Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Маринова в. гр. д. № 7978 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение
№ 255411 от 25.10.2019 г. по гр.д. №
59897/2015 г. на СРС, ГО, 46 състав е отхвърлен предявеният от „С.Б.З.Р.“ АД ***
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на терен с площ от 169 кв.м., представляващ
реална част от собствения му поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 по
кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г.
на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 35 047 кв.м. при
граници и съседи на реалната част: ПИ 02659.2195.2468, ПИ 02659.2195.2467, ПИ
02659.2195.124 и останалата част от ПИ 02659.2195.1914.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-Б.“ ЕАД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и
е необосновано. Твърди, че спорната реална част е негова собственост, като с
кадастралната карта от 2014 г. същата е била заснета като част от имота на
ответника, в какъвто смисъл е заключението на СТЕ, както и че собствеността му
се оспорва от ответника. Твърди, че е собственик на спорната реална част в
качеството на правоприемник на публично лечебно-оздравително здравно заведение „Лечебно-оздравително
заведение – Я.“ и по силата на включване на имота в неговия капитал, на
основание чл.104, ал.1 ЗЛЗ, евентуално – на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Счита, че релевантно по делото е обстоятелството дали
спорният имот е бил част от активите на ищцовото дружество към датата на
неговото преобразуване през 2000 г. по реда на ЗЛЗ и дали този имот до
изменението на кадастралната карта през 2014 г. е бил негова собственост. Счита
за ирелевантно обстоятелството дали имотът попада върху имоти, нанесени в плана
като реституирани на трети за спора лица. Излага съображения, че заснемането на
имотите в кадастралната карта не според правото на собственост няма за
последица промяна в собствеността, както и че съдът е изследвал положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, но не е
съобразил дали има приложена регулация по тях, която да обуслови трансформиране
на регулационните граници в имотни. Счита, че правилно съдът е приел, че имоти
с пл. № 2467 и пл. № 2468 са били собственост на дружеството към 30.06.2000 г.,
както и че те граничат на запад със спорната реална част и че оградата на
комплекса – масивна върху циментова основа, съществува и към настоящия момент,
като в югозападната си част тя се явява западна граница на спорната реална част
и че проектираната в западната част на имота улица не е реализирана. Счита за
неправилен обаче извода на съда, че тъй като имоти с пл. № 2467 и 2468 попадат
в кв. 58 по регулационния план от 1977 г., а спорната реална част е западно от
тях, тези имоти, а следователно – и тя, не са част от имота по АДС № 820/03.01.1990
г. и не са включени в активите на дружеството към момента на приватизацията.
Счита за
безспорно установено по делото, че спорната реална част попада в оградения
терен на „СБР-Б.“ АД, както и че теренът на дом № 3 е с площ от 43 061
кв.м., актуван е с АДС № 820/1990 г. и е ограден, като същият терен е част от
активите на ищцовото дружество
Излага
съображения, че с АДС № 820/1990 г. е бил актуван теренът на дом № 3 такъв,
какъвто е бил към 1990 г., т.е. както е бил ограден с оградата от 1984 г. – включващ
спорната реална част и че оградата не е била премествана в тази й част според
свидетелските показания по делото. Следователно, спорната реална част попада в
оградения имот на ищеца към датата на изграждане на оградата – 1984 г., към
датата на актуване на терена на балнеоложкия комплекс – 1990 г., към датата на
приемане на кадастралната карта 2012 г. и към датата на нейното изменение –
2014 г., като в кадастралната карта от 2012 г. имотът е заснет по границите му,
трайно материализирани с оградата.
