Р Е
Ш Е Н
И Е № 295
гр. Хасково, 22.05.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 3690 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от С.И.Щ.,***, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата
молба ищцата твърди, че била потребител на електроенергия, с клиентски номер **********
за битов обект, находящ се в *********, с ИТН
1533042. На 14.08.2019г. ответникът издал Фактура с № ********** за
сумата от 1210.19 лева с ДДС - дължима сума вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер № ********* за отчетен период от 27.02.2019г. до 28.05.2019г.
Ищцата била клиент на ответното дружество и била в договорни отношения с него,
като за въпросния имот редовно заплащала задълженията за потребена и
изразходвана от нея електрическа енергия. Ответникът начислил на ищцата
процесната сума, която тя счита, че не дължи, тъй като се касаело за практически
неотчетена електроенергия за минал период. Фактурата била издадена без законово
основание. Съгласно чл.120 от Закона за енергетиката, средствата за търговско
измерване са собственост на ответника, т.е. напълно неоснователно се искало
заплащане на допълнително количество ел. енергия, начислена поради неполагане
на достатъчно грижи от страна на ответното дружество за състоянието на
собствените му измервателни уреди. Едностранната корекция на сметките за ел.
енергия от страна на ответника на основание Общите условия била неприложима,
тъй като корекционната процедура се считала за неравноправна клауза по смисъла
на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите. Освен това,
гражданската отговорност за вреди предполагала безусловно наличие на противоправно
и виновно поведение на неизправната страна, което в настоящия случай не било
налице. Ето защо ищцата счита, че неправомерно й била начислена сумата от
1210.19 лева, която била недължима. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата в размер на 1210.19 лева
по Фактура № **********/14.08.2019г., представляваща допълнително начислена
електрическа енергия за периода от 27.02.2019г. до 28.05.2019г., за клиентски номер **********,
с ИТН 1533042. Претендира разноски.
Ответникът оспорва така предявения
иск, като намира същия за допустим, но
неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тя хната съвкупност,
приема за установено следното:
С писмо от 14.08.2019г. ищцата е уведомена от
ответното дружество, че на 28.05.2019г. служители на „Електроразпределение Юг“
ЕАД са констатирали, че електромерът не отчита електрическата енергия, което е
установено при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект
с ИТН 1533042 в ********* на клиент с клиентски номер ********** и бил издаден
Констативен протокол № 504079/28.05.2019г. Посоченото се дължало на дадени на късо
токови вериги. В писмото е отразено, че сметката на ищцата се коригира за
периода 27.02.2019г. – 28.05.2019г. за 90 дни, с допълнително начислена сума от
1210.19 лева. Приложени са издадената фактура за сумата от 1210.19 лева и Констативния
протокол от 28.05.2019г. за извършената проверка на електромера на ищцата.
За
цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ответника,
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи, че описаните
констатации в КП № 504079/28.05.2019г. въздействат върху измерването на ел.
енергия от процесното СТИ с № ********* в ИТН 1533042, като последното не
отчита консумиране на ел. енергия от обекта с ИТН 1533042. Посочва още, че това
техническо състояние води до неизмерване на ел. енергия. В случая правилно била
приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия,
заложена в чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ и правилно било остойностено това неизмерено количество
ел.енергия, съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Вещото лице посочва в устния доклад
в съдебно заседание, че предходната проверка на електромера е извършвана през
2017г. В.л. посочва също, че процесният електромер попада в групата електромери
– трифазни, с периодичност на проверките – 4 години. Върху електромера има
изискуем знак от последваща проверка – пломба М 16/04501, като следва да
премине вторична проверка през 2020г. Сроковете по Заповед № А-616 на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018г.,
са спазени.
По делото бе
разпитан и свидетелят П.С.П.. Показанията на този свидетел съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими
за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, като се иска установяване
недължимост на вземане на ответника към
ищцата за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, а разгледан по същество
същият се явява и основателен.
Несъмнено
от данните по делото се установи, че измервателното средство, от показанията на
което се вземат данните за начислената ел.енергия в обект на ищцата, не
отговаря на метрологичните и техническите изисквания. Както е посочено в
протокола от проверката на електромера, електромерното табло е непломбирано, като
е манипулирана пломба на клемно табло. В резултат на тази манипулация
електромерът не отчита консумираната електроенергия. При тези данни по делото
съдът счита, че в тежест на ответника е да установи, че ищцата е извършила
манипулации, т.е., че е налице нейно неправомерно поведение, като доказателства
в тази насока не бяха ангажирани. Ответникът не ангажира доказателства, от
които да се установи, че ищцата е извършила неправомерно тези манипулации по
измервателния уред. В настоящия случай не се установява неправомерно
присъединяване или промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху електромера, извършено от ищцата. От данните по делото се установи, че същата
дори не е присъствала на извършената проверка, което сочи на едностранно
участие в съставянето на констативния протокол за тази проверка от служители на
ответното дружество.
Предвид
изложеното съдът намира, че макар законовите разпоредби да оправомощават
ответното дружество да коригира сметките за ел.енергия за минал период, в
никакъв случай не са спазени законовите изисквания, за да се приеме, че
правилно и коректно дружеството е извършило тази корекция. Ето защо, следва изводът, че неправомерно
ответникът е коригирал сметката на ищцата, начислявайки й ел.енергия за 90 дни
назад от датата на проверката. След като електромерите са собственост на
енергийното дружество и именно последното отговаря за тяхната изправност,
следвало е съвсем своевременно да се реагира на отчетената неточност на
консумираната ел.енергия, за да се избегне извършеното впоследствие коригиране
на сметката на абоната. Предвид гореизложените съображения, съдът намира за
основателен предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума от 1210.19 лева.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в
настоящото производство разноски в размер на 50 лева – държавна такса и 315 лева –
адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за основателно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото такова за
процесуално представителство по дело с материален интерес от 1000 лева до
5000 лева е в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева. В настоящия
случай цената на иска е 1210.19 лева, а освен това самото
съдебно производство не се отличава с фактическа или правна сложност, които
биха могли да мотивират по-висок размер на адвокатското възнаграждение. Ето
защо, съдът счита, че следва да се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение в минималния размер, предвиден от наредбата, а именно 315 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г.
Данов” №37, че С.И.Щ., ЕГН **********,***, не
дължи сумата от 1210.19 лева, представляваща корекция на сметка за минал
период, а именно от 27.02.2019г. до 28.05.2019г. общо за 90 дни, като
допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН 1533042 и
електромер с фабричен номер *********.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” №37, да
заплати на С.И.Щ., ЕГН **********,***, направените в настоящото производство
разноски в размер общо на 365 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.