Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 16.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 16.06.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№535/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „
Химикотехнологичен и металургичен университет „ / ХТМУ /, ЕИК:... със седалище
гр.София, бул.“ С…. „ №8, представлявано от ректора проф.д-р инж.С. П. Т. – Ж.,
чрез пълномощника И. И. – гл.юрисконсулт против ЕТ „ Ц. – Ц. Ц. „, ЕИК:., със
седалище и адрес на управление гр..М обл.Враца, п.к.3330, бл.Б-5, ет.2, ап.7,
представлявано от Ц.Ц. – управител иск с правно основание чл.232, ал.2, пр.1,
вр.чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както
следва - сума в размер на 2646.38 лева
/ две хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки /,
представляваща незаплатен размер на наемни вноски от месец юли 2019г. до месец
юли 2020г. / включително / / без месец август 2019г. /, дължими до договор за
наем №100/27.06.2013г. на помещение в блок №60 – Студентски град, сключен между
ищеца и ответника, сума в размер на 206.07
лева / двеста и шест лева и седем стотинки /, представляваща законната
лихва от деня на забавата за всяко месечно плащане по фактури за наем от месец
юли 2019г. до месец юли 2020г. / включително / / без месец август 2019г. /,
ведно със законната лихва върху сумата от 2646.38
лева , считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.11.2020г. /
видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства
- договор за наем №100/27.06.2013г.; анекс №94/31.05.2019г. към договор за
наем; покана за доброволно изпълнение от дата 15.06.2020г.; протокол от дата
31.07.2020г.; счетоводна справка; 12 броя фактури и пълномощно.
В
исковата молба се твърди, че между ответника и ищеца е бил сключен договор
№100/27.06.2013г. за наем на помещение в блок №60 – Студентски град, с площ от
22.68 кв.м. и с месечна наемна цена от 231.13 лева с ДДС.Посочено е, че
договорът е бил със срок до 01.07.2020г..
Твърди
се, че без предупреждение наемателят е напуснал наетото помещение, за което бил
изготвен протокол от 13.07.2020г..Сочи се, че въпреки получената покана за
доброволно изпълнение, получена на 15.06.2020г., към момента на депозиране на
исковата молба по договора за наем не били заплатени на съответния падеж 12
броя фактури за месеците, както следва - от месец юли 2019г. до месец юли 2020г.
включително / без месец август 2019г. /.Общата сума на дължимите месечни наемни
вноски с ДДС за горепосочения период били в размер на 2646.38 лева.Претендират
се следните суми:
- за месец юли 2019г. – сума в размер
на 103.95 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума в
размер на 14.03 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.07.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец септември 2019г. – сума в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума
в размер на 27.22 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.09.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец октомври 2019г. – сума в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума
в размер на 25.30 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.10.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец ноември 2019г. – сума в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума
в размер на 23.31 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.11.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец декември 2019г. – сума в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума
в размер на 21.38 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.12.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец януари 2020г. – сума в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума
в размер на 19.39 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.01.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец февруари 2020г. – сума в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума
в размер на 17.40 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.02.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец март 2020г. – сума в размер
на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума в
размер на 15.54 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.03.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец април 2020г. – сума в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума
в размер на 13.55 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.04.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец май 2020г. – сума в размер
на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума в
размер на 11.62 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.05.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец юни 2020г. – сума в размер
на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума в
размер на 09.63 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.06.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец юли 2020г. – сума в размер
на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска и сума в
размер на 07.70 лева, представляваща претендирано обезщетение за периода от
06.07.2020г. до 02.11.2020г.;
Посочено е още, че неплатените суми за
консумативни разноски за периода от месец юли 2019г. до месец юли 2020г. не са
предмет на исковата претенция, тъй като същите били приспаднати от депозита,
внесат от наемателя при сключването на договора за наем.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
от ответника не е постъпил писмен такъв.
