№ 939
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100900990 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар ЙОАНА ПЕТРОВА, разгледа търг. дело № 990 по описа за
2022 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника „Ф.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София за
откриване на производство по несъстоятелност.
Молителят излага твърдения, че извършвал търговска дейност в търговски център, но в
резултат на пандемията Ковид - 19 дейността била фактически преустановена и
активирането се оказало невъзможно, като търговецът бил носител на задължения към
наемодателя и на публични такива, които не бил в състояние да погаси. Затова претендира
да бъде открито производство по несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност,
1
а при условията на евентуалност – свръхзадълженост.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, с капитал 10000 лева, внесен изцяло и с вписан предмет на търговска
дейност: търговия.
В депозираната молба по чл. 625 ТЗ „Ф.С.” ЕООД изрично признава, че към 25.05.2022
г. в правната му сфера са налице задължения в общ размер от 127057,94 лева, от които
публичноправни задължения възлизащи на сумата 19792,80 лева, задължения към работници
и служители в размер на 12259,41 лева, към доставчици – 29882,14 лева и задължения за
заплащане на неустойка по договор за наем в размер на 65123,59 лева, като дружеството
разполагало с активи на обща стойност 41710,64 лева, недостатъчни за удовлетворяване на
кредиторите.
Не се твърди и не се установява „Ф.С.” ЕООД да е носител на вещни права върху
недвижими имоти. Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява,
че дружеството не е регистрирано като собственик на такива.
В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, поради невнасяне на депозит, затова анализът на финансово-икономическото
състояние на молителя съдът извършва на база представения с молбата счетоводен баланс
към 25.05.2022 г., както и обявените по партидата на дружеството в търговския регистър
баланси и отчети за приходите и разходите за периода 2018 г. – 2020 г., които обаче
съдържат обобщена информация.
Дружеството разполага с активи, от които дългосрочни на стойност 60000 лева към
31.12.2018 г., с нарастнал към 31.12.2019 г. размер до 126000 лева, и последваща тенденция
към спад, за да достигнат стойност от 4000 лева към 25.05.2022 г., които дълготрайни активи
представляват машини, оборудване и апаратура. Текущите активи също бележат тенденция
към намаляване, тъй като от 98000 лева към 31.12.2018 г. достигат до 38000 лева към
25.05.2022 г., от които вземанията съставляват 26000 лева, но няма данни за тяхната
събираемост.
Пасивите на дружеството се формират основно от краткосрочни задължения, които към
25.05.2022 г. са в размер на 127000 лева, като най-висока стойност имат към 31.12.2019 г. –
189000 лева. Необходимо е да се отбележи, че размерът на задълженията към 31.12.2020 г.
намалява до 159000 лева, поради което следва да се приеме, че дружеството с реализираните
нетни приходи от продажби е погасило част от тях.
При тези счетоводни данни, че показателят за обща ликвидност още към 31.12.2018 г. е
бил несъответен на препоръчителната стойност от 1, тъй като стойността му е 0,7424 (98000
лева/132000 лева), тази тенденция се запазва и бележи влошаване: 0,4444 към 31.12.2019 г.,
0,3711 към 31.12.2020 г. и 0,0299 към 25.05.2022 г.. Въпреки неблагоприятната стойност на
коефициента за обща ликвидност до 31.12.2019 г. търговецът реализира положителен
финансов резултат – печалба, като тенденцията се обръща към 31.12.2020 г., когато вече
финансовият резултат е загуба от 46000 лева.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „Ф.С.” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално
легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по
2
същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство
по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на
евентуалност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, основната част
от задължения включени в съкратените отчети за приходите и разходите са такива за
суровини, материали и външни услуги, към персонала и за данъци, които задължения по
принцип са краткосрочни, но е възможно тези, произтичащи от търговски сделки да са с
дългосрочен характер.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите)
3
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност
се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Този
коефициент е неблагоприятен още към 31.12.2018 г., но до 31.12.2019 г. дружеството
реализира значителни нетни приходи от продажби, с постъпленията от които погасява
задълженията си, тъй като размерът им намалява. Затова съдът приема, че търговецът е
изпаднал в състояние на невъзможност да погасява задълженията си към 31.12.2020 г.,
когато освен ниската стойност на показателя за обща ликвидност е реализирана и значителна
загуба от 46000 лева, при намаляване на приходите до 1/3 от тези, реализирани през 2019 г..
Неблагоприятната финансово-икономическа картина, установена за отчетната 2020 г. се
запазва и към датата на приключване на устните състезания, при цялостна тенденция за
влошаване, тъй като краткосрочните задължения са публично-правни, към персонала и
доставчици, включително забавеното им плащане генерира акцесорни задължения за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. При това положение е
налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си
4
задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в
настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „Ф.С.” ЕООД е спряло
плащанията на задължения към посочените в молбата кредитори, което обосновава
прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, включително фактът-презумпционна
предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице
състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова
презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 31.12.2020 г. показателят за обща ликвидност е под референтната
стойност от единица, а именно 0,3711, като е реализирана и значителна загуба, съответно
краткосрочните активи на „Ф.С.” ЕООД не са били достатъчни за покриване на
краткосрочните му парични задължения, поради което следва да се приеме, че
неплатежоспособността е настъпила към 31.12.2020 г., като стойността на коефициента след
този момент е продължила да намалява. Действително, стойностите на показателя са
неблагоприятни и към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г., но това изчисление е базирано на
третиране на всички задължения като краткосрочни, а такъв извод се опровергава от
положителните резултати от търговската дейност на дружеството и от намаляване размера
на пасивите, което сочи на тяхното обслужване с постъпленията от продажби. Затова за
начална дата на неплатежоспособсността съдът приема 31.12.2020 г., когато приходите от
продажби са значително намалени като обем, което съответства на твърденията на молителя
за крайно неблагоприятно отражение върху дейността му на ограниченията, въведени с
оглед обявената Ковид-19 пандемия и към който момент вече не е налице положителен
финансов резултат от дейността.
Извод за настъпила неплатежоспособност препятства разглеждането на заявеното при
условията на евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност –
свръхзадълженост, тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за това
(отхвърляне на молбата, основана на неплатежоспособност).
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата
6000 лева, указано им с определение от 07.06.2022 г., са налице всички предпоставки за
5
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Ф.С.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да
бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ф.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
гр. София и адрес на управление: София, п.к. 1517, р-н Подуяне, ж.к. Васил Левски, ул.
****, представлявано от управителя М.Г. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА –
31.12.2020 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „Ф.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: София, п.к. 1517, р-н Подуяне, ж.к. Васил Левски, ул. ****, представлявано от
управителя М.Г..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ф.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София
и адрес на управление: София, п.к. 1517, р-н Подуяне, ж.к. Васил Левски, ул. ****,
представлявано от управителя М.Г..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ф.С.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище гр. София и адрес на управление: София, п.к. 1517, р-н Подуяне, ж.к.
Васил Левски, ул. ****, представлявано от управителя М.Г..
СПИРА производството по т. дело № 990/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Ф.С.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: София, п.к. 1517, р-н
Подуяне, ж.к. Васил Левски, ул. ****, представлявано от управителя М.Г., че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а
именно: ****, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест хиляди)
лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „Ф.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: София, п.к. 1517, р-н Подуяне, ж.к. Васил Левски, ул. ****, представлявано от
управителя М.Г..
ОСЪЖДА „Ф.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление:
София, п.к. 1517, р-н Подуяне, ж.к. Васил Левски, ул. ****, представлявано от управителя
6
М.Г., на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7