№ 86
гр. Г.Т., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Димитричка Й. И.а
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20213220100257 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№1008/22.07.2021г., депозирана от „Т.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. „М.“ 4, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К. и
М.С., ЕИК ***, чрез: адв. В. П. Г. от САК, съд. адрес: гр. С., бул. „България”
№ 81 В, ет. 8, ап. 22, срещу Е. И. И. с ЕГН - ********** с адрес: с. С., общ.
Г.Т., обл. Д., ул. „Тридесет и четвърта“ №42, с посочено правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл. 342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл.79
от ЗЗД и цена на иска 417.82/четиристотин и седемнадесет лева и 82ст./лв., от
които:166.72/сто шестдесет и шест лева и 72ст./лв., представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
50.22/петдесет лева и 22ст./лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски, 200.88/двеста лева и 88ст./лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор/и за мобилни услуги. Претендират се
сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. И. И. с ЕГН - ********** с
адрес: 9561 с. С., ул. „Тридесет и четвърта“ №42, не представя отговор на
исковата молба.
1
В исковата молба са изложени следните твърдения:
Твърди се, че ответникът е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „Т.Б.“ ЕАД със сключени договори, а именно: договор
№+359*********/17.01.2019г.; Договор за лизинг от 17.01.2019г. Твърди се, че
ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни
услуги, като потреблението е било фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********. Твърди се, че за потребените от ответникът услуги за
периода 15.03.2019г. до 14.06.2019г. ищцовото дружество е издало
Фактура № ********** / 15.04.2019г. с дължима стойност за плащане в
размер на 79.23лв.; Фактура №**********/15.05.2019г. за отчетния период на
потребление от 15.04.2019г. - 14.05.2019г. с дължима стойност за плащане в
размер на 63.87лв.; Фактура №**********/15.06.2019г. за отчетния период на
потребление от 15.05.2019 - 14.06.2019г. с дължима стойност за плащане в
размер на 29.83лв., като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
на ищеца дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 172.93лв. Твърди се, че за следващия отчетен период
15.07.2019г. - 14.08.2019г. е издадено Кредитно известие
№**********/15.07.2019г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на - 9.00лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в
размер на 2.79лв. и е отразен незаплатен баланс от предходния отчетен
период в размер на 172.93лв., при което задължението за плащане възлиза на
сума в размер на 166.72лв., платимо в срок 30.07.2019г. Твърди се, че ищецът
е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал Крайна фактура № **********/15.08.2019г.
Твърди се, че поради неизпълнението на ответника да заплати в договорените
срокове дължими към ищеца месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на ответника на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими от месеца на издаване на крайната фактура м. 08/2019г. до края на
уговорения погасителен план по всеки договор, като общо дължимата от
ответника сума възлиза в размер на 50.22 лв. (петдесет лв. и 22 ст.).
Иска се, да се да признае от съда за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на
2
50.22/петдесет лева и 22ст./лв„ представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от дата 17.01.2019г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359*********, по силата на който абонатът е
взел мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver. Иска се, да се да
признае от съда за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца в размер 200.88/двеста лева и
88ст./лв., за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.01.2019 г. за мобилен номер +359*********, от които 67.47 лв. (шестдесет и
седем лв. и 47 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 133.41 лв. (Сто тридесет и три лв. и 41 ст.) представляваща неустойка
за предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver, c
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от
дата 17.01.2019г.
Районен съд – Г.Т., след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
С молба – становище с вх.№1172/10.05.2022г. ищецът заявява в случай,
че е направено признание на исковите претенции, прави искане по смисъла на
чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
В съдебното заседание от 21.06.2022г. ответникът И. твърди, че
претендираната по делото от ищеца сума се дължи от него, поради което е
извършил плащане по сметка на ищеца за сумата от 300 лева, като заявява, че
следващия месец ще плати оставащата част от задължението. В подкрепа на
твърденията си прилага 2бр. платежни нараждания за обща сума от 300лева.
Изложеното от ответникът И. твърдение съдът приема като признание
на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
3
хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства
дължимостта на процесната сума е в интерес на ищеца, а признатите права не
противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на исковете по отношение на „Т.Б.“
ЕАД, предвид стореното от ответника плащане в размер на общо 300лева,
трябва да бъде признато за установено, че Е. И. И. с ЕГН - **********, дължи
сумата от 117.82 лева, представляваща: дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с
абонатен номер № *********, за които са издадени фактури №
**********/15.04.2019г., № **********/15.05.2019г., **********/15.06.2019г.
за периода от 15.03.2019г. до 14.06.2019г.; незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от дата 17.01.2019г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********; за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 17.01.2019 г. за мобилен номер +359*********. Следва да
бъде отхвърлена поради извършено плащане, претенцията над 117.82 лева, за
признаване установено, че ответникът И. дължи общо 417.88 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр.
дело №257/2021 г. по описа на Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 205
лева (в това число 25.00 лева - държавна такса, 180.00 лева - адвокатско
възнаграждение).
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответника трябва да
бъде осъден да заплати разноските по ч. гр. д. № 195/2021г по описа на
Районен съд - Г.Т. в размер на 205 лева (в това число 25.00 лева - държавна
такса, 180.00 лева - адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, Районен съд – Г.Т.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че Е. И. И. с ЕГН - ********** с адрес: с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ул.
4
„Тридесет и четвърта“ №42, има следното неплатено парично задължение към
„Т.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М.“ 4, Б.П.С.,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., ЕИК *** – за сумата от 117.82
лева, представляваща: дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № *********,
за които са издадени фактури № **********/15.04.2019г., №
**********/15.05.2019г., **********/15.06.2019г. за периода от 15.03.2019г.
до 14.06.2019г.; незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
17.01.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+359*********; за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.01.2019 г. за мобилен номер +359*********, ведно със законната лихва,
считано от 15.04.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск за признаване
на установено, че Е. И. И. с ЕГН - ********** с адрес: с. С., общ. Г.Т., обл. Д.,
ул. „Тридесет и четвърта“ №42 дължи на „Т.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. С., ж.к. „М.“ 4, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К. и
М.С., ЕИК, *** сумата над 117.82 лева до 417.88 лева. Поради сторено от Е.
И. И. с ЕГН – ********** плащане с платежно нареждане
№221643198565/13.06.2022г. и платежно нареждане
№221292492787/09.05.2022г. на „Т.Б.Б.
ОСЪЖДА Е. И. И. с ЕГН – **********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,
направените разноски по гр. дело №257/2021 г. по описа на Районен съд – Г.Т.
разноски в размер на 205 лева, както и разноските по ч. гр. д. № 195/2021г по
описа на Районен съд - Г.Т. в размер на 205 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5