№35
Гр. Разград, 30 март 2021 год.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа докладваното от
съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №18 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК във
вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Разград против
Решение №350/23.11.2020г., постановено по АНД №663/2020г. по описа на Разградския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №1873-15-135/02.07.2020г.
на Директора на ОДМВР-Разград, с което на М. Р. К. от гр. Р. на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ)
е наложена глоба в размер на 300 лв.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В
жалбата си и по същество развива доводи, че решението е неправилно и
необосновано, поради което моли съда да го отмени, като вместо него постанови
друго, с което потвърди оспореното НП. Претендира и за присъждане на деловодни
разноски.
Ответната страна, чрез своя процесуален представител,
заявява, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли съда
да остави без уважение депозираната жалба. Излага съображения за
незаконосъобразност на оспореното НП, които са идентични с твърденията пред
въззивния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна, като
споделя изцяло изложените от районния съд съображения че процесното
административно нарушение съставлява маловажен случая по смисъла на закона.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията и възраженията на страните,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена
от активно легитимирано лице, в предвидения от закона срок и е насочена срещу
акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество тя се явява неоснователна,
по следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството доказателства установяват,
че срещу М. Р. К. е съставен АУАН за това, че на 13.04.2020г. около 19.00 часа се намира на
пейка на детската площадка, находяща се в гр. Разград,
ул. „Св. Климент“ № 42, с което е нарушила въведената противоепидемична мярка
по т.I, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването. С посочената заповед на основание чл.63, ал.1 от
ЗЗ е наложена забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, като мярка
против разрастващата се пандемия от КОВИД-19. Този АУАН е надлежно връчен на уличеното
лице. След съставяне на акта на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН административната
преписка е изпратена на Районна
прокуратура – Разград с оглед данни за извършено престъпление по чл.355, ал.2 във
вр. чл.355, ал.1 от НК. С Постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 24.06.2020г. е отказано да се образува
наказателно производство за престъпление от общ характер, като преписката е
върната на Директора на ОДМВР- Разград за реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицето. В прокурорското
постановление е прието, че противоправното поведение на лицето се изразява в
посещение на обществено място без поставена маска или друго предпазно средство
на лицето, с което е нарушена въведената противоепидемична мярка с т.9 от
Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. При тези данни наказващият орган издал
процесното НП, с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложил на М. К. глоба
в размер на 300 лв. за това, че на посочените дата и място била на открито
обществено място без поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа
и устата в нарушение на въведената противоепидемична мярка със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. С решението си Разградският районен съд е отменил НП,
като в мотивите си е посочил, че това нарушение съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като краен резултат това решение се явява правилно,
но по различни съображения.
Изложените мотиви от въззивния съд са общи и касаят
всички случаи, при които е налице неспазване на въведени противоепидемични
мерки, които впоследствие са отменени или изменени. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗ
в условията на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
е оправомощен да въвежда временни противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. С разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ законодателят
е регламентирал задължението за гражданите да спазват въведените мерки, което е
абсолютно и императивно. Преценката какви по вид, характер и срок на действие
да бъдат тези мерки, се решава от министъра на здравеопазването в условията на
оперативна самостоятелност. По правило оперативната самостоятелност е
определена от закона дискреционна власт на
административния орган да избере по целесъобразност действията, които следва да
се предприемат. В съдебното производство по оспорване на издадени НП за
нарушения по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е недопустимо да се отрича това право и да се
преценява дали по вид и срок въведените мерки са целесъобразни или прекомерно
завишени.
В конкретния казус обаче обстоятелствата, при които е
извършено нарушението разкриват белезите на маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Установените лица са от едно домакинство и са се намирали на
открито за да осигурят необходимата разходка на тежко болното си дете. В
близост до тях не е имало други лица, които евентуално да са застрашени. С
оглед на това съдът приема, че конкретното деяние се отличава с много по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните
случаи на този вид административни нарушения.
Наред с това съдът намира, че в хода на административното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е лишило
наказаното лице от възможността да разбере в какво точно е уличено и да
реализира своята защита достатъчно ефективно и в пълен обем. Със съставения
АУАН М. К. е уличена, в това, че в нарушение на т.I, подт.1
от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на
посочената там дата се намира на открита детска площадка. В приложеното
Постановление на Районна прокуратура-Разград е прието, че нарушението на К. се
изразява в това, че се намира на открито обществено място без поставена защитна
маска или друго средство, покриващо носа и устата в нарушение на т.9 от Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването. Цитираната заповед не
съдържа т.9 и с нея не се въвежда задължението за носене на маски на открити
обществени места. Едва в НП е посочен актът, с който се въвежда това задължение
- Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която
се допълват предходни негови заповеди и създава нова т.9, която предвижда
всички лица, когато се намират на закрити или открити обществени места …да имат
поставена защитна маска или друго предпазно средство. Тези несъответствия са
довели до неясно и противоречиво фактическо описание на деянието.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че решението на районния съд като краен резултат се явява правилно и следва да
се остави в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят направените от нея
разноски. Същите са своевременно предявени и доказано в размер на 300 лева.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №350/23.11.2020г.,
постановено по АНД №663/2020г. по описа на Разградския районен съд
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР да заплати на М. Р. К. сумата от 300 (триста)
лева - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/