По отношение
на въведеното придобивно основание – давност, счита, че е доказал същото по
делото, доколкото от ангажираните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят и праводателите му са владели имота от изграждане на оградата
през 1984 г. до приключване на устните състезания по делото, като
жалбоподателят е владял целия терен на болнично-рехабилитационния комплекс в
трайно материализираните му на място граници с изградената през 1984 г. ограда,
като спорната реална част е част от целия ограден терен и не е обособявана като
отделен имот. Счита за неправилен извода на съда, че продължаващото
съществуване на част от оградата от 1984 г. в имота с пл. № 2437 и 2467 не
лишава собствениците от правото им на собственост и дори не е индиция за давностно
владение. В тази връзка излага съображения, че по делото се установява
съществуването не само на част от оградата, а че тя съществува в цялост и
огражда целия терен на болницата, като счита, че с поставянето на ограда
ответникът и третите лица търпят ограничения да упражняват фактическа власт
върху спорната реална част.
Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.О., с
който излага съображения за неоснователност на релевираните със същата доводи. Счита,
че ищецът не е доказал правото си на собственост по отношение на спорната
реална част на посоченото от него основание. В тази връзка поддържа, че ищецът
се легитимира с констативен нотариален акт, издаден въз основа на АДС, който
АДС твърди, че касае само построеното върху земята. Излага съображения, че от
СТЕ се установява, че спорната реална част попада преобладаващо в имот с пл. №
2437 с около 149 кв.м., като малка част – около 20 кв.м. попада в имот с пл. №
2467 от кв. 58, т.е. тя е изцяло извън терена на имот с пл. № 2469 от кв. 80,
като спорната част не попада в имота, за който е съставен АДС; че не се
установява тя да е била включена в активите на дружеството; че се установява
спорната реална част да е била част от съседен комплекс от кв. 58 за който по
регулационния план от 1977 г. е бил отреден парцел първи, както и че към
настоящия момент тя попада в два други имота. Сочи, че по делото се установява,
че изградената 1984 г. ограда е приобщила спорната реална част към терена на
ищеца от кв. 80, като по делото не се установява тази ограда да е била
изградена съобразно одобрени проекти, в какъвто смисъл е заключението на СТЕ.
По отношение на заявеното придобивно основание – давност, счита, че правилно
съдът е приел, че то не доказва по
делото, като поддържа, че липсват доказателства ищецът да е манифестирал
намерение за своене на имоти пл. № 2437 и 2467 от кв. 58. По плана на гр. Б. от
1977 г. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят
релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914, като правото
на собственост е придобил по реда на ЗППДОП; че през 2012 г. имотът му е бил
заснет в кадастралната карта в границите на правото му на собственост, а през
2014 г. е било одобрено измерение на КККР, като една част от имота му с площ от
169 кв.м. е била придадена към улица с идентификатор 02659.2195.124. Твърди, че
спорната площ е част от имота му, като целият комплекс е заграден със законно
построена ограда. Твърди, че ответникът оспорва правото му на собственост върху
процесните 169 кв.м., въпреки че дружеството не е прехвърляло това право на С.О.
и въпреки че не е била провеждана отчуждителна процедура. В условията на
евентуалност се позовава се на изтекла придобивна давност за периода от 1984 г.
до завеждането на исковата молба през 2015 г., като присъединява владението си
към владението на своите праводатели.
Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на реална част
от 169 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 по КККР, одобрени
със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр. Б., ул. „*****“, целият с площ 35 047 кв.м., с граници на
реалната част: ПИ с идентификатор 02659.2195.2468, ПИ с идентификатор
02659.2195.2467, ПИ с идентификатор 02659.2195.124 и останалата част от
поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914, съгласно скица-проект №
15-192344/19.08.2014 г. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът С.О. оспорва иска. Твърди, че на праводателя на ищеца е
било отстъпено само правото на строеж върху терена. Отрича процесната реална
част от 169 кв.м. да е била включена в имота на ищеца, като твърди, че тя е
била заградена неправомерно от него. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
На
03.01.1990 г. е съставен АДС № 820 за терен с площ 43 061 кв.м. в кв. 80,
застроен с дом № 3. В т. 27 от АДС е удостоверено, че върху терена е било
отстъпено право на строеж на ЦК на БКП за нуждите на АПБФК. По делото не се
спори, че сградите от почивния комплекс на ЦК на БКП (дом № 1, дом № 2 и дом №
3) са били изградени през 60-те и 70-те години на миналия век. За отстъпеното
право на строеж в полза на ЦК на БКП за трите сгради е издадена заповед от
02.02.1990 г. на Председателя на Изпълнителния комитет, на основание чл.15 ЗС и
чл.103 от Наредбата за държавните имоти, с оглед на което се налага извод, че към
02.02.1990 г. теренът, върху който са били изградени дом № 1, дом № 2 и дом №
3, е бил държавна собственост.
Със Заповед
от 16.07.1990 г. на министъра на народното здраве е създаден, считано от
01.06.1990 г., балнео-рехабилитационен център „Я.“ на базата на бившия „Почивен
комплекс – Дом № 3“ на подчинение на Санитарно-курортно управление.
С ПМС № 1 от
15.01.1996 г. Санитарно-курортно управление към Министерство на
здравеопазването е преобразувано в юридическо лице. В отделни юридически лица,
считано от 01.01.1996 г., са преобразувани и три лечебно-оздравителни заведения
към Санитарно-курортното управление: 1. Център за рехабилитация и лечение на
болестите на обмяната на веществата – Лозница; 2. Лечебно-оздравителното
заведение – Варна; 3. Лечебно-оздравителното заведение „Я.“ – Б..
Със заповед
от 22.03.2000 г. на министъра на здравеопазването, изменена със заповед от
04.04.2000 г., четири публични санаторно-курортни здравни заведения, сред които
и Лечебно-оздравителното заведение „Я.“ – Б., са преобразувани в еднолично
търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“
ЕАД. Новото ЕАД е поело активите и пасивите на преобразуваните
санаторно-курортни здравни заведения. Правата на държавата като едноличен
собственик на капитала са се упражнявали от министъра на здравеопазването.
Посочените заповеди са издадени на основание чл.103, ал.,1 вр. чл.104 и чл.38,
ал.2 от Закона за лечебните заведения.
С договор за
приватизационна продажба № РД-16-294 от 21.12.2000 г. Министерството на
здравеопазването е прехвърлило на „Б. 21“ АД собствеността върху 62 377 броя
поименни акции, равняващи се на 67% от капитала на „Специализирана болница за
рехабилитация – Б.“ ЕАД. В чл.5, т.3 от договора е посочено, че информацията
относно правното, имущественото и финансовото състояние на приватизираното
дружество се съдържа в Приложение № 2, което не е представено по делото.
Продавачът е декларирал, че включените в баланса към 30.06.2000 г. активи,
включително недвижими имоти, са собственост на дружеството /чл.5, т.4/. От своя
страна купувачът е поел задължението да отпише от баланса на приватизираното дружество
деактуваните имоти с пл. № 2467 и пл. № 2468 с обща площ 2011 кв.м. и частен имот
пл. № 284Б с площ 1511 кв.м., находящи се на територията на гр. Б., както и
имоти на територията на с.Баня, общ.Панагюрище /чл.25/.
Деактуваните
имоти с пл. № 2467 и пл. № 2468 граничат на запад със спорната реална част от
169 кв.м., като по делото не се спори, а се потвърждава и от заключението на
СТЕ, че тези имоти са били реституирани, както и че те са собственост на трети
лица.
С нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание ЗППДОП, № 120, том I, рег. №
2225, дело № 116/2009 г. от 11.05.2009 г., „Специализирана болница за
рехабилитация – Б.“ АД е призната за собственик на следния недвижим имот:
поземлен имот с пл. № 2469 – за балнеоложки комплекс, в кв. 80 по плана на гр. Б.,
целият с площ съгласно скица 33 734 кв.м., а съгласно АДС – 43 061
кв.м., при граници: север – бул. „Варна“, изток – ул. „*****“, юг –
Санитарно-курортен комплекс на МВР и Болница за детска церебрална парализа
/бивш дом № 2 от почивния комплекс на ЦК на БКП/, запад – новопроектирана
улица, заедно с построения в югоизточната част на поземления имот
болнично-рехабилитационен център – база „Я.“ /бивш дом № 3/ на БПФК /на ЦК на
БКП/, находящ се в гр. Б., С.О., ул. „*****, състоящ се от пет блока. Видно от
нотариалния акт, в същия е посочено, че при съставянето му са били представени
договорът за приватизационна продажба и приложенията към него, както и скица № АГ7000-18/03.02.2009
г. на С.О..
Със заповед
№ 18-11288/19.08.2014 г. е одобрено изменение на КККР на гр. Б., одобрена със
заповед № РД-18-13/17.02.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно
скица-проект № 15-292344/19.08.2014 г., в т.ч. – промяна в границите на
поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 с посочени данни преди промяната:
площ – 35 053 кв.м., начин на
трайно ползване – за санаториум, балнеосанаториум, профилакториум, собственост
на „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД въз основа на нотариалния
акт от 11.05.2009 г., и данни след промяната: 34 884 кв.м. начин на трайно ползване – за санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум, собственост на „Специализирана болница за
рехабилитация – Б.“ АД въз основа на нотариалния акт от 11.05.2009 г.
С решение №
4102 от 15.06.2015 г. по адм. дело № 10459/2014 г. на АССГ е оставена без
уважение жалбата на „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД срещу
заповед № 18-11288/19.08.2014 г.
С окончателно
решение № 6207 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 11800/2015 г. на ВАС решението в
частта относно допуснатото изменение досежно изключване на спорните 169 кв.м.
от имот с идентификатор 1914 е оставено в сила.
По делото е
изготвено и прието заключени на СТЕ, което проследява регулационните и
кадастрални планове във връзка с отразяването на спорната реална част. Според
заключението на СТЕ първият регулационен план е този, одобрен с указ №
97/02.06.1915 г. (за уличната регулация) и заповед № 1256/06.06.1915 г. (за
дворищната регулация) на Министъра на обществените сгради, пътищата и
благоустройството. Според него процесната реална част от 169 кв.м. попада
частично в имот с пл. № 221 – в частта от същия, която се придава към парцел XII-220 от кв.
84, и имот с пл. № 220 – в частта, включена като основа на парцел XII от кв. 84 и
в частта, попадаща в улица от т.41 до т.189. Вещото лице е посочило, че по
отношение на парцел XII-220 от кв. 84 и улицата от т.41 до т.189 регулацията
от 1915 г. не е приложена, което се вижда от имотите, отразени в следващия
кадастрален план, послужил за основа на регулационния план от 1960 г.
Със заповед
№ 127/04.03.1960 г. е одобрен регулационен план на с. Б., съгласно който
територията на кв.80 е отредена за балнеоложки комплекс, като впоследствие за
плана са одобрени следните изменения: 1) отреждане на терени за изграждане на
улична и алейна мрежа в Балнеоложки комплекс с. Б. – заповед № 106/20.02.1961
г. на председателя на ИК на СГНС; 2) отреждане на терени за Комитет за държавен
и партиен контрол, Държавно статистическо управление, Главно управление по
туризъм при МС и Централен кооперативен съюз – заповед № 94/22.03.1966 г. на
Главния архитект на София; 3) разширение на терена, отреден за ЦК на БКП, чрез
изменение на регулационната линия с терена, отреден за ЦКС – заповед №
175/04.07.1967 г. на Главния архитект на София; 4) преотреждане на терена в
терен за ЦК на БПФК, Министерство на народното здраве, Балнеосанаториум –
заповед № 38/12.02.1970 г. на зам.-председателя на СГНС. Вещото лице е
посочило, че спрямо регулационния план от 1960 г. и последвалите изменения
процесната реална част попада в имоти с пл. № 319 и 1571 от
кадастралната основа, включени в терена, отреден за Главно управление по
туризма при МС съгласно заповед № 94/22.03.1966 г., като това разположение е
отразено в Приложение № 4 към СТЕ.
Със заповед
№ 4200/26.07.1977 г. е одобрен регулационен план на гр. Б., според който процесната
реална част попада в терен с отреждане „за балнеоложки комплекс“ от кв. 58.
След 1995 г. в кадастралната основа на регулационния план от 1977 г. са
попълнени следните имоти във връзка с уважени реституционни претенции: 1) със
заповед № РД-50-59/23.07.1998 г. – имот пл. № 2437, попадащ в кв. 58,
идентичен с имот пл. № 319 от кадастралната основа на предходния регулационен
план от 1960 г.; 2) със заповед № РД-50-57/10.07.2000 г. – имот пл. № 2467
и 2468, попадащи в кв. 58 и в нереализирана улица от о.т. 756 до о.т. 772,
които имоти са идентични съответно с имоти пл. № 1571 и 861а от кадастралната
основа на предходния регулационен план от 1960 г.; 3) със заповед №
РД-50-59/28.03.2001 г. за терена на СБР „Я.“ в кадастралната основа на РП е
нанесен имот с пл. № 2469, попадащ в кв. 80 и в нереализирана улица от о.т. 772
до о.т. 769. Тези имоти са нанесени от вещото лице върху извадката от РП от
1977 . (Приложение 3) със зелен цвят, като е видно, че процесната реална част
попада преобладаващо в имот с пл. № 2437 – с около 149 кв.м. и с малка част в
имот с пл. № 2467 – с около 20 кв.м., както и че процесната реална част е
изцяло извън имот с пл. № 2469. Последният съответства, но не е идентичен с
имот с пл. № 1914, тъй като от обхвата на последния са изключени и други
реституирани имоти върху терена на СБР-Я.. Описаните имоти са отразени и в
неодобрения кадастрален план от 1984 г., като процесната реална част попада в
имоти с пл. № 1651 (идентичен с имот с пл. № 2437) и пл. № 1720 (идентичен с
имот с пл. № 2467).
Със заповед
№ РД-09-50-784/28.07.2005 г. на Главния архитект на София е одобрен план за
регулация на м. „Гр. Б. – Център, кв. 58а и 80а“. С влязло в сила решение от
25.08.2014 г. по ад. дело № 03508/2006 г. планът е отменен в частта за УПИ VIII-1784, 1651,
1837, 1838, общ., VII – 518, 519, XVI – 817 от кв. 58а и УПИ I-520, общ.
от кв. 80а. Действащата регулация за кв. 58а и 80а обединява елементи от
неотменената част съгласно съдебното решение от 25.08.2014 г. на плана от 2005
г. и РП от 1977 г. съгласно същото съдебно решение. Спрямо действащата
регулация процесната реална част попада в проектна улица от о.к. 200 до о.к.
218 и по-конкретно - в частта между о.т.
219 и о.т. 223. Спрямо действащата кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-13/17.01.2012 г. и изменена със заповед № 18-11288/19.08.2014 г.
процесната реална част попада в имот с идентификатор 02659.2195.124 с площ
2 048 кв.м. със следните характеристики: общинска публична собственост,
вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица.
Вещото лице е посочило, че преди изменението на КККР от 2014 г. границата,
означена с цифри 1-2 в Приложение № 1, не е съществувала и процесната реална
част е била част от имот с идентификатор 1914 с площ от 35 047 кв.м.
Според
заключението на СТЕ няма данни за проведена процедура по отчуждаване на имоти,
в т.ч. процесния, попадащи в улицата по действащия РП от 2005 г., а
съществуващата на място асфалтова алея не съответства по местоположение и
размери на платното на улицата по действащия РП.
Вещото лице
е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че процесната реална част попада в
улицата, за която регулацията от 2005 г. остава в сила; че това е регулацията,
влязла в сила 2016 г., както и че след като не са извършени отчуждителни
процедури, то регулацията не е приложена, като според вещото лице не е имало
кога тя да се извърши, доколкото тази регулация дълго време е била в съда и
едва 2016 г. е влязла в сила и то само в частта за улицата.
Въз основа
на изложеното се налага извод, че спорната реална част не попада в имота, за
който ищецът се е снабдил с констативен акт за собственост, а именно – имот с
пл. № 2469. Имот с пл. № 2469 е нанесен в кадастралната основа на РП със
заповед № РД-50-59/28.03.2001 г., като според заключението на СТЕ процесната
реална част попада преобладаващо в имот с пл. № 2437 – с около 149 кв.м. и с
малка част в имот с пл. № 2467 – с около 20 кв.м., и е изцяло извън имот с пл.
№ 2469. Имот с пл. № 2469 съответства на имот с пл. № 1914, по отношение на който
ищецът се легитимира като собственик, но спорната реална част не попада в този
имот съгласно заключението на СТЕ, в какъвто смисъл са и изводите на
първоинстанционния съд, с оглед на което възраженията на жалбоподателя се
явяват неоснователни.
Ищецът се
позовава в условията на евентуалност на придобивна давност, като твърди, че от
1984 г. е изградена ограда, с която фактически спорната реална част е била
включена в собствения на ищеца имот. Във връзка с така въведеното придобивно
основание по делото са разпитани свидетелите Плашкова, Котева и Златанов.
Установи се
от заключението на СТЕ, че спорната реална част попада в ограден терен на СБР „Я.“,
като оградата на процесната реална част в участъка по цифри 7-8-9-1 е част от
цялата ограда на терена на СБР „Я.“. Вещото лице въз основа на извършения оглед
е посочило, че тя е видимо стара, с височина около 1 метър и се състои от
прозирни метални модули, поставени на бетонов фундамент. Вещото лице е
посочило, че по делото е представено разрешение за строеж № 76/27.02.2984 г. за
ограда и постройка на главния вход на почивен комплекс на ЦК на БКП – Б.,
издадено от СНС-УАБ по одобрени проекти на 27.02.1984 г., като по делото
липсват строителни книжа и чертежи, от които да се установи дали съществуващата
на място ограда е поставена в съответствие с одобрения проект.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че по делото се установява да е придобил спорната
реална част по давност. Установи се по делото, че спорната реална част попада
преобладаващо в имот с пл. № 2437 – с около 149 кв.м. и с малка част в имот с
пл. № 2467 – с около 20 кв.м., собственост на трети за спора лица след уважени
реституционни претенции, които не са страни в настоящото производство. С оглед
на това обстоятелството дали по отношение на тях след реституцията ищецът е
манифестирал намерение за своене на спорната реална част не подлежи на
изследване в настоящото производство, ответник по което е С.О.. Този извод не
се променя от обстоятелството, че в кадастралната карта от 2012 г. е нанесен
имот с идентификатор 02659.2195.124 с площ 1 880 кв.м. и начин на трайно
ползване – за второстепенна улица, собственост на С.О., доколкото по делото от
една страна се установи собственост на спорната реална част на трети за спора
лица, не прилагане на регулацията в
частта за улицата, а от друга – предмет на изследване е правото на собственост
на ищеца, което последният цели да установи по отношение на ответника С.О..
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят няма право на разноски по
делото.
На ответника
по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
2 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение предвид естеството на правния спор, фактическата и
правна сложност на същия, вида и обема на осъществената правна защита, свързана
с депозиране на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство в
открито съдебно заседание пред СГС.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 255411 от 25.10.2019 г. по гр.д. № 59897/2015
г. на СРС, ГО, 46 състав.
ОСЪЖДА „С.Б.З.Р.“ АД, ЕИК *****да заплати
на С.О., БУЛСТАТ *****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 500 лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.