Следва да се отбележи, че книжата на
ответника ЕТ „ Ц. – Ц.. Ц. „, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление гр.М.,
обл.Враца, п.к.3330, бл.Б-5, ет.2, ап.7, представлявано от Ц. Ц. – управител са
връчени съгласно разпоредбата на чл.50 от ГПК.Съгласно ал.1 на чл.50 от ГПК,
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а съгласно ал.2 –
ако лицето е напуснало адреса си и в регистърът не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.В случая
ответникът е търговец, вписан в търговския регистър с адрес в гр.Мизия.Видно от
приложените по делото книжа същият не пребивава на посочения в регистъра
адрес.Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК на вписания в регистъра адрес
е било залепено и уведомление.С оглед гореизложеното съдът е счел, че са
изпълнение изискванията на чл.50 от ГПК и е дал ход на делото.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между „ Химикотехнологичен и металургичен университет „ / ХТМУ
/, ЕИК:., със седалище гр.София, бул.“ С… „ №8, представлявано от ректора
проф.д-р инж.С. П. Т. – Ж.от една страна в качеството му на наемодател и ЕТ „ Ц.
– Ц. Ц. „, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.М., обл.Враца,
п.к.3330, бл.Б-5, ет.2, ап.7, представлявано от Ц. Ц.– управител от друга
страна, в качеството му на наемател на 01.07.2013г. бил сключен договор за наем
№100/27.06.2013г..С оглед така сключения договор наемодателят отдал под наем на
наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, а именно помещение в
блок №60 – Студентски град, вх.Б, ет.1, с площ от 22,68 кв.м..Договорът бил
сключен за срок от три години, считано от 01.07.2013г..В договора изрично било
предвидено, че срокът му може да бъде удължен с писмено споразумение при
условие, че не е налице нарушение на договора.
В чл.3, ал.1 от договора било
предвидено, че в двудневен срок, след плащането по чл.15, ал.2, наемодателя
следва да представи имота на наемателя с двустранен предавателно – приемателен
протокол – опис, в който се отразявало състоянието му към момента на
предаването.
Съгласно чл.5 от договора, наемодателя
издава на наемателя ежемесечно фактура при заплащане на месечния наем и консумативи,
при спазване изискванията на ЗС.
В чл.6, от договора е предвидено, че
наемодателя има право да получава дължимата наемна цена при условията и в
срока, определени в договора / ал.1 /.При неплащане в срок от страна на
наемателя на една месечна наемна цена, се счита, че наемодателя е отправил
предизвестие до наемателя за разваляне на договора.При неплащане в срок от
страна на наемателя на две последователни наемни цени, наемодателя има право да
развали договора без предизвестие, като дължимата сума е изискуема със
законната лихва за забава / ал.2 /.
В чл.15, ал.1 от договора е
предвидено, че наемателят следва да заплаща месечна наемна цена в размер на
182.57 лева без ДДС, като плащането се извършва до 5-то число на текущия месец
в касата на наемодателя или по банков път по изрично посочена банкова сметка.
***.19 от договора, върху всички
плащания по договора се начислява законоустановения ДДС.
Съгласно чл.21, ал.1 от договора,
посочените в договора адреси на страните са последните, вписани в ТР и служат
за официални писмени уведомления.Отказът на получателя или ако пратката не е
потърсена не засягат редовността на връчването.Ако някоя от страните е сменила
адреса си и не е уведомила писмено другата с посочване на новия адрес, всички
съобщения се считат връчени и редовно получени на адреса по договора.
Също така в договора е предвидено, че
наемателя не заплаща наемна цена за времето от 01.08. до 31.08. всяка година,
както и, че неразделна част от договора са предавателно – приемателните
протоколи по чл.3, ал.1 от договора.
На 31.05.2019г. между страните е бил
сключен анекс към договор за наем №100/27.06.2013г..Съгласно съдържанието на
същия, страните са се споразумели месечната наемна цена, считано от
01.06.2019г. да бъде в размер на 192.61 лева без ДДС.Изрично е отразено, че
останалите разпоредби на договора остават в сила.
След сключването на анекса към
договора, ответникът в качеството му на наемател продължил да ползва недвижимия
имот, но преустановил заплащането на дължимите и уговорени в анекса месечни
наемни вноски към наемодателя, като не внесъл общо 11 месечни вноски за периода
от месец юли 2019г. до месец юли 2020г., без месец август 2019г., за който
месец съгласно уговореното в договора не се дължала наемна сума.
Поради преустановяване на плащането,
наемодателя изпратил до наемателя покана за доброволно изпълнение.Със същата
наемателят бил уведомен, че на основание сключеният договор за наем, към дата
10.06.2020г., същият дължи на наемодателя сума в размер на 2553.77 лева,
представляваща незаплатени месечни наеми и консумативи.Уведомен бил и за това,
че полученото писмо е покана за доброволно плащане на задължението в 7 – дневен
срок от получаването й, както и, че при неизпълнение договора ще се счита за
прекратен и ще се пристъпи незабавно към принудително опразване на имота и
събиране на дължимите суми / главница и лихви / по съответния ред.Поканата за
доброволно изпълнение е била получена от представител на фирмата на
15.06.2020г., но въпреки това наемателят не изпълнил задължението си да заплати
дължимите наемни вноски и без предупреждение през месец юли 2020г. напуснал
наетото помещение.
На 31.07.2020г. бил съставен протокол
към договора за наем, с който на основание договора и освободеното от наемателя
наето помещение, било извършено приемо – предаване и опис на помещението.Видно
от съдържанието на същия наетото от ответника помещение било отворено без
наемателя, който бил оставил ключа на портала.
Ищецът изготвил счетоводна справка за
дължимите към 02.11.2020г. месечни наемни вноски и консумативи от ответника –
наемател на процесния недвижим имот.В същата били описани издадените 11 броя
фактури за дължимите наемни вноски с ДДС и дължимите лихви за всяка една от
тях, както и фактурата, издадена за дължимото обезщетение с ДДС за ползването
на процесния недвижим имот от страна на ответника през месец юли 2020г. и
съответно дължимата лихва за периода от 06.07.2020г. до 02.11.2020г..От
счетоводната справка се установява, че общо дължимите суми са както следва - за
наем - в размер на 2415.25 лева с ДДС, за лихви – в размер на 198.37 лева, за
обезщетение – 231.13 лева с ДДС и за лихва за периода от 06.07.2020г. до
02.11.2020г. – 07.70 лева.Посочени са следните издадени фактури за наем:
- фактура №********** от месец
07.2019г. в размер на 103.95 лева с ДДС и лихва за периода от 06.07.2019г. до
02.11.2020г. в размер на 14.03 лева;
- фактура №********** от месец
09.2019г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.09.2019г. до
02.11.2020г. в размер на 27.22 лева;
- фактура №********** от месец
10.2019г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.10.2019г. до
02.11.2020г. в размер на 25.30 лева;
- фактура №********** от месец
11.2019г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.11.2019г. до
02.11.2020г. в размер на 23.31 лева;
- фактура №********** от месец
12.2019г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.12.2019г. до
02.11.2020г. в размер на 21.38 лева;
- фактура №********** от месец
01.2020г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.01.2020г. до
02.11.2020г. в размер на 19.39 лева;
- фактура №********** от месец
02.2020г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.02.2020г. до
02.11.2020г. в размер на 17.40 лева;
- фактура №********** от месец
03.2020г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.03.2020г. до
02.11.2020г. в размер на 15.54 лева;
- фактура №********** от месец
04.2020г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.04.2020г. до
02.11.2020г. в размер на 13.55 лева;
- фактура №********** от месец
05.2020г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.05.2020г. до
02.11.2020г. в размер на 11.62 лева;
- фактура №********** от месец
06.2020г. в размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.06.2020г. до
02.11.2020г. в размер на 09.63 лева;
Посочена е и един брой издадена
фактура за дължимото обезщетение за ползването на имота през месец юли 2020г.
от страна на ответника, а именно - фактура №********** от месец 07.2020г. в
размер на 231.13 лева с ДДС и лихва за периода от 06.07.2020г. до 02.11.2020г.
в размер на 07.70 лева.
С оглед изложеното, за ищеца възникнал правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Договорът за наем е двустранен,
възмезден, неформален и консенсуален,
и се счита за сключен с постигане на съгласие между страните.Договорът
за наем поражда задължения и за двете страни:за наемодателя – да предостави на
наемателя наетата вещ за временно ползване и за наемателя – да плати цената на
предоставеното му ползване на наетата вещ, както и разходите, свързани с това
ползване, т.е. всяка от страните по този договор поема задължения срещу поетите
насрещни задължения към нея от другата страна.Тъй като този договор не е сделка на
разпореждане, а на управление, в качеството на наемодател може да се изяви и
несобственик на вещта, например - ползвател или владелец.Съгласно действащата
нормативна уредба, за да е налице валидно сключен договор между две страни, необходимо
е да се установи по безспорен и категоричен начин съгласуваната им
воля.Съгласието за сключването на договора трябва да е пълно и да обхваща
всички съществени елементи на сделката – предмет, цена, дължима насрещна
престация, допълнителни условия и др..
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Неизпълнение на договорно задължение е
неосъществяването на правния резултат, който длъжникът е поел да осъществи
съгласно договора.То може да е пълно – когато длъжникът не е изпълнил
нищо.Когато неизпълнението се дължи на виновно поведение на длъжника,
негативните последици се поемат от него.Обикновено негативните последици от
неизпълнението възникват в правната сфера на кредитора и той може да има
различни претенции към длъжника, който не е изпълнил по причина, за която
отговаря, например претенция за реално изпълнение с обезщетение за забавата,
обезщетение за вредите от неизпълнението и разваляне на договора.
Безспорно в случая се установява, че
страните са били обвързани с договор за наем №100/27.06.2013г., сключен за срок
от три години, считано от 01.07.2013г..Следва да се отбележи, че макар и да не
са представени писмени доказателства за това, че горепосочения срок е бил
удължен от страните с писмено споразумение, то от представените по делото
доказателства се установява, че договорът е продължил своето действие и след
изтичането на този срок, т.е. след 01.07.2016г..Последното е видно и от
представения по делото анекс към договора за наем сключен между страните от
дата 31.05.2019г., от поканата за доброволно изпълнение получена от ответника
на дата 15.06.2020г., и от издадените от ищеца фактури с получател ответника.В
тези случаи при липсата на изявление за разваляне или прекратяване на договора,
с оглед нормата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, договорът се счита за сключен за
неопределен срок.Също така, договорът за наем не е формален договор и писмената
му форма не е условие за неговата действителност, поради което преценката на
съда за продължаване на действието му не е обвързана с изискване за спазване на
писмена форма, а неговото продължаване може да бъде установено и с други
доказателствени средства, както в случая, от които се установява, че ползването
на процесния недвижим имот от ответника е продължило и в периода от месец
07.2019г. до месец юли 2020г..С оглед гореизложеното съдът приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява преди и по време на
процесния период - от месец 07.2019г. до 23.06.2020г. / датата на изтичане на
срока за доброволно изпълнение, предоставен на ответника с поканата за
доброволно изпълнение /, действието на договора за наем да е било
прекратено.Същият е прекратил действието си, считано от 23.06.2020г., на която
дата е изтекъл даденият от ищеца с поканата за доброволно изпълнение
седемдневен срок считано от 15.06.2020г. за доброволно изпълнение на
задължението от страна на ответника.
Съгласно чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД,
наемателят е длъжен да заплаща наемната цена за наетата от него вещ.В случая наемодателят
е предоставил наетия имот на наемателя, който е можел да го ползва.При налично
валидно наемно правоотношение за процесния имот за периода от месец юли 2019г.
до 23.06.2020г., наемателят дължи заплащане на наемната цена за неговото
ползване, която с оглед на сключения между страните анекс от 31.05.2019г. е в
размер на 192.61 лева без ДДС или 231.13 лева с ДДС на месец.Независимо, че
договорът е бил прекратен на 23.06.2020г., с оглед уговореното в договора, че
плащането на наемната цена е до 5-то число на текущия месец и с оглед
уговореното в чл.7 от договора, че наемателят при прекратяване на договора
следва да освободи доброволно имота в седемдневен срок от датата на
прекратяване на договора, то ответникът дължи пълния размер на договорения в
анекса наем за месец юни 2020г..
Паричното задължение за заплащането на
наемната цена е носимо, а не търпимо, поради което изпълнението на наемателя не
се обуславя от каквито и да било действия на наемодателя.Задължението за
изпълнение на процесното парично задължение намира своето основание в наличието
на договорната връзка между страните, включително уговорката за падеж, с
настъпването на който вземането става изискуемо.Горното се установява от чл.15,
ал.1 на договора, в който страните са уговорили сроковете и начина на плащане
на договорената наемна цена, като изрично е записано, че плащането се извършва
до 5-то число на текущия месец.Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил на
падежа задължението си към наемодателя за заплащане на наемната цена от 231.13
лева с ДДС на месец за периода от месец юли 2019г. до месец юни 2020г.
включително, води до извода, че същият не е изпълнил своето договорно
задължение в уговорения срок.Поради това исковата претенция се явява
основанелна в тази й част за претендирания общ размер на наемните вноски от
2415.25 лева с ДДС.Тук следва да се отбележи, че за месец 07.2019г. се
претендира наемна вноска в размер на 103.95 лева с ДДС, а за месец август
2019г. с оглед предвиденото в договора не се претендира наемна цена.
Що се касае за исковата претенция за
месец юли 2020г., съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.236,
ал.2 от ЗЗД.
По иск с правно основание чл.236, ал.2
от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за наем и неговото
прекратяване.Дължимостта на обезщетението се свързва с неизпълнение
задължението на наемателя за връщане на наетия имот, като доказателствената
тежест за установяване на факта, че имота е върнат е негова.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален.Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.Правото да се развали договора е
преобразуващо и то се упражнява с едностранно волеизявление, без да е
необходимо съдействие на другата страна.Правото за разваляне има акцесорен
характер и възниква от договорното правоотношение, като правото възниква при
наличието на неизпълнение, т.е. от вторичен юридически факт.Нормата на чл.87,
ал.1 от ЗЗД не посочва какво трябва да бъде неизпълнението, поради което всяка
форма на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора.Другата
обща предпоставка за възникване на правото да се развали договора, е
неизпълнението да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, т.е.
развалянето следва да се допуска само при нарушаване на изискванията за
съобразяване на изпълнението с дължимата грижа – чл.63, ал.2 от ЗЗД.
В случая с оглед приложената по делото
и неоспорена от страните покана за доброволно изпълнение отправена от страна на
ищеца в качеството си на наемодател към ответника в качеството му на наемател,
се установява, че сключеният между тях договор за наем е прекратил своето
действие считано от дата 23.06.2020г., т.е. след изтичане на седемдневния срок
предоставен на наемателя от датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение и липсата на такова изпълнение.Възможността за прекратяването на
договора за наем поради неплащане на наемната цена следва изрично и от
разпоредба в договора, а именно чл.6, ал.2.
В тежест на наемателя при
преустановяване на наемното правоотношение, законодателят е поставил
произтичащото от прекратения наемен договор задължение за връщане на наетата от
него вещ, като неизпълнението му е свързано с предвидените в чл.236, ал.2 от ЗЗД последици, една от които е заплащане на съответно обезщетение.Наемателят
дължи обезщетение ако не е освободил държането на предоставения му под наем
обект, дори и имотът да не се ползва.Задължението за връщане на наетата вещ от
страна на наемателя след като облигационната връзка престане да съществува е
предвидено от закона в разпоредбата на чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД и подлежи на
доказване от наемателя.Връщането на наетата недвижима вещ не се изчерпва с
изнасяне на вещи от нея, нито с непосещаването й занапред, като имотът е
предаден, когато наемателят осигурява достъп до него във вида, в който е бил
към момента на сключване на наемния договор – напълно опразнен от вещи и друго
имущество на наемателя, и предаване на наемодателя ключа на имота / Решение
№214/23.01.2017г. по дело №1642/2015г. на ВКС, ТК, 2 – ро т.о. /.
Както беше посочено, ако наемателят
продължи ползването на наетия имот въпреки противопоставянето на наемодателя,
той дължи не вече наем, защото е престанал да бъде наемател, а
обезщетение.Отговорността на наемателя за неизпълнение на задължението му да
върне наетата вещ е договорна и когато ползването на вещта продължи и след прекратяване
действието на договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателя е
длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за
наем – да пази вещта, да си служи с нея според предназначението й и да плаща
наемната цена заедно с обезщетение за продължилото без правно основание
ползване.В тези случаи задължението за заплащане на наемната цена има
обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава наемодателя от
правото да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди.
По делото не са представени
доказателства от ответника за предприети от негова страна действия,
осъществяващи този дължим резултат, а именно да е освободил наетото помещение и
да е уведомил наемодателя за това.Напротив, от представения и неоспорен по
делото приемо – предавателен протокол от дата 31.07.2020г. се установява
обстоятелството, че до датата на съставянето му наемателя е осъществил държане
на процесния недвижим имот, което е преустановено с изготвянето на самия
протокол.Липсват данни същият да е уведомил наемодателя за обстоятелството, че
освобождава процесния имот, напротив от съдържанието на самия протокол се
установява, че в разрез с разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора, според която
при прекратяване на договора имотът се приема обратно по двустранен
предавателно – приемателен протокол – опис, наемателят е напуснал жилището,
като е оставил ключа на портала.
Дължимото обезщетение от страна на
ответника следва да е в размер на средния пазарен наем, но не по – малко от
уговорения наем.С оглед обстоятелството, че наемната цена е следвало да се
заплати до 5-то число на текущия месец юли и обстоятелството, че приемо –
предавателния протокол е съставен на 31.07.2020г. следва да се приеме, че
ответникът дължи обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за пълния размер на
наемната цена за месец юли 2020г., а именно 231.13 лева с ДДС.
От всичко гореизложено и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира, че се установи наличие на
валидно сключен между страните договор за наем №100/27.06.2013г. от дата
01.07.2013г. и анекс към него от дата 31.05.2019г. за наем на недвижим имот -
на помещение в блок №60 – Студентски град, с площ от 22.68 кв.м., по силата на
който договор ответникът – наемател е ползвал наетия имот през периода от
01.07.2013г. до 23.06.2020г., но не е заплатил на ищеца целия договорен наем за
този период и е продължил да ползва обекта и след прекратяването на договора на
23.06.2020г. до 31.07.2020г., въпреки противопоставянето на наемодателя.
Предвид извода за доказано ползване на
имота и липсата на доказателства, установяващи изпълнение на задължението за
плащане на наемната цена от страна на ответника, както и на доказателства, че
същият за периода от 01.07.2019г. до 31.07.2020г. не е ползвал процесния имот и
е върнал същия на наемодателя, съдът намира за основателни исковите претенции
за заплащане на наем за периода, предхождащ прекратяването на наемното
правоотношение и на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД за последващия
прекратяването период в размер на договорения наем.До този извод съдът достигна
поради липсата на възражение от ответника, че е изпълнил задълженията си, като
не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока, съобразно
доказателствената тежест.
Върху горепосочените суми в общ размер
на 2646.38 лева / 2415.25 лева + 231.13 лева / се дължи законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2020г. / видно от пощенското
клеймо / до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1
от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на
забавата.Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят на изпълнението на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Както беше отбелязано в чл.15, ал.1 от
договора е уговорено, че наемната цена се дължи ежемесечно, като плащането се
извършва до 5-то число на текущия месец, т.е. наемателят е в забава след тази
дата.Предвид уважаването на иска за заплащането на наемната цена и на
обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за последващия прекратяването период в
размер на договорения наем, основателен се явява и акцесорния иск за заплащане
на мораторна лихва върху неплатените месечни наемни вноски.
Размерът на дължимото обезщетение за
забава / мораторна лихва / е както следва:
- за месец юли 2019г., върху главница
в размер на 103.95 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска -
сума в размер на 14.03 лева за периода от 06.07.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец септември 2019г. върху
главница в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната
вноска - сума в размер на 27.22 лева за периода от 06.09.2019г. до
02.11.2020г.;
- за месец октомври 2019г. върху
главница в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната
вноска - сума в размер на 25.30 лева за периода от 06.10.2019г. до
02.11.2020г.;
- за месец ноември 2019г. върху
главница в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска
- сума в размер на 23.31 лева за периода от 06.11.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец декември 2019г. върху
главница в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната
вноска - сума в размер на 21.38 лева за периода от 06.12.2019г. до 02.11.2020г.;
- за месец януари 2020г. върху
главница в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната
вноска - сума в размер на 19.39 лева за периода от 06.01.2020г. до
02.11.2020г.;
- за месец февруари 2020г. върху
главница в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната
вноска - сума в размер на 17.40 лева за периода от 06.02.2020г. до
02.11.2020г.;
- за месец март 2020г. върху главница
в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска -
сума в размер на 15.54 лева за периода от 06.03.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец април 2020г. върху главница
в размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска -
сума в размер на 13.55 лева за периода от 06.04.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец май 2020г. върху главница в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска - сума
в размер на 11.62 лева за периода от 06.05.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец юни 2020г. върху главница в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска - сума
в размер на 09.63 лева за периода от 06.06.2020г. до 02.11.2020г.;
- за месец юли 2020г. върху главница в
размер на 231.13 лева, представляваща стойност с ДДС на наемната вноска - сума
в размер на 07.70 лева за периода от 06.07.2020г. до 02.11.2020г.;
Или общият размер на обезщетението за
забава за процесния период, включващ и обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД за
месец юли 2020г. е в размер на 206.07 лева, поради което същото следва да се
присъди в рамките на претендираната сума.
С ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
ищецът е провел успешно доказване на исковата си претенция поради което същата
е основателна и изцяло доказана по размер, поради което следва да се уважи.
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в съдебното производство за внесена държавна такса в размер на 156.00
лева / сто петдесет и шест лева и нула стотинки /, които на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „ Ц. – Ц. Цв. „,
ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.М., обл.Враца, п.к.3330, бл.Б-5,
ет.2, ап.7, представлявано от Ц. Ц. – управител да заплати на „
Химикотехнологичен и металургичен университет „ / ХТМУ /, ЕИК:., със седалище
гр.София, бул.“ С.. „ №8, представлявано от ректора проф.д-р инж.С.П. Т.– Ж.,
както следва:
- сума в размер на 2646.38 лева / две хиляди шестстотин
четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки /, представляваща сбор от
месечните наемни вноски от месец юли 2019г. до месец юни 2020г. / включително /
/ без месец август 2019г. /, дължими до договор за наем №100/27.06.2013г. и
анекс към договора за наем от 31.05.2019г. на помещение в блок №60 – Студентски
град, сключени между ищеца и ответника и от обезщетението за последващия
прекратяването на договора период – месец юли 2020г. в размер на договорения
наем, ведно със законната лихва върху сумата от 2646.38 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.11.2020г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на
вземането;
- сума в размер на 206.07 лева / двеста и шест лева и
седем стотинки /, представляваща законната лихва от деня на забавата за всяко
месечно плащане от месец юли 2019г. до месец юли 2020г. / включително / / без
месец август 2019г. /,.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „ Ц. – Ц. Ц. „, ЕИК:., със седалище и адрес на
управление гр.М., обл.Враца, п.к.3330, бл.Б-5, ет.2, ап.7, представлявано от Ц.Ц.
– управител да заплати на „ Химикотехнологичен и металургичен университет „ /
ХТМУ /, ЕИК:., със седалище гр.София, бул.“ Св.Климент Охридски „ №8,
представлявано от ректора проф.д-р инж.С. П. Т. – Ж., сумата от 156.00 лева / сто
петдесет и шест лева и нула стотинки /, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: