на хемопоетични
стволови клетки (ТХСК).
С решение № 142 от 13.04.2011 г. на
Обществения съвет към ЦФЛД е постановен отказ за подпомагане на дъщерята на
ищците за лечение в чужбина.
С Разпореждане № 273 от 04.05.2011 г. на
председателя на КЗД по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр.
пред КЗД е образувана преписка № 127/2011 г. за дискриминация по признаци „увреждане”,
„лично положение” и „обществено положение“ по жалба с вх. № 44-00-1293/
20.04.2011 г., подадена от ищеца П.Й.П. срещу Център „Фонд за трансплантация“ и
Министерство на здравеопазването, като в течение на това производство, детето
на ищците е починало вследствие на заболяването.
С Решение № 42 от 12.03.2013 г. по
преписка № 127/2011 г. Комисията за защита от дискриминация УСТАНОВЯВА на
основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Център „Фонд
за лечение на деца“, в качеството му на правоприемник на Център „Фонд за
трансплантация“, е извършил спрямо починалата Г.П.Й.– дъщеря на ищците, пряка
дискриминация по признак „лично положение“ и УСТАНОВЯВА на основание чл. 65, т.
1 от ЗЗДискр., че Министерство на здравеопазването е
нарушило чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез
неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и
необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по
отношение на лицата с онкохематологични заболявания.
В решението е посочено, че първият
ответник ЦФЛД със свой отказ да подпомогне финансово и организационно
провеждане на лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците е дискриминирал Г.П.Й.по
признак „лично положение“, който се изразява в същностната за личността на
детето характеристика, която е свързана с наличието на кръвен роднина – сестра,
напълно съвместима с нея по основните локуси на HLA
системата, доколкото именно поради тази характеристика неоправдано Й. е третирана по-неблагоприятно от посочено
за сравнение друго дете с такова заболяване. Посочено е също така, че ако
Министерството на здравеопазването беше приложило гореописаните позитивни мерки
съгласно издадената от Министерски съвет Национална програма за развитие на
трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 – 2013 г., респ.
бяха спазени Работен план „А“ и Работен план „Б“, съставляващи Приложение № 1
към Програмата и установяващи времевите рамки за изпълнение на заложените в
програмата дейности, то вероятно нямаше да се стигне и до осъщественото от ЦФТ
неравно третиране, тъй като щяха да бъдат създадени нужните условия в рамките на
Република България да се извършва най-качествено, с оглед възможностите на
държавата, лечение на пациентите с онкохематологични
заболявания, чрез подсигуряване на необходимия брой донори на костен мозък за
нуждите на страната ни и натрупването на достатъчно количество генетичен
материал в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв.
Както бе посочено по-горе в мотивите
на настоящото решение, Решението на КЗД не е обжалвано в законоустановения за
това срок и е влязло в законна сила, превръщайки се в стабилен административен
акт. Безспорно решението на КЗД е установило дискриминационно третиране спрямо
Г. П. Й., а не спрямо нейните родители, но резултатът от неравното третиране
пряко рефлектира върху правната сфера на ищците – нейни родители, които са
дискриминирани именно поради дискриминационното отнасяне спрямо дъщеря им. Не буди съмнение и фактът, че родителите, полагайки
грижи за дъщеря си са станали свидетели на невъзможността последната да получи
адекватно и своевременно лечение, в следствие на постановения отказ,респ.
неизпълнение на задължение, като няма никакво съмнение, че ищците са понесли
болката и страданието на дъщеря си, доколкото именно поради постановения отказ и
неизпълнение на задължение, се е стигнало до забавяне на лечението й.
Въз основа на това решение съдът
приема, че е доказан изцяло твърденият от ищците обхват на дискриминационните
действия спрямо тях.
Горната фактическа обстановка се
установява от представените и приети по делото писмени доказателства, а именно:
преписка № 127 от 2011 г. на Комисията за защита от дискриминация.
С оглед установяване на твърденията в
исковата молба, в това число и относно претърпените от ищците неимуществени
вреди, по адм. дело № 1452/2015г. по описа на
Пловдивски административен съд са разпитани в качеството на свидетели Д.И.М.–
майка на ищеца П.Й.П., Р.И.С.и С.Х.С. – майка на свидетеля Р.И.С., чиито
показания подкрепят твърдяните в исковата молба факти
и обстоятелства.
Свидетелката М. - майка на ищеца П.Й.П.,
която е в ежедневен контакт с ищците и има преки наблюдения за случващото се с
тях, посочва че внучката й е родена 2007г. и се разболяла на година и половина,
като през 2011 г. получила рецидив. Посочва, че заедно със съпруга й полагали
грижи за голямото дете на ищците, докато снаха им е била в болницата с малката
внучка, а синът им работил денонощно с такси. Според свидетелката мъките са
били големи да гледаш как детето ти гасне. М. чувала, че има забавяне, но не й
казвали много. М. посочва, че в Италия не е ходила, а е ходила само на
погребението. Посочва, че синът й също се разболял след смъртта на дъщеря си,
която е починала на 03.09.2012 г., както и че е изпадал в кома. Посочва, че
семейството е живяло в гр. Русе, но когато Г. е получила повторение на болестта
през 2011г. се преместили в Италия. В показанията си М. няколко пъти посочва,
за стреса и мъката които са преживели ищците, докато се чудели какво да правят,
детето гаснело, а не можели да помогнат.
Свидетелката Р.С.разказва в детайли за
преживяното от родителите на Г.. Същата към онзи момент учи в гимназия заедно с
В. - сестрата на Г., където разбира за болестта й. Тя често контактува с
родителите на Г., изявява желание и започва активно да им помага и взема дейно
участие в дарителската кампания. Всекидневно се среща с ищеца и има преки
наблюдения, както върху неговото състояние така и върху състоянието на майката
на Г.. Ищците дори й казват, че я чувстват като трето дете. Свидетелката С., е
била пряк свидетел на стреса, болките и страданията, които родителите на Г. са
изживели във връзка със забавянето на
лечението, на разглеждането на искането за финансиране за лечение в чужбина и
на отказа. Тя е била с родителите в болницата в Италия, където в крайна сметка
е продължено лечението на Г., като свидетелства за това, че италианските лекари
са били изумени от гъбичните инфекции открити в
тялото на Г. и от късния стадий, в които
пристига при тях пациентката. С. също така е била до ищеца, когато той е
получил новината за отказа на ЦФЛД за финансиране на лечението в чужбина.
Новината силно го е стресирала и изнервила, тъй като в това му е била
последната надежда, а той мислел само как да помогне на болната си дъщеря.
Свидетелката заявява, че след забавянето на лечението и отказа за финансиране
ищците са страдали и продължават да страдат, тъй като се чувствали дискриминирани,
защото именно на тяхното дете е отказано финансиране на лечение. Те се
обвинявали, че не могат да помогнат на детето си.
Свидетелката С.С.-
учител в училището където е учила В. - по-голямата сестра на Г. и майка на Р. С.,
потвърждава стреса, болките и страданията, които ищците са изживели.
Следва да се отбележи, че макар и
разпитани при първоначалното разглеждане на делото, а не от настоящия съдебен
състав, показанията на свидетелите като дадени пред съд, следва да се
кредитират изцяло от настоящия съд, като логични, последователни и достоверни,
като се отчете, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и обстоятелството, че по
делото са приети други доказателства, които кореспондират с тях. Само по себе
си, обстоятелството, че свидетелката М. е роднина на ищците, не е основание да
се приеме, че показанията й са недостоверни, дори напротив с оглед естеството
на породените негативни чувства и последици във връзка с проявената
дискриминация, напълно естествено е, същите да са намерили израз най-вече в
семейната среда. Именно майката на ищеца е полагала всекидневни грижи за
по-голямата дъщеря на ищците и е била в постоянен контакт с тях и има преки
възприятия по отношение на емоционалното им състояние. Що се отнася до
свидетелките С. и С., следва да се отчете, че те са преки свидетели по
отношение на развитието на болестта на Г.П.Й.и емоционалното състояние на
родителите й, с оглед честите им срещи с ищците, тяхната инициатива и участие в
дарителската кампания. Показанията и на тримата свидетели безспорно доказват
претърпените неимуществени вреди от ищците във връзка със забавеното
разглеждане на искането за финансиране на лечението на малолетната им дъщеря в
чужбина и последвалия отказ. Същите безспорно доказват страданието, мъката и
чувството на безсилие на ищците, виждайки как такава помощ е оказана на друго
дете със сходно заболяване.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна :
Каза се вече, че от страна на ищците –
П.Й.П. и Р.Г.П. се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,
в резултат на проявена пряка
дискриминация по признак „лично положение“ спрямо детето им Г. П. Й., чрез
неотпускането на средства за извършването на трансплантация на хемопоетични стволови клетки в чужбина, по смисъла на чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр. от страна на Център „Фонд за
трансплантация“, респ. правоприемника му Център „Фонд за лечение на деца“, респ.
правоприемника му Националната здравно осигурителна каса, и в резултат от нарушение
от Министерство на здравеопазването на чл.10 и чл.11 от Закона за защита от дискриминация, чрез
неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и
необходими мерки за постигане на целите на Закона за защита от дискриминация по
отношение на лицата с онкохематологични заболявания.
Казано с други думи, предвид заявените
фактически основания и формулиран петитум на исковата
молба, съдът квалифицира предявените искове като такива по чл.
74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно осъдителни искове за заплащане на обезщетение по реда на чл.
203 и сл. от АПК за претърпени
неимуществени вреди в резултат на извършените спрямо тяхната дъщеря
дискриминационни действия
от държавни органи и длъжностни лица при и по повод осъществяване на
административна дейност. Следва да се подчертае, че в действителност решението
на КЗД е установило дискриминационно третиране спрямо Г. П. Й., а не спрямо
нейните родители, но резултатът от неравното третиране пряко рефлектира върху
правната сфера на ищците – нейни родители, които са дискриминирани именно поради
дискриминационното отнасяне спрямо дъщеря им. Не буди никакво съмнение фактът,
че родителите, полагайки грижи за Г.П.Й.са станали свидетели на невъзможността
последната да получи адекватно и своевременно лечение, в следствие на постановения
отказ, респ. неизпълнение на задължение, като вън от всякакво съмнение е и
обстоятелството, че ищците са понесли болката и страданието на дъщеря си, доколкото
именно поради постановения отказ и неизпълнение на задължение се е стигнало до
забавяне на лечението й.
При
това положение, за да се приеме, че предявените искове са доказани по основание, е необходимо
да се установи кумулативното
проявление на всеки един от елементите на следния
фактически състав: 1. извършено
нарушение на права по Закона за защита от
дискриминация установено от
Комисията за защита от дискриминация; 2. причинени неимуществени
вреди
на ищите;
3. Вредите да са пряка
и непосредствена последица на нарушените права. С
оглед общото правило за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, регламентирано в чл.154 от ГПК, приложим във връзка с
препращащата норма на чл.144 от АПК, това следва да бъде сторено от ищците, като
лица претендиращи настъпването на благоприятни правни последици от проявлението
на очертания фактически състав при условията на пълно главно доказване.
Въз основа на
непротиворечивите писмени и гласни доказателства по делото настоящия съдебен
състав, прие за установено, че така
очертания фактически
състав е осъществен, поради
което и исковете са доказани по своето основание.
Конкретно, относно първият елемент от
фактическия състав - извършено нарушение на права по Закона
за защита от дискриминация, установено от
Комисията за защита от дискриминация, е необходимо да се посочи
следното:
По делото няма спор, че такова нарушение е
извършено, като в конкретния случай е налице влязло в сила решение на КЗД, с което е установено на
основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Център „Фонд
за лечение на деца“, в качеството му на правоприемник на Център „Фонд за
трансплантация“, е извършил спрямо починалата Г.П.Й.– дъщеря на ищците, пряка
дискриминация по признак „лично положение“ и е установено на основание чл. 65,
т. 1 от ЗЗДискр., че Министерство на здравеопазването
е нарушило чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез
неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и
необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по
отношение на лицата с онкохематологични заболявания.
Осъществената дискриминация по признак "лично
положение", според КЗД се изразява в същностната за личността на детето Г.П.Й.характеристика,
която е свързана с наличието на кръвен роднина – сестра, напълно съвместима с
нея по основните локуси на HLA системата, доколкото
именно поради тази характеристика неоправдано Г.П.Й.е третирана
по-неблагоприятно от посоченото за сравнение дете – С.Д.. Във връзка с
посочения признак КЗД е отчело и разбирането, вложено от Комитета за
икономически, социални и културни права (КИСКП) към ООН във връзка с
тълкуването на чл. 2, пар. 2 от Международния пакт за
икономически, социални и културни права(МПИСКП), като в Генерален коментар № 20
на КИСКП еднозначно е посочено, че гарантираните от Пакта права (вкл. и правото
по чл. 12 от МПИСКП) следва да се реализират от всички в еднаква степен без
каквато и да е разлика в третирането. В т. 13 от коментара се съдържат рязяснения и относно принципа за оправдаването на разлики в
третирането, който е възприет и от ЕСПЧ. Според КИСКП различното третиране,
основано на посочените в чл. 2, пар. 2 от Пакта
признаци, следва да се разгледа като дискриминационно, освен ако не е обективно
оправдано. Преценката за това трябва да включва и въпроса дали целта и ефектите
от действията или бездействията са легални, съвместими с природата на
заложените в Пакта права и дали са насочени към общото благополучие в едно
демократично общество. В допълнение е посочено, че следва да е налице ясна и
логична връзка на пропорционалност между преследваната цел и действията и
бездействията на правнозадължените субекти и техния
ефект. От страна на КЗД е наблегнато на отразеното,
че наличието на разлика в третирането в никакъв случай не може да се оправдава
с липса на свободни ресурси, освен ако всяко възможно усилие е направено, за да
се използват всички налични държавни ресурси във връзка с елиминирането на
дискриминацията, доколкото борбата с дискриминацията е разгледана като важен
държавен приоритет. Следва да се отбележи, че в чл. 2, т. 2 от Пакта
изброяването на защитимите признаци не е изчерпателно, поради което признаци
като „лично положение”, заложени в ЗЗДискр., намират
своето приложение относно забраната за осъществяване на дискриминация при
реализирането на правата, гарантирани от Пакта. В тази връзка съдът намира за
необходимо да посочи, че е без значение за настоящия административноправен
спор обстоятелството дали решение № 142 от 13.04.2011 г. на Обществения съвет
към ЦФЛД, с което е постановен отказ за подпомагане на дъщерята на ищците за
лечение в чужбина е обжалвано или не, тъй като с решението на КЗД е прието, че
ЦФЛД със свой отказ да подпомогне финансово и организационно провеждане на
лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците е дискриминирал Г.П.Й.по
признак „лично положение“, който се изразява в същностната за личността на
детето характеристика, която е свързана с наличието на кръвен роднина – сестра,
напълно съвместима с нея по основните локуси на HLA
системата, доколкото именно поради тази характеристика неоправдано Й. е
третирана по-неблагоприятно от посочено за сравнение друго дете с такова
заболяване. Ирелевантно в случая е и обстоятелството
дали лечението в чужбина е било необходимо и задължително, след като КЗД е установила,
че ЦФЛД със свой отказ да подпомогне финансово и организационно провеждане на
лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците е дискриминирал Г.П.Й.по
признак „лично положение“, доколкото е третирана по-неблагоприятно от посочено
за сравнение друго дете с такова заболяване. В тази насока не може да се
подмине обстоятелството, че според КЗД отказът
от финансиране на ТХСК в чужбина и мнението на Обществения съвет, са мотивирани
от становището на тесните специалисти и постигнатата ремисия
при лечението на Г. П. Й., като следва да се отбележи, че към момента на
вземане на решение от ЦФТ, т.е. след рецидива на заболяването, изобщо не е била
постигната ремисия на територията на Република
България, а това се е случило едва след събирането на необходимите средства от
дарители, заминаването на Г.П.Й.за Италия и стабилизирането на състоянието й
именно там.
Що се касае до Министерство на здравеопазването, според
КЗД доколкото правото на равенство в третирането, респ. правото на равенство
във възможностите за участие в социалния живот (чл. 2, пар.
2 от МПИСКП, чл. 6, ал. 2 от КРБ; чл. 2 от ЗЗДискр.),
е пряко свързано с реализирането на всички останали основни човешки права, то
нормите на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. следва да се
тълкуват по следния начин: налице е задължение на държавата, в лицето на
нейните органи (вкл. Министерство на здравеопазването), да реализират такива
мерки, които да изравнят възможностите на всички деца с онкохематологични
заболявания с тези на останалите членове на обществото, за да бъде гарантирано
във възможно най-висока степен правото им на живот посредством упражняването на
правото им по чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни
права и правото им по чл. 3 във връзка с чл. 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагането на
постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината (ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно
събрание на 26.02.2003 г. – ДВ, бр. 21 от 2003 г. в сила за Република България
от 01.08.2003 г., обн. ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.).
Според КЗД цитираните международноправни актове, въвеждат две конкретни взаимодопълващи се права на лицата, нуждаещи се от
медицинска помощ, както и две кореспондиращи на тях задължения за органите на
държавно управление, като на първо място, чл. 12 от МПИСКП регламентира правото
на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно
здраве. Доколкото историческото развитие на обществените отношения и въобще
прогресът на човечеството съставлява динамична по своята същност категория,
реализирането на правото на постигане на възможно най-добро състояние на
физическо и душевно здраве (чл. 12 от МПИСКП) неизменно е свързано и с
прилагането на чл. 3 във връзка с чл. 1 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, а именно – да бъде гарантиран за всички
физически лица равен достъп до здравни грижи с необходимото качество във връзка
с прилагането на постиженията на биологията и медицината. Пак в тази връзка
според КЗД ако за определена категория пациенти е финансирано лечението в
заведения, които прилагат на по-високо равнище постиженията на биологията и
медицината, а за друга категория пациенти се предоставя финансиране за лечение,
при което не се прилагат в такава степен постиженията на биологията и
медицината, и в случай че тази разлика в третирането не е обективно оправдана с
оглед постигането на законова цел, респ. предприетите мерки не са пропорционални
на преследваната цел, то следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 2, пар. 2 от МПИСКП от страна на държавата, в лицето на
компетентния държавен орган, на който чрез делегирането на правомощия от
министъра на здравеопазването е възложено да финансира лечението на български
граждани в чужбина и да преценява възможно ли е извършването на еднакво по
качество лечение в рамките на Република България в сравнение с лечението,
предоставяно в чуждестранни реномирани клиники. Така петчленния разширен състав
на КЗД е направил извод, че това само по себе си потвърждава мотивите във
връзка с установеното наличие на дискриминация, която е извършена от Център
„Фонд за трансплантация“, респ. неговия правоприемник – Център „Фонд за лечение
на деца“ спрямо Г.П.Й.по признак „лично положение“. На следващо място според КЗД за да бъде
налице равно третиране и за да бъдат изравнени възможностите за участие в
обществения живот на всички физически лица, Министерство на здравеопазването
като централен орган на изпълнителната власт с компетенции в съответната
материя и като собственик на капитала на редица лечебни заведения, в това число
и „СБАЛДОХЗ“ ЕООД, е следвало да създаде такива условия, които да гарантират,
че по възможно най-ефикасен начин специалистите могат да се борят с
усложненията и страничните ефекти, свързани с лечението на онкохематологичните
заболявания, вкл. и при извършването на терапевтичния метод ТХСК. Постигането
на тези условия според КЗД е поставено като основна цел в Националната програма
за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 –
2013 г., която е издадена от Министерски съвет, като в нея е отчетено следното:
1) броят на трансплантации у нас е далеч под необходимия за страната; 2) налице
е нужда от организиране на дейности за набиране на донори за трансплантация на
периферни и костно-мозъчни стволови клетки у нас; 3) липсва национална програма
за развитие на донорството на стволови клетки за трансплантация в Република
България; 4) необходимо е оптимизирането на структури, разполагащи със
съвременна технологична база и високо квалифицирани специалисти в областта на
трансплантацията на стволови клетки; 5) честотата на раковите заболявания на
кръвта нараства както в световен, така и в национален мащаб (107,3 регистрирани
на 100 000 души от населението през 2003 г. и 117,1 – през 2005 г.); 6) левкемиите са най-честата причина за смъртност при децата.
Пак според състава на КЗД спрямо Г.П.Й.е осъществена дискриминация, тъй като е
очевидно, че при еднакво прилагане на медицинските критерии и стандарти е била
налице теоретичната възможност и трансплантацията на С.Д. да се проведе в
Република България. Посочено е, че за да бъде избегнато различие в третирането
вътре в групата на децата с онкохематологични
заболявания и за да се създадат еднакви, по-благоприятни от настоящите условия
за реализирането на правата на цялата социална група „деца с онкохематологични заболявания“ (реализирането на
правата по чл. 28 и чл. 52 от КРБ, по чл. 12 във връзка с чл. 2, пар. 2 от МПИСКП и по чл. 3 във връзка с чл. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и човешкото достойнство във връзка с
прилагането на постиженията на биологията и медицината), Министерство на здравеопазването, в
качеството на централен орган на държавната власт и първостепенен разпоредител
с бюджетни кредити и като едноличен собственик на капитала на редица лечебни
заведения („СБАЛДОХЗ“
ЕООД и др.), е следвало
да изпълни задълженията си по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр.
и да създаде условия, които да гарантират допълнителното повишаване на
качеството на предлаганото лечение в Република България. Отчитайки постигнатото
до този момент от българските медицински специалисти и техния принос в
лечението на немалък брой български пациенти, съставът на КЗД е счел, че
медицинските специалисти следва да бъдат допълнително подпомогнати чрез
реализирането на редица мерки. В тази насока е изложено, че неслучайно и в
Становището на Икономическия и социалния комитет на Европейския съюз относно
предоставена информация от Европейската комисия, свързана с мобилността на
пациентите и развитието на здравеопазването в Европейския съюз (COM(2004) 304 final; 2005/C 120/11) е записано, че различията в системите
на здравеопазването показват, че резултатите от лечението трябва да бъдат
повишени чрез подобряването на здравеопазването до нивото на най-добре
представящата се държава – членка в съответната медицинска област. Според КЗД,
за да бъде гарантирано еднаквото третиране на всички деца с онкохематологични
заболявания, респ. в еднаква, но в по-висока от сегашната степен да бъде
гарантирано правото им на здравеопазване и в крайна сметка правото им на живот,
следва държавата да осъществи допълнителни, освен вече предприетите действия,
чрез които да се гарантира, че в Република България е налице център, който
отговаря на най-високите стандарти в областта на ТХСК и който би могъл с
еднакъв успех като този на реномираните световни центрове за ТХСК да лекува
съответните заболявания.
По отношение наличието
на солидарната отговорност между Министерство на здравеопазването и Национална
здравноосигурителна каса (правоприемник
на Център “Фонд за лечение на деца”, който пък е частичен правоприемник на ЦФТ,
относно дейността на ЦФТ, свързана с лечението на физически лица, ненавършили
18г.) следва да се
отбележи, че такава в действителност е налице. По делото няма спор, и това е
установено в решението на КЗД, че ако Министерството на здравеопазването беше
приложило позитивни мерки съгласно издадената от Министерски съвет Национална
програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република
България 2007 – 2013 г., и бяха спазени Работен план „А“ и Работен план „Б“,
съставляващи Приложение № 1 към Програмата и установяващи времевите рамки за
изпълнение на заложените в програмата дейности, то не би се стигнало и до
осъщественото от ЦФТ неравно третиране. В тази връзка настоящия съдебен състав
счита, че категорично е налице взаимовръзка между бездействието на МЗ и
постановеният отказ за финансово подпомагане на лечението на Г.П.Й.в чужбина,
тъй като МЗ е бездействало въпреки задължението за изпълнение на Националната
програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република
България и Приложение № 1 към същата, което обуславя солидарната отговорност на
двамата делинквенти. В случая категорично е налице
връзка между описаното бездействие на Министерството на здравеопазването и
постановения отказ за финансово подпомагане на лечението на Г.П.Й.в чужбина.
Макар да са налице отделни деяния на всеки от ответниците,
осъществени съответно чрез бездействие, от страна на МЗ, и чрез издаване на
отказ, от страна на ЦФЛД, то те причиняват общ вредоносен резултат. С оглед
изложеното, налице е обща неделима вреда, която обуславя наличието на солидарна
отговорност на делинквентите. Когато вредите са причинени от
неколцина, те отговарят солидарно за причинените вреди и в случая двамата ответници следва понесат солидарна отговорност за вредите
от дискриминационното третиране спрямо дъщерята на ищците, което третиране,
каза се е рефлектирало и в правната сфера на родителите.
Относно възражението
на процесуалния представител на Министерство на здравеопазването, че
Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в
Република България 2007-2013г. не е нормативен акт и няма задължителен
характер, следва да се отбележи, че
видно от доклада за първо гласуване на председателя на комисията по
здравеопазването към 40-тото Народно събрание на Република България, относно
законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи,
тъкани и клетки, № 802-01-100, внесен от Министерски съвет на 15 декември 2008
г. (достъпен на интернет страницата на Народното събрание), нормативна основа
за развитието на трансплантационната активност на хемопоетични стволови клетки е приетата през 2007 г. с
решение на Министерския съвет Национална
програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки. Т.е. макар и да
няма нормативен характер националната програма поставя една нормативна основа
за развитие на трансплантацията
на стволови клетки. В първа точка на самата програма е посочено, че програмата
има за цел развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България
с оглед повишаване на качеството и ефективността на лечението на пациенти със
злокачествени, дегенеративни, автоимунни, генетични и други болести чрез
трансплантация на стволови клетки. Пак там е посочено, че за постигане на тази
цел е необходимо прилагане на национална програма за организация и координация
на дейностите по промоция, вземане, експертиза, обработка, съхраняване и предоставяне
за присаждане на стволови клетки, както и че реализацията на тази дейност, като
елемент от националната здравна политика, ще даде тласък на развитието на
клетъчната трансплантация в България. В цитирания по-горе доклад, председателя
на комисията по здравеопазването е счел за тревожен фактът, че България е на
едно от последните места в Европа по отношение на трансплантационната
активност на хемопоетични стволови клетки, както и че
към 2009г. България няма създадена държавна банка за стволови клетки и
национален донорен регистър за костен мозък.
В случая е налице и вторият елемент от фактическия състав
за реализиране на отговорността –
настъпили вреди за ищците. В тази насока следва да се отбележи, че законодателят
не е дал легална дефиниция на понятието “неимуществени вреди”, но в съдебната
практика и в теорията се приема, че в понятието се включват претърпените болки
и страдания, които представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерии
за тяхното обезщетяване. Понятието “справедливост” е обусловено от конкретните
и обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на
извършване, обема, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възрастта на
увреденото лице. В случая не буди съмнение, че емоционалните страдания на
ищците са започнали още с поставянето на диагнозата на тяхната дъщеря Г. П. Й.,
но безспорно се установи по делото, че тези страдания са придобили по-голям
интензитет в следствие на бездействието на Министерство на здравеопазването и
отказа за финансово подпомагане на лечението на детето в чужбина.
Естествено е всеки родител, поставен в ситуацията на
ищците да се стреми да намери адекватно лечение и медицински грижи, както и
необходимите финансови средства за лечението на своето дете, което да подобри
здравословното му състояние и да гарантира продължителността на неговия живот. Третирането
на Г.П.Й.по-неблагоприятно от посоченото за сравнение дете – С.Д., представлява
дискриминация по признак "лично положение", което е възприето и от
КЗД, и безспорно води до пораждане на чувство на отчаяние, мъка и безнадеждност
у нейните родители. Без съмнение липсата на финансови средства, в следствие на отказа
за финансово подпомагане на лечението на детето в чужбина и бездействието на
Министерство на здравеопазването, признати за дискриминационен акт с решението
на КЗД, оказват негативно влияние върху емоционалното състояние на родителите
на болното дете, водят до мъка, отчаяние и безсилие. Следва да се отчете, че
именно родителите са били неотлъчно до дъщеря си и са положили необходимите
усилия тяхната дъщеря да получи адекватно лечение, включително и чрез
дарителска кампания. Не е за подминаване и обстоятелството, че именно в
стремежа им тяхната дъщеря да бъде излекувана, напускат България и отиват да
живеят в Италия. Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че причинените
на ищците неимуществени вреди изразяващи се в стрес, разочарование, чувство на
отчаяние, безизходица, тъга и безперспективност са именно в резултат от
актовете и бездействието на ответниците, признати от
КЗД за противоречащи на антидискриминационното
законодателство.
Ищците са били изключително активни и са положили усилия тяхната
дъщеря Г.П.Й.да бъде лекувана, и въпреки наличието на кръвен роднина – сестра,
напълно съвместима с нея по основните локуси на HLA
системата, неоправдано Г.П.Й.е третирана по-неблагоприятно от посочено за
сравнение друго дете. Именно неизпълнението на задължението на държавата, в
лицето на нейните органи (вкл. Министерство на здравеопазването), да реализират
такива мерки, които да изравнят възможностите на всички деца с онкохематологични заболявания с тези на останалите членове
на обществото, за да бъде гарантирано във възможно най-висока степен правото им
на живот е поставило в дискриминационно положение хората с онкохематологични
заболявания. А в случая това дискриминационно положение без всякакво съмнение
се е отразило в изключително висока степен и на родителите на дете с такова
заболяване.
В обсъждания контекст съдът
приема, че е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността по
чл. 74, ал.2 ЗЗДискр вр.
чл. 1, ал.1 ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка между осъществената
дискриминация по отношение на Г. П. Й., рефлектираща в правната сфера и на
нейните родители и неимуществените вреди, причинени на ищците – нейните
родители. Именно свидетелските показания сочат по
категоричен начин претендираната от
ищците причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и дискриминационното
третиране спрямо тяхната дъщеря. Безспорен е фактът,
че хората са социални същества и в този смисъл нарушението на правата на децата
им, особено чрез дикриминационно третиране и особено
когато е свързано с правото им на живот, логически е свързано с негативни
емоции, които по естеството си представляват неимуществени вреди.
Предвид
изложените обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи по справедливост размера на обезщетението за претъпените неимуществени вреди. Съгласно чл.52 от
Закона за задълженията и договорите, размерът на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда на принципа на справедливостта, като е свързан с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства в
случая са степента на личностно засягане, начина на дискриминационно
въздействие, настъпилия вредоносен резултат. В случая настоящият съдебен състав
взема предвид изключителния интензитет на преживените от ищците негативни изживявания – мъка, тъга, чувството на
безсилие, преживените стрес, страдание и
притеснение, с оглед на това, че не могат да помогнат на своята болна дъщеря,
гняв, чувството за безнадеждност, безпомощност и обреченост.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, обема, характера,
тежестта и интензитета на негативните изживявания на ищците, настоящият състав
на Административен съд - Пловдив намира, че исковете като основателни и доказани
следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер от 100 000 лева - по 50 000 лева за всеки от ищците.
Основателна при това положение се явява и претенцията на
ищците за начисляване на законна лихва, която започва да тече от момента на
влизане в сила на Решение
№ 42/12.03.2013 г. на КЗД, а именно от 04.04.2013г. В
този смисъл е т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д.
№ 3/2004 г. на ОСГК.
По отношение на претендираните разноски за воденето на делото, съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска. В случая ищците са внесли държавна такса в размер на по 10лв. всеки от тях, които следва да бъдат
заплатени солидарно от ответниците.
Водим от горното и на основание чл.
203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр.Пловдив, ХІІ – ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерство
на здравеопазването и Национална здравноосигурителна каса (правоприемник на Център
“Фонд за лечение на деца” - частичен правоприемник на Център „Фонд
за трансплантация“, относно дейността на Център „Фонд за трансплантация“,
свързана с лечението на физически лица, ненавършили 18г.) да заплатят солидарно на П.Й.П., ЕГН ********** с настоящ адрес ***
и Р.Г.П., ЕГН ********** с
настоящ адрес *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
000 лв. (сто хиляди лева) - по 50 000 лв. (петдесет хиляди
лева) за всеки от тях, за
периода 01.02.2011г. – 19.09.2014г. (датата на подаване на исковата молба),
претърпяни вследствие на дискриминационен отказ
на ЦФЛД да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в
чужбина на починалата дъщеря на ищците Г.П.Й.и на противоправно бездействие на Министерство на
здравеопазването, което не изпълнило позитивното си задължение за предприемане
на необходимите ефективни мерки за постигане на целите на ЗЗДискриминация
по отношение на лицата с онкохематологични
заболявания, които обстоятелства са установени с влязло в сила Решение № 42/
12.03.2013 г. на КЗД, с което е прието, че ЦФЛД е извършил пряка дискриминация
спрямо починалата Г.П.Й.по признак “лично положение” /неравно третиране/, както
и че Министерство на здравеопазването е нарушило чл.10 и чл.11 от Закона за
защита от дискриминация, чрез неизпълнението на задълженията си за предприемане
на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на Закона за
защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични
заболявания, ведно със
законната лихва от 04.04.2013г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването и
Национална здравноосигурителна каса (правоприемник на Център “Фонд за лечение
на деца” - частичен правоприемник на
Център „Фонд за трансплантация“, относно дейността на Център „Фонд за
трансплантация“, свързана с лечението на физически лица, ненавършили 18г.) да
заплатят солидарно на П.Й.П.,
ЕГН ********** с настоящ адрес *** и Р.Г.П., ЕГН ********** с настоящ адрес ***
сумата в размер на 20 /двадесет/ лева - по 10 /десет/ лева за всеки от тях,
съставляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14 -
дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :