ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, проведено
в състав:
Районен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №4484 по описа за 2019год., намира следното:
Предявен е иск с правно осн. чл.
74, ал.1 вр. ал.2 КТ от Т.Й.Т., ЕГН ********** ***, ж.к.Виница, ул. Константин
Павлов №9 срещу Център за спешна медицинска помощ –Варна, Булстат ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Брегалница №3 за обявяване
недействителен трудов договор за допълнителен труд № РД-10-7/25.01.2019г.
Излага твърдения, че трудов
договор за допълнителен труд № РД-10-7/25.01.2019г. е недействителен доколкото
противоречи на закона предвид обстоятелството, че липсва постигнато между
страните съгласие за негово сключване, в условията на евентуалност намира същия
за недействителен поради противоречие с разпоредбата на чл.110 КТ.Излага
твърдения, че не е подписвал заявление с вх.№75-132/24.01.2019г., с което да е
направи искане за сключване на трудов договор за допълнителен труд по чл.11 КТ
за 3 часа дневно, считано от 26.01.2019г. Не е подписвал и трудов договор за
допълнителен труд № РД-10-7/25.01.2019г., който бил регистриран в ТД на НАП гр.
Варна.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва твърденията на ищеца, че
той не е подавал в деловодството на ответника заявление с
вх.№75-132/24.01.2019г., с което да е направи искане за сключване на трудов
договор за допълнителен труд по чл.11 КТ за 3 часа дневно.
Посочва, че въз основа на
продадено заявление е изготвен проект на трудов договор за допълнителен труд,
който проект бил регистриран в НАП. При тези съображения счита, че не е
възникнало ТПО по договор за допълнителен труд между страните.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител посочва, че ТПО е възникнало между страните
доколкото недействителния трудов договор е регистриран в НАП.
Ответникът чрез своя процесуален
представител не оспорва, че проект на договор за допълнителен труд от
25.01.2019г. е регистриран в НАП, съответно че на 01.02.2019г. същия е отписан, но намира, че
ТПО не е възникнало предвид липсата на подпис от страна на работника в този проект
на трудов договор.
Съдът по отношение допустимостта
на предявения иск следва да следи служебно по всяко положение на процеса,
поради което намира следното:
В исковата си молба, а
последствие и направените уточнения в открити съдебни заседания ищецът изложи
твърдения, че не е подписвал договор за допълнителен труд №
РД-10-7/25.01.2019г., който обаче въпреки липсата на подпис бил надлежно
регистриран в НАП поради подаване на уведомление за него от страна на
работодателя, по който допълнителен договор работникът е получил трудово
възнаграждение за м.02/2019г.При тези твърдения за липса на надлежно упражнено
насрещно волеизявление от страна на работника за възникване на трудово
правоотношение се посочва, че такова съществува формално в правния мир, същото оформено
в договор за допълнителен труд от 25.01.2019г., доколкото договора е
регистриран от работодателя в изпълнение на задълженията му по чл.62, ал.3 КТ
вр. чл. 1, ал.1 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ.
Навеждането на твърдения за липсва
на волеизявление от страна на работника за сключване на допълнителен трудов
договор обуславя извода, че ищецът по същество твърди липса на надлежно
възникнало трудово правоотношение, което да обвързва страните. Регистрацията на
трудовия договор, респ. на проект на такъв сама по себе си не установява
възникване на ТПО между страните, същата е само индиция за наличието на такова,
без обаче да го поражда.
Щом ищеца по същество твърди, че
липсва ТПО, по което да е обвързан предвид липсата на обективирано
волеизявление, то същия няма интерес да иска прогласяване недействителността на
същото. Искът по чл. 74 КТ предполага навеждането на твърдения за възникване на
валидно ТПО между работника или служителя и работодателя, което да е оформено в
съответния трудов договор, при което така възникналото ТПО доколкото
противоречи на закона, респ. на колективен трудов договор или ги заобикаля подлежи на прогласяване от съда за недействителен,
който ефект настъпва занапред. До обявяването на трудовия договор за
недействителен отношенията между страните по договора се уреждат, като при
действителен договор, на осн. чл. 75, ал.1 КТ. Изложеното налага извода, че за
да бъде прогласена недействителност на трудов договор то следва да бъдат
изложени такива твърдения, които да обосноват надлежно възникналата
трудово-правна връзка между страните, каквито в случая твърдения от страна на
ищеца липсват. Когато съдът уважи иск по чл. 74, ал.1 КТ то занапред ще
настъпят за страните последиците, които се приравняват на прекратяване на
трудовия договор, така че за допустимостта на разглеждане на такъв спор е
необходимо твърдение за възникнало ТПО, което да предхожда по време искането за
обявяването му за недействително. За ищеца липсва правен интерес да иска
прогласяване недействителност на трудов договор, по отношение на който навежда
твърдения, че ТПО по него не е възникнало поради липса на волеизявление на страна
по него.
Не се оспорва от ответника, че
ТПО не е възникнало по силата на посочения от ищеца трудов договор за
допълнителен труд № РД-10-7/25.01.2019г., доколкото в последния липсва подпис
на ищеца в качеството му на работник в Център за спешна медицинска помощ
–Варна, при което следва, че между страните не е налице спор,за това че по
цитирания трудов договор от 25.01.2019г. валидно трудово правоотношение, което
да обвързва страните не е възниквало.
За пълнота на изложението с оглед
наведените от ищеца твърдения, че
договорът от 25.01.2019г. обвързва страните, предвид това че бил регистриран в НАП, следва да бъде посочено, че
не е оспорено от ответника, че преди сезиране на съда с исковата молба
(21.03.2019г.) договорът е отписан от регистрите по чл. 62, ал.5 КТ водени от
НАП, а т.е. на 01.02.2019г. Така при приемане на тази теза на ищеца, че ТПО
между страните е възникнало с регистрацията по чл.62, ал.3 КТ вр. чл. 1, ал.1
от Наредба №5/29.12.2002г. на допълнителния трудов договор в НАП, то следва извода,
че при последваща дерегистрация в приходната агенция на този вписан трудов
договор, то ТПО се счита за прекратено.
Съдебната практика по
отношение допустимостта на самостоятелен
иск с правно осн. чл. 74 КТ, приема че след прекратяване на ТПО е недопустимо
предявяването на такъв иск, в който смисъл е Решение №161/08.05.2015г.,
постановено по гр. дело № 4848/2014г. на ВКС, ІV г.о. Настоящата хипотеза е
именно такава, след като производството по делото бе прекратено на осн. чл. 232 ГПК, в частта на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, при което искът по чл. 74 КТ остана за разглеждане,
като самостоятелен такъв.
В заключение съдът посочва, че не
недопустимо да бъде искано прогласяване недействителност на ТПО, което се
твърди, че не е възникнало предвид липсата на волеизявление на страна по
него.Недопустимо е и прогласяване на недействителността му след неговото
прекратяване.
По изложените съображения
съставът на ВРС намира предявения иск за недопустим, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
По отношение на разноските:
Съдът намира, че следва да
присъди в полза на ответника разноски в размер на 300 лева, съставляващи
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в
производството по делото, което е намалено на осн. чл. 78, ал.5 ГПК при
възражение от ищеца до размерите на възнаграждението, което е уговорено между
ищеца и неговия процесуален представител. На се налице останалите предпоставки
за наличието на значителна фактическа и правна сложност на спора или провеждането на
повече от две съдебни заседания, които да обусловят присъждането на по-висок
размер на възнаграждение за процесуално представителство.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 4484/2019г.
по описа на ВРС – ХХІ състав, на осн.
чл.130 ГПК.
Осъжда
от Т.Й.Т., ЕГН ********** ***, ж.к.Виница, ул. Константин
Павлов №9 да заплати на Център за спешна медицинска помощ –Варна,
Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Брегалница
№3 сумата от 300 (триста) лева
представляващи определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: