Определение по дело №45/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 47
Дата: 1 февруари 2019 г.
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500045
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                              01.02.2019 година                 гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  гражданска колегия

На първи февруари                                                          2019 година

В закрито съдебно заседание в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Тихомир Петков

                                                           Членове:    Милен Стойчев

                                                                              Бисера Максимова                                                                         

 

Като разгледа докладваното от Б.Максимова

в. ч гр.д. № 45/2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

              

      Производството е образувано по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.

       С Определение № 1756 от 27.11.2018 година, постановено по гр. дело № 1767/2018 година по описа на Търговищкия районен съд, изменено с решение №, имащо характер на определение, съдът е отхвърлил  възражението за местна неподсъдност на  делото и изпращане за разглеждане в РС-Бургас, както и за недопустимост на иска, направени от ответника – чрез пълномощник – адв. Н.А. ***,  със служебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53, лицев партер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

        Срещу така постановеното определение в допустимата му за обжалване част, а именно – в частта, в която е отхвърлено възражението за местна неподсъдност на спора, е постъпила частна жалба от Й.Д.Н. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес:*** чрез адвокат Н.А. ***, адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.”Трайко Китанчев”№53. В жалбата се излагат съображения, че постоянният адрес на отвеетника е в София, а настоящият му адрес – в Бургас, поради което моли делото да се изпрати Бургаския районен съд.

       Не е постъпил отговор по частната жалба от ищеца в производството.

       По фактите съдът съобрази следното:

        Предявен е осъдителен иск от ищеца  К.Д.Р., с адрес: *** против ответника Й.Д.Н., с посочев в исковата молба адрес на ответника -гр. Търговище, ул. „Куманово“ № 1, вх.Б, ет.1, ап.1, за сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - уронване на  име, чест, достойнство и авторитет, приписване на извършване на престъпление, с правно основание чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД. Исковата молба е подадена пред РС-Търговище и по нея е образувано гр. дело № 1767/2018 година по описа на Районен съд-Търговище. С отговора на исковата молба ответника прави възражение за местна неподсъдност на спора като представя доказателства, че постоянният му адрес е в гр. софия, а настоящият такъв – в гр. Бургас, поради което моли делото да се изпрати на Бургаския районен съд с оглед правилата за местна подсъдност.

       От правна гледна точка съдът приема следното:

        С оглед установената от ВКС непротиворечива практика по приложение разпоредбите за местна подсъдност, настоящата инстанция приема, че в случая не следва да се прилага общото правило на чл.105 ГПК. Когато се търси обезщетение за вреди от непозволено увреждане ищецът избира пред кой съд да предяви иска си – този по постоянния адрес на ответника – чл.105 ГПК или пред съда по местоизвършване на деянието – чл.115 ГПК. В случая, предявявайки исковете си пред ТРС ищецът е упражнил правото си на избор като се е отклонил от общата подсъдност по чл.105 ГПК и е предпочел специалната такава по чл.115 ГПК. Това право на ищеца не може да се контролира от съда и ответникът не може да възразява за местна неподсъдност. Затова и ВКС в свои актове категорично приема, че така избрана с исковата молба подсъдност по чл.115 ГПК обвързва съда и ответника, като съдът не може да се десезира, дори и да е направен отвод от ответника, а е длъжен да разгледа иска. Така например в Определение № 676 от 18.10.2013 година по ч.гр.д.№ 6255/ 2013 г., четвърто отделение на ВКС, съдът изрично е отбелязал следното: „Когато се търси обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ищецът избира дали да предяви иска по постоянния адрес на ответника или по местоизвършването на деянието. Този избор не може да се контролира от съда по целесъобразност, поради което с предявяването на иска пред съда по мястото на извършване на деликта ищецът сезира местно компетентен по правилата на ГПК съд. Ответникът не може да възразява за местна неподсъдност нито защото постоянният му адрес е другаде, нито защото работи при особен режим, нито защото събирането на доказателства ще е затруднено, нито защото (според него) вредите са съпричинени от ищеца. Всички тези обстоятелства са ирелевантни за определяне на подсъдността.“

        С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

       Предвид изложеното,   съдът        

 

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й.Д.Н. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес:***, подадена чрез адвокат Н.А. ***, адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.”Трайко Китанчев”№ 53, против Определение № 1756 от 27.11.2018 година, постановено по гр. дело № 1767/2018 година по описа на Търговищкия районен съд, изменено с решение №21 от 14.01.2019 година, имащо характер на определение, в частта му, в която е отхвърлено възражението на ответника за местна неподсъдност на спора, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        Определението подлежи на касационно обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

         

 

               ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                             2.